Царевични питки с мая

Преди известно време моя читателка, Анна Атанасова, ме помоли за рецепта за царевичен хляб с мая. За жалост имах в блога само рецепта за царевичен хляб с набухватели, но не и с мая.  Моят малък Шушон през почивните дни беше на гости при баба си, и съботата ми беше ден за печене, точене, експерименти в кухнята, така че наред с други рецепти дойде ред и на царевичния хляб, макар и с малко закъснение. За малко вихренето в кухнята да бъде провелно от почти целодневна липса на вода заради авария, а месенето без да имаш възможност да изтупаш ръцете и косата си от брашното е доста непредпазливо начинание. Докато чакахме водата да дойде, уплатнихме добре времето си, по женски, с дъщерята на мъжа ми, вече на 17,  с която ми се искаше да  изпечем малко сладки, но вместо това се гримирахме и си правихме прически. По някое привечерно време водата дойде и трябваше бързичко да замеся хляба, 2 вида сладки и поредните мъфини,  защото на другя ден бях канена на питка на едно малко мишле, а на питка не може да се отиде без нещо сладко за хапване. Въпреки натоварените почивни дни, малкият ми мушморок не излизаше от главата ми, беше ми мъчно за него и непрекъснато мислех как е, въпреки че прекрасно знаех, че се чувства спокоен и щастлив, но от раждането му до сега сме се делили само 2 пъти за по цяла нощ и липсата му в къщи се усещаше осезателно. Нямаше тупуркане на крачета из статите докато тича с парче овесена бисквита, а кучето го гони с весело подскачане, нито бойни викове, нито опити да ми се открадне така интересната точилка, точно когато разточвам тесто, за да си набрашни хубаво нослето. Днес вече е в къщи и макар че си е друго, когато човек успее да се наспи непробудно без крачета ритащи го в ребрата, не мисля че скоро отново бих се разделила с него за цели два дълги дни. Първата му работа когато влезе и обиколи къщата, намери си количките и фулмастрите за рисуване с вода, беше да забележи цалевичния хляб и да си  поиска, при това доста шумно, парченце от него.

Продукти за 9 питки:

1 чаена чаша хладка вода

1 пакетче суха мая

1 чаена чаша царевичен грис

2 чаени чаши брашно

1 ч.л. сол

малка шипка захар

1-2 с.л. зехтин

Приготовление:

Маята се разтваря в малко вода, заедно с щипката захар и малко от брашното. Разбърква се добре, прибавят се водата и останалото брашно и солта и се меси докато се получи гладко еластично тесто. Тестото се оформя на топка и се намазва с малко зехтин. Оставя се в купа на стайна температура и се покрива със свежо фолио. Тестото се оставя да втаса около 2 часа или докато  увеличи двойно обема си. На леко набрашнена повърхност се премесва и се разделя на 9 еднакви топки. С леко намазнени ръце топките се оформята на питки и се подреждат в тава застлана с хартия за печене. Оставят се да втасат докато увеличат двойно обема си. С отър нож се прави разрез върху тях и се поставят да се пекат в предварително загрята на 220 градуса фурна, докато станат златисти, а клечка забита в ценътра им излезе суха

Добър апетит!

Други публикации:

Царевичен хляб с мед и салвия

Бейгъли

Хляб с натурална закваска

Преди 1 година:

Пълнена целина

Нутела мъфини

След няколко рецепти за основни ястия и хляб наред идват отново мъфини. От както имам специална тавичка за тях не спирам да опитавм различин рецепти, а доскоро това беше най-рядко правения вид сладкиш у дома. Не мога обаче да отрека чара който носят малките кексчета, това че са много удобни за похапване, когато идват гости, особено когато гостите са стари приятелки от детинство заклети шокоманиячки. И понеже знаете, че освен масло, обожавам, може би даже боготворя Нутелата, няма да се изненадате, че днешната рецепта има за основна съставка Нутела. Освен нея в мъфините има само още 2 продукта яйца и малко брашно. Макар и с малко на брой съставки тези малки шоколадови хапки са неустоимо вкусни с наситения си, грабващ аромат на лешници и меката си сърцевина. Като завършавщ щрих могат да се намажат с още Нутела отгоре, но аз бързах и ги оставих натурални. Определено това ще е част от нещата, които ще приготвя по новогодишните празници. Сега преглеждах публикациите от миналата година,  за да оформя класификация по новогодишни и коледни рецепти и установих, че миналата година празничното настроение ме е обхванало още в началото на ноември месец. А тази година ангажиментите са така сгъстени, че днес с учудване открих, че не сме в месец септември (както неизвестно защо си мислех), а вече почти в декември. Може би липсата на сняг навън и сравнително топлото време, многото работа ме карат да живея в друго време. Време е за подготовката, да започна да мисля за украси, рецепти, подаръци…

