Пълнени постни чушки с ориз и маслини

Обожавам концентрирания аромат на сушените чушки. Имам усещането, че уханията на цялото лято са се запечатали в тях. Обичам да ги готвя зимата, когато на вън е студено и ветровито, а в кухнята е топло и уютно и техният вкус ще ми донесе средиземноморско усещане. Рецептата е на мъжа ми, според когото няма по-идеално съчетание от това на чушки, маслини, зехтин, джоджен и ориз басмати. И наистина е така – комбинацията на тези продукти е идеално и не се нуждае от нищо допълнително – свежо, леко, и много, много вкусно. Предпочитам ги направени с по-солени и отчетливи на вкус маслини като каламон, които да придадат допълнителен вкус на делящите се зрънца ориз.

Рамстек с лук

Обожавам аромата на препържен лук. В състояние съм да надуша миризмата му носеща се от съседната улица. Има нещо много вкусно в представата за тези хрупкави полу-сладки, полу-люти препържени и карамелизирали се в собствения си сок полумесци особено в комбинация с месо. Едно от най-любимите ястия на баща ми е рамстек с лук. Майка ми му го приготвяше винаги за рождения му ден и винаги, когато искаше да го зарадва. Непретенциозен като цяло към храната си, това е може би едно от малкото ястия, което беше отчетливо и високо въздигнато в личната му класация на вкусни неща. Очите му светваха от радост само при споменаването на рамстека – комбинация от телешки шол – месо отрязано от задната вътрешна част от бута, добре начукано на тънко и изпържено и гарнирано щедро с препържени полумесци лук. Лукът трябва да е много, защото никога не стига. Харесвам го сервирано с картофки изпечени в масло и зехтин. В същност картофките приготвени по такъв начин са хубави всякак, с месо и без месо, като основно, като гарнитура на телешки пепър стек, въобще всякак. Чаша добро червено вино е просто задължителна като комбинация с това ястие.

Свински джоланчета с кисело зеле

От 5 дни насам само точа, готвя, меся, пека и пак отначало. Голямо удоволствие! Между тези работи, играя с детето и почивам. Малко се разболях, което отне част от силите ми за действие, но пък ми остави време за преглеждане в леглото на няколко готварски книги, които си чакаха редът отдавна. Сега събирам сили за следващото голямо печене и готвене около нова година. Тогава по традиция се правят тежки ястия със свинско, пие се много червено вино, греяно или не и си угаждаме с някой труден за приготвяне, но вкусен сладкиш, който върви с почти задължителния яйчен ликьор.

Друсан кебап

За първи път от дълго време, може би от както пиша в блога, нямам история, която да разкажа преди рецептата. Поседях известно време пред белия лист и се питах какво толкова има да разказвам за друсания кебап – слагаш лук и месо, малко сухи чушки, вино и подправки и от време на време раздрусваш тенджерата докато се готви. Мисля, че е една от най-лесните рецепти, не изисква почти никакви усилия, а накрая вкусът му е изключително богат, а ястието много вкусно. Но в същност чарът е в простотата му. Много пъти съм се питала как така в различните ястия се слагат почти еднакви основни продукти, а  накрая резултатът е различен. Тайната вероятно е е в различната обработка и най-вече в подправките, които се използват, в съотношението на съставките. Готвенето е химия, реакция на различни елементи, на топлина, на основи и киселини. Права беше майка ми, казвайки ми, че химията и физиката са във всичко, което ни заобикаля, чудейки се как е възможно да не са ми интересни и да ги уча с мъка. Другият ми ученически кошмар беше писането на теми по литература. О, боже, как мразех да разтягам локуми и да обяснявам как лирическият герой разбирал живота и каква била символиката в образа му. Бях си обещала, че щом завърша, никога, никога няма да напиша нещо по-дълго от името си. Намирах сигурност в числата и математиката, в това, че 2+2 никога не е нещо различно от 4 и верният отговор е само и винаги един. Иронично как предмета, който най-много ме измъчваше в училище – химията, който не разбирах, тормозеше ме и  който беше част от детските ми кошмари в момента е свързан с едно от любимите ми хобита – готвенето, а от както водя блога пиша доста по-дълги изречения от дължината на името си и това ми носи удоволствие. Също научих, че 2+2 почти никога не е 4 и че колкото и да се старая и да ми се иска, нещата в живота не са математика и почти никога не са аксиоми.
Странно, мислех поста ми този път да е в две изречения, обясняващи, че този път няма да има дълга история, а изписах без да се усетя цяла страница

