Свински джоланчета с кисело зеле

От 5 дни насам само точа, готвя, меся, пека и пак отначало. Голямо удоволствие! Между тези работи, играя с детето и почивам. Малко се разболях, което отне част от силите ми за действие, но пък ми остави време за преглеждане в леглото на няколко готварски книги, които си чакаха редът отдавна. Сега събирам сили за следващото голямо печене и готвене около нова година. Тогава по традиция се правят тежки ястия със свинско, пие се много червено вино, греяно или не и си угаждаме с някой труден за приготвяне, но вкусен сладкиш, който върви с почти задължителния яйчен ликьор. По време на всички тези приготовления детето се навърта около мен и бърка нещо съсредоточено в голяма купа и още по-сериозно чете от някакви надраскани листчета. За всяко от нещата, които правя ме пита, защо правиш така и какво ще стане после. Почти на шега, всеки път му обяснявам като на голям и подробно защо разстилам ядките на тънък слой преди да ги пека или пък защо котлона трябва да е загрят преди да изпържа виенските шницели. Почти на шега, защото не мислех, че той ще запомни подробностите, но се оказа че греша. На Бъдни вечер, със сестра ми кротко си говорехме в кухнята, докато чаках захарта за греяното вино да се карамелизира и размесвах тесто за Рогалах, Сами сериозно обясни на леля си, че сега тестото трябва да се сложи в хладилника, за да се охлади, но преди това трябва да се раздели на топчета, които да се оформят като диск, за да се точи после по-лесно. Със сестра ми само се спогледахме и се засмяхме, а малкият сериозно продължи да обяснява, че ако захарта за греяното вино е кафява, става най-ароматно.

Така в забързани приготовления преминават празничните дни, с аромат на кифлички с канела, печено кисело зеле и обеди и вечери със семейството и приятелите.

Продукти за 4 порции:

2 предни свински джоланчета (общо около 800 грама)

1 средно голяма кисела зелка

1 дафинов лист

4-5 зърна черен пипер

сол, смлян черен пипер

1 бира

2-3 с.л. зехтин или олио

1 с.л. червен пипер

Приготовление:

Джоланчетата се измиват добре, поръсват се с малко сол и черен пипер и се слагат в тава, в която се налива три пръста бира. Тавата се покрива добре с фолио за печене, като краищата се подпъхват под тавата. Целта е месото да се покрие колкото се може по-добре, така че да не излиза пара на вън. Фурната се загрява на 250 градуса, тавата се поставя вътре, и след 15 минути фурната се намалява на 160 градуса. Джоланите се пекат около 2 часа, 2 часа и 30 минути, след което се изваждат от фурната.

Зелката се накълцва на ситно, поръсва се с червеният пипер и олиото, слага се черният пипер и дафиновият лист, както и целият сос от печенето на джоланите. Разбърква се добре, така че сосът и подправките да се разнесат по цялото зеле. В тавата се правят две кладенчета в зелето и в тях се поставят джоланчетата. Тавата се слага в предварително загрята на 250 градуса фурна и се пекат 30-40 минути, като зелето се разбърква 1-2 пъти, а джоланчетата се обръщат, така че да получат коричка от всякъде.

Ястието се сервира топло, като преди сервиране се отстранява дафиновият лист. Джоланчетата се обезкостяват и месото се разделя на порции.

Добър апетит!

Други публикации:

Друсан кебап

Пълнен заек

Кавърма

Преди 1 година:

Суфганиот

Друсан кебап


За първи път от дълго време, може би от както пиша в блога, нямам история, която да разкажа преди рецептата. Поседях известно време пред белия лист и се питах какво толкова има да разказвам за друсания кебап – слагаш лук и месо, малко сухи чушки, вино и подправки и от време на време раздрусваш тенджерата докато се готви. Мисля, че е една от най-лесните рецепти, не изисква почти никакви усилия, а накрая вкусът му е изключително богат, а ястието много вкусно. Но в същност чарът е в простотата му. Много пъти съм се питала как така в различните ястия се слагат почти еднакви основни продукти, а  накрая резултатът е различен. Тайната вероятно е е в различната обработка и най-вече в подправките, които се използват, в съотношението на съставките. Готвенето е химия, реакция на различни елементи, на топлина, на основи и киселини. Права беше майка ми, казвайки ми, че химията и физиката са във всичко, което ни заобикаля, чудейки се как е възможно да не са ми интересни и да ги уча с мъка. Другият ми ученически кошмар беше писането на теми по литература. О, боже, как мразех да разтягам локуми и да обяснявам как лирическият герой разбирал живота и каква била символиката в образа му. Бях си обещала, че щом завърша, никога, никога няма да напиша нещо по-дълго от името си. Намирах сигурност в числата и математиката, в това, че 2+2 никога не е нещо различно от 4 и верният отговор е само и винаги един. Иронично как предмета, който най-много ме измъчваше в училище – химията, който не разбирах, тормозеше ме и  който беше част от детските ми кошмари в момента е свързан с едно от любимите ми хобита – готвенето, а от както водя блога пиша доста по-дълги изречения от дължината на името си и това ми носи удоволствие. Също научих, че 2+2 почти никога не е 4 и че колкото и да се старая и да ми се иска, нещата в живота не са математика и почти никога не са аксиоми.
Странно, мислех поста ми този път да е в две изречения, обясняващи, че този път няма да има дълга история, а изписах без да се усетя цяла страница

