Пълнени постни чушки с ориз и маслини

Обожавам концентрирания аромат на сушените чушки. Имам усещането, че уханията на цялото лято са се запечатали в тях. Обичам да ги готвя зимата, когато на вън е студено и ветровито, а в кухнята е топло и уютно и техният вкус ще ми донесе средиземноморско усещане. Рецептата е на мъжа ми, според когото няма по-идеално съчетание от това на чушки, маслини, зехтин, джоджен и ориз басмати. И наистина е така – комбинацията на тези продукти е идеално и не се нуждае от нищо допълнително – свежо, леко, и много, много вкусно. Предпочитам ги направени с по-солени и отчетливи на вкус маслини като каламон, които да придадат допълнителен вкус на делящите се зрънца ориз.

Има още

Рамстек с лук

Обожавам аромата на препържен лук. В състояние съм да надуша миризмата му носеща се от съседната улица. Има нещо много вкусно в представата за тези хрупкави полу-сладки, полу-люти препържени и карамелизирали се в собствения си сок полумесци особено в комбинация с месо. Едно от най-любимите ястия на баща ми е рамстек с лук. Майка ми му го приготвяше винаги за рождения му ден и винаги, когато искаше да го зарадва. Непретенциозен като цяло към храната си, това е може би едно от малкото ястия, което беше отчетливо и високо въздигнато в личната му класация на вкусни неща. Очите му светваха от радост само при споменаването на рамстека – комбинация от телешки шол – месо отрязано от задната вътрешна част от бута, добре начукано на тънко и изпържено и гарнирано щедро с препържени полумесци лук. Лукът трябва да е много, защото никога не стига. Харесвам го сервирано с картофки изпечени в масло и зехтин. В същност картофките приготвени по такъв начин са хубави всякак, с месо и без месо, като основно, като гарнитура на телешки пепър стек, въобще всякак. Чаша добро червено вино е просто задължителна като комбинация с това ястие.

Има още

Свински джоланчета с кисело зеле

От 5 дни насам само точа, готвя, меся, пека и пак отначало. Голямо удоволствие! Между тези работи, играя с детето и почивам. Малко се разболях, което отне част от силите ми за действие, но пък ми остави време за преглеждане в леглото на няколко готварски книги, които си чакаха редът отдавна. Сега събирам сили за следващото голямо печене и готвене около нова година. Тогава по традиция се правят тежки ястия със свинско, пие се много червено вино, греяно или не и си угаждаме с някой труден за приготвяне, но вкусен сладкиш, който върви с почти задължителния яйчен ликьор. Има още

Друсан кебап


За първи път от дълго време, може би от както пиша в блога, нямам история, която да разкажа преди рецептата. Поседях известно време пред белия лист и се питах какво толкова има да разказвам за друсания кебап – слагаш лук и месо, малко сухи чушки, вино и подправки и от време на време раздрусваш тенджерата докато се готви. Мисля, че е една от най-лесните рецепти, не изисква почти никакви усилия, а накрая вкусът му е изключително богат, а ястието много вкусно. Но в същност чарът е в простотата му. Много пъти съм се питала как така в различните ястия се слагат почти еднакви основни продукти, а  накрая резултатът е различен. Тайната вероятно е е в различната обработка и най-вече в подправките, които се използват, в съотношението на съставките. Готвенето е химия, реакция на различни елементи, на топлина, на основи и киселини. Права беше майка ми, казвайки ми, че химията и физиката са във всичко, което ни заобикаля, чудейки се как е възможно да не са ми интересни и да ги уча с мъка. Другият ми ученически кошмар беше писането на теми по литература. О, боже, как мразех да разтягам локуми и да обяснявам как лирическият герой разбирал живота и каква била символиката в образа му. Бях си обещала, че щом завърша, никога, никога няма да напиша нещо по-дълго от името си. Намирах сигурност в числата и математиката, в това, че 2+2 никога не е нещо различно от 4 и верният отговор е само и винаги един. Иронично как предмета, който най-много ме измъчваше в училище – химията, който не разбирах, тормозеше ме и  който беше част от детските ми кошмари в момента е свързан с едно от любимите ми хобита – готвенето, а от както водя блога пиша доста по-дълги изречения от дължината на името си и това ми носи удоволствие. Също научих, че 2+2 почти никога не е 4 и че колкото и да се старая и да ми се иска, нещата в живота не са математика и почти никога не са аксиоми.
Странно, мислех поста ми този път да е в две изречения, обясняващи, че този път няма да има дълга история, а изписах без да се усетя цяла страница

Продукти за 4 порции:
800-900 грама свинско от плешка
5-6 глави лук
4-5 сушени чушки
4-5 сушени домата
2 с.л. доматено пюре
1-2 с.л. зехтин или олио
½ ч.ч. червено вино
сол и черен пипер на вкус, малко червен пипер

Приготовление:
Месото се нарязва на парчета, лукът се почиства и нарязва на полумесци. В дълбока тенджера се загрява зехтина и месото се запържва от всички страни. Добавя се лукът, чушките и доматите нарязани на едро, виното и подправките. Тенджерата се захлупва и се оставя да къкри на тих огън. От време на време се раздрусва. Готви се докато месото е увряло и крехко.
Сервира се топло с домашен хляб и червено вино.


