Пиле с грах и фенел

Преди известно време купих един малък фенел от любимата ми сергия на пазара Борово. Беше ми много любопитно да разбера, какъв е вкусът на това растение от рода на копъра, познато у нас още като резене.

Оказа се много приятен, леко анасонов, но съвсем леко, деликатен и свеж. Исках да го включа в ястие. Разбира се обърнах се към любимите ми готварски книги за идеи. Поколебах се дали да не направя популярната и подходящата за сезона салата от фенел и портокали, но честно казано за моят вкус, това е твърде екстравагантно. За това се спрях на по традиционна рецепта, като пиле с грах, но обогатена с вкусът на този нов за мен зеленчук. Рецептата е италиано-еврейска и освен вкусът на луковицата на фенела е обогатена и с аромата на семената му.

Избрах да направя тази рецепта, и заради мъжа ми, за който традиционната яхния пиле с грах е свързана с неприятни ученически, столови спомени. Честно казано и за мен асоциацията пиле с грах не е от най-приятните. В рецептата освен фенел, има и вино марсала, разбира се, след като рецептата има италиански корени, използването на това вино е почти задължително. В сосът е добавен жълтък, за кремообразна структура и мекота. Резултатът вкусово и ароматно е много интересен и уханен.

Рецептата е  адаптирана от The Complete Guide to Traditional Jewish Cooking

Продукти за 2 порции:

2 пилешки филета, без кожа

1 глава средно голяма глава лук

1 много малка луковица фенел или ¼ средно голяма

400 гр. замразен грах

½ ч.л. семена фенел

сокът на 1 лимон

1 жълтък

75 мл вино Марсала, Порто, Херез ири червено вино

100 мл. пилешки бульон

1 с.л. нарязан магданоз

2-3 с.л. зехтин

1 с.л. брашно за овалване

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Пилешките гърди се посоляват и подправят с черен пипер и след това се овалват в брашно и се оставят на страни

В дълбок тиган се загрява 1 с.л. зехтин и се запържват лукът и фенелът инарязани на дребно, магданозът и семената фенел за около 5 минути. Добавя се останалия зехтин и се запържват пилешките гърди до златисто. Месото, лукът и фенелът се пресипват от тигана в чиния, а тигана се връща на котлона. Тигана се деглазира с виното и се оставя на силен огън, докато се изпари и редуцира до около 2 с.л. Добавя се бульона и граха. Пилето, лукът и фенелът се връжщат в тигана на тих огън.

Докато ястието се готви, разбиите в купичка жълтъка, заедно с лимоновия сок. Гребнете един черпак от соса и на много тънка струйка го изсипите при жълтъка, като бъркате непрекъснато. След това изсипете жълтъчната смес при пилето и гответе на тих огън, при непрекъснато бъркане, докато сосът се сгъсти леко. Не оставяйте да заври или сосът ще стане на парцали.

Сервирайте топло, поръсено с малко пресен магданоз

Добър апетит!

Други публикации:

Нахут с праз лук и лимон

Пиле с гъби и арпаджик

Пиле с домати

Нахут с праз лук и лимон

Нахутът много ме изкушава, като съставка на ястия и като възможности за съчетаване на продукти. Опитвала съм го по много начини , и никога не изпускам възможност да направя ново ястие с него. Много е подходящ за зимата, когато няма изобилие на сезонни зеленчуци. Това ястие ме привлече с простотата си и балансът на вкусове. Съчетанието на средиземноморските аромати зехтин, лимон, чесън и розмарин с хрупкав праз и нахут е неописуемо. Много вкусно.

Тази рецепта е по молба на една моя читателка, която наскоро попита за рецепти с праз

Адаптирано от Seven Spoons

Продукти за 2 порции:

1 чаена чаша сух нахут или 2 чаени чаши сварен от консерва

3 стръка праз лук

2 скилидки чесън

½ ч.л. сух розмарин

½ лимон

6-7 с.л. зехтин

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Сухият нахут се накисва от предишната вечер. На другият ден се изсипва в тенджера, налива се малко вода и се кипва. Първата вода се изхвърля, налива се отново вода и се оставя на тих огън, докато нахутът омекне. Водата се изхвърля и нахутът се изцежда

В тиган се загрява зехтина, добавят се смачканият или ситно нарязан чесън и сухият розмарин и се запържват за 1-2 минути, докато се усети ароматът им. В тигана се добавя праз лукът нарязан на кръгчета и след това на половинки. Запържва се за около 5 минути и се добавя и нахутът. Готви се още 5-10 минути, добавя се сол, черен пипер, сокът на лимонът и настърганата му кора.

