Чийзкейк „Зебра“ и честита 3та година на блога

Толкова е горещо, че не ми се и помисля за готвене. Вечер, като се прибера гледам да направя нещо бързо за вечеря, така че по възможност да не включвам печката. Обикновено нарязвам домати, сирене, поливам ги със зехтин и поръсвам с магданоз и набързо запичам на грил тигана малко пилешко филе или риба. После на прибежки се изнасям от кухнята и от убийствената и горещина. В тези летни дни имам чувството, че организмът ми работи на бавни обороти, мисълта едва тече, краката и ръцете ми тежат цял тон, искам да изпия литри цитронада и да пъхна главата си в хладилника. Сладолед, маргарита на плажа, пикник на Витоша в прохладата на планината, мента с газирана вода докато се кисна до кръста в басейна, барбекю край някой планински бързей – такива мисли се въртят в главата ми непрекъснато, докато се опитвам да не забелязвам маранята над напеченият от слънцето софийски асфалт. Рожденият ден на блога идва и заминава, а аз не мога да намеря сили да забъркам смес за сладкиш, торта, кексче или нещо подобно на което да мога да забода свещ, която да духна и да отпразнувам отминаването на още една година изживяна с купчина готварски книги на нощното ми шкафче. Има още

Козуначено руло с Нутела

Днешният пост ще е кратък, след дългия и изморителен ден, който го предшестваше, имам сили само за няколко изречения, да обработя снимките и да форматирам поста. Забързан, задъхан, но и много, много емоционален и весел днешният ден си отива. Като на забързан каданс виждам картини от деня – ставане, кафе, варим яйца, чистим, яйцата се охлаждат, замесваме тесто, малкият държи купата, аз бъркам, той сее брашното, кучето става цялото бяло, разсипваме ядките, събираме ги, бъркаме боята, половината отива по масата, изпадам в ужас, търкаме, пак правим боя, детето усмихнато до уши, пуска яйцата в бурканите от много високо, чува се как яйцата се пукат, смеем се, мажем боя по памук, увиваме яйцата, чакаме, месим тесто отново, разтапяме Нутела, всеки бърка в буркана с по една лъжица, за рулото почти не остава, точим тесто, детето ми скрива точилката, търся я, той се смее, отиваме на разходка, завалява ни дъжд, тичаме по обратния път, целите сме мокри, но ни е весело, рулото е готово, не успяваме да дочакаме да стане утре и го нападаме с по чаша мляко в ръка. Утре пак ще се меси :-)

Продукти за форма за кекс с диаметър 26 см:

3 ч.ч. брашно

1 пакетче суха мая

200 мл течна, неподсладена сметана

½ ч.ч. захар

3 яйца

4 с.л. прясно мляко

1 ванилия

50 гр. лешници

1 ч.ч. Нутела

малко масло

шепа филирани бадеми

1 ч.ч. .= 250 мл

Приготовление:

Сметаната и млякото се затоплят леко. Брашното и маята се пресяват и се добавят към млякото. Добавят се захарта, яйцата и ванилията и с помоща на миксер с приставка за тесто се разбъркват добре – около 5 минути на максимална степен. Купата с тестото се покрива със свежо фолио и се оставя докато увеличи обема си двойно.

Тестото се размесва на набрашнен плот и се разточва на кора с размери приблизително 30 на 50 см. Нутелата се затопля леко и се размазва върху тестото. Отгоре се поръсват едро смлените лешници. Тестото се навива на руло и се поставя в предварително намаслената форма за кекс. Рулото се намазва с малко разтопено масло и се поръсва с филираните бадеми. Тавата се завива със свежо фолио и се оставя докато рулото увеличи обема си. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна около 40 минути. Рулото се оставя да изстине напълно, преди да се извади от формата

Добър апетит!

