Козуначено руло с Нутела

Днешният пост ще е кратък, след дългия и изморителен ден, който го предшестваше, имам сили само за няколко изречения, да обработя снимките и да форматирам поста. Забързан, задъхан, но и много, много емоционален и весел днешният ден си отива. Като на забързан каданс виждам картини от деня – ставане, кафе, варим яйца, чистим, яйцата се охлаждат, замесваме тесто, малкият държи купата, аз бъркам, той сее брашното, кучето става цялото бяло, разсипваме ядките, събираме ги, бъркаме боята, половината отива по масата, изпадам в ужас, търкаме, пак правим боя, детето усмихнато до уши, пуска яйцата в бурканите от много високо, чува се как яйцата се пукат, смеем се, мажем боя по памук, увиваме яйцата, чакаме, месим тесто отново, разтапяме Нутела, всеки бърка в буркана с по една лъжица, за рулото почти не остава, точим тесто, детето ми скрива точилката, търся я, той се смее, отиваме на разходка, завалява ни дъжд, тичаме по обратния път, целите сме мокри, но ни е весело, рулото е готово, не успяваме да дочакаме да стане утре и го нападаме с по чаша мляко в ръка. Утре пак ще се меси :-)

Продукти за форма за кекс с диаметър 26 см:

3 ч.ч. брашно

1 пакетче суха мая

200 мл течна, неподсладена сметана

½ ч.ч. захар

3 яйца

4 с.л. прясно мляко

1 ванилия

50 гр. лешници

1 ч.ч. Нутела

малко масло

шепа филирани бадеми

1 ч.ч. .= 250 мл

Приготовление:

Сметаната и млякото се затоплят леко. Брашното и маята се пресяват и се добавят към млякото. Добавят се захарта, яйцата и ванилията и с помоща на миксер с приставка за тесто се разбъркват добре – около 5 минути на максимална степен. Купата с тестото се покрива със свежо фолио и се оставя докато увеличи обема си двойно.

Тестото се размесва на набрашнен плот и се разточва на кора с размери приблизително 30 на 50 см. Нутелата се затопля леко и се размазва върху тестото. Отгоре се поръсват едро смлените лешници. Тестото се навива на руло и се поставя в предварително намаслената форма за кекс. Рулото се намазва с малко разтопено масло и се поръсва с филираните бадеми. Тавата се завива със свежо фолио и се оставя докато рулото увеличи обема си. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна около 40 минути. Рулото се оставя да изстине напълно, преди да се извади от формата

Добър апетит!

Други публикации:

Козунак

Агнешко бутче в билково тесто

Яйчена салата

Преди 1 година:

Шоколадов мус

Торта Целувка с Нутела и ягоди

Без учудване за никого в къщи тортата по случай отминалия ми неотдавна рожден ден беше с Нутела и ягоди. Две от нещата които обичам безкрайно. За учудване на всички обаче блатовете и бяха от домашно приготвени целувки. За учудване си е, защото у дома е позната не особено голямата ми любов към целувките. Винаги след приготвяне на някой жълтъчен крем, тирамису или сос се виждам с огромно количество неупотребени белтъци, които комбинирам всякак но не и във вид на избити на сняг и щприцовани кулички. Чудила съм се какъв ми е проблемът с целувките – но никога не съм можела да го определя еднозначно и обосновано – винаги отговорът се е свеждал до нелогичното – не ги харесвам – твърде бели, твърде хрупкави, твърде сладки, ронливи, неароматни, лепкави… В тази торта всички тези „недостатъци” се превръщат в плюс защото тортата искри в белота, хрупкавостта страхотно се допълва с мекотата на сметаната, кремът е попил в блатовете и те вече не са лепкави и хрупкави, а сочни точно колкото трябва, неподсладената сметана и свежестта на ягодите прекрасно уравновесяват сладостта на целувките – въобще настава вкусова хармония. Тортата малко прилича като технология на приготвяне на  „Павлова”  , но за разлика от нея се приготвя на няколко етажа. Хубавото е, че сглобяването и е много лесно – целувка, крем, пак целувка крем. Не се украсяват странични бордове, не се шприцова нищо. Видът на тортата е много домашен, малко „рошав” и в същото време колкото и да е странно – изискан и захарен като за женско парти.