Ястието се сервира топло

Добър апетит!

Други публикации:

Пилаф с праз и маслини

 

 

Фалафел със сос Тахини

Бърз какаов сладкиш

От може би седмица не съм правила никакъв шоколадов десерт, даже шоколад не съм яла. Много нетипично за мен, и  днес когато осъзнах тази липса, четейки един мейл от Ерна, в който се споменаваха бонбоните на Фереро Роше, ме завладя силна абстиненция към какаов сладкиш с масло. Само че го исках веднага. Нямах време за дълги приготовления и суетня. Знаех, че даже няма да изчакам да изстине. За това намерих перфектната рецепта за случая – много какаов сладкиш с масло, мека текстура, прекрасен за ядене топъл и се прави бързо. Излишно е да казвам, че вече няма и трошичка

Адаптирано от Sweet Paul

Продукти за тава с диаметър 20-26 см:

125 гр масло

1 чаена чаша захар

2 яйца

4 с.л. какао

¾ чаена чаша брашно

Приготовление:

Маслото се разтопява и се разбърква със захарта, докато захарта се разтопи.

Добавят се яйцата и се разбърква добре. Брашното и какаото се разбъркват и се добавят към маслено-яйчената смес.

Сместа се изсипва в намаслена тавичка и се пече в предварително загрята на 160 градуса фурна около30-40 минути.

Сервира се топъл, поръсен с пудра захар. Аз го нарязах на сърца, използвайки формичка за сладки.

Добър апетит!

Други публикации:

Бананов кекс с овесени ядки

Италиански шоколадов сладкиш

Торта за моята любов

Грах по селски

Имам много мил спомен от баба – майката на баща ми – готварска книга, за 9 тия ми рожден ден с надпис – „На Даниела, която е на 9 г – вече да се учи да готви. Баба” и после допълнена с друг надпис от мама „Наистина вече ще потрябва. Мама” и носеща датата на изнасянето ми от въкщи. Книгата е „Кухнята на гастронома” на Юлиана Фиалова, вече доста поогъната от дългото ползване. Наскоро я намерих на един рафт в библиотеката. От тази книга беше и първото ястие – грах по селски, което сготвих под зоркият поглед на баба и мама и с тяхната огромна помощ – разбира се. В общи линии, в същност, аз помагах, а те готвеха, но аз избрах ястието, прочетох внимателно рецептата и бях подготвена кое след кое следва и после бях много горда от резултата. Този грах по селски, както и едни омлет с пържени картофки на кубчета – яйчена мозайка – бяха кулинарните ми достижения и всеки път, когато мама се прибереше уморена от работа, аз гордо я питах – искаш ли аз да сготвя. Естествено, мама винаги приготвяше вечерята, но беше безкрайно умилена от желанието ми да и помогна

Все още доста често готвя това ястие в къщи, естествено претърпяло модификации от първоначалната рецепта в книгата, според вкусът ни.

Продукти за 2 порции като основно ястие или 4 като гарнитура:

1 голям картоф

400 гр замразен грах

½ малка глава лук

¼ морков

½ ч.ч. вода или бульон

2-3 с.л. зехтин или масло

сол и черен пипер на вкус

копър за поръсване

Приготовление:

Лукът и морковът се нарязват на дребно. Картофът се нарязват на кубчета

В тенджера се налива бульонът или водата и когато заври в тенджерата се слагат зеленчуците, поръсват се със солта и черният пипер. Варят се на слаб огън до омекване на картофите, под похлупак. Ястието се сипва в чинии, поръсва се с ситно нарязания копър и зехтина или се слагат няколко бучици масло.

Добър апетит!