Добър апетит!

Други публикации:

Задушено от патладжани и нахут

Пилаф с праз и маслини

Агнешко бутче в билково тесто

Преди 1 година:

Сьомга на тиган в масло

Постен боб със сушени чушки

С наближаването на празниците, коледното настроение завладява всички. Елхите вече са по пазарите, украсата е навсякъде, всеки прави планове за почивните дни и с какво да зарадва обичаните си хора. Малко или много, почти винаги цялата тази суета ми се е виждала прекалена – истерията покрай пазаруването, твърде шумните и препълнени магазини. Напоследък нямам почти никакво време, за това и постовоте в блога ми се разредиха. Не защото съм изгубила желание за готвене и описване на вкусове, а защото различни неприятни и тъжни неща се случиха около мен на обичан и близък за мен човек. В такива моменти разбираш, че единственото нещо, което има значение е здравето и живота. Всичко останало е маловажно и преходно. Ужасното чувство на безсилие да помогнеш, ядът че нещата са извън контролът ти и че каквото и да направиш няма да е достатъчно. В такива моменти ти остава само вярата и надеждата, да се уповаваш в ирационалното, защото няма на какво друго да разчиташ. Свикнала съм нещата да са в моите ръце, аз да управлявам живота си и да взимам решения, но когато отчаянието е взело връх и нямаш сили за нищо, и ти иде само да крещиш срещу несправедливоста на живота силната ръка на човекът до мен, винаги подкрепяща ме и разбираща е неоценима помош. С тези мрачни мисли започвам празниците тази година с много грижи и разочарование и никакво положително настроение. За това и днешната рецепта е лишена от блясък, семпла и съдържаща съвсем обикновени продукти, но пък в духът на коледните пости и традиции.

Продукти за около 6 порции:

1 ч.ч. боб

5-6 сушени чушки

5-6 сушени домата или 1 с.л. концентрирано доматено пюре

1 ч.л. сух джоджен

1 морков

1 глава лук

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Бобът се почиства и се изсипва в дълбока купа, залива се със студена вода и се оставя да престои поне 12 часа, за да набъбне и за да уври по-добре. Накисването спомага освен за по-бързото приготвяне и за разгражда и фитиновата киселина в бобовите, като по този начин прави хранителните вещества по-добре усвояеми.

Бобът се измива и се пресипва в дълбока тенджера. Залива се с вода, колкото да го покрие и се оставя да заври на котлона. Баба ми винаги добавяше и щипка сода за хляб в първата вода, това също спомага бобът да уври по-бързо. След като поври 4-5 минути, водата се изхвърля, бобът се изплаква и се налива нова вода – около литър и половина. Бобът се оставя да ври на тих огън. Добавят се ситно нарязаните глава лук и морковът. Сушените чушки се нарязват и добавят. Подправя се със сухия джоджен. Бобът се похлупва и се оставя да ври докато омекне. Накрая се добавя сол и нарязани сушени домати или доматеното пюре. Оставя се да поври още 5-10 минути и се сваля от котлона. Сервира се с домашна питка и пукани люти чушлета

Добър апетит!

Други публикации:

Постни чушки с два вида плънка

Кавърма

Нахут с праз лук и лимон

Преди 1 година:

Двойно шоколадови мъфини с круши

 

 

Сицилианска капоната

Напоследък постовете в блога ми се поразредиха. Топлото, слънчево лятно време, непредразполагащо към въртене из кухнята, дългите дни, в които използвам всяка свободна минута, за да съм навън с детето отнеха малко от хъса и времето за готвене. С идването на есента, разнообразието от всякакви цветове и видове зеленчуци и плодове, естествено ме дръпнаха обратно около печката. И как иначе, като из малките квартални улички непрекъснато се разнася аромат на печени чушки и патладжани от който огладнявам моментално. Есенното изобилие и мисълта, че скоро идва зимата, когато цялата тази пищност на вкусове няма да я има ме кара да готвя предимно зеленчукови, постни ястия. Средиземноморската кухня разбира се изобилства от вариации на подобни рецепти, а човек не може да не се изкуши от богатият им аромат и вкус от събирали слънце зеленчуци и пресни подправки. Сицилианската капоната не прави изключение и може би е едно от най-вкусните постни есенни ястия. Хапвайки го, човек има чувството, че е седнал на стар дървен, проскърцващ стол, в селската кухня на баба сицилианка, усеща аромата на трева и чува как ястието къкри в опушена тенджера върху печка на дърва. Простичкият му, но богат вкус се дължи на неустоима комбинация от патладжан, домати и маслини допълнени от интензивен аромат на босилек и каперси, а кедровите ядки са страхотен завършек на това прекрасно ястие. Сервиран с топъл, селски хляб, с хрупкава коричка е най-добрата възможна вечеря за сезона