Продукти за 4 порции:
800-900 грама свинско от плешка
5-6 глави лук
4-5 сушени чушки
4-5 сушени домата
2 с.л. доматено пюре
1-2 с.л. зехтин или олио
½ ч.ч. червено вино
сол и черен пипер на вкус, малко червен пипер

Приготовление:
Месото се нарязва на парчета, лукът се почиства и нарязва на полумесци. В дълбока тенджера се загрява зехтина и месото се запържва от всички страни. Добавя се лукът, чушките и доматите нарязани на едро, виното и подправките. Тенджерата се захлупва и се оставя да къкри на тих огън. От време на време се раздрусва. Готви се докато месото е увряло и крехко.
Сервира се топло с домашен хляб и червено вино.

Добър апетит!

Други публикации:

Задушено от патладжани и нахут

Пилаф с праз и маслини

Агнешко бутче в билково тесто

Преди 1 година:

Сьомга на тиган в масло

Постен боб със сушени чушки

С наближаването на празниците, коледното настроение завладява всички. Елхите вече са по пазарите, украсата е навсякъде, всеки прави планове за почивните дни и с какво да зарадва обичаните си хора. Малко или много, почти винаги цялата тази суета ми се е виждала прекалена – истерията покрай пазаруването, твърде шумните и препълнени магазини. Напоследък нямам почти никакво време, за това и постовоте в блога ми се разредиха. Не защото съм изгубила желание за готвене и описване на вкусове, а защото различни неприятни и тъжни неща се случиха около мен на обичан и близък за мен човек. В такива моменти разбираш, че единственото нещо, което има значение е здравето и живота. Всичко останало е маловажно и преходно. Ужасното чувство на безсилие да помогнеш, ядът че нещата са извън контролът ти и че каквото и да направиш няма да е достатъчно. В такива моменти ти остава само вярата и надеждата, да се уповаваш в ирационалното, защото няма на какво друго да разчиташ. Свикнала съм нещата да са в моите ръце, аз да управлявам живота си и да взимам решения, но когато отчаянието е взело връх и нямаш сили за нищо, и ти иде само да крещиш срещу несправедливоста на живота силната ръка на човекът до мен, винаги подкрепяща ме и разбираща е неоценима помош. С тези мрачни мисли започвам празниците тази година с много грижи и разочарование и никакво положително настроение. За това и днешната рецепта е лишена от блясък, семпла и съдържаща съвсем обикновени продукти, но пък в духът на коледните пости и традиции.

Продукти за около 6 порции:

1 ч.ч. боб

5-6 сушени чушки

5-6 сушени домата или 1 с.л. концентрирано доматено пюре

1 ч.л. сух джоджен

1 морков

1 глава лук

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Бобът се почиства и се изсипва в дълбока купа, залива се със студена вода и се оставя да престои поне 12 часа, за да набъбне и за да уври по-добре. Накисването спомага освен за по-бързото приготвяне и за разгражда и фитиновата киселина в бобовите, като по този начин прави хранителните вещества по-добре усвояеми.

Бобът се измива и се пресипва в дълбока тенджера. Залива се с вода, колкото да го покрие и се оставя да заври на котлона. Баба ми винаги добавяше и щипка сода за хляб в първата вода, това също спомага бобът да уври по-бързо. След като поври 4-5 минути, водата се изхвърля, бобът се изплаква и се налива нова вода – около литър и половина. Бобът се оставя да ври на тих огън. Добавят се ситно нарязаните глава лук и морковът. Сушените чушки се нарязват и добавят. Подправя се със сухия джоджен. Бобът се похлупва и се оставя да ври докато омекне. Накрая се добавя сол и нарязани сушени домати или доматеното пюре. Оставя се да поври още 5-10 минути и се сваля от котлона. Сервира се с домашна питка и пукани люти чушлета

Добър апетит!

Други публикации:

Постни чушки с два вида плънка

Кавърма

Нахут с праз лук и лимон

Преди 1 година:

Двойно шоколадови мъфини с круши

 

 