Други публикации:

Пилаф с праз и маслини

Постни чушки с два вида плънка

Задушено от патладжани и нахут

Хляб с натурална закваска

Много отдавна искам и се каня да направя хляб, но не с мая купена от магазина, а с натурална закваска направена от  мен – така както хората са пекли хляб стотици години, преди да има мая в пакетчета, разчитайки единствено на естествените процеси на фармантация.. И винаги това ми се е виждало сложно, трудоемко и вероятно с неясен краен резултат, за това все го отлагах. Но любопитството ми надделя, и реших да отделя по 2 минути всеки ден, за да се опитам да направя закваска, да я подръжам 7 дни и накрая да изпека хляб и да видя и вкуся резултата. Очаквах провал първият път, закваската да не стане или ако тя стане, хлябът да не успее да бухне. Още повече, че далеч не използвах оптималното брашно за закваската – пълнозърнесто, по възможност органично. Направих закваската с обикновено бяло брашно, подпомогнато от кисело мляко, така използвах на готово млечните бактерии от него. Важното е всеки ден закваската да се подхранва всеки ден и след 7 дни се получава смес, която е в състояние да надигне хляб, при това с прекрасен и специфичен аромат и  вкус, който не може да бъде усетен във фабрично произведения хляб. Резултатът ме изненада, не само стана от първият път, но и хлябът беше много вкусен. Определено чакането и трудът си заслужаваше, и правеше хляба още по-сладък.

Адаптирано от The cook’s book

Продукти:

За натуралната закваска:

За началото:

2 с.л. кисело мляко с жива закваска – използвах Боженци 3,6%

2 с.л. брашно

2 с.л. хладка вода – около 20 градуса

За всекидневното подхранване:

брашно

хладка вода

За хляба:

натуралната закваска

1 чаена чаша хладка вода

брашно колкото поеме

растително олио за омесване

Приготовление:

На закваската:

Ден 1:

В купа се смесват 2 с.л. кисело мляко, 2 с.л. брашно и 2 с.л. хладка вода. Важно е водата при допир да се усеща хладка. Естествените бактерии не обичат твърде топло. Продуктите се разбъркват добре с вилица и съдът се покрива със свежо фолио и се оставя на стайна температура, далеч от отоплителни уреди или източници на топлина

Ден 2:

Към закваската се добавят 2 с.л. брашно и 2 с.л. хладка вода и всичко енергично се разбърква. Съдът отново се покрива

Ден 3:
На повърхноста на сместа започват да се образуват балончета. Ферментацията е започнала. Отново се добавят 2 с.л. брашно и 2 с.л. хладка вода и се разбърква добре. Съдът се покрива

Ден 4:

Балончетата по повърхноста са станали много. В отделна, чиста купа се прехвърлят 2 с.л. от закваската. Останалата се изхвърля, купата се измива и подсушава добре и 2 те с.л. закваска се връщат обратно. Добавя се 1 чаена чаша брашно и ½ чаена чаша хладка вода и се разбърква енергично. По този начин се добавя много нова храна за дрождите. Съдът се покрива

Ден 5:

Добавя се 1 чаена чаша брашно и ½ чаена чаша хладка вода. Разбърква се добре и съдът се покрива.

Ден 6:

С тази закваска вече може да бъде изпечен хляб. Ако продължите да я поддържате, както направих аз, специфичният аромат на хляба ще става все по отчетлив. Аз изпекох хляба на 7 мия ден, защото ми беше по-удобно – беше неделя и имах възможност да му отделя повече време. За да подържате закваската още два дни се добавят 3-4 с.л. брашно и 3-4 с.л. хладка вода всеки ден. Разбърква се добре. Съдът се покрива

Ден 7:

Приготовление на хляба:

Рано сутринта, за да имате достатъчно време за втасване през деня, в голяма купа смесете натуралната закваска, 1 чаена чаша хладка вода, 1 ч.л. сол и брашно колкото поеме за да стане тестото малко по-меко от колкото „мекото на ухото”. Аз добавих около 4 ½ чаени чаши брашно. Ако решите може да не добавят цялата закваска, а да си отделите 1 ч.л. която да използвате, за да продължите да подържате закваска за следващо печене. Аз слоих цялата. Тестото се разбърква добре с ръце съдът се покрива. Тестото се оставя да почине за 10 минути на стайна температура, далеч от топлинни източници. Тестото трябва да е хладко, за да работят живите дрожди и да не умрат.