Адаптирано от „The golden book of deserts”

Продукти за торта с диаметър 20 см:

За блатовете – целувки:

6 белтъка от големи яйца

1 ч.ч. кристална захар

2/3 ч.ч. пудра захар

щипка сол

За Нутела крема:

1 ч.ч. млечна неподсладена сметана

3 с.л. Нутела

За сметановия крем:

1 ч.ч. млечна неподсладена сметана

За украса:

7-8 ягоди

1 ч.ч. = 250 мл

Приготовление:

На целувките:

Двата вида захар се смесват. Половината от нея се добавя към белтъците заедно с щипката сол. Белтъците се разбиват с миксер докато започнат да се образуват връхчета. Добавя се останалата захар лъжица по лъжица като бъркането продължава. Белтъците се разбиват докато станат твърди и лъскави.

На хартия за печене се очертават 3 еднакви кръга с диаметър 20 см. С помощта на лъжица белтъците се разпределят между очертаните кръгове, като сместа се разстила внимателно и равномерно. Пекат се в предварително загряна на 130 градуса фурна около час и половина. Когато целувките се втвърдят и леко порозовеят, фурната се спира, вратата се открехва леко и се оставят вътре да се сушат поне още час, час и половина.

На Нутела крема:

Добре охладената сметана се поставя в купа и се разбива на пухкав крем. Нутелата леко се загрява и се добавя към сметаната. Със шпатула се разбърква, докато шоколада напълно се хомогенизира със сметаната

На сметановия крем:

Добре охладената сметана се поставя в купа и се разбива на пухкав крем

Сглобяване на тортата:

Целувките внимателно се отлепят от хартията. Една от тях се поставя в чиния за сервиране. Отгоре се намазва с Нутела крема. Отгоре се поставя втората целувка и се покрива със сметановия крем. Третата целувка се начупва на парченца и се разпределят отгоре по външния ръб на тортата. В средата се подреждат почистените и нарязани на половинки ягоди

Добър апетит!

Други публикации:

Шоколадова торта с Нутела и лешници

Торта за моята любов

Тарт с ягоди, заквасена сметана и маскарпоне

Преди 1 година:

Шоколадово-бадемов сладкиш без брашно

Портокалов тарт с рикота

Някои дни са тъжни, гледам как снегът вали и натрупва бавно, няма цветове, всичко изглежда трудно, затрупва ме. Има една особена тишина, чувам собствените си стъпки и дишането си някак много от близо, снега поглъща страничните шумове и сякаш съм сам самичка в целият свят. Колите не вървят, защото трудно палят и още по-трудно излизат от преспите с буксуване. Гледам света през малка дупчица на заскрежения прозорец, която съм затоплила с дъха си.

Група деца излизат с шейните си и с мъка, но със смях преодоляват преспите, хвърлят снежни топки, две от тях тичат към къщи и се връщат с морков и маслини – ще правят снежен човек. Радостта им и възторжените викове достигащи до прозореца ми е заразителна. Събирам се и поглеждам с други очи на доскоро унилата зимна гледка. Трябва да изпека сладкиш, нещо с аромат на портокали и зима.

Адаптирано от „The golden book of deserts” 

Продукти за тарт с диаметър 26 см.

За тестото:

1 ¼ ч.ч. брашно

½ ч.ч. пудра захар

100 гр студено масло

1 жълтък

2-3 с.л. студена вода

За плънката:

1 яйце

1 жълтък

250 гр рикота – 1 опаковка

½ ч.ч. пудра захар

кората на един портокал ситно настъргана

½ ч.ч. неподсладена сметана

Приготовление:

На тестото за кората:

Брашното и захарта се смесват. Маслото се нарязва на малки кубчета и с бързи движения и студени ръце се размесва с брашното. Добавя се жълтъка и водата. Тестото се събира на топка, завива се в свежо фолио и се прибира в хладилника за 30-40 минути, докато се стегне. Изважда се и на леко набрашнена повърхност се разточва на кръг с диаметър малко по-голям от диаметъра на тавата, в която ще се пече, за да може да се покрият и стените и. Тестото се навива на точилката и се премества в тавата. С пръсти се притиска към стените. Надупчва се с вилица. От горе се постила хартия за печене и се изсипва сух боб. Тавата се прибира в хладилника да стегне за 30 минути. През това време фурната се загрява на 180 градуса. Пече се около 10-15 минути, след това се маха боба и хартията и се допича докато тестото порозовее. Изважда се и се оставя да изстине

На плънката:

Рикотата, пудрата захар, настърганата кора, яйцето и жълтъкът се смесват добре, като се разбъркват с вилица. Сметаната се разбива на пухкав крем с помощта на миксер и след това се смесва със шпатула към останалата смес за плънката. Кремът се изсипва в охладената кора и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна докато стегне. Изважда се и се оставя да изстине напълно преди да се сервира.