Сицилианска капоната

Напоследък постовете в блога ми се поразредиха. Топлото, слънчево лятно време, непредразполагащо към въртене из кухнята, дългите дни, в които използвам всяка свободна минута, за да съм навън с детето отнеха малко от хъса и времето за готвене. С идването на есента, разнообразието от всякакви цветове и видове зеленчуци и плодове, естествено ме дръпнаха обратно около печката. И как иначе, като из малките квартални улички непрекъснато се разнася аромат на печени чушки и патладжани от който огладнявам моментално. Есенното изобилие и мисълта, че скоро идва зимата, когато цялата тази пищност на вкусове няма да я има ме кара да готвя предимно зеленчукови, постни ястия. Средиземноморската кухня разбира се изобилства от вариации на подобни рецепти, а човек не може да не се изкуши от богатият им аромат и вкус от събирали слънце зеленчуци и пресни подправки. Сицилианската капоната не прави изключение и може би е едно от най-вкусните постни есенни ястия. Хапвайки го, човек има чувството, че е седнал на стар дървен, проскърцващ стол, в селската кухня на баба сицилианка, усеща аромата на трева и чува как ястието къкри в опушена тенджера върху печка на дърва. Простичкият му, но богат вкус се дължи на неустоима комбинация от патладжан, домати и маслини допълнени от интензивен аромат на босилек и каперси, а кедровите ядки са страхотен завършек на това прекрасно ястие. Сервиран с топъл, селски хляб, с хрупкава коричка е най-добрата възможна вечеря за сезона

Продукти за около 4 порции:

3 средно големи патладжана – около 1 кг общо

1 кг. зрели, месести домати

1 малка глава лук

1-2 скилидки чесън

около 200 грама маслини, без костилки

2-3 с.л. зехтин + колкото поемат патладжаните при пърженето

сол и черен пипер на вкус

листа босилек

50 грама кедрови ядки

1 ч.л. каперси

1 ч.л. захар

Приготовление:

Патладжаните се обелват и нарязват на кубчета със страна около 1 см. Поръсват се със сол и се оставят да се отцедят няколко часа, за да пуснат горчивият си сок. Патладжаните  се измиват и подсушават. В тиган се загряват няколко лъжици зехтин и патладжаните се изпържват на порции, докато порозовеят от всички страни. Между порциите, ако е нужно се добавя още мазнина. Добре е мазнина да не се добавя докато патладжаните са в тигана,   в противен случай патладжаните ще се напоят твърде много с нея. Готовите патладжани се изваждат и се оставят настрана.

За да се обелят по-лесно ципата на  доматите се цепва на кръст с остър нож. Доматите се пускат в тенджера с вряща вода,  и се оставят вътре за 20-30 секунди да поврят на тих огън. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се пускат във ледена вода, за да се спре процесът на готвене. Обелват се и се нарязват на дребни парченца.

В дълбок тиган или тенджера се загряват 2-3 с.л. зехтин или масло и в него се задушава нарязаният на полумесци лук докато омекне. Добавят се нарязаният на филийки чесън и захарта. Задушава се още 20 тина секунди и се добавят доматите, маслините и кедровите ядки. Посолява се и се подправя с черен пипер на вкус. Ястието се оставя  да ври на тих огън под капак около 5 минути, след това се добавят патладжаните, съдът се отхлупва и се оставя да ври на тих огън, непокрито докато сосът от доматите се редуцира и изпари. Ястието се сваля от котлона, добавя се нарязаният на ситно пресен босилек и каперсите.

Добър апетит!

Други публикации:

Тарт с чери домати

Италианска яхния с кестени и леща

Патладжани с мед и джинджифил

Преди 1 година:

Тарт Татен

Пълнени тиквички с яйца и сирене

Трудно е човек да пише пост за храна, след като се е нахранил предоволно, и накрая на вечерята е злоупотребил  със сладолед гарниран с лешници и праскови. В момента в главата ми има само една мисъл и тя е свързана с това как никога, ама никога повече няма да ям толкова много и даже направо завинаги се отказвам от яденето. Горещо ми е, въздуха не помръдва изобщо, а една огромна доста пълна луна се е облещила насреща ми през широко отворения прозорец. Как ми се иска сега да съм на морето, да съм се изтегнала на шезлонг поставен на самия пясък, морето да се плиска в краката ми, а аз небрежно да тракам на лаптопа в прохладата. Почти съм се отнесла в мечти и поста заплашва да остане ненаписан, когато потракването на лъжица и ледени кубчета в стъклената кана то мъжа ми, туко що направил  лимонада с мента е направо спасителна. Свежестта и ме кара да се върна към поста ми за пълнени тиквички със сирене и яйца – лятно, бързо и вкусно ястие. Всичко което е нужно са няколко тиквички, яйца, сирене, лук и много копър. Салата от домати за гарнитура и чаша бяло вино към ястието са идеално допълнение на това средиземноморско ястие.

