Постни мъфини с плодове

Отдавна мисля да направя постни мъфини. Исках да са богати на вкус и аромат с много плодове и ако е възможно да са без захар. Комбинирах банан, моркови и стафиди защото са естествено сладки и добавих само лъжица-две мед . Сложих типово брашно и овесен ядки, настъргах малко портокалова кора за празнична нотка, а в сока му накиснах стафидите. До сега не ми се беше случвало да правя десерт с толкова странна комбинация от продукти, в същност основната съставка на мъфините са настърганите моркови, но в крайния вкус на готово опеченият сладкиш те не се нтрапват – домнира баново-портокаловият вкус. Сърцевината им е мека и сочна, много плодова, а отвън коричката е хрупквата от овесените ядки. Синът ми моментално се влюби в тях, поради отсъствието на  захар и почти изцяло плодовото им съдържание му бяха разрешение без ограничения, а той не пропусна да ги сподели с няколко негови приятелчета по игри. Тези мъфини биха били прекрасно допълнение към трапезата на Бъдни вечер, много лесни и бързи са за приготвяне и най-вече от тях  можете да похапнете и повечко без угризения.

По идея от  Anja’s food 4 thought

Продукти за около 10 мъфина:

2 зрели средно големи банана

2 големи настъргани моркова (1 чаена чаша)

кората и сокът на 1 портокал

50 гр стафиди

3 с.л. олио

2 ч.л. бакпулвер

¾ чаена чаша брашно

¼-1/2 чаена чаша овесени ядки

шипка сол

2 с.л. мед

1 прахче ванилия

Приготовление:

Стафидите се накисват в сока на портокала и се оставят да престоят 10-15 минути. През това време се смесват брашното, овесените ядки, ванилията и бакпулверът

В отделна купа се размачкват бананите с вилица докато станат на пюре. Добавят се настърганите моркови, медът, настърганата кора на половината портокал, олиото и стафидите заедно със портокаловия сок в който са киснали. Всичко се разбърква добре с лъжица и се прибавя към сухите съставки. Отново се разбърква докато се получи еднородна смес.

Формите за мъфини се застилат с хартия за печене и сместта се разпределя между тях. Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна около 35-40 минути или докато мъфините са зачервят добре. Оставят се да изстинат напълно преди да се сервират.

Добър апетит!

Други публикации:

Бананов кекс с овесени ядки

Постни чушки с два вида плънка

Овесени блокчета със сушени плодове, ядки и сусамов тахан

Преди  1 година:

Диетичен коледен сладкиш

Нахутени крекери

Текстът, който пиша преди всяка рецепта, обикновено измислям още докато приготвям ястието, докато забърквам съставките виждам текстурата и усещам ароматът им. Ако тогава не съм успяла, го правя вечер преди да заспя, в моментите в които съм сама със себе си и мислите си, тогава текстът придобива носталгични краски със спомени от детството. Лошото е, че винаги когато седна пред белия лист на екрана на компютъра цялата грижливо измислена история изхвърчава от главата ми и на нейно място остава също така бяло петно каквото виждам и пред себе си на монитора, и започвам отначало да редя думите и мислите си. В същност най-трудно е първото изречение, после празнотата на листа спира да ме плаши и мислите и думите потичат гладко, нататък и тексът се написва на един дъх. Обикновено точно когато завърша последното изречение в главата ми изниква първоначалната история за аромати и вкусове и историята от детството, и тя рядко има нещо общо с туко що написаното от мен. Така и тази история от разказ за аромата на печена леблебия и червени чушки които се разнасят вечер на една малка софийска улица, се превърна в нещо съвсем различно.

