Пълнозърнести овесени крекери с маслини

Чудно е как понякога само снимката на някое ястие може така да ме заинтригува, че единствената ми мисъл до края на деня ми да е, че трябва след работа да го направя. Така се случи и с овесените крекери с маслини.Напоследък ми е трудно да измисля обяда си в офиса, имайки в предвид, че не ми се излиза от офиса, поради горещината и защото моментът, в който се сещам за ядене е точно когато стомахът ми го припомня със страшна сила към 4-5 следобед, защото улисана в задачи не съм разбрала кога е минал денят. Въпросните крекери ми се видяха толкова подходящи за хрупкане в офиса с чаша айрян, така между другото, че непременно реших ,че ще направя и ще си занеса една доза, за резерв, за момента в който вече стане ясно, че без нещо в стомаха няма да мина, но е прекалено късно за истински обяд.Крекерите се приготвят лесно и бързо, особено след като включих детето да изрязва кръгчета от тестото с чаша и да реди кръгчета маслинки от горе им, докато аз приготвях вечерята. За жалост след печенето и търпеливото изчакване крекерите да изстинат, те бяха унищожени с такава бързина, че не останаха да си занеса в офиса.

Адаптирано от  Pans and pots

Продукти за около 30 броя:

1 ч.ч. фини овесени ядки

1 ч.ч. пълнозърнесто пшеничено брашно + допълнително за разточването

½ ч.ч. вода

3 с.л. зехтин

¼ ч.л сол

¼ ч.л. сода за хляб

¼ ч.л. бакпулвер

5-6 маслини нарязани на много ситно

10-12 маслини нарязани на шайби за украса

черен пипер на вкус

1 ч.ч = 250 мл.

Приготовление:

Всички сухи съставки се смесват в дълбока купа, добавят се ситно нарязаните маслини. Добавя се зехтина и водата и всичко се разбърква с лъжица, докато тестото се събере на топка. Ако е нужно се добавя още 1-2 лъжици вода. Тестото се завива с свежо фолио и се оставя да престои 15-20 минути.

Повърхността на която ще точите се набрашнява обилно. Тестото се разделя на две топки и всяка се набрашнява добре, както и точилката. Всяка от топките се разточва на кора с дебелина 1-2 милиметра. С кръгла формичка или с чаша се изрязват кръгчета от тестото. Подреждат се в тава, предварително застлана с хартия за печене. Не е нужно да се оставя много място между крекерите. Всеки крекер се украсява с шайба маслинка и се поръсва със малко сол. Крекерите се пекат в предварително загряна на 180 градуса фурна около 35-40 минути, или докато покафенеят и станат хрупкави.

Добър апетит!

Други публикации:

Солени овесени бисквити

Нахутени крекери

Царевични крекери с розмарин

Преди 1 година:

Салата с риба тон

Постен боб със сушени чушки

С наближаването на празниците, коледното настроение завладява всички. Елхите вече са по пазарите, украсата е навсякъде, всеки прави планове за почивните дни и с какво да зарадва обичаните си хора. Малко или много, почти винаги цялата тази суета ми се е виждала прекалена – истерията покрай пазаруването, твърде шумните и препълнени магазини. Напоследък нямам почти никакво време, за това и постовоте в блога ми се разредиха. Не защото съм изгубила желание за готвене и описване на вкусове, а защото различни неприятни и тъжни неща се случиха около мен на обичан и близък за мен човек. В такива моменти разбираш, че единственото нещо, което има значение е здравето и живота. Всичко останало е маловажно и преходно. Ужасното чувство на безсилие да помогнеш, ядът че нещата са извън контролът ти и че каквото и да направиш няма да е достатъчно. В такива моменти ти остава само вярата и надеждата, да се уповаваш в ирационалното, защото няма на какво друго да разчиташ. Свикнала съм нещата да са в моите ръце, аз да управлявам живота си и да взимам решения, но когато отчаянието е взело връх и нямаш сили за нищо, и ти иде само да крещиш срещу несправедливоста на живота силната ръка на човекът до мен, винаги подкрепяща ме и разбираща е неоценима помош. С тези мрачни мисли започвам празниците тази година с много грижи и разочарование и никакво положително настроение. За това и днешната рецепта е лишена от блясък, семпла и съдържаща съвсем обикновени продукти, но пък в духът на коледните пости и традиции.