Други публикации:

Козунак

Агнешко бутче в билково тесто

Яйчена салата

Преди 1 година:

Шоколадов мус

Гриловани банани

Точно се зарадвах на топлото време, на по-дългите дни, на повечето време за разходки с детето и … заваля сняг. Малки бели снежинки почнаха като на шега да прехвърчат, а след час колите спрели на улицата започнаха да побеляват. Макар и вече април, още не беше ясно – ще става ли пролет или ще се връща зимата. А вече бях почнала да правя планове за море, да се отърсвам от летаргията на зимата. В такъв неочаквано снежен следобед, нямахме голям избор, освен да се гушнем с мъжът ми и детето на спалнята за следобедна дрямка. Няма да описвам какво приказно изживяване е да спиш на топло под юрганчето, докато на вън е студено и снежно и да държиш в ръката си едно малко, босо краче, което през цялото време се оптива да влезе ту в устата на мама, ту на тати докато притежателят му силно гушка едно черно плюшено коте и спи блажено. В следобед като този, след като сме станали, след неприлично дългият сън, някъде около 6 следобед, мама и тати са пили кафе, а малчо мляко, е време за някаква сладка изненада, която обаче да не отнема много време за приготвяне, за да може по-бързо да се гушнем пред телевизора и да гледаме новото рисувано филмче, в което се разказва за едни диви коне. Най-бързият десерт, който успях да измисля за приготвяне бяха гриловани банани с карамелен сос, обилно поръсени с кокосови стърготини. Банани с карамел е комбинация, която няма нужда от допълнително представяне – вкусна, ароматна и много изкушаваща

Продукти за 3 порции:

3 банана

3 с.л. масло

1/3 ч.ч. кафява захар

1-2 с.л. ром – опционално

кокосови стърготини за сервиране

Приготовление:

Бананите се обелват и разполовяват веднъж по ширина и веднъж по дължина, така че от един банан да станат 4 парчета. Оставят се на страна

В тенджерка се разтопява маслото и се добавя захарта и ромът. Разбърква се леко и се оставя на тих огън докато захарта се разтопи. Парчетата банан се намазват обилно от всички страни с получения сос.

Грил тиган се загрява добре. Бананите се поставят за кратко в него, като се обръщат веднъж. Пекат се по около 3 минути на страна, така че сиропът да се карамелизира, но бананите да не се разпаднат.

Парчетата плодове се изваждат в чиния за сервирани, поливат се с карамеловия сироп, ако е останал, и се поръсват с кокосови стърготини

По желание могат да се сервират с топка сладолед или с бита сметана

Добър апетит!

Други публикации:

Бананов кекс с овесени ядки

Ябълкови мъфини

Печени праскови

Преди 1 година:

Крем Карамел

Торта Целувка с Нутела и ягоди

Без учудване за никого в къщи тортата по случай отминалия ми неотдавна рожден ден беше с Нутела и ягоди. Две от нещата които обичам безкрайно. За учудване на всички обаче блатовете и бяха от домашно приготвени целувки. За учудване си е, защото у дома е позната не особено голямата ми любов към целувките. Винаги след приготвяне на някой жълтъчен крем, тирамису или сос се виждам с огромно количество неупотребени белтъци, които комбинирам всякак но не и във вид на избити на сняг и щприцовани кулички. Чудила съм се какъв ми е проблемът с целувките – но никога не съм можела да го определя еднозначно и обосновано – винаги отговорът се е свеждал до нелогичното – не ги харесвам – твърде бели, твърде хрупкави, твърде сладки, ронливи, неароматни, лепкави… В тази торта всички тези „недостатъци” се превръщат в плюс защото тортата искри в белота, хрупкавостта страхотно се допълва с мекотата на сметаната, кремът е попил в блатовете и те вече не са лепкави и хрупкави, а сочни точно колкото трябва, неподсладената сметана и свежестта на ягодите прекрасно уравновесяват сладостта на целувките – въобще настава вкусова хармония. Тортата малко прилича като технология на приготвяне на  „Павлова”  , но за разлика от нея се приготвя на няколко етажа. Хубавото е, че сглобяването и е много лесно – целувка, крем, пак целувка крем. Не се украсяват странични бордове, не се шприцова нищо. Видът на тортата е много домашен, малко „рошав” и в същото време колкото и да е странно – изискан и захарен като за женско парти.