Добър апетит!

Други публикации:

Шоколадов тарт

Тарт с круши, бадемов крем и карамелов топинг

Киш със спанак и сирена

Преди 1 година:

Шоколадов сладкиш без брашно

Шоколадова торта с Нутела и лешници

Мразя да снимам торти. Мъка и то голяма, или ще ми се блърне детайлът там където не искам, или обективът ще ми е неподходящ или ще я правя до толкова късно, че светлината ще си отиде и няма да успея да я снимам въобще. Но за сметка на това обожавам  да участвам в изяждането на тортата, да гледам рожденика колко е щастлив когато я види. Мразя да украсявам торти, направо ме побиват тръпки при мисълта да щприцовам цветенца и да украсявам страничния борд. Последното го ненавиждам особено много, защото винаги става страшен хаос от нападал по земята крем или ядки или и двете, за радост на кучето. Обаче обожавам да пека блатовете, да усещам аромата им от фурната да заспивам с мисълта за това с какъв крем биха си подхождали. Нищо в този свят не е идеално, за жалост не може да се прави торта само с блатове и крем, но без украсяването. Когато се учех да шофирам много ми се искаше инструктора да избира все улици с предимство и без завои. Последните особено много ме изнервяха, първите няколко урока направо затварях очи когато трябваше да завъртя волана, не дай си боже да трябваше да завия на ляво. Задавах особено умният въпрос – „Добре сега, ясно тръгвам и въртя волана – на колко градуса да го извия?” След това намирах инструктора свит на седалката от смях. Сега, след време, след като карам вече години наред ми е по-приятно, ако пътя не е еднообразен и има завои, препятствия, хлъзгаво е или мокро. В същност обичам да правя торти, да карам кола, точно заради съвкупността от всички тези емоци около тях, не въпреки тях. Това ме кара, да изпитвам собствените си умения, да научавам всеки път нещо ново, да искам всеки път нещата да са направени по-добре.

Тортата, за която е днешния пост, е по случай рождения ден на мъжа ми, който мина неотдавна. Направих я много шоколадова с крем от сметана и нутела, а блатовете с допълнително смлени лешници за допълване на вкуса

Ще ми се да му пожелая винаги да сме заедно и  не въпреки лошите ни страни, а и заради тях, да се обичаме.

 

Продукти за форма за торта с диаметър 26 см
За блатовете:
200 гр. сурови лешници
2/3 ч.ч. брашно
2/3 ч.ч. какао
1 ½ ч.л. бакпулвер
8 яйца
1 ½ ч.ч. захар
1 ванилия
½ ч.ч. прясно мляко

За крема:
500 мл. неподсладена сметана за биене
1 ½ ч.ч. нутела
½ ч.ч. прясно мляко

За украса:
200 мл неподсладена сметана за биене
1 с.л. пудра захар
100 гр. лешници
2-3 с.л. нутела

Приготовление:

На блатовете:
Лешниците се смилат на дребно в кухненски робот или блендер. Смесват се с брашното, какаото и бакпулвера в голяма купа.
Яйцата се разделят на белтъци и жълтъци. Жълтъците заедно с 1 ч.ч. захар се разбиват с миксер докато се сгъстят и побелеят. Жълтъчната смес се смесва със шпатула със сухите съставки, като се редува с млякото.
Белтъците заедно с останалата захар се разбиват на твърд сняг и постепенно се добавят към останалите съставки.
Тава със свалящи се стени се постила с хартия за печене, а стените и се намасляват. Сместа се изсипва в тавичката и се пече в предварително загрята на 190 градуса фурна около 45-50 минути или докато клечка за зъби забита в центъра излезе суха. Блата се изважда от фурната оставя се да се охлади и се освобождава от формата за печене. Преди да се разреже се оставя да се охлади напълно.
С гладък нож блата се разделя на 3 части.

На крема:
Добре охладената сметана се сипва в охладена купа и се разбива на пухкав крем. За по-добър ефект, перките на миксера могат да се охладят преди разбиването в камерата за няколко минути.
Течният шоколад се загрява леко на водна баня или в микровълновата фурна за да се размекне. Добавя се към сметаната и със шпатула се разбърква докато се смеси добре.

Сглобяване на тортата:
Първия блат се връща във формата със свалящи се стени и се напоява с 1/2 та от прясното мляко. Отгоре се разпределя 1/2 та от крема. Същото се повтаря и с останалите блатове, мляко и крем, като най-горният блат не се напоява и не се маже с крем. Тортата се прибира в хладилника за час, за да стегне. След това се освобождава от формата.
В купа се разбива сметаната заедно с лъжицата пудра захар докато стане на пухкав крем. С крема се намазва тортата отгоре и отстрани. Цели лешници се подреждат по двата борда на тортата. Останалите лешници се начупват и с тях се полепва страничния борд. Нутелата се разстопява леко и с лъжица или нож се поръсва върху тортата

Добър апетит!