Продукти за около 6 порции:

1 ч.ч. боб

5-6 сушени чушки

5-6 сушени домата или 1 с.л. концентрирано доматено пюре

1 ч.л. сух джоджен

1 морков

1 глава лук

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Бобът се почиства и се изсипва в дълбока купа, залива се със студена вода и се оставя да престои поне 12 часа, за да набъбне и за да уври по-добре. Накисването спомага освен за по-бързото приготвяне и за разгражда и фитиновата киселина в бобовите, като по този начин прави хранителните вещества по-добре усвояеми.

Бобът се измива и се пресипва в дълбока тенджера. Залива се с вода, колкото да го покрие и се оставя да заври на котлона. Баба ми винаги добавяше и щипка сода за хляб в първата вода, това също спомага бобът да уври по-бързо. След като поври 4-5 минути, водата се изхвърля, бобът се изплаква и се налива нова вода – около литър и половина. Бобът се оставя да ври на тих огън. Добавят се ситно нарязаните глава лук и морковът. Сушените чушки се нарязват и добавят. Подправя се със сухия джоджен. Бобът се похлупва и се оставя да ври докато омекне. Накрая се добавя сол и нарязани сушени домати или доматеното пюре. Оставя се да поври още 5-10 минути и се сваля от котлона. Сервира се с домашна питка и пукани люти чушлета

Добър апетит!

Други публикации:

Постни чушки с два вида плънка

Кавърма

Нахут с праз лук и лимон

Преди 1 година:

Двойно шоколадови мъфини с круши

 

 

Сицилианска капоната

Напоследък постовете в блога ми се поразредиха. Топлото, слънчево лятно време, непредразполагащо към въртене из кухнята, дългите дни, в които използвам всяка свободна минута, за да съм навън с детето отнеха малко от хъса и времето за готвене. С идването на есента, разнообразието от всякакви цветове и видове зеленчуци и плодове, естествено ме дръпнаха обратно около печката. И как иначе, като из малките квартални улички непрекъснато се разнася аромат на печени чушки и патладжани от който огладнявам моментално. Есенното изобилие и мисълта, че скоро идва зимата, когато цялата тази пищност на вкусове няма да я има ме кара да готвя предимно зеленчукови, постни ястия. Средиземноморската кухня разбира се изобилства от вариации на подобни рецепти, а човек не може да не се изкуши от богатият им аромат и вкус от събирали слънце зеленчуци и пресни подправки. Сицилианската капоната не прави изключение и може би е едно от най-вкусните постни есенни ястия. Хапвайки го, човек има чувството, че е седнал на стар дървен, проскърцващ стол, в селската кухня на баба сицилианка, усеща аромата на трева и чува как ястието къкри в опушена тенджера върху печка на дърва. Простичкият му, но богат вкус се дължи на неустоима комбинация от патладжан, домати и маслини допълнени от интензивен аромат на босилек и каперси, а кедровите ядки са страхотен завършек на това прекрасно ястие. Сервиран с топъл, селски хляб, с хрупкава коричка е най-добрата възможна вечеря за сезона

Продукти за около 4 порции:

3 средно големи патладжана – около 1 кг общо

1 кг. зрели, месести домати

1 малка глава лук

1-2 скилидки чесън

около 200 грама маслини, без костилки

2-3 с.л. зехтин + колкото поемат патладжаните при пърженето

сол и черен пипер на вкус

листа босилек

50 грама кедрови ядки

1 ч.л. каперси

1 ч.л. захар

Приготовление:

Патладжаните се обелват и нарязват на кубчета със страна около 1 см. Поръсват се със сол и се оставят да се отцедят няколко часа, за да пуснат горчивият си сок. Патладжаните  се измиват и подсушават. В тиган се загряват няколко лъжици зехтин и патладжаните се изпържват на порции, докато порозовеят от всички страни. Между порциите, ако е нужно се добавя още мазнина. Добре е мазнина да не се добавя докато патладжаните са в тигана,   в противен случай патладжаните ще се напоят твърде много с нея. Готовите патладжани се изваждат и се оставят настрана.

