Пълнен заек

Не и върви на тази публикация. Почвам я и я оставям вече няколко вечери, защото става късно или пък детето се буди. Преди това бях загубила снимките за около 2 месеца, защото компютърът ми се развали. Както си личи, това не е рецепта, която съм готвила тези дни, но по стечение на обстоятелствата не беше публикувана веднага. От тогава готвих пълнен заек още 2 пъти, все по същата рецепта, защото много ни допадна. Заслугата за това ястие има моята скъпа приятелка Рени, която ми подари домашен заек, от зайците отглеждани специално от баща и за 5 те му внуци и която ми даде тази вълшебна рецепта за приготвянето му. Рени като опитен майстор на пълнени зайци ми сподели тайните си по приготвянето им: заекът да се пече в доста вода, да се завие с фолио в началото, да се пече много бавно на умерена фурна, а за по-прекрасна коричка да се натърка преди печене със смес от червен пипер, сол, черен пипер и зехтин. Месото стана много крехко, оризът се делеше, а ароматът на мащерка беше направил с ястието магия. Заекът ми се струваше доста голям за двамата с мъжа ми и детето, но не бях познала. Свърши докато попитам някой иска ли допълнително

Адаптирано от Рени

Продукти за 1 заек:

1 почистен заек

дробчетата и сърцето на заека

250 гр печурки

1 чаена чаша дългозърнест ориз

3-4 чаени чаши вода

4-5 стръка мащерка

сол, черен пипер, червен пипер

3-4 с.л. зехтин

1 глава лук

1/2  малък морков

Приготовление:

Заекът се измива добре и се подсушава с кухненска хартия. Лукът и морковът се нарязнат на дребно и се задушават в тиган с 1-2 лъжици зехтин и нарязаните на дребно дреболии.Добавя се оризът и се разбърква, така че зехтинът да покрие зрънцата от всякъде. Налива се 1 чаша вода, добавят се нарязаните гъби и листенцата мащерка. Похлупва се и без повече да се бърка се оставя на бавен огън докато водата се абсорбира. Сваля се от котлона, добавя се сол и черен пипер на вкус, разбърква се и заекът се пълни с плънката. Голяма част от оризът няма да се побере в заека, той се добавя при печенето в тавата. Заекът се зашива и се намазва със зехтин, черен и червен пипер и сол добре. Поставя се в тава, отстрани се изсипва останалата плънка и се добавят още 2 чаши вода. Тавата се завива с фолио и се поставя в предварително загрята на 180 градуса фурна. Пече се на бавен огън, докато водата се абсорбира, а месото се изпече. Ако е необходимо се добавя още вода или градусите се намаляват. Посредата на печенето, заекът се обръща. 15 минути преди края фолиото се отстранява за по-добра коричка

Добър апетит!

Други публикации:

Пиле с гъби и арпаджик

Празопита

Пълнена целина

Преди 1 година:

Туили с бадеми

Крем супа от карфиол

След последните две седмици без уикенди и почти 18 часови работни дни, отново ме налегнаха, не че някога са се изпарявали напълно, мисли за това колко е нередно всъщност да се работи 🙂 Искам да правя каквото си искам, да си играя с детето, да обръщам внимание на мъжа си, да се разхождам с кучето, да готвя, да чета и слушам музика, да чистя къщата си, да се занимавам с важните за мен неща…с две думи да съм мениджър, но не в службата, а на дома си и живота си. Мисля, че съм родена да съм домакиня, старомодна, но без ролки на главата и халат, старомодна в смисъла на това, че нещото което ми носи удолетворение е да бъда близо до най-любимите ми хора ежеминутно. Мисля, че най-болезнено е усещането за липса на време за детето. Когато се прибера късно, а той вече е много кисел защото му се спи и успявам да му обърна внимание за около час, преди да заспи изтощен от целодневното дивеене, танцуване, скачане и откриване на света. Радвам се и едновремено с това много ме боли, когато ме посреща с писъци от радост когато се прибирам „мамуууууууу, мамуууу, мамееее…” Надявам се тези мрачни мисли да отлетят, когато поредният краен срок е спазен и работния ден се върне в нормални граници, въпреки че горчивината, че животът, истинският, минава покрай мен, докато се занимавам с несъществени неща ще си остане. От опит знам, че тъга се лекува най-добре с топла супа, приготвена набързо, сгряваща с аромата на източни подправки и прегръдката и разбирането на любимия човек

Продукти:

1 средно голяма глава карфиол

1 голям картоф

1 малка глава лук

2 скилидки чесън

1-2 с.л. зехтин

1 ч.л. кимион

1 ч.л. смлени зърна кориандър

1 литър вода

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Карфиолът се измива и накъсва на розички. Картофът се обелва и нарязва на едри парчета. Зеленчуците се варят до омекване в леко подсолената вода, след това се пасират заедно с течността

В отделна тенджера се загрява зехтина и в него се задушава лукът до омекване. Добавя се смачкания чесън и подправките за 1-2 минути, докато се усети ароматът им и се прибавят пасираните зеленчуци. Ако е необходимо и супата е твърде гъста се добавя още малко вода. Всичко се вари още 5-6 минути.