Други публикации:

Торта за моята любов

Ягодово-цитрусова торта с крем муселин

Детска торта без захар

Преди 1 година:

Торта за моя любим

Шоколадов тарт

Синът ми имаше рожден ден и както си е редно цял ден правих торта. Исках да е най-красивата и вкусната, да е такава каквато си е представял и каквато ми разказа, че иска да бъде. Задължително трябваше да има посипани цветни бонбонки отгоре и цветни балони от фондан и шоколадова глазура. Скоро преди да дойдат гостите трябваше да нанеса шоколадовият ганаш и да довърша украсата, но…той просто се пресече. Гледах го и си мислех, че това няма начин да е истина, ами сега – нямах резервен план, нямах нищо с което за 30 минути да покрия тортата, нямаше време да разточвам фондан, нито да правя някакъв крем. Последва бясно ровене из шкафовете – нищо, хладилника – хм едно масло и захар, но от дете мразя до припадък маслен крем по тортата, не можех да го причиня на детето. Така, че нямах друг избор освен по спешност да изпратя мъжът ми до магазина за сметана и да покрия тортата с пухкавия и крем. Така 5 минути преди да дойдат гостите вече имахме торта с бонбони, но не и снимка на тортата, а самата тя беше далеч, далеч от първоначалния замисъл. За това днешната рецепта няма да е за торта, макар че трябваше да е, а ще е за шоколадов тарт, който направих на другият ден за наш скъп роднина, който беше дошъл отдалеч, за да види малкият ми непослушник и да го поздрави за рожденият му ден.

Рецептата за тарта е от прекрасната книга „The golden book of deserts”  , книга която ме заплени със снимките си и класическите си рецепти за десерти. Това беше подаръкът за мен под коледната елха от съпругът ми и още щом видях златистите и страници бях запленена моментално. Истинско бижу като оформление и съдържание, книгата дълго ме държа пленена, опитваща се да реша кое от нея да направя по-напред. Шоколадовият тарт, разбира се, бе първи – толкова много шоколад, какао и масло на едно място не може да бъде пренебрегнато и да бъде оставено за по-късно. Хрупкаво тесто, и мек трюфелен пълнеж, бита сметана за гарнитура, прекрасен акомпанимент за следобедното горчиво кафе с приятни и обичани хора

Продукти за кръгла тава с диаметър 26 см, 8-10 парчета:
За тестото:
1 ч.ч. брашно
¼ ч.ч. какао
½ ч.ч. пудра захар
100 гр. студено масло
1 жълтък
2-3 с.л. ледено студена вода
За пълнежа:
350 гр. черен шоколад
180 гр. масло
2 жълтъка
2 яйца
2 с.л. захар
1 с.л. какао

пудра захар за сервиране
бита сметана за сервиране

Приготовление:
На тестото:
Брашното и какаото се смесват, добавя се захарта, студеното масло нарязано на кубчета и жълтъка и бързо се замесва тесто. Добява се студената вода, омесва се и тестото се събира на топка. Овива се в свежо фолио и се оставя да престои в хладилника около 30 минути.
Изважда се и на леко набрашнена повърхност се разточва на кора малко по-голяма от диаметъра на тавата, така че да може да покрие и стените. Тестото се навива на точилката и се премества в предварително леко намазана с масло тава. Тестото се притиска леко с пръсти по дъното и стените на формата, излишното тесто се изрязва. Тавата с тесто се прибира в хладилника за 30 минути. След това се изважда и се надупчва с вилица на няколко места. Отгоре се поставя хартия за печене и се притиска с кухненски тежести или сух боб. Тестото се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна около 15 минути, след това хартията и тежестите се махат и се допича още 5. Тавата се изважда е се оставя да се охлади
На плънката:
Шоколадът и маслото се разтопяват на водна баня или в микровълновата фурна, оставя се да се охлади леко. През това време се разбиват жълтъците, яйцата и захарта с миксер докато побелеят и захарта се разтопи. Добавя се шоколадовата смес, какаото и се разбърква със шпатула. Сместта се изсипва в предварително изпечената кора и се пече около 20 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна или докато краишата започнат леко да се надуват, а средата е почти стигната, леко вибрираща при натиск.
Тарта се оставя да се охлади. Преди сервиране се поръсва с пудра захар, сервира се с лъжица бита сметана или ванилов сладолед.