За да се обелят по-лесно ципата на  доматите се цепва на кръст с остър нож. Доматите се пускат в тенджера с вряща вода,  и се оставят вътре за 20-30 секунди да поврят на тих огън. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се пускат във ледена вода, за да се спре процесът на готвене. Обелват се и се нарязват на дребни парченца.

В дълбок тиган или тенджера се загряват 2-3 с.л. зехтин или масло и в него се задушава нарязаният на полумесци лук докато омекне. Добавят се нарязаният на филийки чесън и захарта. Задушава се още 20 тина секунди и се добавят доматите, маслините и кедровите ядки. Посолява се и се подправя с черен пипер на вкус. Ястието се оставя  да ври на тих огън под капак около 5 минути, след това се добавят патладжаните, съдът се отхлупва и се оставя да ври на тих огън, непокрито докато сосът от доматите се редуцира и изпари. Ястието се сваля от котлона, добавя се нарязаният на ситно пресен босилек и каперсите.

Добър апетит!

Други публикации:

Тарт с чери домати

Италианска яхния с кестени и леща

Патладжани с мед и джинджифил

Преди 1 година:

Тарт Татен

Салата с гриловани тиквички, сирене бри и чери домати

Хубаво нещо е почивката. 2 седмици далеч от града, от телефони, интернет, шум и прах. 2 седмици само за семейството и себе си, опитвайки се да хвана всеки миг, да го преживея изцяло и да го запазя грижливо в сърцето си, за да не го забравя никога.

Мигове на щастие, на сияещи детски очички, тичащи боси в тревата крачета, плискащи се във водата ръчички, бъбриво размахана кучешка опашка, песента на магаренце в далечината, весело прехвърчащи лястовички, бързащи да нахранят пилетата си. Всичко това концентрирано в огромна доза щастие, която ме заливаше непрекъснато през ваканцията.

Снимах много, за да мога да запазя поне късче от това лято, сигурно някой ден когато остареем много с умиление ще разглеждам кадрите на това лято. Тази отпуска си дадох почивка от всичко, даже и от готвенето. Мъжът ми с радост пое задълженията по семейното изхранване с приготвянето на чудно барбекю по два пъти на ден, в което той е всепризнат майстор. На мен оставаше радостта да накълцам малко домати и сирене с маслини за салата без особени претенции, такава в която спокойно можеш да топнеш с два пръста туко що изпечения на скарата хляб и да си спомниш за времето, когато беше дете на гости при баба. Понякога, много рядко ми се приискваше да направя някаква по-специална салата, по-скоро като основно ястие за мен, отколкото като допълнение към скарата, която да съчетае свежестта на зеленчуците, аромата на жарта и мекотата на едно от любимите ми сирена – бри.

Продукти за около 2 порции:

1 салата, маруля или айсберг

2 шепи чери доматчета

1 тиквичка

около 100 грама сирене Бри

зехтин, сол, лимонов сок на вкус

черен пипер

Приготовление:

Тиквичките се измиват, обелват и се нарязват на ивици от по 2-3 мм. Подсушават се и се гриловат на барбекю или тиган. Поръсват се със малко сол, черен пипер, зехтин и лимонов сок.

Салатата, айсбергът или марулята се измиват и накъсват на парчета. Доматите се измиват и по-едрите се разполовяват и се прибавят към салатата. Подправят се с сол, лимонов сок и зехтин и се разбърква добре, за да се овкуси равномерно. Ивиците тиквичките се навиват на рула и се подреждат в чинията. Сиренето бри се нарязва на кубчета и се поръсва върху салатата.