Адаптирано от „The golden book of deserts”

Продукти за торта с диаметър 20 см:

За блатовете – целувки:

6 белтъка от големи яйца

1 ч.ч. кристална захар

2/3 ч.ч. пудра захар

щипка сол

За Нутела крема:

1 ч.ч. млечна неподсладена сметана

3 с.л. Нутела

За сметановия крем:

1 ч.ч. млечна неподсладена сметана

За украса:

7-8 ягоди

1 ч.ч. = 250 мл

Приготовление:

На целувките:

Двата вида захар се смесват. Половината от нея се добавя към белтъците заедно с щипката сол. Белтъците се разбиват с миксер докато започнат да се образуват връхчета. Добавя се останалата захар лъжица по лъжица като бъркането продължава. Белтъците се разбиват докато станат твърди и лъскави.

На хартия за печене се очертават 3 еднакви кръга с диаметър 20 см. С помощта на лъжица белтъците се разпределят между очертаните кръгове, като сместа се разстила внимателно и равномерно. Пекат се в предварително загряна на 130 градуса фурна около час и половина. Когато целувките се втвърдят и леко порозовеят, фурната се спира, вратата се открехва леко и се оставят вътре да се сушат поне още час, час и половина.

На Нутела крема:

Добре охладената сметана се поставя в купа и се разбива на пухкав крем. Нутелата леко се загрява и се добавя към сметаната. Със шпатула се разбърква, докато шоколада напълно се хомогенизира със сметаната

На сметановия крем:

Добре охладената сметана се поставя в купа и се разбива на пухкав крем

Сглобяване на тортата:

Целувките внимателно се отлепят от хартията. Една от тях се поставя в чиния за сервиране. Отгоре се намазва с Нутела крема. Отгоре се поставя втората целувка и се покрива със сметановия крем. Третата целувка се начупва на парченца и се разпределят отгоре по външния ръб на тортата. В средата се подреждат почистените и нарязани на половинки ягоди

Добър апетит!

Други публикации:

Шоколадова торта с Нутела и лешници

Торта за моята любов

Тарт с ягоди, заквасена сметана и маскарпоне

Преди 1 година:

Шоколадово-бадемов сладкиш без брашно

Печено ябълково пюре с карамелизиран топинг

Този десерт ме грабна още първият път като разлиствах новата си книга „The golden book of deserts” . Описан под името Австрийска наслада ме грабна с простотата на продуктите, с това че е предимно плодов и заради неустоимото за мен съчетание от ябълки и карамел с подчертан аромат на масло. Десертът съдържа само четири съставки – ябълки, кафява захар, масло и ….трохи от стар хляб. При прочита на последната съставка леко скептично сбърчих нос – казах си защо не овесени ядки или трохи от бисквити? Но в същност очарованието на десерта е именно в топинга от карамелизирани трохи – хрупкави и леко горчиви – правят този австрийски десерт неустоим. При желание целият този разкош може да бъде допълнен от настърган на ситно черен шоколад, но за мен той е излишен в случая (не мога да повярвам, че аз пиша това, та аз мога да ям шоколад с всичко). В същност аромата на ябълки, масло и карамел е толкова само достатъчен и пълен, че прави всеки друг вкус да изглежда като натрапник, дори на канелата, която е традиционен акомпанимент на печените ябълки. Освен вкусовите екстри този десерт има и друго основно предимство – прави се много бързо и лесно и няма какво да му се обърка. Лошото е че свършва твърде бързо…

Продукти за 6 рамекина или за тава с диаметър 20 см:

1 кг ябълки

3 с.л. кафява захар

50 гр масло

¼ ч.ч. кафява захар

2 ч.ч. трохи от стар хляб

Приготовление:

Ябълките се измиват, обелват и почистват от семките. Нарязват се на парченца и се слагат в тенджера заедно със 3 с.л. кафява захар. Не се добавя вода. Похлупват се и се слагат на средно силен котлон. Варят се докато омекнат и лесно се намачкват с вилица. С помощта на вилица ябълките се намачкват, като не е нужно да станат на гладко пюре.

В широк тиган се загрява маслото докато стане кафяво. Добавя се останалата захар и когато тя се разтопи и започне да се карамелизира се добавят трохите хляб. Разбъркват се добре, така че да попият целия карамел и да се овъргалят от всички страни в него. Готвят се 2-3 минути и се свалят от котлона.