Върху тестото се изсипват 2 ч.л. растително олио, и с ръка се намазва добре по повърхоността. На плота върху който ще месите се изсипва 1 ч.л. олио и се размазва с ръка в кръг с диаметър около педя. Тестото се изсипва от купата върху намазнената повърхност и се размесва за 1-2 минути. Връща се обратно в купата и се оставя за още 10 минути. После отново се намазнява плота и пак се размесва за 1-2 минути. Тестото се прибира в купата, покрива се и се оставя да почива за около час.

От тук на татък на всеки час в продължение на 3-4 часа се прави следното, за да се подпомогнете тестото да втаса по-добре. Натуралните дрожди имат нужда от тази помощ:

На намазнена повърхност с 1 ч.л. олио се разстила тестото, с помоща на кокълчетата на ръцете, като се стремите да оформите квадрат. След това сгъвате 1/3 от тестото, от единия край към центъра и захлюпвате с 1/3 от тестото от противополжният край. Обръщате тестото на 90 градуса и отново сгъвате по 1/3 от двата края. Прибирате тестото в купа, със сгъвката надолу и покривате купата с кърпа.

След като сте повторили тази процедура 3-4 пъти на всеки час, и сте оставили тестото да почине 1 час след последното сгъване, с помоща на остър нож правите разрез в тестото, дълбок около 1 см. В стените на разреза трябва да се вижда система от балончета. Ако това е така, значи сте готови за финалното втасване и печене. Ако не виждате балончета, повторете процедурата от последните 3-4 часа, като проверявате всеки час за балончета. При мен тестото беше готово за печене на 4 тия час и не се наложи допълнително сгъване.

Оформяне на хляба:

В дълбока кръгла купа, поставете добре поръсена с брашно кърпа. Оформете тестото на топка и го поставете в купата с кърпата. По този начин ще оформите красива кръгла питка и по-лесно ще пренесете тестото в тава след втасването, без да го натискате много, за да не спаднат балончетата. Покриите купата с кърпа и оставете на стайна температура да втаса, докато почти увеличи двойно обема си. При мен това отне около 1 час, но е възможно да отнеме и повече.

Фурната се загрява на 220 градуса. Тава се поръсва с малко царевичен грис или брашно и след това питката, много внимателно се премества в тавата. Повърхността се напръсква с вода и се правят разрези с нож, за по-красива коричка.

Хлябът се пече около 40 минути, или докато клечка забита в центъра излезе напълно суха. Изважда се, завива се с кърпа и се оставя да изстине напълно.

Добър апетит!

Други публикации:

Хляб без месене

Плосък ръжен хляб

Марокански селски хляб със сусам

Бананов кекс с овесени ядки

Още щом видях този кекс, с апетитно запечена, поръсена с овесени ядки коричка, на една вкусна снимка в Tastespotting, реших че ще го направя. Банани, овесени ядки забъркани във вкусен сладкиш – това е неустоима комбинация. После рецептата поизостана някъде сред други планувани неща. Тази сутрин открих в хладилника два позабравени банана и се сетих за рецептата. Отсипах от плика с овесените ядки на детето, намачках плодовете, добавих брашното, яйцата и другите продукти и кексът беше във фурната. Ароматът на банани се разнасяше от печката из цялата къща, а кафето точно извираше от кафеварката и ме събуждаще и ободряваше с аромата си. Кекъст се оказа не само вкусен, но и много лесен за приготвяне

Адаптирано от British cream tea

Продукти за тава с приблизителни размери 8 на 30 см

2 чаена чаша брашно

¾ чаена чаша захар

2/3 чаена чаша финни овесени ядки + малко за поръсване

1 с.л. какао

2 яйца

2 средно големи банана

1/3 чаена чаша кисело мляко

1/3 чаена чаша вода

50 гр масло

½ ч.л. сода за хляб

Приготовление:

Брашното, захарта, какаото и овесените ядки се смесват.