Адаптирано от Тraceys culinary adventures

Продукти за 10 мъфина:

1 буркан Нутела от 200 грама (1 чаена чаша)

2 голями яйца

10 с.л. брашно

Приготовление:

Нутелата и яйцата на стайна температура се смесват добре. Добавя се брашното лъжица по лъжица и се разбърква докато се абсорбира напълно. Сместа се разпределя в тавата за мъфини, предвалително застлани с хартия за печене или със специални чашки за мъфини. Кексчетата се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна, около 20 тина минути или докато клечка забита в центъра излезе суха. Внимавайте да не се препекат, защото ще изгубят меката си сърцевина

Добър апетит!

Други публикации:

 

Кекс с Нутела

Лейках (меден сладкиш)

Мъфини с кафе

 

Преди 1 година:

Портокалов сладкиш с бадеми

Мусака

Преди време, когато публикувах рецептата на мъжа ми за пилешка супа, писах че аз не мога да готвя мусака, или по-скоро не съм опитвала. Това ястие ме плашеше ужасно. Не знам защо но ми се струваше най-ужасно трудното за изпълнение от всички ястия на света. Окото ми не мига пред рецепти за най-различни засукани ястия, може да ме плашат, но ме предизвикват и  ги готвя, но мусаката…Може би това, че трябва картофите да са нарязани на дребни и еднакви кубчета (а аз много мразя да режа на дребно, а кубчетата никога не стават еднакви) или пък заливката… Хубавото е, че мъжът ми готви божествена мусака, и винаги той я приготвяше когато ни се искаше да похапнем. Бях запланувала той да е „гост” в блога ми, с неговата мусака, и бяхме решили, че в събота ще готвим това.В последният момент на мъжа ми се наложи спешно пътуване и аз останах вкъщи с пордуктите. Добре, казах си, това е – ще готвя мусака – видяло се е. Поех дълбоко въздух и обелих и нарязах картофите. До тук добре – ами сега…и…срам не срам звъннах на мъжа ми…”Мише, ми такова, ти в среща ли си, ами аз да те питам…как точно да сготвя мусака…Да, чакам…Добре, пиша, взела съм лист и химикалка…” През цялото време си представях учуденият поглед на колегите му и леките подсмихвания, докато диктува на жена си (дето има кулинарен блог) как се готви мусака. Залових се и с останалата част от приготовленията, като през цялото време си мислех как всъщност това е едно просто и лесно за приготвяне ястие, стига да имаш добри указания и да не му се плашиш, както всъщност е с всички рецепти

Продукти:

500 гр кайма приготвена от 50% свинско, 50% телешко месо

3-4 големи картофа

1 глава лук

1-2 с.л. зехтин

1 ч.л. червен пипер

сол и черен пипер на вкус

магданоз за поръсване

За заливката:

3 яйца

½ кофичка кисело мляко

1 с.л. брашно

малко сол и черен пипер

Приготовление:

В дълбок тиган се сгорещява зехтина и при непрекъснато бъркане се запържва каймата докато си промени цвета и стане на трохи.  Посолява се и се поръсва с черения и червен пипер. Добавя се ситно нарязаният лук и се задушава под капак още 1-2 минути. Картофите се почистват и обелват и се нарязват на дребни кубчета. В тава се изсипват половината от картофите, след това каймата и отгоре се завършва с пласт картофи. Налива се вода колкото да покрие картофите и се пече в предварително загрята на 220 градуса фурна, докато водата се изпари и картофите омекнат, след това се залива със заливката

За заливката:

Яйцата, киселото мляко, брашното, черният пипер и солта се разбъркват добре и  се изсипват на равномерен пласт върху мусаката. Запича се оше 10 тина минути, докато заливката се запече. Преди сервиране се поръсва с магданоза.

Добър апетит!

