Пиле с грах и фенел

Преди известно време купих един малък фенел от любимата ми сергия на пазара Борово. Беше ми много любопитно да разбера, какъв е вкусът на това растение от рода на копъра, познато у нас още като резене.

Оказа се много приятен, леко анасонов, но съвсем леко, деликатен и свеж. Исках да го включа в ястие. Разбира се обърнах се към любимите ми готварски книги за идеи. Поколебах се дали да не направя популярната и подходящата за сезона салата от фенел и портокали, но честно казано за моят вкус, това е твърде екстравагантно. За това се спрях на по традиционна рецепта, като пиле с грах, но обогатена с вкусът на този нов за мен зеленчук. Рецептата е италиано-еврейска и освен вкусът на луковицата на фенела е обогатена и с аромата на семената му.

Избрах да направя тази рецепта, и заради мъжа ми, за който традиционната яхния пиле с грах е свързана с неприятни ученически, столови спомени. Честно казано и за мен асоциацията пиле с грах не е от най-приятните. В рецептата освен фенел, има и вино марсала, разбира се, след като рецептата има италиански корени, използването на това вино е почти задължително. В сосът е добавен жълтък, за кремообразна структура и мекота. Резултатът вкусово и ароматно е много интересен и уханен.

Рецептата е  адаптирана от The Complete Guide to Traditional Jewish Cooking

Продукти за 2 порции:

2 пилешки филета, без кожа

1 глава средно голяма глава лук

1 много малка луковица фенел или ¼ средно голяма

400 гр. замразен грах

½ ч.л. семена фенел

сокът на 1 лимон

1 жълтък

75 мл вино Марсала, Порто, Херез ири червено вино

100 мл. пилешки бульон

1 с.л. нарязан магданоз

2-3 с.л. зехтин

1 с.л. брашно за овалване

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Пилешките гърди се посоляват и подправят с черен пипер и след това се овалват в брашно и се оставят на страни

В дълбок тиган се загрява 1 с.л. зехтин и се запържват лукът и фенелът инарязани на дребно, магданозът и семената фенел за около 5 минути. Добавя се останалия зехтин и се запържват пилешките гърди до златисто. Месото, лукът и фенелът се пресипват от тигана в чиния, а тигана се връща на котлона. Тигана се деглазира с виното и се оставя на силен огън, докато се изпари и редуцира до около 2 с.л. Добавя се бульона и граха. Пилето, лукът и фенелът се връжщат в тигана на тих огън.

Докато ястието се готви, разбиите в купичка жълтъка, заедно с лимоновия сок. Гребнете един черпак от соса и на много тънка струйка го изсипите при жълтъка, като бъркате непрекъснато. След това изсипете жълтъчната смес при пилето и гответе на тих огън, при непрекъснато бъркане, докато сосът се сгъсти леко. Не оставяйте да заври или сосът ще стане на парцали.

Сервирайте топло, поръсено с малко пресен магданоз

Добър апетит!

Други публикации:

Нахут с праз лук и лимон

Пиле с гъби и арпаджик

Пиле с домати

Нахут с праз лук и лимон

Нахутът много ме изкушава, като съставка на ястия и като възможности за съчетаване на продукти. Опитвала съм го по много начини , и никога не изпускам възможност да направя ново ястие с него. Много е подходящ за зимата, когато няма изобилие на сезонни зеленчуци. Това ястие ме привлече с простотата си и балансът на вкусове. Съчетанието на средиземноморските аромати зехтин, лимон, чесън и розмарин с хрупкав праз и нахут е неописуемо. Много вкусно.