Сервира се с препечен хляб

Добър апетит!

Други публикации:

Пивка салата

Салата от зелен боб

Табуле

Преди 1 година:

Пиле с чесън и мащерка на скара

Фарината (плосък нахутен хляб)

Фарината, е традиционнен италиански плосък хляб от нахутено брашно и е особено популярен по крайбрежието между Ница и Пиза. Хрупкав, тънък като палачинка и изключително лесен за приготвяне, доста бързо ми стана любим с уханието си на зехтин, розмарин и леблебия. Най-вкусен е току що опечен, поръсен с черен пипер и морска сол и щедро гарниран с моцарела, козе или бяло саламурено сирине полято с допълнителна доза зехтин и лют червен пипер, малко маслини. Прекрасен е като допълнение за всякакъв вид салати като бърза и лесна лека вечеря. Въпреки,  че съставките му са изключително малко и много прости, постен, безглутенов е и без набухватели този хляб изкушава с аромата и вкусът си.

Продукти за 2 тънки фаринати с диаметър около 26 см

1 ¼ чаена чаша нахутено брашно

1 – 1 ½ чаена чаша вода

сол и черен пипер на вкус

5-6 с.л. зехтин

клонче ситно нарязан пресен розмарин или щипка сух

няколко листенца салвия (опционално)

Приготовление:

Нахутеното брашно, солта, черния пипер, подправките и водата се смесват до получаването на рядка каша с консистенция на боза. Ако е необходимо се добавя повече или по-малко от посоченото количество вода. Сместа се оставя да престои около час-два. В кръгла тава се изсипват няколко лъжици зехтин и след това се изсипва половината от тестото. Пече се в предварително загрята на 230 градуса фурна около 20 тина минути или докато стане препечена по краищата и хрупкава. Сервира се топла.

Добър апетит!

Други публикации:

Плосък ръжен хляб

Арабски питки

Нахутени крекери

Преди 1 година:

Кюфтенца от коприва с овесени ядки

Постни мъфини с плодове

Отдавна мисля да направя постни мъфини. Исках да са богати на вкус и аромат с много плодове и ако е възможно да са без захар. Комбинирах банан, моркови и стафиди защото са естествено сладки и добавих само лъжица-две мед . Сложих типово брашно и овесен ядки, настъргах малко портокалова кора за празнична нотка, а в сока му накиснах стафидите. До сега не ми се беше случвало да правя десерт с толкова странна комбинация от продукти, в същност основната съставка на мъфините са настърганите моркови, но в крайния вкус на готово опеченият сладкиш те не се нтрапват – домнира баново-портокаловият вкус. Сърцевината им е мека и сочна, много плодова, а отвън коричката е хрупквата от овесените ядки. Синът ми моментално се влюби в тях, поради отсъствието на  захар и почти изцяло плодовото им съдържание му бяха разрешение без ограничения, а той не пропусна да ги сподели с няколко негови приятелчета по игри. Тези мъфини биха били прекрасно допълнение към трапезата на Бъдни вечер, много лесни и бързи са за приготвяне и най-вече от тях  можете да похапнете и повечко без угризения.

По идея от  Anja’s food 4 thought

Продукти за около 10 мъфина:

2 зрели средно големи банана

2 големи настъргани моркова (1 чаена чаша)

кората и сокът на 1 портокал

50 гр стафиди

3 с.л. олио

2 ч.л. бакпулвер

¾ чаена чаша брашно

¼-1/2 чаена чаша овесени ядки

шипка сол

2 с.л. мед

1 прахче ванилия

Приготовление:

Стафидите се накисват в сока на портокала и се оставят да престоят 10-15 минути. През това време се смесват брашното, овесените ядки, ванилията и бакпулверът

В отделна купа се размачкват бананите с вилица докато станат на пюре. Добавят се настърганите моркови, медът, настърганата кора на половината портокал, олиото и стафидите заедно със портокаловия сок в който са киснали. Всичко се разбърква добре с лъжица и се прибавя към сухите съставки. Отново се разбърква докато се получи еднородна смес.