Продукти за 4 порции:
800-900 грама свинско от плешка
5-6 глави лук
4-5 сушени чушки
4-5 сушени домата
2 с.л. доматено пюре
1-2 с.л. зехтин или олио
½ ч.ч. червено вино
сол и черен пипер на вкус, малко червен пипер

Приготовление:
Месото се нарязва на парчета, лукът се почиства и нарязва на полумесци. В дълбока тенджера се загрява зехтина и месото се запържва от всички страни. Добавя се лукът, чушките и доматите нарязани на едро, виното и подправките. Тенджерата се захлупва и се оставя да къкри на тих огън. От време на време се раздрусва. Готви се докато месото е увряло и крехко.
Сервира се топло с домашен хляб и червено вино.


Добър апетит!

Други публикации:

Задушено от патладжани и нахут

Пилаф с праз и маслини

Агнешко бутче в билково тесто

Преди 1 година:

Сьомга на тиган в масло

Постен боб със сушени чушки

С наближаването на празниците, коледното настроение завладява всички. Елхите вече са по пазарите, украсата е навсякъде, всеки прави планове за почивните дни и с какво да зарадва обичаните си хора. Малко или много, почти винаги цялата тази суета ми се е виждала прекалена – истерията покрай пазаруването, твърде шумните и препълнени магазини. Напоследък нямам почти никакво време, за това и постовоте в блога ми се разредиха. Не защото съм изгубила желание за готвене и описване на вкусове, а защото различни неприятни и тъжни неща се случиха около мен на обичан и близък за мен човек. В такива моменти разбираш, че единственото нещо, което има значение е здравето и живота. Всичко останало е маловажно и преходно. Ужасното чувство на безсилие да помогнеш, ядът че нещата са извън контролът ти и че каквото и да направиш няма да е достатъчно. В такива моменти ти остава само вярата и надеждата, да се уповаваш в ирационалното, защото няма на какво друго да разчиташ. Свикнала съм нещата да са в моите ръце, аз да управлявам живота си и да взимам решения, но когато отчаянието е взело връх и нямаш сили за нищо, и ти иде само да крещиш срещу несправедливоста на живота силната ръка на човекът до мен, винаги подкрепяща ме и разбираща е неоценима помош. С тези мрачни мисли започвам празниците тази година с много грижи и разочарование и никакво положително настроение. За това и днешната рецепта е лишена от блясък, семпла и съдържаща съвсем обикновени продукти, но пък в духът на коледните пости и традиции.

Продукти за около 6 порции:

1 ч.ч. боб

5-6 сушени чушки

5-6 сушени домата или 1 с.л. концентрирано доматено пюре

1 ч.л. сух джоджен

1 морков

1 глава лук

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Бобът се почиства и се изсипва в дълбока купа, залива се със студена вода и се оставя да престои поне 12 часа, за да набъбне и за да уври по-добре. Накисването спомага освен за по-бързото приготвяне и за разгражда и фитиновата киселина в бобовите, като по този начин прави хранителните вещества по-добре усвояеми.

Бобът се измива и се пресипва в дълбока тенджера. Залива се с вода, колкото да го покрие и се оставя да заври на котлона. Баба ми винаги добавяше и щипка сода за хляб в първата вода, това също спомага бобът да уври по-бързо. След като поври 4-5 минути, водата се изхвърля, бобът се изплаква и се налива нова вода – около литър и половина. Бобът се оставя да ври на тих огън. Добавят се ситно нарязаните глава лук и морковът. Сушените чушки се нарязват и добавят. Подправя се със сухия джоджен. Бобът се похлупва и се оставя да ври докато омекне. Накрая се добавя сол и нарязани сушени домати или доматеното пюре. Оставя се да поври още 5-10 минути и се сваля от котлона. Сервира се с домашна питка и пукани люти чушлета

Добър апетит!