Други публикации:

Пълнени чушки

Кавърма

Постни чушки с два вида плънка

Преди 1 година:

Ушите на Аман (Hamantashen)

Детски хлебни пръчици

Неведнъж съм писала за това колко важна е  за мен темата за детското хранене. Това е така, защото вярвам, че доброто здраве е избор, който всеки родител прави за детето си, чрез изграждане на здравословни хранителни навици. За мен е важно да науча детето си да избира и обича добрата храна, не чрез налагане на забрани, а чрез формиране на вкус. Имам не един пример пред себе си  за това колко много може да повлияе на здравето изборът на храна, пирятели и роднини страдащи от диабет, затлъстяване и гастрити, които въпреки че знаят, че им вреди се хранят със захар, храни пълни с оцветители и консерванти, маргарин. За сега успявам със синът ми, надявам се това да продължи. Макар да му е интересно да опита сладкишът, който съм направила за нас, опитва трохичка-две и се насочва към нарязаната ябълка или круша. Смятам, че доброто хранене започва още от първите часове и дни и за това избрах да кърмя синът ми и да го захраня късно – след 6 ти месец, както препоръчват всички водещи педиатрични асоциации и Световната здравна организация . За жалост знам, че изборът да кърмиш, не е единствената предпоставка да успееш. Трябва много информация и много подкрепа, за да станат нещата. Знам колко много майки  не успяват в това, защото не са получили правилната и необходима информация, макар че са имали желание и са положили неимоверно много усилия. Може би сте забелязали, че отскоро на странчиния бар на блога ми има реклама и телефон на Националната Асоциация Подкрепа за Кърменe . На телефонът дават консултации сертифицирани консултанти, обучени да помагат на майки да решват проблемите свързани с кърменето. От скоро и аз съм част от тези консултанти и макар времето ми все да не достига, смятам, че това е дейност, която заслужава всяка минута отданена на нея, защото с всяка консултирана майка има и едно по-дълго кърмено бебе, получаващо възможно най-добрият старт в живота. И след тази дълга, но важна интродукция, ще се върна към рецептата за детски хлебни пръчици. В същност рецепта няма, а аз най-много обичам такива ястия, в които всичко се слага на око. Все пак ще напиша приблизителните количества, които обикновено употребявам

Продукти:

1 чаена чаша хладка вода

1 ч.л. суха мая

½ чаена чаша брашно от елда

½ чаена чаша царевичен грис

½ чаена чаша оризово брашно

½ чаена чаша ръжено брашно

7-8 с.л. зехтин

съвсем малка щипка сол

пълнозърнесто  или типово брашно колкото поеме тестото, за да стане на пипане като „мекото на ухото”

Приготовление:

Маята се разтваря във водата, добавят се брашната и солта и се размесва тесто. Оставя се да втаса за 1-2 часа в покрита с кърпа купа. От тестото се оформят пръчици и се пекат в застлана с хартия за печене тава, в предварително загрята на 220 градуса фурна, до златисто.

Добър апетит!

Други публикации:

Детски безглутенови бисквити без захар

Детска крем супа с тиква и просо

Детски овесени блокчета

Преди 1 година:

Пълнозърнести хлебчета с тиква и ленено брашно

Дюлеви бонбони

Обичате ли дюли? До скоро не ми беше хрумвало, че този така вкусен (за мен) плод в същност е доста непопулярен и не така любим на доста голяма част от хората. Първо беше сблъсъкът с реакцията на мъжа ми, който ме видя да се прибирам щастлива от пазар с 3 огромни дюли. Радвайки се и показвайки му придобивката и бърборейки бързо изброявайки нещата, които бих могла да направя от тях, той попари ентусиазма ми с думите….”ааа, ама ти си ги била купила тези дюли, аз мислех, че някой ти ги е подарил. Как може хората да го продават това, и да си мислят, че някой ще го купи, то за нищо не става…”. Познавайки отявленото му презрение към всичко по-кисело от банан, почти не му обърнах внимание на тази забележка. Последва коментар от свекърва ми, „уххх ,че кисело нещо са това дюлите” и от няколко колеги, на които занесох да опитат готовите бонбони, но които ги заобикаляха от далеч, защото „то дюлата не е плод, ама и за зеленчук не става, абе за нищо…” и даже не пожелаха да ги пробват, въпреки уверенията ми, че бонбоните не са кисели. Лично аз предпочитам този плод на сладко или компот. Не съм се престрашавала още да сготвя една отдавна набелязана рецепта за телешко с дюли, но и нейният ред ще дойде.