Рецептата видях в Fat Free Vegan Kitchen, който наскоро ми препоръча Хриси, и която ме заплени моментално с леснотата на приготовление, с това че е постна и безглутенова. Промених малко подправките, сложих зехтин вместо рапично олио и добавих малко сладък червен пипер в тестото. Допълнителната пикантност, който придава лютият червен пипер в поръската ги прави идеален не само за похапване докато чета или пиша, но и като мезе към бира или червено вино

Продукти:

2 ½ чаена чаша брашно от нахут

6-7 с.л. зехтин

1 ч.л. сладък червен пипер

1/3 – 1/2 чаена чаша вода

1 ч.л. бакпулвер

1 ч.л. сол

Приготовление:

Брашното, червеният пипер, солта и бакпулверът се смесват. Добавя се зехтинът и водата и се размесва докато тестото стане на гладка топка, ако е необходимо се добавя още малко вода. Тестото се разделя на 2 части и се увива във свежо фолио. Оставя се да преседи минимум половин час.

На леко набрашнена повърхност направо върху хартия за печене топките се разточват една по една, докато листът стане 2-3 мм. С остър нож се разрязва на четириъгълници, набожда се с вилица и се поръсва с лютия червен пипер. Изрезките се отстраняват за ново разточване, а крекерите заедно с хартията за печене директно се преместват в тавата. Пекат се в предварително загрята на180 градуса фурна около 15 минути или докато се зачервят, изваждат се и се оставят да изстинат.  Най-хубави са прясно изпечени.

Добър апетит!

Други публикации:

Бирен хляб

Плосък ръжен хляб

Царевични крекери с розмарин

Преди 1 година:

Снежни шоколадови топки

Детски хлебни пръчици

Неведнъж съм писала за това колко важна е  за мен темата за детското хранене. Това е така, защото вярвам, че доброто здраве е избор, който всеки родител прави за детето си, чрез изграждане на здравословни хранителни навици. За мен е важно да науча детето си да избира и обича добрата храна, не чрез налагане на забрани, а чрез формиране на вкус. Имам не един пример пред себе си  за това колко много може да повлияе на здравето изборът на храна, пирятели и роднини страдащи от диабет, затлъстяване и гастрити, които въпреки че знаят, че им вреди се хранят със захар, храни пълни с оцветители и консерванти, маргарин. За сега успявам със синът ми, надявам се това да продължи. Макар да му е интересно да опита сладкишът, който съм направила за нас, опитва трохичка-две и се насочва към нарязаната ябълка или круша. Смятам, че доброто хранене започва още от първите часове и дни и за това избрах да кърмя синът ми и да го захраня късно – след 6 ти месец, както препоръчват всички водещи педиатрични асоциации и Световната здравна организация . За жалост знам, че изборът да кърмиш, не е единствената предпоставка да успееш. Трябва много информация и много подкрепа, за да станат нещата. Знам колко много майки  не успяват в това, защото не са получили правилната и необходима информация, макар че са имали желание и са положили неимоверно много усилия. Може би сте забелязали, че отскоро на странчиния бар на блога ми има реклама и телефон на Националната Асоциация Подкрепа за Кърменe . На телефонът дават консултации сертифицирани консултанти, обучени да помагат на майки да решват проблемите свързани с кърменето. От скоро и аз съм част от тези консултанти и макар времето ми все да не достига, смятам, че това е дейност, която заслужава всяка минута отданена на нея, защото с всяка консултирана майка има и едно по-дълго кърмено бебе, получаващо възможно най-добрият старт в живота. И след тази дълга, но важна интродукция, ще се върна към рецептата за детски хлебни пръчици. В същност рецепта няма, а аз най-много обичам такива ястия, в които всичко се слага на око. Все пак ще напиша приблизителните количества, които обикновено употребявам

Продукти:

1 чаена чаша хладка вода

1 ч.л. суха мая

½ чаена чаша брашно от елда

½ чаена чаша царевичен грис

½ чаена чаша оризово брашно

½ чаена чаша ръжено брашно

7-8 с.л. зехтин

съвсем малка щипка сол

пълнозърнесто  или типово брашно колкото поеме тестото, за да стане на пипане като „мекото на ухото”

Приготовление:

Маята се разтваря във водата, добавят се брашната и солта и се размесва тесто. Оставя се да втаса за 1-2 часа в покрита с кърпа купа. От тестото се оформят пръчици и се пекат в застлана с хартия за печене тава, в предварително загрята на 220 градуса фурна, до златисто.

