Времето навън предполага стоене в къщи, сгушени в топло одеяло. Точно изглеждаше, че идва пролет и Баба Марта реши да поизтупа старите юргани и да ни засипе с пухкав сняг. Какво по-хубаво от това време, човек да се завърти из кухнята и къщата да замирише на масло, шоколад и карамел. Има още
Малкото ми момиче неусетно расте. От малко вързопче с мощен глас постепенно се превръща в малко човече със собствено мнение и характер. Ужасно бързо минаха първите месеци от живота на Хая и дойде време за нейното захранване, моментът в който тя ще започне бавно и постепенно да опитва всички храни характерни за домашната ни кухня.
Отдавна не съм писала в блога, въпреки че не съм спирала да готвя, просто не оставаше време и достатъчно хъс за снимки, въпреки че не е секвало желанието ми да пиша за храна и още по-малко желанието ми да снимам. Като че ли фотографията ме „отвлече” повече в посока снимане на децата ми, от колкото в посока снимане на храна. За изминалото време без публикация продължавах да готвя ежедневно за хората, които обичам, за моето семейство, което междувременно се увеличи с още един член – дъщеря ми Хая. И тъй като започнах блога си преди почти 6 години, когато синът ми беше на няколко месеца, реших че 5 тия месец на дъщеря ми е добър повод, за да се завърна към публикации и снимки в него. Майчинството винаги ми е обостряло нуждата да споделям емоциите си около домашният уют, а неговото създаване, за мен май се върти най-вече около печката.
Макар, че не съм почитателка на дебелите палачинки, случи се така, че донесох от едно пътуване в Абу Даби златен сироп, а като че ли най-популярната рецепта за него е именно като гарнитура на американски палачинки.
От Абу Даби се върнах с пълна чанта с всякакви подправки, ядки, есенции за готвене, сладко от фурми. Да попаднеш на щанд за подправки в местен магазин е като сбъднат сън за всеки увлечен от готвенето човек. Влязохме в огромен мол, на чиито приземен етаж имаше наредени на земята високи кошове пълни с канелени пръчки, звездовиден анасон, всякакви видове леща, боб, заатар, нигела, червен пипер от всякакви сортове чушки, познати и непознати зърна. Има още
Помните ли бонбоните Карамел Му от детството? Онези кафяви блокчета дъвчаща сладост карамел, които си купвахме когато ни останеше ресто от половинката хляб в бакалията. Обожавах ги – това беше един от вкусовете но моето социалистическо детсво. Сега си представете този карамелен вкус, но с добавени хрупкави парчета лешници и бадеми, сушени плодове и дъхът на разтопен шоколад обогатен с канела и аромат на празник и ще получите сравнително пълна представа за вкусът на десерта от днешната рецепта – Панфорте. Има още
Чудно е как понякога само снимката на някое ястие може така да ме заинтригува, че единствената ми мисъл до края на деня ми да е, че трябва след работа да го направя. Така се случи и с овесените крекери с маслини.Напоследък ми е трудно да измисля обяда си в офиса, имайки в предвид, че не ми се излиза от офиса, поради горещината и защото моментът, в който се сещам за ядене е точно когато стомахът ми го припомня със страшна сила към 4-5 следобед, защото улисана в задачи не съм разбрала кога е минал денят. Въпросните крекери ми се видяха толкова подходящи за хрупкане в офиса с чаша айрян, така между другото, че непременно реших ,че ще направя и ще си занеса една доза, за резерв, за момента в който вече стане ясно, че без нещо в стомаха няма да мина, но е прекалено късно за истински обяд. Има още
Днешният пост ще е кратък, след дългия и изморителен ден, който го предшестваше, имам сили само за няколко изречения, да обработя снимките и да форматирам поста. Забързан, задъхан, но и много, много емоционален и весел днешният ден си отива. Като на забързан каданс виждам картини от деня – ставане, кафе, варим яйца, чистим, яйцата се охлаждат, замесваме тесто, малкият държи купата, аз бъркам, той сее брашното, кучето става цялото бяло, разсипваме ядките, събираме ги, бъркаме боята, половината отива по масата, изпадам в ужас, търкаме, пак правим боя, детето усмихнато до уши, пуска яйцата в бурканите от много високо, чува се как яйцата се пукат, смеем се, мажем боя по памук, увиваме яйцата, чакаме, месим тесто отново, разтапяме Нутела, всеки бърка в буркана с по една лъжица, за рулото почти не остава, точим тесто, детето ми скрива точилката, търся я, той се смее, отиваме на разходка, завалява ни дъжд, тичаме по обратния път, целите сме мокри, но ни е весело, рулото е готово, не успяваме да дочакаме да стане утре и го нападаме с по чаша мляко в ръка. Утре пак ще се меси 🙂
Продукти за форма за кекс с диаметър 26 см:
3 ч.ч. брашно
1 пакетче суха мая
200 мл течна, неподсладена сметана
½ ч.ч. захар
3 яйца
4 с.л. прясно мляко
1 ванилия
50 гр. лешници
1 ч.ч. Нутела
малко масло
шепа филирани бадеми
1 ч.ч. .= 250 мл
Приготовление:
Сметаната и млякото се затоплят леко. Брашното и маята се пресяват и се добавят към млякото. Добавят се захарта, яйцата и ванилията и с помоща на миксер с приставка за тесто се разбъркват добре – около 5 минути на максимална степен. Купата с тестото се покрива със свежо фолио и се оставя докато увеличи обема си двойно.