Формите за мъфини се застилат с хартия за печене и сместта се разпределя между тях. Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна около 35-40 минути или докато мъфините са зачервят добре. Оставят се да изстинат напълно преди да се сервират.

Добър апетит!

Други публикации:

Бананов кекс с овесени ядки

Постни чушки с два вида плънка

Овесени блокчета със сушени плодове, ядки и сусамов тахан

Преди  1 година:

Диетичен коледен сладкиш

Нахутени крекери

Текстът, който пиша преди всяка рецепта, обикновено измислям още докато приготвям ястието, докато забърквам съставките виждам текстурата и усещам ароматът им. Ако тогава не съм успяла, го правя вечер преди да заспя, в моментите в които съм сама със себе си и мислите си, тогава текстът придобива носталгични краски със спомени от детството. Лошото е, че винаги когато седна пред белия лист на екрана на компютъра цялата грижливо измислена история изхвърчава от главата ми и на нейно място остава също така бяло петно каквото виждам и пред себе си на монитора, и започвам отначало да редя думите и мислите си. В същност най-трудно е първото изречение, после празнотата на листа спира да ме плаши и мислите и думите потичат гладко, нататък и тексът се написва на един дъх. Обикновено точно когато завърша последното изречение в главата ми изниква първоначалната история за аромати и вкусове и историята от детството, и тя рядко има нещо общо с туко що написаното от мен. Така и тази история от разказ за аромата на печена леблебия и червени чушки които се разнасят вечер на една малка софийска улица, се превърна в нещо съвсем различно.

Рецептата видях в Fat Free Vegan Kitchen, който наскоро ми препоръча Хриси, и която ме заплени моментално с леснотата на приготовление, с това че е постна и безглутенова. Промених малко подправките, сложих зехтин вместо рапично олио и добавих малко сладък червен пипер в тестото. Допълнителната пикантност, който придава лютият червен пипер в поръската ги прави идеален не само за похапване докато чета или пиша, но и като мезе към бира или червено вино

Продукти:

2 ½ чаена чаша брашно от нахут

6-7 с.л. зехтин

1 ч.л. сладък червен пипер

1/3 – 1/2 чаена чаша вода

1 ч.л. бакпулвер

1 ч.л. сол

Приготовление:

Брашното, червеният пипер, солта и бакпулверът се смесват. Добавя се зехтинът и водата и се размесва докато тестото стане на гладка топка, ако е необходимо се добавя още малко вода. Тестото се разделя на 2 части и се увива във свежо фолио. Оставя се да преседи минимум половин час.

На леко набрашнена повърхност направо върху хартия за печене топките се разточват една по една, докато листът стане 2-3 мм. С остър нож се разрязва на четириъгълници, набожда се с вилица и се поръсва с лютия червен пипер. Изрезките се отстраняват за ново разточване, а крекерите заедно с хартията за печене директно се преместват в тавата. Пекат се в предварително загрята на180 градуса фурна около 15 минути или докато се зачервят, изваждат се и се оставят да изстинат.  Най-хубави са прясно изпечени.

Добър апетит!

Други публикации:

Бирен хляб

Плосък ръжен хляб

Царевични крекери с розмарин

Преди 1 година:

Снежни шоколадови топки

Детски хлебни пръчици

Неведнъж съм писала за това колко важна е  за мен темата за детското хранене. Това е така, защото вярвам, че доброто здраве е избор, който всеки родител прави за детето си, чрез изграждане на здравословни хранителни навици. За мен е важно да науча детето си да избира и обича добрата храна, не чрез налагане на забрани, а чрез формиране на вкус. Имам не един пример пред себе си  за това колко много може да повлияе на здравето изборът на храна, пирятели и роднини страдащи от диабет, затлъстяване и гастрити, които въпреки че знаят, че им вреди се хранят със захар, храни пълни с оцветители и консерванти, маргарин. За сега успявам със синът ми, надявам се това да продължи. Макар да му е интересно да опита сладкишът, който съм направила за нас, опитва трохичка-две и се насочва към нарязаната ябълка или круша. Смятам, че доброто хранене започва още от първите часове и дни и за това избрах да кърмя синът ми и да го захраня късно – след 6 ти месец, както препоръчват всички водещи педиатрични асоциации и Световната здравна организация . За жалост знам, че изборът да кърмиш, не е единствената предпоставка да успееш. Трябва много информация и много подкрепа, за да станат нещата. Знам колко много майки  не успяват в това, защото не са получили правилната и необходима информация, макар че са имали желание и са положили неимоверно много усилия. Може би сте забелязали, че отскоро на странчиния бар на блога ми има реклама и телефон на Националната Асоциация Подкрепа за Кърменe . На телефонът дават консултации сертифицирани консултанти, обучени да помагат на майки да решват проблемите свързани с кърменето. От скоро и аз съм част от тези консултанти и макар времето ми все да не достига, смятам, че това е дейност, която заслужава всяка минута отданена на нея, защото с всяка консултирана майка има и едно по-дълго кърмено бебе, получаващо възможно най-добрият старт в живота. И след тази дълга, но важна интродукция, ще се върна към рецептата за детски хлебни пръчици. В същност рецепта няма, а аз най-много обичам такива ястия, в които всичко се слага на око. Все пак ще напиша приблизителните количества, които обикновено употребявам

Продукти:

1 чаена чаша хладка вода

1 ч.л. суха мая

½ чаена чаша брашно от елда

½ чаена чаша царевичен грис

½ чаена чаша оризово брашно

½ чаена чаша ръжено брашно

7-8 с.л. зехтин

съвсем малка щипка сол

пълнозърнесто  или типово брашно колкото поеме тестото, за да стане на пипане като „мекото на ухото”

Приготовление:

Маята се разтваря във водата, добавят се брашната и солта и се размесва тесто. Оставя се да втаса за 1-2 часа в покрита с кърпа купа. От тестото се оформят пръчици и се пекат в застлана с хартия за печене тава, в предварително загрята на 220 градуса фурна, до златисто.

Добър апетит!

Други публикации:

Детски безглутенови бисквити без захар

Детска крем супа с тиква и просо

Детски овесени блокчета

Преди 1 година:

Пълнозърнести хлебчета с тиква и ленено брашно

Дюлеви бонбони

Обичате ли дюли? До скоро не ми беше хрумвало, че този така вкусен (за мен) плод в същност е доста непопулярен и не така любим на доста голяма част от хората. Първо беше сблъсъкът с реакцията на мъжа ми, който ме видя да се прибирам щастлива от пазар с 3 огромни дюли. Радвайки се и показвайки му придобивката и бърборейки бързо изброявайки нещата, които бих могла да направя от тях, той попари ентусиазма ми с думите….”ааа, ама ти си ги била купила тези дюли, аз мислех, че някой ти ги е подарил. Как може хората да го продават това, и да си мислят, че някой ще го купи, то за нищо не става…”. Познавайки отявленото му презрение към всичко по-кисело от банан, почти не му обърнах внимание на тази забележка. Последва коментар от свекърва ми, „уххх ,че кисело нещо са това дюлите” и от няколко колеги, на които занесох да опитат готовите бонбони, но които ги заобикаляха от далеч, защото „то дюлата не е плод, ама и за зеленчук не става, абе за нищо…” и даже не пожелаха да ги пробват, въпреки уверенията ми, че бонбоните не са кисели. Лично аз предпочитам този плод на сладко или компот. Не съм се престрашавала още да сготвя една отдавна набелязана рецепта за телешко с дюли, но и нейният ред ще дойде.

