Хлебни гризини с ябълка и печени зеленчуци в хартия за малки злоядковци

Да нахраниш злоядо дете е истинско предизвикателство. Сигурно на много родители е познато чувството на безсилие, което те обзема пред плътно затворена, стисната на чертичка уста придружен от сведен, смръщен, решителен поглед, който не оставя съмнение, че грижливо приготвеното пюре няма да бъде дори опитано. Разбира се, казвам си, нека яде колкото иска, има време – ще свикне, ще се научи, ще и хареса, нали все пак сега започва тепърва да опитва твърди храни. И така ден след ден, приготвям с любов храна за нея, а тя с любов ми я избръмчава в лицето и върху новобядисаните ми стени в кухнята, когато въобще нещо успее да стигне в устата и. Ден след ден си казвам, че това няма да продължи вечно, но пък съм и решена, че няма да се дам на едно малко човече, и няма начин, разбира се, ще го науча да обича храната и да опитва различни неща. Отказвам категорично да я насилвам, да я разсейвам с играчки или телевизия, за да яде и подминавам с безизразно лице реплики от „доброжелатели“ от рода на „това дете ще умре от глад”, „е, сложи му малко сол и захар в храната, за да я яде – ти би ли яла храна без нищо!?!” и дори „дай му да си посмуче малко пастърма – така се пораства”. В същност аз не се тревожа много, че тя не яде, така или иначе суче предоволно мляко когато поиска и знам, че гладна няма да остане. Към средата на 8 мият и месец постигнах зашеметяващото количество от 30 грама пюре дневно, успявайки да го дам на малки миши хапчици от по половин връхче на лъжичка на около хиляда пъти през целия ден. Междувременно бях пробвала всички видове трикове, които успях да се сетя, бях прочела някъде или бях чула: храних по няколко пъти на ден, преди и след кърмене, по средата на кърмене и между две кърмения, докато е весела, когато и се играе, когато е тъжна, след баня, преди баня, докато и пея „зеленчуци, който не яде” и всякакви други „хранителни” песни, което по-скоро доведе до обратен ефект, имайки в предвид фалшивото ми грачене, опитвах се да я храня във всяко помещение на къщата, във всеки вид стол и шезлонг, смених поне 20 вида различни лъжици, даваха и с ръка, с вилица и даже с клечка за китайско ядене. Съчинявах песни и стихчета, ядох с нея и пред нея докато и давам и без да и давам да яде, ядох от нейните ръце, давах и от моите, правих всякакви видове консистенции на пюретата от най-рядкото, до гъсто като лепило, бърках яденето и с кърма, с вода, в бульон, непрекъснато стоеше с нас на масата, за да попива от челния пример на нашето обичащо да похапва семейство. Нищо от изброеното не помогна. Получавах през цялото време муцунка, която плътно стискаше устата си, но с интерес наблюдаваше всичките ми безплодни усилия. Междувременно тя порасна достатъчно, за да може да държи храна в ръката си сама и да я насочва правилно към устата си, изникнаха и първите две зъбчета и реших, че е време да и давам неща за ядене с ръце. Отдавна чаках този момент, искрено се надявах, че това ще е пробивът и ще предизвика интерес към яденето. Подадох и коричка хляб и зачаках да я пъхне в устата си, както би направило всяко бебе изследващо света на тази възраст. Коричката хляб бе основно изучена с пръстчета, опипана, омачкана и пробвана дали като бъде разклатена – дрънка. За огромно разочарование на дъщеря ми – тя не дрънкаше и беше изхвърлена. Казах си, че няма да се предавам и ще предлагам често храна за ядене с пръстчета, все някога щеше нещо да попадне в устата. Постепенно ден след ден храненето и започна да изглежда не чак толкова обезсърчително и все повече неща започнаха да попадат в устата и. Истинският пробив обаче се оказаха печени завити в хартия за печене зеленчуци поръсени със зехтин и най-вече малките розички броколи, които и се видяха много интересни на допир и бързо изчезнаха в устата и.

Оказа се, че като цяло предпочита зелени зеленчуци, печени със зехтин, а не варени или задушени оранжеви. Така постепенно започна да похапва запечени пръчици аспержи и тиквички, а между тях понякога изяждаше и по някое парче печен батат, пащърнак или морков. И тъй като харесваше печени със зехтин зеленчуци те трудно се задържаха в ръката и, защото подло се из хързулваха на пода за радост на кучето. Решение на този проблем се оказа малко количество инстантна бебешка безмлечна каша, в която овъргалвах пръчиците зеленчуци и така те оставах в ръката и за по-дълго.

Постепенно започнах да и правя и различни гризини и хлебни пръчици, бебешки бисквити, които бях правила за синът ми когато беше малък, а сега се услаждаха и на нея.

Хлебни гризини с ябълка:

Продукти за 10-12 броя

½ чаена чаша брашно от лимец

½ чаена чаша брашно от елда

1 жълтък

1 средно голяма ябълка

3 с.л. зехтин

Приготовление:

Ябълката се обелва, почиства от семките и се настъргва на ренде. Смесва се с брашното и жълтъка. Тестото се размесва за кратко с ръце, ако е необходимо се добавя вода, за да се събере на топка. От тестото се оформят малки пръчици с дебелина около 1 пръст. Пръчиците се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна около 20-30 минути или докато се зачервят. Пръчиците оставят мекички от вътре и с по-твърда коричка от вън.

 

Запечени зеленчуци със зехтин

Продукти:

1 сладък картоф/батат/

3-4 розички броколи

1 с.л. зехитн

1 с.л. инстантна безмлечна бебешка каша /ползвах овесена каша/

 

Приготовление:

Картофът се измива и обелва. Нарязва се на пръчици с дебелина колкото пръст. Броколите се измиват и се нарязват на розички. Зеленчуците се завиват в хартия за печене на стегнато пакетче, като преди това се поръсват със зехтин. Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна 15 тина минути. След като се изпекат се изваждат от хартията за печене и се овалват в инстантната каша

Добър апетит!

Други публикации:

Детски ръжени солети

Детска торта без захар

Задушени зеленчуци с пиле и амарант