В отделна купа се намачкват бананите с вилица. Яйцата се разбъркват с вилица и се добавят към бананите. Киселото мляко и водата се разбъркват и се добавя содата за хляб.  Маслото се разтопява и се охлажда леко. Маслото, млакото, бананите и яйцата се смесват добре, добавят се към сухите съставки и се разбъркват добре.

Тестото се изсипва във предварително намаслена форма за кекс и отгоре се поръсва с малко овесени ядки

Фурната се загрява на 200 градуса.

Кекъст се пече около 60 минути, или докато клечка забита в центъра излезе суха

Добър апетит!

Други публикации:

Пълнозърнест сладкиш с овесени ядки и фурми

Сладки с овесени ядки, орехи и портокал

Овесени блокчета със сушени плодове и ядки

Пилаф с праз и маслини

Едно от любимите неща за ядене в  къщи е оризът, особено приготвен на пилаф. С делящите се зрънца, богатия вкус, независимо дали направен с месо или постен. Приготвянето на хубав пилаф се счита за майсторство, а в същност е толкова просто. Трябва само да се спазват някои правила. На първо място хубавият пилаф се прави с качествен дългозърнест ориз, например сортовете басмати или жасмин

Оризът се бърка минимално, само в началната фаза на приготвянето, при запържването в олио, за да не се наранят зърната и да не се слепнат. Течността и оризът трябва да са в съотношение 3 към 1, а самата течност може да е вода, но става най-вкусно с хубав, домашно приготвен месен бульон. Накрая, когато оризът е готов, преди да се сервира, тавата се покрива с кърпа, за да се задуши.

През зимата, много обичана от нас комбинация е с праз и маслини. Ароматът на ориза става неповторим, когато се комбинира с аромата и вкусът на зеленчуците. Прекрасен е както за самостоятелно ястие, така и като гарнитура на месо.

Продукти за тава с диаметър 26 см:

1 чаена чаша дългозърнест ориз

3 чаена чаша месен бульон или вода, ползвах пилешки бульон

3 стръка праз лук

½ малък морков

1 шепа маслини, ползвах Каламата

3-4 с.л. зехтин

сол и черен пипер на вкус

магданоз на вкус

Приготовление:

Празът се почиства и се нарязва на колелца. Маслините се обезкостяват и се нарязват. Морковът се нарязва на ситно

В тиган се загрява зехтина и се добавят оризът, празът и морковът. Оризът се разбърква добре, така че всички зрънца да се овалят добре в мазнината. След 1-2 минути се добавя 1/2 чаша от бульона, и на много тих огън се оставя докато оризът абсорбира течноста. Оризът не се разбърква.

Пресипва се в тава, добавят се маслините, солта, черният пипер и останалият бульон или вода.

Ястието се пече в предварително загрята на 230 градуса фурна около 30 тина минути или докато цялата течност се абсорбира и оризът омекне.

Тавата се издважда, покрива се с кърпа и се оставя за 15 тина минути. Преди да покриете с кърпата може да наредите няколко парченца масло върху оризът за допълнителен вкус

Преди сервиране се поръсва със ситно нарязания магданоз

Добър апетит!

Други публикации:

Кавърма

Италианска яхния с кестени и леща

Пълнена целина

Трицветен десерт за Свети Валентин

Тази година Свети Валентин е в неделя. Чудесна причина да си останем в къщи и цял ден да мързелуваме. И без това не обичам шумотевицата около празника. Обичаме да сме си в къщи. В заведенията е твърде претъпкано, шумно, задимено, комерсиално. Някак си ми се губи интимноста и романтиката на деня. В къщи е друго, прекрасно. Ще си пуснем любима музика, ще запалим малко свещи, ще приготвя вкусна вечеря, бутилка вино и разбира се сладък десерт. Десерта вече е готов. Хубавото е, че може да се приготви няколко дни предварително и да остане на изчакване в хладилника, ако разбира се някой не реши да го пробва предварително, от нетърпение. Но е достатъчно бърз за приготвяне, за да направя в събота отново. В същност всеки  ден е добър за празнуване на любовта и за похапване на нещо сладичко. Просто Свети Валентин е още едни повод. Случайно разбрах и какъв подарък ще получа. Много мил и романтичен жест. Наскоро е излязла книгата Бленувам те с любовните писма на няколко известни българи, сред които и Яворов до техните любими. Сега остава да измисля и потърся подходящ подарък за моят любим.