Дюлите, които взех реших да направя на бонбони. Или по-скоро на захаросани плодови блокчета. С интерес разбрах, че в испаноговорящите страни се продава такъв продукт наречен Dulce de Membrillo. Казах си, че нищо което се нарича Dulce, не може да е лошо и не вкусно, изхождайки от това, че съм с абсолютна абстиненция към Дулсе де лечето. Наистина, макар, че не приличат на традиционни бонбони, такива каквито сме свикнали да виждаме по магазините, са изключително вкусни, със силен плодов аромат на дюла, съвсем лека кисела жилка, хрускаща захар по повърхността им и лично аз ги намирам за много приятни с глътка черно кафе, което допълнително подчертава вкусът им.

Продукти за около 30 бонбона:

3 гореми дюли – общо около 1 кг

1 шушулка ванилия

½ кг. захар

захар за овалване

Приготовление:

Дюлите се измиват добре и се нарязват на едри парчета. Слагат се в дълбока тенджера заедно със семенцата от шушулката ванилия и се заливат с вода, така че тя да ги покрие. Варят се докато дюлите омекнат. Свалят се от котлона, водата се изсипва и отделя (дюлевият сок е много вкусен), дюлите се изцеждат много добре. Ципата и семките им се отстраняват, а плодът се пасира. След това се минава през цедка. Пюрето се поставя на котлона заедно със захарта и се вари на бавен огън, като се бърка, докато сладкото започне да се отделя от стените на съда.

Тава се застила с хартия за печене и сместа се изсипва, като повърхността и се заглажда с намокрена шпатула или лъжица. От тук на татък може да оставите на сухо място тавата да престои около седмица или да сушите във фурната на 50 градуса за 4-5 часа или докато стане като желе. Аз избрах метода със сушенето във фурната. След като сместта изстине се нарязва на кубчета с влажен нож. Всяко кубче се овалва в кристална захар. Ако бонбоните все още са леко влажни, могат да се оставят да престоят на стайна температура няколко часа, за да изсъхнат.

Добър апетит!

Други публикации:

Карамелови бонбони с лешници

Захаросани портокалови корички

Масапан

Преди 1 година:

Банофи пай

Печен карфиол

Всяка година имам някакъв любим продукт, с който приготвям де що има рецепти из нета или които ми хрумнат. Провокира ме да търся вариации с него. Миналата есен това бяха кестените и патладжаните, по-предишната празът. Тази година това е карфиолът. Направо прекалих с него. Най-любима се оказа рецептата за печен карфиол. От началото на есента мисля, че го приготвям през вечер. Лесно ястие е, идеално за нещо на бързо след уморителен ден, когато искаш да спестиш време за любимите хора, а на всичкото отгоре е страшно, невероятно вкусно. Отново с източни подправки, които установих много отиват на този зеленчук още от рецептата за карфиолена крем супа. В печения обаче, добавих къри и червен пипер, нарязан на ситно чесън, които заедно със зехтина придават страхотен вкус. На края се сервира поръсен със сок от лайм, който добавя последните щрихи към ароматната и вкусова симфония. Проблемът с това ядене е, че мъжът ми го счита за гарнитура към основното, например пържола на скара 🙂

Продукти за 2 порции:

1 средно голяма глава карфиол

7-8 с.л. зехтин

½ ч.л. смлян кимион

½ ч.л. смлени зърна кориандър

3-4 скилидки чесън

1-2 ч.л. къри – ползвах готова смес от кориандър, куркума, лют червен пипер, джинджифил, синапено семе, черен пипер, стрит чесън

1 ч.л. червен пипер

сол и черен пипер на вкус

1 лайм

Приготовление:

Карфиолът се нарязва на розички, измива се и се подсушава с кухненска хартия. Зехтинът, нарязаният чесън и подправките се смесват и разбъркват добре, изливат се в тавата. Розичките карфиол се овъргалват добре и от всички страни в зехтина и подправките. Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна, докато карфиолът леко омекне и се зачерви. Сервира се топъл, поръсен със сок от лайм

Добър апетит!

Други публикации:

Таджин с нахут

Нахут с праз лук и лимон

Карфиол с кашкавал и чеснови трохи

Преди 1 година:

Италианска яхния с кестени и леща