Други публикации:

Постни чушки с два вида плънка

Кавърма

Нахут с праз лук и лимон

Преди 1 година:

Двойно шоколадови мъфини с круши

 

 

Сицилианска капоната

Напоследък постовете в блога ми се поразредиха. Топлото, слънчево лятно време, непредразполагащо към въртене из кухнята, дългите дни, в които използвам всяка свободна минута, за да съм навън с детето отнеха малко от хъса и времето за готвене. С идването на есента, разнообразието от всякакви цветове и видове зеленчуци и плодове, естествено ме дръпнаха обратно около печката. И как иначе, като из малките квартални улички непрекъснато се разнася аромат на печени чушки и патладжани от който огладнявам моментално. Есенното изобилие и мисълта, че скоро идва зимата, когато цялата тази пищност на вкусове няма да я има ме кара да готвя предимно зеленчукови, постни ястия. Средиземноморската кухня разбира се изобилства от вариации на подобни рецепти, а човек не може да не се изкуши от богатият им аромат и вкус от събирали слънце зеленчуци и пресни подправки. Сицилианската капоната не прави изключение и може би е едно от най-вкусните постни есенни ястия. Хапвайки го, човек има чувството, че е седнал на стар дървен, проскърцващ стол, в селската кухня на баба сицилианка, усеща аромата на трева и чува как ястието къкри в опушена тенджера върху печка на дърва. Простичкият му, но богат вкус се дължи на неустоима комбинация от патладжан, домати и маслини допълнени от интензивен аромат на босилек и каперси, а кедровите ядки са страхотен завършек на това прекрасно ястие. Сервиран с топъл, селски хляб, с хрупкава коричка е най-добрата възможна вечеря за сезона

Продукти за около 4 порции:

3 средно големи патладжана – около 1 кг общо

1 кг. зрели, месести домати

1 малка глава лук

1-2 скилидки чесън

около 200 грама маслини, без костилки

2-3 с.л. зехтин + колкото поемат патладжаните при пърженето

сол и черен пипер на вкус

листа босилек

50 грама кедрови ядки

1 ч.л. каперси

1 ч.л. захар

Приготовление:

Патладжаните се обелват и нарязват на кубчета със страна около 1 см. Поръсват се със сол и се оставят да се отцедят няколко часа, за да пуснат горчивият си сок. Патладжаните  се измиват и подсушават. В тиган се загряват няколко лъжици зехтин и патладжаните се изпържват на порции, докато порозовеят от всички страни. Между порциите, ако е нужно се добавя още мазнина. Добре е мазнина да не се добавя докато патладжаните са в тигана,   в противен случай патладжаните ще се напоят твърде много с нея. Готовите патладжани се изваждат и се оставят настрана.

За да се обелят по-лесно ципата на  доматите се цепва на кръст с остър нож. Доматите се пускат в тенджера с вряща вода,  и се оставят вътре за 20-30 секунди да поврят на тих огън. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се пускат във ледена вода, за да се спре процесът на готвене. Обелват се и се нарязват на дребни парченца.

В дълбок тиган или тенджера се загряват 2-3 с.л. зехтин или масло и в него се задушава нарязаният на полумесци лук докато омекне. Добавят се нарязаният на филийки чесън и захарта. Задушава се още 20 тина секунди и се добавят доматите, маслините и кедровите ядки. Посолява се и се подправя с черен пипер на вкус. Ястието се оставя  да ври на тих огън под капак около 5 минути, след това се добавят патладжаните, съдът се отхлупва и се оставя да ври на тих огън, непокрито докато сосът от доматите се редуцира и изпари. Ястието се сваля от котлона, добавя се нарязаният на ситно пресен босилек и каперсите.

Добър апетит!

Други публикации:

Тарт с чери домати

Италианска яхния с кестени и леща

Патладжани с мед и джинджифил

Преди 1 година:

Тарт Татен

Пълнени тиквички с яйца и сирене

Трудно е човек да пише пост за храна, след като се е нахранил предоволно, и накрая на вечерята е злоупотребил  със сладолед гарниран с лешници и праскови. В момента в главата ми има само една мисъл и тя е свързана с това как никога, ама никога повече няма да ям толкова много и даже направо завинаги се отказвам от яденето. Горещо ми е, въздуха не помръдва изобщо, а една огромна доста пълна луна се е облещила насреща ми през широко отворения прозорец. Как ми се иска сега да съм на морето, да съм се изтегнала на шезлонг поставен на самия пясък, морето да се плиска в краката ми, а аз небрежно да тракам на лаптопа в прохладата. Почти съм се отнесла в мечти и поста заплашва да остане ненаписан, когато потракването на лъжица и ледени кубчета в стъклената кана то мъжа ми, туко що направил  лимонада с мента е направо спасителна. Свежестта и ме кара да се върна към поста ми за пълнени тиквички със сирене и яйца – лятно, бързо и вкусно ястие. Всичко което е нужно са няколко тиквички, яйца, сирене, лук и много копър. Салата от домати за гарнитура и чаша бяло вино към ястието са идеално допълнение на това средиземноморско ястие.