Продукти за 2 порции:

100 гр сушени череши

50 мл коняк,  ром, порто, марсала или аркохол по избор – използвах марсала

350 мл неподсладена течна сметана

3 ч.л. желатин на прах

6 ч.л. вода

2 с.л. пудра захар

Приготовление:

За десерта използвах сушени череши, сметана и марсала. Вместо марсала може да се използва ром, коняк, порто или ликьор, който харесвате – например вишновка. С марсала, аромата става доста  силен и характерен и може би няма да е по вкуса на всеки. За десертите винаги предпочитам сметаната да е животинска. Растителната няма същата текстура и вкус, когато се консумира директно. Идеална е за включване в ястия, в които не е основна сътавка като спагети или сосове, но при десертите, определено животинската има приоритет. Макар и по-скъпа, вкусът и плътноста и си заслужава парите.

Черешите се накисват с алкохола за 1-2 часа. След това се накълцват на дребно или се смилат в блендер.

На първият слой от крема:

1 ч.л. от желатина се накисва с 2 ч.л. студена вода и се оставя да преседи 2-3 минути докато набъбне. След това се премесва на водна баня или в микровълновата за 20 секунди докато се втечни, но без да завира.

От черешите и алкохола се отделят 2 с.л. и се оставят за по-късно.

Желатина се оставя да истине до телесна температура и се смесва с по-голямата част от черешите и алкохола. Разбърква се добре и се разпределя по равно в две чаши. Прибира се в хладилника за час, за да стегне желатина

На вторя слой от крема:

250 мл от сметаната се разбъркват с 1 с.л. от пудрата захар и се загряват леко на водна баня или в микровълновата, докато захарта се разтвори напълно

1 ч.л. от желатина се накисва с 2 ч.л. студена вода и се оставя да преседи 2-3 минути докато набъбне. След това се премесва на водна баня или в микровълновата за 20 секунди докато се втечни, но без да завира.

Желатина се прибвя към сметнатат, като се внимава да са горе-долу с еднаква температура и се разбърква добре. Оставя се да изстине до стайна температура и се разпределя между двете чаши.

Чашите се връщат в хладилника за час, или докато сметаната стегне

На третия слой от крема:

Останалата сметана, добре охладена се разбива с миксера на твърда пяна.

1 ч.л. от желатина се накисва с 2 ч.л. студена вода и се оставя да преседи 2-3 минути докато набъбне. След това се премесва на водна баня или в микровълновата за 20 секунди докато се втечни, но без да завира.

Към отделените череши и алкохол се добавя 1 с.л. пудра захар и се разбърква, докато захарта се втечни напълно. Ако е нужно сместа леко се загрява на водна баня.

Желатина се оставя леко да се охлади и се одабява към черешово-алкохолната смес. Черешово-желатиновата смес се добавя към разбитата сметана с леко разбъркване.

Разделя се на две и се разпределя в чашите, като отгоре се заглажда добре.

Чашите се прибират в хладилника, за да стегне желатина

Отогоре се украсяват, като се изрисуват сърца. Аз ползвах боя за сладкарски цели за директно нанасяне. Може да се използват част от черешите, орехи, кокосови стърготини или шоколадови пръчици

Добър апетит и весел празник!

Други публикации :

Торта за моята любов

Тирамису

Пана кота с ром и домашно черешово сладко

Колсло

Класическа американска салата. И като всяка класическа салата има много вариации и интерпретации. Някои добавят ябълка, ананас, чушка, къри…аз я предпочитам по-изчистена само със зеле, морков, понякога малко лук, заквасена сметана и майонеза. Това е една от любимите ми салати, особено през зимния сезон.

Днес минавайки през пазара Борово, за да купя бяло зеле навестих любимата си сергия, на която по всяко време на  годината може да се намери всякакво разнообразие на зеленчуци и плодове.