Добър апетит!

Други публикации:

Детски безглутенови бисквити без захар

Детска крем супа с тиква и просо

Детски овесени блокчета

Преди 1 година:

Пълнозърнести хлебчета с тиква и ленено брашно

Дюлеви бонбони

Обичате ли дюли? До скоро не ми беше хрумвало, че този така вкусен (за мен) плод в същност е доста непопулярен и не така любим на доста голяма част от хората. Първо беше сблъсъкът с реакцията на мъжа ми, който ме видя да се прибирам щастлива от пазар с 3 огромни дюли. Радвайки се и показвайки му придобивката и бърборейки бързо изброявайки нещата, които бих могла да направя от тях, той попари ентусиазма ми с думите….”ааа, ама ти си ги била купила тези дюли, аз мислех, че някой ти ги е подарил. Как може хората да го продават това, и да си мислят, че някой ще го купи, то за нищо не става…”. Познавайки отявленото му презрение към всичко по-кисело от банан, почти не му обърнах внимание на тази забележка. Последва коментар от свекърва ми, „уххх ,че кисело нещо са това дюлите” и от няколко колеги, на които занесох да опитат готовите бонбони, но които ги заобикаляха от далеч, защото „то дюлата не е плод, ама и за зеленчук не става, абе за нищо…” и даже не пожелаха да ги пробват, въпреки уверенията ми, че бонбоните не са кисели. Лично аз предпочитам този плод на сладко или компот. Не съм се престрашавала още да сготвя една отдавна набелязана рецепта за телешко с дюли, но и нейният ред ще дойде.

Дюлите, които взех реших да направя на бонбони. Или по-скоро на захаросани плодови блокчета. С интерес разбрах, че в испаноговорящите страни се продава такъв продукт наречен Dulce de Membrillo. Казах си, че нищо което се нарича Dulce, не може да е лошо и не вкусно, изхождайки от това, че съм с абсолютна абстиненция към Дулсе де лечето. Наистина, макар, че не приличат на традиционни бонбони, такива каквито сме свикнали да виждаме по магазините, са изключително вкусни, със силен плодов аромат на дюла, съвсем лека кисела жилка, хрускаща захар по повърхността им и лично аз ги намирам за много приятни с глътка черно кафе, което допълнително подчертава вкусът им.

Продукти за около 30 бонбона:

3 гореми дюли – общо около 1 кг

1 шушулка ванилия

½ кг. захар

захар за овалване

Приготовление:

Дюлите се измиват добре и се нарязват на едри парчета. Слагат се в дълбока тенджера заедно със семенцата от шушулката ванилия и се заливат с вода, така че тя да ги покрие. Варят се докато дюлите омекнат. Свалят се от котлона, водата се изсипва и отделя (дюлевият сок е много вкусен), дюлите се изцеждат много добре. Ципата и семките им се отстраняват, а плодът се пасира. След това се минава през цедка. Пюрето се поставя на котлона заедно със захарта и се вари на бавен огън, като се бърка, докато сладкото започне да се отделя от стените на съда.

Тава се застила с хартия за печене и сместа се изсипва, като повърхността и се заглажда с намокрена шпатула или лъжица. От тук на татък може да оставите на сухо място тавата да престои около седмица или да сушите във фурната на 50 градуса за 4-5 часа или докато стане като желе. Аз избрах метода със сушенето във фурната. След като сместта изстине се нарязва на кубчета с влажен нож. Всяко кубче се овалва в кристална захар. Ако бонбоните все още са леко влажни, могат да се оставят да престоят на стайна температура няколко часа, за да изсъхнат.