Тази рецепта е по молба на една моя читателка, която наскоро попита за рецепти с праз

Адаптирано от Seven Spoons

Продукти за 2 порции:

1 чаена чаша сух нахут или 2 чаени чаши сварен от консерва

3 стръка праз лук

2 скилидки чесън

½ ч.л. сух розмарин

½ лимон

6-7 с.л. зехтин

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Сухият нахут се накисва от предишната вечер. На другият ден се изсипва в тенджера, налива се малко вода и се кипва. Първата вода се изхвърля, налива се отново вода и се оставя на тих огън, докато нахутът омекне. Водата се изхвърля и нахутът се изцежда

В тиган се загрява зехтина, добавят се смачканият или ситно нарязан чесън и сухият розмарин и се запържват за 1-2 минути, докато се усети ароматът им. В тигана се добавя праз лукът нарязан на кръгчета и след това на половинки. Запържва се за около 5 минути и се добавя и нахутът. Готви се още 5-10 минути, добавя се сол, черен пипер, сокът на лимонът и настърганата му кора.

Ястието се сервира топло

Добър апетит!

Други публикации:

Пилаф с праз и маслини

 

 

Фалафел със сос Тахини

Бърз какаов сладкиш

От може би седмица не съм правила никакъв шоколадов десерт, даже шоколад не съм яла. Много нетипично за мен, и  днес когато осъзнах тази липса, четейки един мейл от Ерна, в който се споменаваха бонбоните на Фереро Роше, ме завладя силна абстиненция към какаов сладкиш с масло. Само че го исках веднага. Нямах време за дълги приготовления и суетня. Знаех, че даже няма да изчакам да изстине. За това намерих перфектната рецепта за случая – много какаов сладкиш с масло, мека текстура, прекрасен за ядене топъл и се прави бързо. Излишно е да казвам, че вече няма и трошичка

Адаптирано от Sweet Paul

Продукти за тава с диаметър 20-26 см:

125 гр масло

1 чаена чаша захар

2 яйца

4 с.л. какао

¾ чаена чаша брашно

Приготовление:

Маслото се разтопява и се разбърква със захарта, докато захарта се разтопи.

Добавят се яйцата и се разбърква добре. Брашното и какаото се разбъркват и се добавят към маслено-яйчената смес.

Сместа се изсипва в намаслена тавичка и се пече в предварително загрята на 160 градуса фурна около30-40 минути.

Сервира се топъл, поръсен с пудра захар. Аз го нарязах на сърца, използвайки формичка за сладки.

Добър апетит!

Други публикации:

Бананов кекс с овесени ядки

Италиански шоколадов сладкиш

Торта за моята любов

Грах по селски

Имам много мил спомен от баба – майката на баща ми – готварска книга, за 9 тия ми рожден ден с надпис – „На Даниела, която е на 9 г – вече да се учи да готви. Баба” и после допълнена с друг надпис от мама „Наистина вече ще потрябва. Мама” и носеща датата на изнасянето ми от въкщи. Книгата е „Кухнята на гастронома” на Юлиана Фиалова, вече доста поогъната от дългото ползване. Наскоро я намерих на един рафт в библиотеката. От тази книга беше и първото ястие – грах по селски, което сготвих под зоркият поглед на баба и мама и с тяхната огромна помощ – разбира се. В общи линии, в същност, аз помагах, а те готвеха, но аз избрах ястието, прочетох внимателно рецептата и бях подготвена кое след кое следва и после бях много горда от резултата. Този грах по селски, както и едни омлет с пържени картофки на кубчета – яйчена мозайка – бяха кулинарните ми достижения и всеки път, когато мама се прибереше уморена от работа, аз гордо я питах – искаш ли аз да сготвя. Естествено, мама винаги приготвяше вечерята, но беше безкрайно умилена от желанието ми да и помогна

Все още доста често готвя това ястие в къщи, естествено претърпяло модификации от първоначалната рецепта в книгата, според вкусът ни.

Продукти за 2 порции като основно ястие или 4 като гарнитура:

1 голям картоф

400 гр замразен грах

½ малка глава лук

¼ морков

½ ч.ч. вода или бульон

2-3 с.л. зехтин или масло

сол и черен пипер на вкус

копър за поръсване

Приготовление:

Лукът и морковът се нарязват на дребно. Картофът се нарязват на кубчета

В тенджера се налива бульонът или водата и когато заври в тенджерата се слагат зеленчуците, поръсват се със солта и черният пипер. Варят се на слаб огън до омекване на картофите, под похлупак. Ястието се сипва в чинии, поръсва се с ситно нарязания копър и зехтина или се слагат няколко бучици масло.