Сервира се с крутони

Добър апетит!

Други публикации:

Ароматна крем супа от тиква

Крем супа от кестени

Шафранова крем супа с праз и картофи

Преди 1 година:

Пилешка супа

Мъфини с кафе

Мъжът ми обяви тези мъфини за най-хубавите мъфини, които някога съм правила. Той винаги така казва за всеки нов сладкиш който правя, става му любим и трябва тържествено да обещая, че ще го правя всеки ден 🙂 На мен ми харесаха, заради аромата на кафе и какао и заради влажната им сърцевина. Влюбих се в тях, още щом ги видях на една снимка във Foodgawker покрити с маслен крем с кафе. Рядко правя мъфини с покритие от крем, въпреки че почти всички рецепти го изискват. Наистина стават много красиви с шапчица от бита сметана или маскарпоне, но почти винаги успявам да изям крема с лъжица, още докато мъфините се пекат. Мъжът ми пък рядко ги изчаква даже да изстинат, преди да започне да ги опитва. Обикновено ги опитва докато свършат :-), а свършват преди да са достатъчно изстинали, за да шприцовам крема отгоре. Така че ги поръсих с малко филирани бадеми. Хрупкат много приятно докато похапвате мъфина с чаша кафе.

Адаптирано от Baking with Ramen

Продукти за 12 мъфина:

¾ чаена чаша захар

1 яйце, на стайна температура

125 гр. масло

½ чаена чаша силно кафе

2 ч.л. инстантно кафе

1 1/3 чаена чаша брашно

1/3 чаена чаша какао

1 ч.л. бакпулвер

½ ч.л. сода за хляб

1/3 чаена чаша кисело мляко, разбъркано с няколко лъжици вода на айрян, така че общото количество да стане ½ чаена чаша

1 прахче ванилия

1-2 шепи филирани бадеми

Приготовление:

Инстантното кафе се добавя към свареното кафе и се разбърква, докато се разтвори

В купа се разбъркват с миксер маслото и захарта, докато станат на пухкав крем. Добавя се яйцето и се бърка докато съставките се хомогенизират

В друга купа се разбърква кафето, айряна и ванилията

В голяма купа се пресява брашното, какаото и набухвателите

Брашното се добавя на 2 части към маслото като се редува с прибавяне на кафето с мляко и се разбърква до хомогенизиране

Сместа се разпределя между формичките за мъфини, предварително застлани с хартия за печене или с кошнички за мъфини. Отгоре мъфините се поръсват с филираните бадеми

Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна около 30-40 минути или докато клечка за зъби забита в центъра излезе суха

Добър апетит!

Други публикации:

Брауни с дулсе де лече

Мъфини със сушени кайсии

Шоколадова торта с кестенов крем

Преди 1 година:

Клафути с круши и смокини

Пукани люти чушлета

Когато дойде есен грижовните домакини слагат зимнина. Купуват се десетки килограми чушки и патладжани за лютеница, карфиол, моркови и камби за трушия, зеле за да се сложи за кисело и особено любимите ми корнишончета за кисели краставички. Това е нещо, което аз не правя – поради липса на време, поради липса на място и защото, честно казано не ми се занимава. Обичам като направя нещо да го опитам веднага, не мога де чакам до зимата. На времето съм направила с мама доста лютеница – първо мразех това време – печене и белене на тонове чушки в тясната кухня, пържене, бъркане…но пък колко беше вкусна. После изяждях доста още преди да се затвори в буркани. А зимата, когато трябваше да стана в 6 за учулище, разбира се с „Дела и документи” звучащи от радиото, ме крепеше  мисълта за препечена филийка, намазана с лютеница и сирене. Но така или иначе – зимнината не е за мен. Може да се престраша да сложа 2-3 зелки тази зима – много са вкусни на салата с червен пипер и зехтин или на сърми…спирам, защото така както съм я подкарала, ще взема още утре да отида до пазара и да затракам с буркани

Единственото изключение правят пуканите люти чушлета. Защото мъжът ми е луд по тях, особено с боб. А аз като добавка към препечена филия, намазана с масло. Предпочитам ги така, защото не обичам много лютото, а маслото омекотява остротата му. Леко сладкия вкус на маринатата допълнително подчертава вкусът и аромата им. Дълго време свекърва ми ни правеше по 1-2 бурканчета, но за жалост те свършваха за точно 1 ден. Много пъти съм я питала за рецептата, а тя ми казваше: ами изпичат се и се заливат с оцет, олио, сол, захар, слага се малко чесън, магданоз и копър – всичко опитваш на вкус и като ти хареса – значи е добре.