Добър апетит!

Други публикации:

Карамелови бонбони с лешници

Захаросани портокалови корички

Масапан

Преди 1 година:

Банофи пай

Печен карфиол

Всяка година имам някакъв любим продукт, с който приготвям де що има рецепти из нета или които ми хрумнат. Провокира ме да търся вариации с него. Миналата есен това бяха кестените и патладжаните, по-предишната празът. Тази година това е карфиолът. Направо прекалих с него. Най-любима се оказа рецептата за печен карфиол. От началото на есента мисля, че го приготвям през вечер. Лесно ястие е, идеално за нещо на бързо след уморителен ден, когато искаш да спестиш време за любимите хора, а на всичкото отгоре е страшно, невероятно вкусно. Отново с източни подправки, които установих много отиват на този зеленчук още от рецептата за карфиолена крем супа. В печения обаче, добавих къри и червен пипер, нарязан на ситно чесън, които заедно със зехтина придават страхотен вкус. На края се сервира поръсен със сок от лайм, който добавя последните щрихи към ароматната и вкусова симфония. Проблемът с това ядене е, че мъжът ми го счита за гарнитура към основното, например пържола на скара 🙂

Продукти за 2 порции:

1 средно голяма глава карфиол

7-8 с.л. зехтин

½ ч.л. смлян кимион

½ ч.л. смлени зърна кориандър

3-4 скилидки чесън

1-2 ч.л. къри – ползвах готова смес от кориандър, куркума, лют червен пипер, джинджифил, синапено семе, черен пипер, стрит чесън

1 ч.л. червен пипер

сол и черен пипер на вкус

1 лайм

Приготовление:

Карфиолът се нарязва на розички, измива се и се подсушава с кухненска хартия. Зехтинът, нарязаният чесън и подправките се смесват и разбъркват добре, изливат се в тавата. Розичките карфиол се овъргалват добре и от всички страни в зехтина и подправките. Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна, докато карфиолът леко омекне и се зачерви. Сервира се топъл, поръсен със сок от лайм

Добър апетит!

Други публикации:

Таджин с нахут

Нахут с праз лук и лимон

Карфиол с кашкавал и чеснови трохи

Преди 1 година:

Италианска яхния с кестени и леща

Крем супа от карфиол

След последните две седмици без уикенди и почти 18 часови работни дни, отново ме налегнаха, не че някога са се изпарявали напълно, мисли за това колко е нередно всъщност да се работи 🙂 Искам да правя каквото си искам, да си играя с детето, да обръщам внимание на мъжа си, да се разхождам с кучето, да готвя, да чета и слушам музика, да чистя къщата си, да се занимавам с важните за мен неща…с две думи да съм мениджър, но не в службата, а на дома си и живота си. Мисля, че съм родена да съм домакиня, старомодна, но без ролки на главата и халат, старомодна в смисъла на това, че нещото което ми носи удолетворение е да бъда близо до най-любимите ми хора ежеминутно. Мисля, че най-болезнено е усещането за липса на време за детето. Когато се прибера късно, а той вече е много кисел защото му се спи и успявам да му обърна внимание за около час, преди да заспи изтощен от целодневното дивеене, танцуване, скачане и откриване на света. Радвам се и едновремено с това много ме боли, когато ме посреща с писъци от радост когато се прибирам „мамуууууууу, мамуууу, мамееее…” Надявам се тези мрачни мисли да отлетят, когато поредният краен срок е спазен и работния ден се върне в нормални граници, въпреки че горчивината, че животът, истинският, минава покрай мен, докато се занимавам с несъществени неща ще си остане. От опит знам, че тъга се лекува най-добре с топла супа, приготвена набързо, сгряваща с аромата на източни подправки и прегръдката и разбирането на любимия човек

Продукти:

1 средно голяма глава карфиол

1 голям картоф

1 малка глава лук

2 скилидки чесън

1-2 с.л. зехтин

1 ч.л. кимион

1 ч.л. смлени зърна кориандър

1 литър вода

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Карфиолът се измива и накъсва на розички. Картофът се обелва и нарязва на едри парчета. Зеленчуците се варят до омекване в леко подсолената вода, след това се пасират заедно с течността

В отделна тенджера се загрява зехтина и в него се задушава лукът до омекване. Добавя се смачкания чесън и подправките за 1-2 минути, докато се усети ароматът им и се прибавят пасираните зеленчуци. Ако е необходимо и супата е твърде гъста се добавя още малко вода. Всичко се вари още 5-6 минути.

Сервира се с крутони

Добър апетит!

Други публикации:

Ароматна крем супа от тиква

Крем супа от кестени

Шафранова крем супа с праз и картофи

Преди 1 година:

Пилешка супа

Салата от червено цвекло с чеснов сос

Есента е тук с пълната си сила и красота. Листа във всевъзможни цветове са покрили земята, въздухът е хладно-свеж и щипещ сутрин, леко мъглив, слънцето свети приглушено и се радвам на всеки лъч, който мързеливо пропълзява пред прозореца. Вече не му се сърдя, че е твърде ярко по цял ден и снимките на храната са истинско предизвикателство. Сега се надявам да изгрее, за да мога да снимам. Прозорците на колата сутрин вече са запотени, скоро ще ги откривам заскрежени.

Като дете обожавах да отида в Южния парк и да събирам нападалите цветни листа. Да се заровя в купчината, събрана насред поляната от градинаря, да вдъхвам леко горчивия им аромат, да правя букети от тях, които да подарявам на мама, а тя да им се радва безкрайно, въпреки че само след ден ще трябва да чисти наронилите се на зямата частички от изсъхналите листа.

Пазарът е отрупан с много плодове и зеленчуци, сергиите са пъстри като листата нападали по земята. Обичам изобилието на есента. Все още надявайки се лятото да не си е отишло, самозаблуждавайки се че есента е още далеч, въпреки че е пред очите ми, отивайки на пазар днес, се учудих че вече има бяла ряпа, карфиол, броколи и цвекло. Цвеклото е зеленчук, който рядко използвам , обикновено в украински борш или пък в салата с картофи и заквасена сметана, но ме предизвиква с особения си вкус и с многото полезни вещества да започна да го приготвям все по-често. Избрах тази еврейска рецепта, защото тяхната кухня е прочута с вкусните рецепти съдържащи цвекло, и защото ме привлече интересният и много лесен за приготвяне чеснов сос

Адаптирано от The Complete Guide to Traditional Jewish Cooking

Продукти:

1 средно голяма глава цвекло

4-5 с.л зехтин

1 с.л. ябълков оцет

сол и черен пипер на вкус

за чесновия сос:

3-4 скиридки чесън

2-3 филии вчерашен хляб, без коричките

6-7 с.л зехтин

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Цвеклото се измива много добре, като се внимава кожата му да не се нарани. Слага се в достатъчно голям, да го завие от всякъде лист фолио, посолява се, поръсва се с черен пипер и с малко зехтин. Фолиото се завива плътно и се поставя в тава, в загратя на окол 180 градуса фурна и се пече около час, докато омекне добре.

Цвеклото се изважда и се оставя да се охлади напълно, след това внимателно се обелва с ръце.

Цвеклото се нарязва на тънки филийки, посолява се, поръсва се с черен пипер, оцет и зехитн. Сервира се с чесновия сос

На чесновия сос:

Хлябът се накисва за кратко във вода и след това се изтискав с ръце. Чесънът се обелва и заедно с хляба, сол и черен пипер се пасира, като постепено се добавя на тънка струйка зехтин.

Добър апетит!

Други публикации:

Салата от ряпа със заквасена сметана

Пивка салата

Патладжани с мед и джинджифил

Преди 1 година:

Пастет от печени чушки и сирена