Както винаги имаха ягоди, череши, грозде, кисело и прясно зеле, домати, краставици и по-екзотичните ананас, фенел, папая, аспержи, чери домати, цикория. Есествено пресни билки – кориандър, мента, розмарин…А ако нещо го няма в момента, може да се поръча за следващия ден.

Не знам как собствениците успяват да подържат това разнообразие целогодишно, но определено съм щастлива, че мога да се възползвам от професионализма им и да се радвам на любезно отношение. Може даже да се пазарува с карта, нещо, което до преди това не бях виждала на никоя сергия на пазара.

Обикновено при тях отивам, за да купя нещо конкретно, но  винаги си тръгвам с пълна кошница неща, които са ме изкушили със свежия си вид и идеята за някое бъдещо ястие. Така и днес си търгнах с един фенел, който сега човърка въображението ми

Продукти:

голям резен бяло зеле

1 голям морков

1/8 много малка глава лук

ябълков оцет на вкус

сол на вкус

1-2 с.л. майонеза

1/3 до ½ голяма кофичка от 400 гр заквасена сметана или на вкус

Приготовление

Зелето се нарязва на дребно, морковът се настъргва. Поръсва се със сол и с ръка се притрива, за да омекне и поме солта. Лукът, ако се ползва, се нарязва на много дребно. Добява се оцетът, майонезата и сметаната и се разбърква много добре.

Добър апетит!

Други публикации:

Салата от ряпа със заквасена сметана

Пивка салата

Салата от броколи

Солени овесени бисквити

В този студен, почивен ден, какво по-хубаво от това да се сгушиме на топло в къщи, а от печката в кухнята да се рзнасят вкусни ухания.  Напоследък съм на вълна неща за гризкане. Царевичните крекери с розмарин изчезнаха бързо и е време за печене на нещо ново. Когато публикувах рецептата за овесени блокчета със сушени плодове и ядки Ирина , спомена, че прави солен вариант. Това силно ме заинтригува и си обещах да опитам някой път, но както обикновенно става разсеях се с други рецепти, които исках да направя и напълно забравих за тях. Скоро разглеждайки отново The Cook’s book, а тя е необятна на страхотни рецепти, попаднах на солени овесени бисквити. Много я обичам тази книга, всеки път ме изненадва с нещо ново, с нова техника, с нов вид непознато до момента за мен ястие или с нов поглед върху някоя класика. Книгата е огромна, повече от 600 страници с прекрасни описания и снимки и обикновенно отваряйки, и искайки да прочета нещо конкретно, например за тайните на идеално приготвения пилаф или ризото, се оказвам погълната от рецепта на съвсем друга страница и друг раздел и неусетно вече съм в кухнята забърквайки продукти, наплъно забравила за първоначалната идея. Така се случи и този път с тези овесени бисквити, докато търсех рецепта за фритата.

Така че сега пишейки този пост, сладко похрупвам от бисквитите, които заплашват да изчезнат, преди някой друг в къщи да ги е опитал

Продукти за около 30 броя

200 гр финни овесени ядки

1 ч.л. сол

¼ ч.л. сода за хляб

8 с.л. течна неподсладена сметана

8-10 с.л. вода

Приготовление:

В купа се разбъркват добре овесените ядки, солта и содата. Добавя се сметаната и водата и се разбърква.

Купата се покрива с кърпа и се оставя за 15 минути, за да поемат ядките течноста. Тестото трябва да е с такава консистенция , че когато се стиснат с ръка, овесените ядки трябва лесно да стават на топка. Ако е нужно се добавя още мъничко  вода.

От тестото се оформят 3-4 топки. Разточват се върху леко набрашнен плот. Ако тестото залепне между тестото и плота се прокарва остър нож. С помоща на кръгла формичка или чаша с остри ръбове се изрязват кръгове от тестото.

Бисквитите се преместват върху тава застлана с хартия за печене.

Пекат се 10-12 минуи или со леко зачервяване в предварително загрята на 180 градуса фурна

Добър апетит!

Други публикации:

Сладки с овесени ядки, орехи и портокал

Сладкиш със овесени ядки, пълнозърнесто брашно и фурми

Смокинов сладолед