Продукти за около 4 порции:

3 средно големи патладжана – около 1 кг общо

1 кг. зрели, месести домати

1 малка глава лук

1-2 скилидки чесън

около 200 грама маслини, без костилки

2-3 с.л. зехтин + колкото поемат патладжаните при пърженето

сол и черен пипер на вкус

листа босилек

50 грама кедрови ядки

1 ч.л. каперси

1 ч.л. захар

Приготовление:

Патладжаните се обелват и нарязват на кубчета със страна около 1 см. Поръсват се със сол и се оставят да се отцедят няколко часа, за да пуснат горчивият си сок. Патладжаните  се измиват и подсушават. В тиган се загряват няколко лъжици зехтин и патладжаните се изпържват на порции, докато порозовеят от всички страни. Между порциите, ако е нужно се добавя още мазнина. Добре е мазнина да не се добавя докато патладжаните са в тигана,   в противен случай патладжаните ще се напоят твърде много с нея. Готовите патладжани се изваждат и се оставят настрана.

За да се обелят по-лесно ципата на  доматите се цепва на кръст с остър нож. Доматите се пускат в тенджера с вряща вода,  и се оставят вътре за 20-30 секунди да поврят на тих огън. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се пускат във ледена вода, за да се спре процесът на готвене. Обелват се и се нарязват на дребни парченца.

В дълбок тиган или тенджера се загряват 2-3 с.л. зехтин или масло и в него се задушава нарязаният на полумесци лук докато омекне. Добавят се нарязаният на филийки чесън и захарта. Задушава се още 20 тина секунди и се добавят доматите, маслините и кедровите ядки. Посолява се и се подправя с черен пипер на вкус. Ястието се оставя  да ври на тих огън под капак около 5 минути, след това се добавят патладжаните, съдът се отхлупва и се оставя да ври на тих огън, непокрито докато сосът от доматите се редуцира и изпари. Ястието се сваля от котлона, добавя се нарязаният на ситно пресен босилек и каперсите.

Добър апетит!

Други публикации:

Тарт с чери домати

Италианска яхния с кестени и леща

Патладжани с мед и джинджифил

Преди 1 година:

Тарт Татен

Пълнени тиквички с яйца и сирене

Трудно е човек да пише пост за храна, след като се е нахранил предоволно, и накрая на вечерята е злоупотребил  със сладолед гарниран с лешници и праскови. В момента в главата ми има само една мисъл и тя е свързана с това как никога, ама никога повече няма да ям толкова много и даже направо завинаги се отказвам от яденето. Горещо ми е, въздуха не помръдва изобщо, а една огромна доста пълна луна се е облещила насреща ми през широко отворения прозорец. Как ми се иска сега да съм на морето, да съм се изтегнала на шезлонг поставен на самия пясък, морето да се плиска в краката ми, а аз небрежно да тракам на лаптопа в прохладата. Почти съм се отнесла в мечти и поста заплашва да остане ненаписан, когато потракването на лъжица и ледени кубчета в стъклената кана то мъжа ми, туко що направил  лимонада с мента е направо спасителна. Свежестта и ме кара да се върна към поста ми за пълнени тиквички със сирене и яйца – лятно, бързо и вкусно ястие. Всичко което е нужно са няколко тиквички, яйца, сирене, лук и много копър. Салата от домати за гарнитура и чаша бяло вино към ястието са идеално допълнение на това средиземноморско ястие.

 Продукти за 3 порции:

3 средно големи тиквички

1 малка глава лук

около 200 грама сирене

3 яйца

сол и черен пипер на вкус

половин връзка или повече копър

2-3 с.л. зехтин

опционално: парче шунка, обезкостени маслини

Приготовление:

Тиквичките се измиват и облват. Разполовяват се и сърцевината им се издълбава с лъжица, нарязва се на дребно. Лукът се нарязва на ситно. В тиган се загрява зехтинът и сърцевината от тиквичките и лукът се задушават, докато лукът омекне, а течността която пуснат зеленчуците се изпари. Сместта се сваля от котлона, посолява се и се подправя с черния пирер. Добавя се натрошеното сирене и яйцата разбити с вилица. Прибавя се ситно нарязания копър и маслините и ситно нарязаната шунка, ако ще се ползват. Със сместа се пълнят тиквичките. Ако от сместта остане неупотребена, може в последствие да се намажат с нея филии хляб и да се запекат – стават вкусни сандвичи. Тиквичките се подреждат  в тава, налива се около половин чаша вода и се поставят в предварително загрята на 200 градуса фурна. Пекат се около 30-40 минути или докато тиквичките омекнат и пълнката се зачерви.

Добър апетит!

Други публикации:

Задушени тиквички с царевица

Пълнени тиквички

Печени домати

Преди 1 година:

Царевичен хляб с мед и салвия