 Продукти за 3 порции:

3 средно големи тиквички

1 малка глава лук

около 200 грама сирене

3 яйца

сол и черен пипер на вкус

половин връзка или повече копър

2-3 с.л. зехтин

опционално: парче шунка, обезкостени маслини

Приготовление:

Тиквичките се измиват и облват. Разполовяват се и сърцевината им се издълбава с лъжица, нарязва се на дребно. Лукът се нарязва на ситно. В тиган се загрява зехтинът и сърцевината от тиквичките и лукът се задушават, докато лукът омекне, а течността която пуснат зеленчуците се изпари. Сместта се сваля от котлона, посолява се и се подправя с черния пирер. Добавя се натрошеното сирене и яйцата разбити с вилица. Прибавя се ситно нарязания копър и маслините и ситно нарязаната шунка, ако ще се ползват. Със сместа се пълнят тиквичките. Ако от сместта остане неупотребена, може в последствие да се намажат с нея филии хляб и да се запекат – стават вкусни сандвичи. Тиквичките се подреждат  в тава, налива се около половин чаша вода и се поставят в предварително загрята на 200 градуса фурна. Пекат се около 30-40 минути или докато тиквичките омекнат и пълнката се зачерви.

Добър апетит!

Други публикации:

Задушени тиквички с царевица

Пълнени тиквички

Печени домати

Преди 1 година:

Царевичен хляб с мед и салвия

Салата с риба тон

Със затоплянето на времето, удължаването на денят и разходките след работа с детето, времето и желанието за дълго въртене около печката за някоя сложна гозба силно намалява. В същото време в офиса, за обяд не ми се иска да ям банички, соленки, сандвичи, но от друга страна не ми се занимава да си нося домашно приготвена храна. Така все по-често се обръщам към салатите във всякакъв вид и комбинация, но бедата идва когато само нарязани и подправени зеленчуци не са ми достатъчни и искам нещо по-питателно, особено в средата на натоварен работен ден. Тогава на помощ идва една рецепта, която много обичам, не отнема време и е особено вкусна с аромата си на лайм. Идеална е и за приготвяне набързо за обяд през почивните дни и която даже мъжът ми оцени и хареса, въпреки че царевицата, според него става само на пуканки, иначе е обикновен фураж:)

Продукти за 2 порции, като основно ядене:

1 консерва риба тон в растително масло

1 консерва царевица

1 авокадо

сокът на половин лайм

сол и черен пипер на вкус

щедро количество зехтин

малко прясно нарязан копър

 

Приготовление:

Авокадото се разполовява, кората и костилката му се отстраняват и се нарязва на парчета. Всички съставки семесват добре. Сервира се с препечен хляб

Добър апетит!

Други публикации:

Табуле

Салата от сурови тиквички Labrex

Гуакамоле

Преди 1 година:

Крем супа от червена леща

Домашна шунка

От както синът ми може сам да отваря хладилника и да си  избира храната започнах много да внимавам какво пазарувам и слагам в него. Напоследък хитът за него е шунка върху препечен хляб с масло. Малко се притеснявам от консервантите в колбасите и  обилното количество сол, но знам че и двете неща са част от нормалния процес на обработка, така че да може месото да издържи по-дълго. Замислих се дали не мога да направя домашна шунка, така че да знам какво има в нея и да е  възможно най-натурална. Разбира се не мога да опуша месото в къщи, не бих искала и да го осолявам. Значи остава ми варианта с печенето, още повече че така ще е възможно най-безопасно за детето, защото ще е термично обработена. Купих голямо парче бут и се заех с приготовлението, което се оказа доста лесно. Разбира се домашната шунка в никакъв случай не може да се мери по издържливост с купената, така че е препоръчително да се изяде в рамките на няколко дни и е добре да се съобразява приготвеното количество, така че да не остане.

Продукти:

1,5 – 2 кг свински бут

сол, червен пипер, сух тарагон, черен пипер

3-4 с.л. зехтин

Приготовление:

Бутът се измива и подсушава. Посолява се обилно от всички страни,  поръсва се със сол и черен пипер и сух тарагон.

Месото се връзва с канап и се запържва за кратко от всички страни в сгорещен зехтин, за да се запечата.

Поставя се в плик за печене, завързва се, пробиват се 2-3 дупчици в него и се поставя да се пече в продварително загрята на 200 градуса фурна около час и половина – два. След като се извади от фурната още докато е топла се затистка с тежест /използвах дървената дъска за рязане и две готварски книги отгоре/, за да се оформи и стане отгоре и отдолу плоска. След като изстине, конците се свалят и се реже на тънки резенчета. Много е вкусно с домашно приготвена майонеза и малко горчица, сервирана с домашно изпечен хляб и домати.

Добър апетит!

Други публикации:

Агнешко бутче в билково тесто

Печени яйца в хляб

Зеленчукова супа с просо

Преди 1 година:

Детски безглутенови бисквити без захар