Тестото се размесва на набрашнен плот и се разточва на кора с размери приблизително 30 на 50 см. Нутелата се затопля леко и се размазва върху тестото. Отгоре се поръсват едро смлените лешници. Тестото се навива на руло и се поставя в предварително намаслената форма за кекс. Рулото се намазва с малко разтопено масло и се поръсва с филираните бадеми. Тавата се завива със свежо фолио и се оставя докато рулото увеличи обема си. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна около 40 минути. Рулото се оставя да изстине напълно, преди да се извади от формата
Добър апетит!
Други публикации:
Козунак
Агнешко бутче в билково тесто
Яйчена салата
Преди 1 година:
Шоколадов мус
Точно се зарадвах на топлото време, на по-дългите дни, на повечето време за разходки с детето и … заваля сняг. Малки бели снежинки почнаха като на шега да прехвърчат, а след час колите спрели на улицата започнаха да побеляват. Макар и вече април, още не беше ясно – ще става ли пролет или ще се връща зимата. А вече бях почнала да правя планове за море, да се отърсвам от летаргията на зимата. В такъв неочаквано снежен следобед, нямахме голям избор, освен да се гушнем с мъжът ми и детето на спалнята за следобедна дрямка. Няма да описвам какво приказно изживяване е да спиш на топло под юрганчето, докато на вън е студено и снежно и да държиш в ръката си едно малко, босо краче, което през цялото време се оптива да влезе ту в устата на мама, ту на тати докато притежателят му силно гушка едно черно плюшено коте и спи блажено. В следобед като този, след като сме станали, след неприлично дългият сън, някъде около 6 следобед, мама и тати са пили кафе, а малчо мляко, е време за някаква сладка изненада, която обаче да не отнема много време за приготвяне, за да може по-бързо да се гушнем пред телевизора и да гледаме новото рисувано филмче, в което се разказва за едни диви коне. Най-бързият десерт, който успях да измисля за приготвяне бяха гриловани банани с карамелен сос, обилно поръсени с кокосови стърготини. Банани с карамел е комбинация, която няма нужда от допълнително представяне – вкусна, ароматна и много изкушаваща
Продукти за 3 порции:
3 банана
3 с.л. масло
1/3 ч.ч. кафява захар
1-2 с.л. ром – опционално
кокосови стърготини за сервиране
Приготовление:
Бананите се обелват и разполовяват веднъж по ширина и веднъж по дължина, така че от един банан да станат 4 парчета. Оставят се на страна
В тенджерка се разтопява маслото и се добавя захарта и ромът. Разбърква се леко и се оставя на тих огън докато захарта се разтопи. Парчетата банан се намазват обилно от всички страни с получения сос.
Грил тиган се загрява добре. Бананите се поставят за кратко в него, като се обръщат веднъж. Пекат се по около 3 минути на страна, така че сиропът да се карамелизира, но бананите да не се разпаднат.
Парчетата плодове се изваждат в чиния за сервирани, поливат се с карамеловия сироп, ако е останал, и се поръсват с кокосови стърготини
По желание могат да се сервират с топка сладолед или с бита сметана
Добър апетит!
Други публикации:
Бананов кекс с овесени ядки
Ябълкови мъфини
Печени праскови
Преди 1 година:
Крем Карамел
Този десерт ме грабна още първият път като разлиствах новата си книга „The golden book of deserts” . Описан под името Австрийска наслада ме грабна с простотата на продуктите, с това че е предимно плодов и заради неустоимото за мен съчетание от ябълки и карамел с подчертан аромат на масло. Десертът съдържа само четири съставки – ябълки, кафява захар, масло и ….трохи от стар хляб. При прочита на последната съставка леко скептично сбърчих нос – казах си защо не овесени ядки или трохи от бисквити? Но в същност очарованието на десерта е именно в топинга от карамелизирани трохи – хрупкави и леко горчиви – правят този австрийски десерт неустоим. При желание целият този разкош може да бъде допълнен от настърган на ситно черен шоколад, но за мен той е излишен в случая (не мога да повярвам, че аз пиша това, та аз мога да ям шоколад с всичко). В същност аромата на ябълки, масло и карамел е толкова само достатъчен и пълен, че прави всеки друг вкус да изглежда като натрапник, дори на канелата, която е традиционен акомпанимент на печените ябълки. Освен вкусовите екстри този десерт има и друго основно предимство – прави се много бързо и лесно и няма какво да му се обърка. Лошото е че свършва твърде бързо…
Продукти за 6 рамекина или за тава с диаметър 20 см:
1 кг ябълки
3 с.л. кафява захар
50 гр масло
¼ ч.ч. кафява захар
2 ч.ч. трохи от стар хляб
Приготовление:
Ябълките се измиват, обелват и почистват от семките. Нарязват се на парченца и се слагат в тенджера заедно със 3 с.л. кафява захар. Не се добавя вода. Похлупват се и се слагат на средно силен котлон. Варят се докато омекнат и лесно се намачкват с вилица. С помощта на вилица ябълките се намачкват, като не е нужно да станат на гладко пюре.