Дюлите, които взех реших да направя на бонбони. Или по-скоро на захаросани плодови блокчета. С интерес разбрах, че в испаноговорящите страни се продава такъв продукт наречен Dulce de Membrillo. Казах си, че нищо което се нарича Dulce, не може да е лошо и не вкусно, изхождайки от това, че съм с абсолютна абстиненция към Дулсе де лечето. Наистина, макар, че не приличат на традиционни бонбони, такива каквито сме свикнали да виждаме по магазините, са изключително вкусни, със силен плодов аромат на дюла, съвсем лека кисела жилка, хрускаща захар по повърхността им и лично аз ги намирам за много приятни с глътка черно кафе, което допълнително подчертава вкусът им.

Продукти за около 30 бонбона:

3 гореми дюли – общо около 1 кг

1 шушулка ванилия

½ кг. захар

захар за овалване

Приготовление:

Дюлите се измиват добре и се нарязват на едри парчета. Слагат се в дълбока тенджера заедно със семенцата от шушулката ванилия и се заливат с вода, така че тя да ги покрие. Варят се докато дюлите омекнат. Свалят се от котлона, водата се изсипва и отделя (дюлевият сок е много вкусен), дюлите се изцеждат много добре. Ципата и семките им се отстраняват, а плодът се пасира. След това се минава през цедка. Пюрето се поставя на котлона заедно със захарта и се вари на бавен огън, като се бърка, докато сладкото започне да се отделя от стените на съда.

Тава се застила с хартия за печене и сместа се изсипва, като повърхността и се заглажда с намокрена шпатула или лъжица. От тук на татък може да оставите на сухо място тавата да престои около седмица или да сушите във фурната на 50 градуса за 4-5 часа или докато стане като желе. Аз избрах метода със сушенето във фурната. След като сместта изстине се нарязва на кубчета с влажен нож. Всяко кубче се овалва в кристална захар. Ако бонбоните все още са леко влажни, могат да се оставят да престоят на стайна температура няколко часа, за да изсъхнат.

Добър апетит!

Други публикации:

Карамелови бонбони с лешници

Захаросани портокалови корички

Масапан

Преди 1 година:

Банофи пай

Печен карфиол

Всяка година имам някакъв любим продукт, с който приготвям де що има рецепти из нета или които ми хрумнат. Провокира ме да търся вариации с него. Миналата есен това бяха кестените и патладжаните, по-предишната празът. Тази година това е карфиолът. Направо прекалих с него. Най-любима се оказа рецептата за печен карфиол. От началото на есента мисля, че го приготвям през вечер. Лесно ястие е, идеално за нещо на бързо след уморителен ден, когато искаш да спестиш време за любимите хора, а на всичкото отгоре е страшно, невероятно вкусно. Отново с източни подправки, които установих много отиват на този зеленчук още от рецептата за карфиолена крем супа. В печения обаче, добавих къри и червен пипер, нарязан на ситно чесън, които заедно със зехтина придават страхотен вкус. На края се сервира поръсен със сок от лайм, който добавя последните щрихи към ароматната и вкусова симфония. Проблемът с това ядене е, че мъжът ми го счита за гарнитура към основното, например пържола на скара :-)

Продукти за 2 порции:

1 средно голяма глава карфиол

7-8 с.л. зехтин

½ ч.л. смлян кимион

½ ч.л. смлени зърна кориандър

3-4 скилидки чесън

1-2 ч.л. къри – ползвах готова смес от кориандър, куркума, лют червен пипер, джинджифил, синапено семе, черен пипер, стрит чесън

1 ч.л. червен пипер

сол и черен пипер на вкус

1 лайм

Приготовление:

Карфиолът се нарязва на розички, измива се и се подсушава с кухненска хартия. Зехтинът, нарязаният чесън и подправките се смесват и разбъркват добре, изливат се в тавата. Розичките карфиол се овъргалват добре и от всички страни в зехтина и подправките. Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна, докато карфиолът леко омекне и се зачерви. Сервира се топъл, поръсен със сок от лайм

Добър апетит!

Други публикации:

Таджин с нахут

Нахут с праз лук и лимон

Карфиол с кашкавал и чеснови трохи

Преди 1 година:

Италианска яхния с кестени и леща