 Продукти за 3 порции:

3 средно големи тиквички

1 малка глава лук

около 200 грама сирене

3 яйца

сол и черен пипер на вкус

половин връзка или повече копър

2-3 с.л. зехтин

опционално: парче шунка, обезкостени маслини

Приготовление:

Тиквичките се измиват и облват. Разполовяват се и сърцевината им се издълбава с лъжица, нарязва се на дребно. Лукът се нарязва на ситно. В тиган се загрява зехтинът и сърцевината от тиквичките и лукът се задушават, докато лукът омекне, а течността която пуснат зеленчуците се изпари. Сместта се сваля от котлона, посолява се и се подправя с черния пирер. Добавя се натрошеното сирене и яйцата разбити с вилица. Прибавя се ситно нарязания копър и маслините и ситно нарязаната шунка, ако ще се ползват. Със сместа се пълнят тиквичките. Ако от сместта остане неупотребена, може в последствие да се намажат с нея филии хляб и да се запекат – стават вкусни сандвичи. Тиквичките се подреждат  в тава, налива се около половин чаша вода и се поставят в предварително загрята на 200 градуса фурна. Пекат се около 30-40 минути или докато тиквичките омекнат и пълнката се зачерви.

Добър апетит!

Други публикации:

Задушени тиквички с царевица

Пълнени тиквички

Печени домати

Преди 1 година:

Царевичен хляб с мед и салвия

Салата с риба тон

Със затоплянето на времето, удължаването на денят и разходките след работа с детето, времето и желанието за дълго въртене около печката за някоя сложна гозба силно намалява. В същото време в офиса, за обяд не ми се иска да ям банички, соленки, сандвичи, но от друга страна не ми се занимава да си нося домашно приготвена храна. Така все по-често се обръщам към салатите във всякакъв вид и комбинация, но бедата идва когато само нарязани и подправени зеленчуци не са ми достатъчни и искам нещо по-питателно, особено в средата на натоварен работен ден. Тогава на помощ идва една рецепта, която много обичам, не отнема време и е особено вкусна с аромата си на лайм. Идеална е и за приготвяне набързо за обяд през почивните дни и която даже мъжът ми оцени и хареса, въпреки че царевицата, според него става само на пуканки, иначе е обикновен фураж:)

Продукти за 2 порции, като основно ядене:

1 консерва риба тон в растително масло

1 консерва царевица

1 авокадо

сокът на половин лайм

сол и черен пипер на вкус

щедро количество зехтин

малко прясно нарязан копър

 

Приготовление:

Авокадото се разполовява, кората и костилката му се отстраняват и се нарязва на парчета. Всички съставки семесват добре. Сервира се с препечен хляб

Добър апетит!

Други публикации:

Табуле

Салата от сурови тиквички Labrex

Гуакамоле

Преди 1 година:

Крем супа от червена леща

Домашна шунка

От както синът ми може сам да отваря хладилника и да си  избира храната започнах много да внимавам какво пазарувам и слагам в него. Напоследък хитът за него е шунка върху препечен хляб с масло. Малко се притеснявам от консервантите в колбасите и  обилното количество сол, но знам че и двете неща са част от нормалния процес на обработка, така че да може месото да издържи по-дълго. Замислих се дали не мога да направя домашна шунка, така че да знам какво има в нея и да е  възможно най-натурална. Разбира се не мога да опуша месото в къщи, не бих искала и да го осолявам. Значи остава ми варианта с печенето, още повече че така ще е възможно най-безопасно за детето, защото ще е термично обработена. Купих голямо парче бут и се заех с приготовлението, което се оказа доста лесно. Разбира се домашната шунка в никакъв случай не може да се мери по издържливост с купената, така че е препоръчително да се изяде в рамките на няколко дни и е добре да се съобразява приготвеното количество, така че да не остане.

Продукти:

1,5 – 2 кг свински бут

сол, червен пипер, сух тарагон, черен пипер

3-4 с.л. зехтин

Приготовление:

Бутът се измива и подсушава. Посолява се обилно от всички страни,  поръсва се със сол и черен пипер и сух тарагон.

Месото се връзва с канап и се запържва за кратко от всички страни в сгорещен зехтин, за да се запечата.

Поставя се в плик за печене, завързва се, пробиват се 2-3 дупчици в него и се поставя да се пече в продварително загрята на 200 градуса фурна около час и половина – два. След като се извади от фурната още докато е топла се затистка с тежест /използвах дървената дъска за рязане и две готварски книги отгоре/, за да се оформи и стане отгоре и отдолу плоска. След като изстине, конците се свалят и се реже на тънки резенчета. Много е вкусно с домашно приготвена майонеза и малко горчица, сервирана с домашно изпечен хляб и домати.