В широк тиган се загрява маслото докато стане кафяво. Добавя се останалата захар и когато тя се разтопи и започне да се карамелизира се добавят трохите хляб. Разбъркват се добре, така че да попият целия карамел и да се овъргалят от всички страни в него. Готвят се 2-3 минути и се свалят от котлона.
Фурната се загрява на 190 градуса.
Върху дъното на формичките равномерно се разпределят половината от карамелените трохи. Отгоре се разпределя ябълковото пюре, а върху него отново се слагат останалите трохи. Запичат се за кратко (10-15 минути във фурната). Оставят се да се охладят преди да се сервират.
Добър апетит!
Други публикации:
Тарт Татен
Ябълкови мъфини
Печени праскови
Преди 1 година:
Нахут със сушени домати и чушки и карамелизиран лук
Поредната сутрин. Будилникът в телефона звъни в ушите ми някак отдалеч. 6 часът е, отбелязва заспалото ми съзнание. Не му обръщам внимание ще спя още мъъъничко, рано е. Спирам го. Звъни. Спирам го, звъни, спирам го, звъни…Сънувам, че ставам и се пирготвям, мия си зъбите, едва държа очите си отворени, падам и заспивам на мивката. Звъни ОТНОВО! Кучето изръмжава тихо и него го дразни този будилник. Мушкам телефонът под възглавницата, завивам се през глава. Още съввсем мъничко. Точно съм заспала и сънувам как спя! по бебефона се чува тъничко, миличко гласче „Мамуууу! Мамууу! Ала!” да, време е значи. Ставам, отивам да видя детето, посреща ме с широка усмивка и бодрото Мамо! Папи!. В сутрини като тази, а значи всяка делнична сутрин, искам нещата да са лесни, да не губя време за нищо, да няма усилие. Не мога да се събера, бутам и разливам. И без това поне до 2 рото кафе ще съм на автопилот.
Засилвам радиото, цяла нощ е свирило тихо, лее се джаз, слагам кафето. Мисля си как някога домакините са успявали да са бодри и да стават в 5, да приготвят закуска за 6 ма, да изпържат яйца и палачинки, докато с другата ръка гладят ризата на мъжа си, люлеят количката с бебето и приготвят детето за училище. Това са били някакви супер жени измислени от някой писател с развихрено въображение. А аз съм доволна, ако успея да не подпаля къщата докато правя кафето. Питам детето, какво иска да закусва. С весели подскоци придружени с мучене ми се обяснява, че иска от папито, в кутията, което го пази кравата. Разбира се, нямаше нужда даже да питам, от както заедно с него направихме домашна гранола и я прибрахме в металната зелена кутия с кравата, всяка сутрин се закусва само това. Сипвам малко в една купичка, Сами ми подава млякото и сяда да закусва, докато кафето се разлива във вените ми животворно. Да, обичам в сутрини като тази нещата да са лесни.
Продукти:
3 ч.ч. финни овесени ядки
50 грама масло
4 с.л. мед
200 грама сурови ядки по избор – използвах микс от лешници, бадеми, кашу и орехи
100 грама сушени плодове – използвах сушена боровинка
Приготовление:
Маслото се разтопява и се смесва с меда. Овесените ядки се сипват в дълбока купа. Маслото и меда се изсипват при овесените ядки и се разбъркват добре. Прибавят се суровите ядки. Сместа се изсипва в тава застлана с хартия за печене на тънък слой. Ако е необходимо се пече на няколко пъти. Тавата се поставя в предварително загрята на 160 градуса фурна. Пече се около 20-30 минути или докато гранолата придобие приятен златист цвят. Разбърква се няколко пъти по време на печенето. Изважда се от фурната, оставя се да изстине и се добавят сушените плодове. Може да се съхранява в плътно затворена кутия до няколко седмици
Добър апетит!
Други публикации:
Детски овесени блокчета
Овесени блокчета със сушени плодове и ядки
Овесени блокчета със сушени плодове, ядки и сусамов тахан
Преди 1 година:
Салата от червено цвекло с чеснов сос
В кухнята на моето семейство 