Добър апетит!

Други публикации:

Пилаф с праз и маслини

Постни чушки с два вида плънка

Задушено от патладжани и нахут

Хляб с натурална закваска

Много отдавна искам и се каня да направя хляб, но не с мая купена от магазина, а с натурална закваска направена от  мен – така както хората са пекли хляб стотици години, преди да има мая в пакетчета, разчитайки единствено на естествените процеси на фармантация.. И винаги това ми се е виждало сложно, трудоемко и вероятно с неясен краен резултат, за това все го отлагах. Но любопитството ми надделя, и реших да отделя по 2 минути всеки ден, за да се опитам да направя закваска, да я подръжам 7 дни и накрая да изпека хляб и да видя и вкуся резултата. Очаквах провал първият път, закваската да не стане или ако тя стане, хлябът да не успее да бухне. Още повече, че далеч не използвах оптималното брашно за закваската – пълнозърнесто, по възможност органично. Направих закваската с обикновено бяло брашно, подпомогнато от кисело мляко, така използвах на готово млечните бактерии от него. Важното е всеки ден закваската да се подхранва всеки ден и след 7 дни се получава смес, която е в състояние да надигне хляб, при това с прекрасен и специфичен аромат и  вкус, който не може да бъде усетен във фабрично произведения хляб. Резултатът ме изненада, не само стана от първият път, но и хлябът беше много вкусен. Определено чакането и трудът си заслужаваше, и правеше хляба още по-сладък.

Адаптирано от The cook’s book

Продукти:

За натуралната закваска:

За началото:

2 с.л. кисело мляко с жива закваска – използвах Боженци 3,6%

2 с.л. брашно

2 с.л. хладка вода – около 20 градуса

За всекидневното подхранване:

брашно

хладка вода

За хляба:

натуралната закваска

1 чаена чаша хладка вода

брашно колкото поеме

растително олио за омесване

Приготовление:

На закваската:

Ден 1:

В купа се смесват 2 с.л. кисело мляко, 2 с.л. брашно и 2 с.л. хладка вода. Важно е водата при допир да се усеща хладка. Естествените бактерии не обичат твърде топло. Продуктите се разбъркват добре с вилица и съдът се покрива със свежо фолио и се оставя на стайна температура, далеч от отоплителни уреди или източници на топлина

Ден 2:

Към закваската се добавят 2 с.л. брашно и 2 с.л. хладка вода и всичко енергично се разбърква. Съдът отново се покрива

Ден 3:
На повърхноста на сместа започват да се образуват балончета. Ферментацията е започнала. Отново се добавят 2 с.л. брашно и 2 с.л. хладка вода и се разбърква добре. Съдът се покрива

Ден 4:

Балончетата по повърхноста са станали много. В отделна, чиста купа се прехвърлят 2 с.л. от закваската. Останалата се изхвърля, купата се измива и подсушава добре и 2 те с.л. закваска се връщат обратно. Добавя се 1 чаена чаша брашно и ½ чаена чаша хладка вода и се разбърква енергично. По този начин се добавя много нова храна за дрождите. Съдът се покрива

Ден 5:

Добавя се 1 чаена чаша брашно и ½ чаена чаша хладка вода. Разбърква се добре и съдът се покрива.

