Наскоро, за карамеловия пай, правих дулсе де лече. В рецептата, инструкцията е да се изсипе кондензираното мляко в широка тава, да се покрие с фолио и на водна баня да се пече около 2 часа. В бързината и вълнението да направя изкушаващият ме от снимката сладкиш, бях прочела малко през ред рецептата. Това го правя често – чета съставките и после градусите на печене. Самият процес на приготовление, въпреки че знам колко е важен, се приплъзва покрай мислите ми за вкусът на храната. После почвайки да приготвям ястието се оказвам импровизираща около съставките в начина на смесването или печенето им, с единствената мисъл, че искам готовият продукт да изглежда по определен начин и да има еди-какъв си вкус. Понякога изпускам и точните мерки от главата си, така че импровизирам в крачка – малко от това, малко от другото и мнооого шоколад (рядко шоколада се съдържа в оригиналната рецепта). Това не винаги води до първоначално желания резултат, но понякога се получават вкусни нещица. Та приготвяйки дулсе де лечето, сложих млякото в дълбок съд и забравих да покрия с фолио. Пекох 3 – 4 часа, като проверявах дали има достатъчно вода. Виждах, че върху млякото се е образувала коричка при печенето и просто разбърквах сместа, все още не осъзнавайки, че съм забравила фолиото. Към края на печенето имах една лепкава, доста гъста карамелова, много вкусна маса. Е, разбрах, че за пая няма да е това което ми трябва, но защо пък да не го употребя за бонбони заедно с малко лешници. Така направих тези бонбони, които са страхотни с кафето сутрин, или просто за сладък акцент през деня
Продукти за 20-25 бонбона:
400 гр подсладено кондензирано мляко – 1 консерва
200 гр сурови лешници
Приготовление:
Консервата мляко се изсипва в съд и се слага в тава, без да се покрива, да се пече на водна баня на 220 градуса за 3-4 часа. От време на време се проверява дали водата не е извряла и се добавя гореща. Млякото се разбърква. Когато сместта стане гъста и приятно карамелова, се изважда от фурната и се оставя да се охлади на стайна температура.
Лешниците се поставят в тава и се запичат за 2-3 минути на 250 градуса, като се разбъркват често, за да станат по-ароматни и да могат да се обелят лесно.
Когато се извадят от фурната се охлаждат леко и с помоща на кърпа се претъркват за да паднат люспите.
От лешниците се отделят и запазват 20-25 цели лешника, останалите се смилат в блендера
Около 1/3 от смлените лешници се отделят, за да се овалят бонбоните в тях, останалите се смесват с карамела. Ако карамела е станал прекалено твърд го затоплете леко на водна баня.
С намокрени ръце се гребва от карамелово-лешниковата смес и в средата се слага цял лешник.
Оформя се на топче колкото малък орех. Готовия бонбон се овалва в отделените смлени лешници.
Бонбоните се поставят в хладилника за около час, за да се стегнат
Добър апетит!
Други публикации:
Толкова апетитни снимки и то точно преди вечеря-не е честно!Виждашли ,че е хубаво да четеш през ред-и аз така правя понякога и не винаги резултатът е като очакваното ,но никога не остава.Поздрави!
Благодаря ти, Дани! Да, определено има тръпка и е интересно, когато в кухнята нещата с рецептата лекичко се пообъркат 🙂
Импровизациите в кухнята подсказват за уменията на домакинята: колкото по-вкусни са резултатите, толкова по-способна е тя 🙂
Чудесни са бонбоните, Даниела!
Как да не му се прияде на човек?! Ех..
Поздрав сърдечен и 🙂
Димитрана, от сърце благодаря!
Наистина страхотни бонбони! Както обичам и карамел и лешници, май скоро ще ги опитам!
Поздрави! 🙂
Очароваха ме първо бонбоните –
неустоимо описани и представени!
Впечатли ме и целия блог,
моите поздравления и
с удоволствие бих го поставила в
листа на любими.
Сърдечен поздарв, Диана
Ирина, много ти благодаря!
Диана, благодаря за комплиментите! За мен ще е чест да бъда в листа на любимите ти блогове.
Надявам се нямаш нищо против и аз да те добавя! Твоят блог е наистина много впечатляващ!
Поздрави!
Бих добавил, че кондензираното мляко може да се свари на водна баня както си е запечатано в консервата, за около час и нещо. Така неотварян, този карамел има срок на годност, на практика, докато не решите да го отворите 😉
Да, това вече го изпробвах и описах в рецептите по други постове. Тези бонбони ми бяха един от първите опити с варено кондензирано мляко и понеже лекичко ме беше/ ме е страх да варя неотворена консерва, реших така – в тава, на водна баня, само че прекалих с печенето, и карамелът стана доста гъст 🙂 А сега в шкафа, в къщи ме чакат 2 сварени, неотворени консерви, само трябва да им измисля приложение