Продукти за 1 бурканче от 250 мл

300 грама чушки „рибка”

1 ч.л. сол

½ ч.л. захар

2 с.л олио

4 с.л. оцет

по няколко стръка нарязан копър и магданоз

2-3 скилидки чесън, нарязан на филийки

или всичко на вкус

Приготовление:

Чушките се опукват на котлона или във фурна на 250 градуса, на грил, в предварително застлана с фолио тава, за да не цапа. Нареждат се плътно в предварително стерилизиран буркан като между тях се реди чесъна, магданоза и копъра. Отделно се смесват останалите съставки и с тях се заливат чушките. Бурканът се затваря плътно и се оставя в хладилника. Ако успеете да ги опазите от мигновено изяждане, могат да изкарат цяла зима. Лично, това последното, не съм имала шанс да го проверя!

Добър апетит!

Други публикации:

Ароматни топчета от цедено мляко

Пастет от пилешки дробчета с Марсала

Салата от червено цвекло с чеснов сос

Преди 1 година:

Свинско с лук

Салата от червено цвекло с чеснов сос

Есента е тук с пълната си сила и красота. Листа във всевъзможни цветове са покрили земята, въздухът е хладно-свеж и щипещ сутрин, леко мъглив, слънцето свети приглушено и се радвам на всеки лъч, който мързеливо пропълзява пред прозореца. Вече не му се сърдя, че е твърде ярко по цял ден и снимките на храната са истинско предизвикателство. Сега се надявам да изгрее, за да мога да снимам. Прозорците на колата сутрин вече са запотени, скоро ще ги откривам заскрежени.

Като дете обожавах да отида в Южния парк и да събирам нападалите цветни листа. Да се заровя в купчината, събрана насред поляната от градинаря, да вдъхвам леко горчивия им аромат, да правя букети от тях, които да подарявам на мама, а тя да им се радва безкрайно, въпреки че само след ден ще трябва да чисти наронилите се на зямата частички от изсъхналите листа.

Пазарът е отрупан с много плодове и зеленчуци, сергиите са пъстри като листата нападали по земята. Обичам изобилието на есента. Все още надявайки се лятото да не си е отишло, самозаблуждавайки се че есента е още далеч, въпреки че е пред очите ми, отивайки на пазар днес, се учудих че вече има бяла ряпа, карфиол, броколи и цвекло. Цвеклото е зеленчук, който рядко използвам , обикновено в украински борш или пък в салата с картофи и заквасена сметана, но ме предизвиква с особения си вкус и с многото полезни вещества да започна да го приготвям все по-често. Избрах тази еврейска рецепта, защото тяхната кухня е прочута с вкусните рецепти съдържащи цвекло, и защото ме привлече интересният и много лесен за приготвяне чеснов сос

Адаптирано от The Complete Guide to Traditional Jewish Cooking

Продукти:

1 средно голяма глава цвекло

4-5 с.л зехтин

1 с.л. ябълков оцет

сол и черен пипер на вкус

за чесновия сос:

3-4 скиридки чесън

2-3 филии вчерашен хляб, без коричките

6-7 с.л зехтин

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Цвеклото се измива много добре, като се внимава кожата му да не се нарани. Слага се в достатъчно голям, да го завие от всякъде лист фолио, посолява се, поръсва се с черен пипер и с малко зехтин. Фолиото се завива плътно и се поставя в тава, в загратя на окол 180 градуса фурна и се пече около час, докато омекне добре.

Цвеклото се изважда и се оставя да се охлади напълно, след това внимателно се обелва с ръце.

Цвеклото се нарязва на тънки филийки, посолява се, поръсва се с черен пипер, оцет и зехитн. Сервира се с чесновия сос

На чесновия сос:

Хлябът се накисва за кратко във вода и след това се изтискав с ръце. Чесънът се обелва и заедно с хляба, сол и черен пипер се пасира, като постепено се добавя на тънка струйка зехтин.

Добър апетит!

Други публикации:

Салата от ряпа със заквасена сметана

Пивка салата

Патладжани с мед и джинджифил

Преди 1 година:

Пастет от печени чушки и сирена