Добър апетит!

Други публикации:

Агнешко бутче в билково тесто

Печени яйца в хляб

Зеленчукова супа с просо

Преди 1 година:

Детски безглутенови бисквити без захар

Агнешко бутче в билково тесто

Още първият път когато видях тази рецепта в любимата ми книга, The Cook’s book , исках да я направя веднага. Бях сигурна, че ястието ще е великолепно на вкус, точно както го обичаме, а снимките бях повече от изкушаващи.  Да, но беше месец декември и агнешко нямаше. Сега, по великденските празници е точното време за тази рецепта. Когато всички се събират около масата и всяка минута прекарана в кухнята си е заслужавала, заради радостта на близките хора. За тази рецепта агнешкото бутче трябва да е обзкостено, без да се нарушава целостта на месото, просто коста да се измъкне. Тъй като отдавна планувам как ще го приготвя, още в магазина помолих транжорът да го обезкости по този начин, но за мое съжаление, той си беше тръгнал, както винаги пазарувах твърде късно вечерта. Казах си, че ще го напарвя сама, а ако не мога просто ще сменя рецептата и ще го приготвя по друг начин. От вчера вечерта събирам смелост за тази опареция, изчетох всичко което намерих за това как се обезкостява по този начин, и днес въоръжена с нож и смелост се заех. Казах се, че ако не успея да се справя в рамките на час, зарязвам всичко и минавам към план Б. За голямо мое учудване оказа се много по-лесно от колкото предполагах. Просто с малко търпение за коло 10 тина минути, с ножа се обикалят костите, като месото се отделя от тях, като се започва от най-горната и постепенно месото се „съблича” надолу, а в средата остава дупка, която в последствие се пълни с китка пресен розмарин. Месото не се подправя предварително със сол, защото се пече в билково солено тесто, напарвено с почти килограм сол, брашно, вода и много, много ароматни билки, които при печенето придават деликатен аромат на ястието. Преди да се завие с тестото, месото се запържва леко в зехтин, и после се покрива в трохи от хляб, запържен лук и още подправки. Резултатът е изключително крехко, много сочно печено с аромат на пролет.

Продукти:

Около 2,5 кг агнаешко бутче

3-4 с.л. зехтин

китка пресен розмарин

черен пипер

1 белтък

За билковото солено тесто:

1 кг брашно

700-800 гр сол

Около 600 мл вода

2 белтъка

шепа нарязани на ситно билки в пропорции според предпочитанието– пресен розмарин, тарагон, машерка, салвия, цветчета сушена лавандула

За билковите трохи:

4 филии стар хляб

2-3 стръкчета нарязан на ситно розмарин

3-4 стръкчета тарагон

1 глава лук

2-3 с.л. зехтин

Приготовление:

На билковото тесто:

Брашното, солта, нарязаните на ситно подправки, белтъците и водата се замесват на тесто. Завива се в свежо фолио и се прибира в хладилника за час или за през ноща, ако се приготвя от предишния ден

Подготовка на бутчето

Бутчето се обезкостява, като се махат костите, без да се нарушава целостта на месото, като се почва от най-горната кост и постепенно се изваждат всичките. Това може да бъде направено и от месаря. В дупката образувана от костите се поставя китка пресен розмарин.

Бутчето се връзва с канап и се запържва за кратко, от всички страни в зехтин. Поръсва се черен пипер и се оставя да се охлади.

Приготовление на  билковите трохи:

През това време лукът се нарязва на ситно и се запържва в зехтин. Подправките се нарязват на ситно или се смилат заедно с филиите хляб в блендера. Лукът и трохите се смесват и с тях се покрива агнешкото от всички страни, като се притискат добре към месото.

Печене на бутчето:

Тестото се разточва с дебелина не по-малка от 1 см, на набрашнена повърхност. Бутчето се поставя върху него и се завива с тестото, като краищата се намазват с белтък, за да залепнат по-добре.

Тава се застила с хартия за печене и бутчето се премества в тавата. Тестото се намазва добре с останалия белтък. Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна около 1 час, а след това без да се разрязва тестото се оставя да престои извън фурната още около 20 минути. Престоя е много важен, защото по този начин агнешкото се сготвя напълно на необходимата температура. За да се сервира, тестото се разрязва внимателно, като се внимава парата да не изпари ръцете. Тестото се изхвърля.

Аз сервирах с пресни печени картофи и зелена салата

Добър апетит и Честит празник!

Други публикации:

Пълнен заек

Бавно печена свинска плешка

Сьомга на тиган в масло

Преди 1 година:

Козунак