Добър апетит!

Други публикации:

Шоколадов мус

Детска торта без захар

Ягодово-цитрусова торта с крем муселин

Преди 1 година:

Торта с маскарпоне и Нутела

Суфганиот

Докато вълненията около Коледа отминават и се подготвяме за посрещането на новата година, в моето семейство една по една запалихме и тази година 8 те свещи на ханукията, за да ознаменуваме еврейският празник на светлината. Свикнала от дете да посрещам Коледа, защото традициите  в семейството, в което съм родена са християнски, от както живея с моята любов започнах да почитам и празниците, които неговата религия почита. Така около краят на годината в къщи съжителства украсената елха редом със запалената 9 гнезда ханукия. Наред с постните ястия за бъдни вечер и богатите на масло и подправки коледни сладкиши, приготвям и традиционни еврейски ястия за Ханука, пържени в олио, за да почетем чудото, което Бог е направил, за да не загасне свещената светлина. Като всяка година направих рогалах, сладки , латкес и суфганиот и си мислех колко тясно свързани са празниците и кухнята, как всяко време от годината свързваме с различни аромати и вкусове, които са традициони за него.

Суфганиот са малки пържени понички с пълнеж от сладко, традиционно от череши или вишни, обилно поръсени с пудра захар и канела. Невероятно ароматни и пухкави, само няколко от тях са достатъчни, за да заситят и най-изгладнелият човек. Задължително е да се сервират и изядат още топли и пресни, защото веднъж изстинали губят прекрасният си вкус.

Адаптирано от The Complete Guide to Traditional Jewish Cooking 

Продукти за 12-14 понички:

2 ч.ч. бяло брашно

1 пакетче 7 гр. суха мая или ¼ кубче жива

1 яйце, на стайна температура

щипка сол

1 с.л. кристална захар

90-100 мл. прясно мляко, на стайна температура

олио за пърженето

За плънката:

2-3 с.л. сладко

За поръсване:

¼ ч.ч. пудра захар

1 ч.л. канела

Приготовление:

Брашното се пресява и в него се прави кладенче, в което се слага яйцето, маята, 1 с.л. захар и млякото. От продуктите се замесва тесто, като ако е необходимо се добавя още малко мляко, така че тестото да стане на пипане като „мекото на ухото”. Тестото се омесва, докато стане гладко, покрива се с кърпа и се оставя да втаса. Когато увеличи двойно обема си, от него се оформят топчета с диаметър около 3 сантиметра. Всяко топче се прави на диск с дебелина 4-5 мм, като се притиска с длани. В средата на всеки диск се слага по малко сладко и след това краищата се събират и притискат добре, така че сладкото да не изтече и се оформят топчета.

В дълбок съд се загрява олио, така че поничките при пърженето да са изцяло или почти изцяло покрити от него. Олиото се загрява до температура в която кубче за хляб със страна 2.5 см. да порозовее за около 60-70 секунди.

Поничките се пържат до златисто, след това се изваждат върху кухненска хартия, за да попие излишната мазнина

В найлонов плик се смесва пудрата захар и канелата. Поничките се слагат вътре, пликът се завързва добре и се разтръсква, така че пудрата захар да ги покрие от всякъде равномерно.

Сервират се топли

Добър апетит!

Други публикации:

Лейках (меден сладкиш)

Ушите на Аман (Hamantashen)

Крембо

Преди 1 година:

Овесени бисквити с шоколад, мед и боровинки

Английски коледен кекс

Някак си тази година успях да стигна и до коледните сладкиши. Въпреки, че си бях казала, че няма да правя нищо и този път ще пропусна, веселите подскоци на детето около елхата, докато я украсявахме ми дадоха енергия за празнично печене. Оказа се, че трябва да направя кекс, защото детето било обещало на едно от джуджетата на дядо Коледа, майка му да му направи сладкиш, когато дойде. И тъй като в петък очакваме добрия старец да се спусне през комина и на нашата къща, не трябва да нарушавам даденото от Сами обещание. Кексът трябвало да бъде с много сушени плодове, защото елените на старецът ги обичали много. А сушените плодове трябвало да бъдат набрани и сушени от горските зайчета. Трябвало да има и ядки. Ясно, май ще правя щолен, помислих си. Всяка година малко преди празниците да дойдат се заричам, че тази година вече ще направя този прословут сладкиш и всяка година нещо ме възпира. Купих всички продукти, сложих ги на масата и се подготвих за първият ми щолен. Прочетох отново рецептата, представих си всяка стъпка от нея и…обърнах готварската книга на друга страница – и тази година ще пропусна. Не зная защо тази рецепта никога не успява да ме плени дотолкова, че да я направя. Вероятно и нейното време ще дойде, но не сега. Разлиствайки страниците на готварската книга попаднах на рецепта, която отдавна си бях набелязала и после забравила -  Английски коледен кекс. Плени ме златистата коричка, многото сушени плодове и ядки и уханието на масло, което щеше да се разнесе из цялата къща. Освен това почти всички нужни ми продукти вече бяха на плота, приготвени за щолена. Нарязах сушените плодове на кубчета и ги сложих в дълбока купа, полях ги с малко ром, и взривът от аромати и цветове моментално ме зареди с настроение. Пукането на бадемите във фурната и веселото жужене на детето, докато се прави, че разбърква на ужким яйца с въображаем миксер подражавайки ми, аромата на масло и захар, топлината от печката в кухнята и чашата греяно вино на масата – това прави този празник толкова обичан и чакан.

Адаптирано от The cook’s book

Продукти за тава с размери 30 см на 10 см.

200 гр много размекнато масло

5 яйца, на стайна температура

1 ½ ч.ч. брашно

¾ ч.ч. захар

1 ч.л. бакпулвер

100 гр. сурови, белени бадеми

настърганата кора на един лимон

За плодовата плънка:

400 гр. различни сушени плодове по избор – използвах манго, пъпеш, ананас, боровинка

100 гр. сурови бадеми

3 с.л. брашно

3 с.л. ром

Приготовление:

Сушените плодове с изключение на боровинките се нарязват на дребни кубчета и се поръсват с рома. Оставят се да преседят няколко часа. Бадемите за плънката се запичат за кратко в нагорещена фурна, докато съвсем леко порозовеят. Нарязват се на едро

Брашното и бакпулверът се пресяват 2 пъти и се оставят настрани.

Бадемите за тестото се смилат в блендер много на ситно, докато станат почти на брашно. Изсипват се в дълбока купа и заедно с едно от яйцата се разбиват с миксер. Добавя се ситно настърганата кора от лимон. Добавя се маслото и захарта и се разбива добре. Останалите яйца се разбъркват леко и постепенно се добавят към останалата смес, докато се бърка непрекъснато с миксер. Брашното се добавя на три части към останалата смес и нежно се разбърква със шпатула докато сместа стане хомогенна.

Плодовете и ядките за плънката се смесват заедно с 3 те с.л. брашно и добре се разбъркват, така че брашното да ги покрие от всички страни. Добавят се към кексовата смес и се разбъркват.

Тавата се намазва с масло и се поръсва с брашно. Излишъкът се изтръсква. Парче хартия за печене се постила, така че да покрие дъното на тавата. Сместа се изсипва в тавичката и повърхността се заглажда. Фурната се загрява на 220  градуса. Когато тавичката се сложи в нея, фурната се намалява на 170. Пече се около 15 минути, след това върхът на нож, потопен в масло се прокарва по повърхността на кекса, така че да спре надигането. Печенето продължава още 50-60 минути или докато повърхността на клечка за зъби забита в кекса излезе суха и чиста. Кексът се изважда от фурната и се оставя да се охлади напълно преди да се извади и нареже.

Весели празници и добър апетит!

Други публикации:

Джинджифилови сладки с мед

Овесени бисквити с шоколад, мед и боровинки

Яйчен ликьор

Преди 1 година:

Греяно вино

Бананови мъфини със шоколад и бадеми

Какво обичам най-много в коледно-новогодишните празници?  Харесвам суетнята около приготовленията, които започват дни и седмици по-рано. Украсата, настроението, плановете как ще направя тези и онези сладки и малките кексчета и еди коя си рецепта за основно. Планирането на продуктите, дългите списъци с неща, които трябва да взема и които стриктно попълвам и после следвам в магазина – ядки, масло, сметана, брашно, о, още масло нали ще правя и щолен тази година, стафиди, канела, шоколад, какао … Плановете какви подаръци да взема, така че да зарадвам получателите им. За мъжът ми нямам колебания – отдавна си мечтае за…не, няма да напиша за какво, защото ще прочете поста със сигурност и изненадата ще бъде развалена. А за детето? Някаква играчка – но каква? Най-лесно ще бъде да напишем писмо на дядо Коледа. Сядаме с него и му обяснявам подробно, как скоро ще дойде добрият старец и ако е бил послушен ще му донесе каквото си е пожелал. Обещавам му да завали сняг, за да може да дойде със шейна и елени. Пита ме дядо Коледа как ще разбере какво иска. Ще напишем писмо казва му, аз ще му помогна, а той ще нарисува картина. Взима моливите и съсредоточено рисува нещо. После пиша, а той диктува:

“Дядо Коле, ала, мимо (моля) !