Ден 6:

С тази закваска вече може да бъде изпечен хляб. Ако продължите да я поддържате, както направих аз, специфичният аромат на хляба ще става все по отчетлив. Аз изпекох хляба на 7 мия ден, защото ми беше по-удобно – беше неделя и имах възможност да му отделя повече време. За да подържате закваската още два дни се добавят 3-4 с.л. брашно и 3-4 с.л. хладка вода всеки ден. Разбърква се добре. Съдът се покрива

Ден 7:


Приготовление на хляба:

Рано сутринта, за да имате достатъчно време за втасване през деня, в голяма купа смесете натуралната закваска, 1 чаена чаша хладка вода, 1 ч.л. сол и брашно колкото поеме за да стане тестото малко по-меко от колкото „мекото на ухото”. Аз добавих около 4 ½ чаени чаши брашно. Ако решите може да не добавят цялата закваска, а да си отделите 1 ч.л. която да използвате, за да продължите да подържате закваска за следващо печене. Аз слоих цялата. Тестото се разбърква добре с ръце съдът се покрива. Тестото се оставя да почине за 10 минути на стайна температура, далеч от топлинни източници. Тестото трябва да е хладко, за да работят живите дрожди и да не умрат.

Върху тестото се изсипват 2 ч.л. растително олио, и с ръка се намазва добре по повърхоността. На плота върху който ще месите се изсипва 1 ч.л. олио и се размазва с ръка в кръг с диаметър около педя. Тестото се изсипва от купата върху намазнената повърхност и се размесва за 1-2 минути. Връща се обратно в купата и се оставя за още 10 минути. После отново се намазнява плота и пак се размесва за 1-2 минути. Тестото се прибира в купата, покрива се и се оставя да почива за около час.

От тук на татък на всеки час в продължение на 3-4 часа се прави следното, за да се подпомогнете тестото да втаса по-добре. Натуралните дрожди имат нужда от тази помощ:

На намазнена повърхност с 1 ч.л. олио се разстила тестото, с помоща на кокълчетата на ръцете, като се стремите да оформите квадрат. След това сгъвате 1/3 от тестото, от единия край към центъра и захлюпвате с 1/3 от тестото от противополжният край. Обръщате тестото на 90 градуса и отново сгъвате по 1/3 от двата края. Прибирате тестото в купа, със сгъвката надолу и покривате купата с кърпа.

След като сте повторили тази процедура 3-4 пъти на всеки час, и сте оставили тестото да почине 1 час след последното сгъване, с помоща на остър нож правите разрез в тестото, дълбок около 1 см. В стените на разреза трябва да се вижда система от балончета. Ако това е така, значи сте готови за финалното втасване и печене. Ако не виждате балончета, повторете процедурата от последните 3-4 часа, като проверявате всеки час за балончета. При мен тестото беше готово за печене на 4 тия час и не се наложи допълнително сгъване.

Оформяне на хляба:

В дълбока кръгла купа, поставете добре поръсена с брашно кърпа. Оформете тестото на топка и го поставете в купата с кърпата. По този начин ще оформите красива кръгла питка и по-лесно ще пренесете тестото в тава след втасването, без да го натискате много, за да не спаднат балончетата. Покриите купата с кърпа и оставете на стайна температура да втаса, докато почти увеличи двойно обема си. При мен това отне около 1 час, но е възможно да отнеме и повече.

Фурната се загрява на 220 градуса. Тава се поръсва с малко царевичен грис или брашно и след това питката, много внимателно се премества в тавата. Повърхността се напръсква с вода и се правят разрези с нож, за по-красива коричка.

Хлябът се пече около 40 минути, или докато клечка забита в центъра излезе напълно суха. Изважда се, завива се с кърпа и се оставя да изстине напълно.

Добър апетит!

Други публикации:

Хляб без месене

Плосък ръжен хляб

Марокански селски хляб със сусам

Бананов кекс с овесени ядки

Още щом видях този кекс, с апетитно запечена, поръсена с овесени ядки коричка, на една вкусна снимка в Tastespotting, реших че ще го направя. Банани, овесени ядки забъркани във вкусен сладкиш – това е неустоима комбинация. После рецептата поизостана някъде сред други планувани неща. Тази сутрин открих в хладилника два позабравени банана и се сетих за рецептата. Отсипах от плика с овесените ядки на детето, намачках плодовете, добавих брашното, яйцата и другите продукти и кексът беше във фурната. Ароматът на банани се разнасяше от печката из цялата къща, а кафето точно извираше от кафеварката и ме събуждаще и ободряваше с аромата си. Кекъст се оказа не само вкусен, но и много лесен за приготвяне

