Хлебни гризини с ябълка и печени зеленчуци в хартия за малки злоядковци

Да нахраниш злоядо дете е истинско предизвикателство. Сигурно на много родители е познато чувството на безсилие, което те обзема пред плътно затворена, стисната на чертичка уста придружен от сведен, смръщен, решителен поглед, който не оставя съмнение, че грижливо приготвеното пюре няма да бъде дори опитано. Разбира се, казвам си, нека яде колкото иска, има време – ще свикне, ще се научи, ще и хареса, нали все пак сега започва тепърва да опитва твърди храни. И така ден след ден, приготвям с любов храна за нея, а тя с любов ми я избръмчава в лицето и върху новобядисаните ми стени в кухнята, когато въобще нещо успее да стигне в устата и. Ден след ден си казвам, че това няма да продължи вечно, но пък съм и решена, че няма да се дам на едно малко човече, и няма начин, разбира се, ще го науча да обича храната и да опитва различни неща. Отказвам категорично да я насилвам, да я разсейвам с играчки или телевизия, за да яде и подминавам с безизразно лице реплики от „доброжелатели“ от рода на „това дете ще умре от глад”, „е, сложи му малко сол и захар в храната, за да я яде – ти би ли яла храна без нищо!?!” и дори „дай му да си посмуче малко пастърма – така се пораства”. В същност аз не се тревожа много, че тя не яде, така или иначе суче предоволно мляко когато поиска и знам, че гладна няма да остане. Към средата на 8 мият и месец постигнах зашеметяващото количество от 30 грама пюре дневно, успявайки да го дам на малки миши хапчици от по половин връхче на лъжичка на около хиляда пъти през целия ден. Междувременно бях пробвала всички видове трикове, които успях да се сетя, бях прочела някъде или бях чула: храних по няколко пъти на ден, преди и след кърмене, по средата на кърмене и между две кърмения, докато е весела, когато и се играе, когато е тъжна, след баня, преди баня, докато и пея „зеленчуци, който не яде” и всякакви други „хранителни” песни, което по-скоро доведе до обратен ефект, имайки в предвид фалшивото ми грачене, опитвах се да я храня във всяко помещение на къщата, във всеки вид стол и шезлонг, смених поне 20 вида различни лъжици, даваха и с ръка, с вилица и даже с клечка за китайско ядене. Съчинявах песни и стихчета, ядох с нея и пред нея докато и давам и без да и давам да яде, ядох от нейните ръце, давах и от моите, правих всякакви видове консистенции на пюретата от най-рядкото, до гъсто като лепило, бърках яденето и с кърма, с вода, в бульон, непрекъснато стоеше с нас на масата, за да попива от челния пример на нашето обичащо да похапва семейство. Нищо от изброеното не помогна. Получавах през цялото време муцунка, която плътно стискаше устата си, но с интерес наблюдаваше всичките ми безплодни усилия. Междувременно тя порасна достатъчно, за да може да държи храна в ръката си сама и да я насочва правилно към устата си, изникнаха и първите две зъбчета и реших, че е време да и давам неща за ядене с ръце. Отдавна чаках този момент, искрено се надявах, че това ще е пробивът и ще предизвика интерес към яденето. Подадох и коричка хляб и зачаках да я пъхне в устата си, както би направило всяко бебе изследващо света на тази възраст. Коричката хляб бе основно изучена с пръстчета, опипана, омачкана и пробвана дали като бъде разклатена – дрънка. За огромно разочарование на дъщеря ми – тя не дрънкаше и беше изхвърлена. Казах си, че няма да се предавам и ще предлагам често храна за ядене с пръстчета, все някога щеше нещо да попадне в устата. Постепенно ден след ден храненето и започна да изглежда не чак толкова обезсърчително и все повече неща започнаха да попадат в устата и. Истинският пробив обаче се оказаха печени завити в хартия за печене зеленчуци поръсени със зехтин и най-вече малките розички броколи, които и се видяха много интересни на допир и бързо изчезнаха в устата и.

Оказа се, че като цяло предпочита зелени зеленчуци, печени със зехтин, а не варени или задушени оранжеви. Така постепенно започна да похапва запечени пръчици аспержи и тиквички, а между тях понякога изяждаше и по някое парче печен батат, пащърнак или морков. И тъй като харесваше печени със зехтин зеленчуци те трудно се задържаха в ръката и, защото подло се из хързулваха на пода за радост на кучето. Решение на този проблем се оказа малко количество инстантна бебешка безмлечна каша, в която овъргалвах пръчиците зеленчуци и така те оставах в ръката и за по-дълго.

Постепенно започнах да и правя и различни гризини и хлебни пръчици, бебешки бисквити, които бях правила за синът ми когато беше малък, а сега се услаждаха и на нея.