Икам – аб и ако (хляб и мляко)”

!?!

Спирам да пиша. Питам го – “Пате, ти сигурен ли си, че искаш хляб и мляко да ти донесе дядо Коледа? Не искаш ли топка, играчка, нещо друго? “

Опитвам се отново да обясня, че той идва веднъж в годината и вероятно би искал нещо специално от него. Хващам молива и се готвя да пиша отново, а Сами добавя тържествено, след кратък размисъл какво да е специалното нещо

“Кем (кренвирш)!”

Спирам да пиша и се подхилкваме тихичко с баща му, докато запечатваме плика, опитвайки се да не избухнем в гръмогласен смях и да развалим момента на детето. Ясно, тази година джуджетата ще пекат хляб и ще квасят мляко за Сами, и ако могат да донесат сняг, защото съм обещала да завали. Прибирам първото му  писмо в синята кутия, в която събирам всички съкровища от моето момче и където стоят грижливо скрити първата му играчка, първата му дрешка и гривничката от родилното и отиваме да печем първите празнични сладкиши за тази година, за да пробваме рецептата. Чупя яйцата, а малкият изхвърля черупките в кофата. Пресява брашното с малко сито и помага с реденето на бадемите върху кексчетата.

Продукти за 12 мъфина:

2 големи, меки банана

2 яйца, на стайна температура

½ ч.ч. кисело мляко

125 грама масло – 1 малко пакетче

2/3 ч.ч. захар

1 ч.ч. брашно

1 равна ч.л. сода за хляб

1 натурален шоколад от 80 грама, използвах с 85% какаово съдържание

3 с.л. какао

шепа сурови бадеми

шепа сушени боровинки – опционално

Приготовление:

Половината шоколад се начупва на парчета и задено с маслото се разтопява на водна баня или в микровъновата.

Брашното, содата за хляб и какаото се пресяват през сито и се оставят настрана

Яйцата и захарта се разбъркват с вилица, добавят се бананите също намачкани с вилица. Добавя се киселото мляко и се разбърква. Добява се маслото с шоколада и отново се разбърква. На части се добавя брашното с какаото и се бърка със шпатула докато се получи хомогенна смес. Добавят се боровинките, ако ще се използват и половината бадеми. Тестото се разбърква леко и се разпределя между формичките за мъфини, като се внимава да не се пълнят с повече от 2/3 ти. Останалият шоколад се начупва на дребно, останалите бадеми се нарязват на едро и се поръсват върху мъфините.

Кексетата се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна около 30-40 минути или докато клечка за зъби забита в центъра излезе суха

Добър апетит!

Други публикации:

Нутела бонбони

Шоколадово-бадемов сладкиш без брашно

Мъфини с меласа, шоколад и сушени череши

Преди 1 година:

Нутела мъфини

Супа със сьомга

Последната седмица бях в Дания по работа. Няколко часа полет след края на работният ден, тичане по виенското летище, за да се хване връзката, турболенция, малко самолетна храна, много кафета и в 11 вечерта бях в Копенхаген. За жалост не успях да видя почти нищо от града, освен гледката от прозореца на таксито между офиса и хотела, но за сметка на това опитах датски сладкиши и изядох доста сьомга. Сьомгата е навсякъде, ежедневна, традиционна храна, от пушена на сандвич с пълнозърнест хряб за закуска, печена за обяд или пък в салата със скариди и рукола за вечеря. След толкова много сьомга, нямаше начин да не сготвя някое ястие с нея в съботния следобед у дома. Направих супа, защото едва ли има по-удачано ястие за мразовитите зимни дни от тази купичка димяща топла, домашно приготвена храна. Нежната сьомга се допълва идеално от зеленчуците, млякото и маслото и правят супата подходяща за всякакви случаи – от уютен обяд с любимите хора до изискана вечеря при официален повод

Продукти за около 6 порции:

300 грама филе от сьомга

1 литър вода

1 глава лук

2 картофа

1 морков

1 ч.ч. прясно мляко

¼ ч.ч. брашно

20 гр. масло

сол и черен пипер на вкус

копър

Приготовление:

Лукът се нарязва на ситно и се запържва до омекване в дълбока тенджера с предварително загрято масло в нея. Добавя се брашното и се разбърква няколко пъти в рамките на минута две. Отделно 1 ч.ч. от водата се загрява докато стане приятна на пипане. Съдът с брашното се сваля от котлона и към него постепенно и с непрекъснато бъркане се добавя водата. Целта е сместа да не стане на бучки. Връща се на котлона, добавя се останалата вода и нарязаните на дребни кубчета моркови и картофи. Посолява се на вкус, добавя се черен пипер и се оставя да ври под капак на тих огън, докато картофите омекнат. Добавя де сьомгата, нарязвана на едри кубчета и се оставя да ври още 5-6 минути. Добавя се прясното мляко и след още минута, котлонът се изключва. Подправя се с прясно настърган черен пипер и ситно нарязан копър.

Добър апетит!

Други публикации:

Шафранова крем супа с праз и картофи

Рибена чорба със сьомга

Крем супа от печени чушки и нахут

Преди 1 година:

Дюлеви бонбони

Крем супа от броколи със сирене бри

Отдавна не се бях замисляла за това, че се радваме на огромно разнообразие от продукти, такива каквито нашите майки не са подозирали, че съществуват или дори и да са чували не са могли да опитат. Майка ми, страхотен кулинар, готвеше вълшебно. Как успяваше, при липсата на продукти, в онова социалистическо, а по-късно и преходно време, когато ако нещо имаше по щандовете, то беше с купони или пък с отвратително качество, за мен си остава загадка и до днес. Но никога, нищо не оставаше по чиниите ни, всичко беше подобаващо оценявано както от нас – семейството и, така и от всички близки, роднини и приятели, които някога са опитвали от гозбите и. Винаги когато съм я питала, какво прави с продуктите, че винаги ястието е толкова изумително вкусно ми отговаряше скромно „Та това ядене на нищо не прилича, ех ако имах повече продукти, да видиш…”.  На тези спомени ме наведе днес, една близка приятелка от детинство на майка, докато пиехме кафе и си спомняхме с тъга за нея и как успяваше да прави от нищо нещо. Мисля, че ако още беше жива, щеше с огромна радост да се включва като съавтор на рецептите в блога, щеше ежедневно да измисля нови и със сигурност щеше да е по-запалена и от мен в това начинание. Щеше с любопитство да опитва лайм, броколи, цикория, фенел, кокосово мляко, джинджифил, лимонова трева. Неща, за които само беше чела, но никога не бе опитвала и щяхме да коментираме, дали вкусът им е такъв, какъвто сме си представяли. Щяхме да говорим и обсъждаме с часове, кой продукт би се съчетал с кой и коя подправка би допълнила и подчертала аромата на ястието.  Щеше да се изумява, как така ще сложа 2 пакетчета масло в сладкиша и после ще го изям, без да се притеснявам за калориите и как така няма да купя ей онази малка, кокетна каничка за мляко, струваща необосновано много, която така добре би стояла на някоя снимка в блога.  Често си мисля за нея и за това как, ако все още беше с мен би се радвала,  съветвала, подкрепяла всяко мое начинание. И не е вярно, че времето лекува всяка болка или запълва постепенно всяка празнина, има хора които нищо и никога не може да замени.

Продукти за около 6 порции:

1 малка глава броколи

1 малка глава карфиол

1 средно голям картоф

1 малка глава лук

3-4 скилидки чесън

1 малък морков

1 литър вода

1 ч.ч. прясно мляко

1 с.л. масло

1 с.л. зехтин

сол и черен пипер на вкус

магданоз

около 50 грама сирене Бри

2-3 филии хляб за крутоните, скилидка чесън, малко масло

Приготовление:

Лукът се нарязва на ситно. В дълбока тенджера се загряват маслото и зехтина и в тях се запържва лутът до омекване. Добавя се нарязаният на ситно чесън и след 1 минута се сипва водата. Картофът и морковът се обелват и нарязват на едро и се добавят към супата. Тенджерата се захлупва и се оставя да ври докато картофите омекнат.  Броколите и карфиолът се накъсват на розички и се прибавят в тенджерата. Оставят се да врят докато омекнат. Супата се сваля от котлона, добавя се маданозът и всичко се пасира. Пюрето се връща в тенджерата, добавя се млякото, подправя се на вкус и се оставя да заври.

Сиренето се нарязва на кубчета и се сервира върху супата заедно с крутони от препечен хляб, намазан с масло и леко натъркан с чесън

Добър апетит!

Други публикации:

Крем супа от кестени

Ароматна крем супа от тиква

Крем супа от карфиол

Преди 1 година:

Пълнен заек