Адаптирано от British cream tea

Продукти за тава с приблизителни размери 8 на 30 см

2 чаена чаша брашно

¾ чаена чаша захар

2/3 чаена чаша финни овесени ядки + малко за поръсване

1 с.л. какао

2 яйца

2 средно големи банана

1/3 чаена чаша кисело мляко

1/3 чаена чаша вода

50 гр масло

½ ч.л. сода за хляб

Приготовление:

Брашното, захарта, какаото и овесените ядки се смесват.

В отделна купа се намачкват бананите с вилица. Яйцата се разбъркват с вилица и се добавят към бананите. Киселото мляко и водата се разбъркват и се добавя содата за хляб.  Маслото се разтопява и се охлажда леко. Маслото, млакото, бананите и яйцата се смесват добре, добавят се към сухите съставки и се разбъркват добре.

Тестото се изсипва във предварително намаслена форма за кекс и отгоре се поръсва с малко овесени ядки

Фурната се загрява на 200 градуса.

Кекъст се пече около 60 минути, или докато клечка забита в центъра излезе суха

Добър апетит!

Други публикации:

Пълнозърнест сладкиш с овесени ядки и фурми

Сладки с овесени ядки, орехи и портокал

Овесени блокчета със сушени плодове и ядки

Пилаф с праз и маслини

Едно от любимите неща за ядене в  къщи е оризът, особено приготвен на пилаф. С делящите се зрънца, богатия вкус, независимо дали направен с месо или постен. Приготвянето на хубав пилаф се счита за майсторство, а в същност е толкова просто. Трябва само да се спазват някои правила. На първо място хубавият пилаф се прави с качествен дългозърнест ориз, например сортовете басмати или жасмин

Оризът се бърка минимално, само в началната фаза на приготвянето, при запържването в олио, за да не се наранят зърната и да не се слепнат. Течността и оризът трябва да са в съотношение 3 към 1, а самата течност може да е вода, но става най-вкусно с хубав, домашно приготвен месен бульон. Накрая, когато оризът е готов, преди да се сервира, тавата се покрива с кърпа, за да се задуши.

През зимата, много обичана от нас комбинация е с праз и маслини. Ароматът на ориза става неповторим, когато се комбинира с аромата и вкусът на зеленчуците. Прекрасен е както за самостоятелно ястие, така и като гарнитура на месо.

Продукти за тава с диаметър 26 см:

1 чаена чаша дългозърнест ориз

3 чаена чаша месен бульон или вода, ползвах пилешки бульон

3 стръка праз лук

½ малък морков

1 шепа маслини, ползвах Каламата

3-4 с.л. зехтин

сол и черен пипер на вкус

магданоз на вкус

Приготовление:

Празът се почиства и се нарязва на колелца. Маслините се обезкостяват и се нарязват. Морковът се нарязва на ситно

В тиган се загрява зехтина и се добавят оризът, празът и морковът. Оризът се разбърква добре, така че всички зрънца да се овалят добре в мазнината. След 1-2 минути се добавя 1/2 чаша от бульона, и на много тих огън се оставя докато оризът абсорбира течноста. Оризът не се разбърква.

Пресипва се в тава, добавят се маслините, солта, черният пипер и останалият бульон или вода.

Ястието се пече в предварително загрята на 230 градуса фурна около 30 тина минути или докато цялата течност се абсорбира и оризът омекне.

Тавата се издважда, покрива се с кърпа и се оставя за 15 тина минути. Преди да покриете с кърпата може да наредите няколко парченца масло върху оризът за допълнителен вкус

Преди сервиране се поръсва със ситно нарязания магданоз

Добър апетит!

Други публикации:

Кавърма

Италианска яхния с кестени и леща

Пълнена целина