Хлебни гризини с ябълка:

Продукти за 10-12 броя

½ чаена чаша брашно от лимец

½ чаена чаша брашно от елда

1 жълтък

1 средно голяма ябълка

3 с.л. зехтин

Приготовление:

Ябълката се обелва, почиства от семките и се настъргва на ренде. Смесва се с брашното и жълтъка. Тестото се размесва за кратко с ръце, ако е необходимо се добавя вода, за да се събере на топка. От тестото се оформят малки пръчици с дебелина около 1 пръст. Пръчиците се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна около 20-30 минути или докато се зачервят. Пръчиците оставят мекички от вътре и с по-твърда коричка от вън.

 

Запечени зеленчуци със зехтин

Продукти:

1 сладък картоф/батат/

3-4 розички броколи

1 с.л. зехитн

1 с.л. инстантна безмлечна бебешка каша /ползвах овесена каша/

 

Приготовление:

Картофът се измива и обелва. Нарязва се на пръчици с дебелина колкото пръст. Броколите се измиват и се нарязват на розички. Зеленчуците се завиват в хартия за печене на стегнато пакетче, като преди това се поръсват със зехтин. Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна 15 тина минути. След като се изпекат се изваждат от хартията за печене и се овалват в инстантната каша

Добър апетит!

Други публикации:

Детски ръжени солети

Детска торта без захар

Задушени зеленчуци с пиле и амарант

 

Advertisements

6 comments on “Хлебни гризини с ябълка и печени зеленчуци в хартия за малки злоядковци

  1. Десислава каза:

    Съчувствам Ви за трудностите, които срещате при хранене на злоядо дете – изпитала съм го два пъти – с голямата ми дъщеря следвах стриктно схемите, препоръчвани от педиатъра, за това кога, какво, под каква форма и в какво количество да предлагам. Разигравах театрални представления само за да влезе една лъжичка пюре в устата и. И до ден днешен е много трудно да нахраниш голямото ми дете – яде ограничен списък с храни, приготвени по точно определен начин. С второто дете реших да не следвам догмите – все пак всеки е индивидуален. Когато за пръв път на 5 месеца прояви интерес към нашата храна и дадох миниатюрно парченце, което тя сдъвка с интерес. После почетох за захранване водено от бебето и за педагогическото захранване и разбрах, че съм на прав път. Запозна се със зеленчуците и плодовете нарязани на удобни за хващане и дъвкане парчета, някои сурови, някои печени или задушени. Никакви пюрета, никакви каши – от любопитство опита няколко пъти пюре, но не знаеше как да го яде и се давеше от него. Безуспешно се опитвах да й давам храна от млечната кухня – не я харесваше, ама никак, за сметка на това одобряваше храната, която готвех за големите и накрая просто започнах, като готвя да отделям малко количество за нея и чак след това да добавям подправките. Оставих детето да ме насочва какво и как го харесва и имах повече успех с храненето с второто, отколкото с първото дете. И нещо важно, което ми каза един познат педиатър: Едно здраво дете, никога няма да се остави да умре от глад – ако на обяд не му се яде, ще огладнее и ще се наяде на вечеря или ако на вечеря не иска да яде, ще си навакса на закуска.
    Накрая искам да Ви кажа, че се възхищавам много на всичко, което правите и показвате в блога си – тирамисуто Ви е божествено!

  2. Диди каза:

    Възхищавам се на Вашето търпение и изобретателност! Браво!

  3. Danyela каза:

    Благодаря ви, дами!
    Сърдечни поздрави!

  4. Татяна Димова каза:

    Оооо, Дани, с поста си все едно описваш мен и моето момиченце, което дълго време просто дегустираше храната от любопитство. Спомням си колко щастлива бях когато на година и половина с апетит хапваше пастет от авокадо по твоята рецепта, а няколко месеца по-късно с удоволствие си изяждаше сама крем супичката. Кърмих я 4 години, а тя деликатно ми подсказа, че обича предимно плодове и зеленчуци.
    Благодарим ти, че сподели с нас поредната находчива комбинация от ароматни кулинарни вълшебства! Всичко хубаво от нас 🙂 отиваме да печем гризини и детски бисквитки с усмивка 🙂

  5. Десислова Петкова каза:

    Все едно чета собствените си мисли. И аз се бях отчаяла, но последните дни имаме лек пробив именно с печените зеленчуци и едни гризини от лимиц, банан, морков и масло. Още днес ще пробвам печене, увити в хартия, както и гризините с ябълка (дълго търсих рецепта със съставки, с които е захранен). Благодаря!

  6. Vihra каза:

    Искрено се усмихнах на Вашата изобретателност. Още утре ще пробвам запечените зеленчуци на фурна.
    Благодаря за което :))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s