Фурната се загрява на 190 градуса.

Върху дъното на формичките равномерно се разпределят половината от карамелените трохи. Отгоре се разпределя ябълковото пюре, а върху него отново се слагат останалите трохи. Запичат се за кратко (10-15 минути във фурната). Оставят се да се охладят преди да се сервират.

Добър апетит!

Други публикации:

Тарт Татен

Тарт Татен

Ябълкови мъфини

Печени праскови

Преди 1 година:

Нахут със сушени домати и чушки и карамелизиран лук

Портокалов тарт с рикота

Някои дни са тъжни, гледам как снегът вали и натрупва бавно, няма цветове, всичко изглежда трудно, затрупва ме. Има една особена тишина, чувам собствените си стъпки и дишането си някак много от близо, снега поглъща страничните шумове и сякаш съм сам самичка в целият свят. Колите не вървят, защото трудно палят и още по-трудно излизат от преспите с буксуване. Гледам света през малка дупчица на заскрежения прозорец, която съм затоплила с дъха си.

Група деца излизат с шейните си и с мъка, но със смях преодоляват преспите, хвърлят снежни топки, две от тях тичат към къщи и се връщат с морков и маслини – ще правят снежен човек. Радостта им и възторжените викове достигащи до прозореца ми е заразителна. Събирам се и поглеждам с други очи на доскоро унилата зимна гледка. Трябва да изпека сладкиш, нещо с аромат на портокали и зима.

Адаптирано от „The golden book of deserts” 

Продукти за тарт с диаметър 26 см.

За тестото:

1 ¼ ч.ч. брашно

½ ч.ч. пудра захар

100 гр студено масло

1 жълтък

2-3 с.л. студена вода

За плънката:

1 яйце

1 жълтък

250 гр рикота – 1 опаковка

½ ч.ч. пудра захар

кората на един портокал ситно настъргана

½ ч.ч. неподсладена сметана

Приготовление:

На тестото за кората:

Брашното и захарта се смесват. Маслото се нарязва на малки кубчета и с бързи движения и студени ръце се размесва с брашното. Добавя се жълтъка и водата. Тестото се събира на топка, завива се в свежо фолио и се прибира в хладилника за 30-40 минути, докато се стегне. Изважда се и на леко набрашнена повърхност се разточва на кръг с диаметър малко по-голям от диаметъра на тавата, в която ще се пече, за да може да се покрият и стените и. Тестото се навива на точилката и се премества в тавата. С пръсти се притиска към стените. Надупчва се с вилица. От горе се постила хартия за печене и се изсипва сух боб. Тавата се прибира в хладилника да стегне за 30 минути. През това време фурната се загрява на 180 градуса. Пече се около 10-15 минути, след това се маха боба и хартията и се допича докато тестото порозовее. Изважда се и се оставя да изстине

На плънката:

Рикотата, пудрата захар, настърганата кора, яйцето и жълтъкът се смесват добре, като се разбъркват с вилица. Сметаната се разбива на пухкав крем с помощта на миксер и след това се смесва със шпатула към останалата смес за плънката. Кремът се изсипва в охладената кора и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна докато стегне. Изважда се и се оставя да изстине напълно преди да се сервира.

Добър апетит!

Други публикации:

Шоколадов тарт

Тарт с круши, бадемов крем и карамелов топинг

Киш със спанак и сирена

Преди 1 година:

Шоколадов сладкиш без брашно

Шоколадова торта с Нутела и лешници

Мразя да снимам торти. Мъка и то голяма, или ще ми се блърне детайлът там където не искам, или обективът ще ми е неподходящ или ще я правя до толкова късно, че светлината ще си отиде и няма да успея да я снимам въобще. Но за сметка на това обожавам  да участвам в изяждането на тортата, да гледам рожденика колко е щастлив когато я види. Мразя да украсявам торти, направо ме побиват тръпки при мисълта да щприцовам цветенца и да украсявам страничния борд. Последното го ненавиждам особено много, защото винаги става страшен хаос от нападал по земята крем или ядки или и двете, за радост на кучето. Обаче обожавам да пека блатовете, да усещам аромата им от фурната да заспивам с мисълта за това с какъв крем биха си подхождали. Нищо в този свят не е идеално, за жалост не може да се прави торта само с блатове и крем, но без украсяването. Когато се учех да шофирам много ми се искаше инструктора да избира все улици с предимство и без завои. Последните особено много ме изнервяха, първите няколко урока направо затварях очи когато трябваше да завъртя волана, не дай си боже да трябваше да завия на ляво. Задавах особено умният въпрос – „Добре сега, ясно тръгвам и въртя волана – на колко градуса да го извия?” След това намирах инструктора свит на седалката от смях. Сега, след време, след като карам вече години наред ми е по-приятно, ако пътя не е еднообразен и има завои, препятствия, хлъзгаво е или мокро. В същност обичам да правя торти, да карам кола, точно заради съвкупността от всички тези емоци около тях, не въпреки тях. Това ме кара, да изпитвам собствените си умения, да научавам всеки път нещо ново, да искам всеки път нещата да са направени по-добре.

Тортата, за която е днешния пост, е по случай рождения ден на мъжа ми, който мина неотдавна. Направих я много шоколадова с крем от сметана и нутела, а блатовете с допълнително смлени лешници за допълване на вкуса

Ще ми се да му пожелая винаги да сме заедно и  не въпреки лошите ни страни, а и заради тях, да се обичаме.

 

Продукти за форма за торта с диаметър 26 см
За блатовете:
200 гр. сурови лешници
2/3 ч.ч. брашно
2/3 ч.ч. какао
1 ½ ч.л. бакпулвер
8 яйца
1 ½ ч.ч. захар
1 ванилия
½ ч.ч. прясно мляко

За крема:
500 мл. неподсладена сметана за биене
1 ½ ч.ч. нутела
½ ч.ч. прясно мляко

За украса:
200 мл неподсладена сметана за биене
1 с.л. пудра захар
100 гр. лешници
2-3 с.л. нутела

Приготовление:

На блатовете:
Лешниците се смилат на дребно в кухненски робот или блендер. Смесват се с брашното, какаото и бакпулвера в голяма купа.
Яйцата се разделят на белтъци и жълтъци. Жълтъците заедно с 1 ч.ч. захар се разбиват с миксер докато се сгъстят и побелеят. Жълтъчната смес се смесва със шпатула със сухите съставки, като се редува с млякото.
Белтъците заедно с останалата захар се разбиват на твърд сняг и постепенно се добавят към останалите съставки.
Тава със свалящи се стени се постила с хартия за печене, а стените и се намасляват. Сместа се изсипва в тавичката и се пече в предварително загрята на 190 градуса фурна около 45-50 минути или докато клечка за зъби забита в центъра излезе суха. Блата се изважда от фурната оставя се да се охлади и се освобождава от формата за печене. Преди да се разреже се оставя да се охлади напълно.
С гладък нож блата се разделя на 3 части.

На крема:
Добре охладената сметана се сипва в охладена купа и се разбива на пухкав крем. За по-добър ефект, перките на миксера могат да се охладят преди разбиването в камерата за няколко минути.
Течният шоколад се загрява леко на водна баня или в микровълновата фурна за да се размекне. Добавя се към сметаната и със шпатула се разбърква докато се смеси добре.

Сглобяване на тортата:
Първия блат се връща във формата със свалящи се стени и се напоява с 1/2 та от прясното мляко. Отгоре се разпределя 1/2 та от крема. Същото се повтаря и с останалите блатове, мляко и крем, като най-горният блат не се напоява и не се маже с крем. Тортата се прибира в хладилника за час, за да стегне. След това се освобождава от формата.
В купа се разбива сметаната заедно с лъжицата пудра захар докато стане на пухкав крем. С крема се намазва тортата отгоре и отстрани. Цели лешници се подреждат по двата борда на тортата. Останалите лешници се начупват и с тях се полепва страничния борд. Нутелата се разстопява леко и с лъжица или нож се поръсва върху тортата

Добър апетит!

Други публикации:

Торта за моята любов

Ягодово-цитрусова торта с крем муселин

Детска торта без захар

Преди 1 година:

Торта за моя любим