Да нахраниш злоядо дете е истинско предизвикателство. Сигурно на много родители е познато чувството на безсилие, което те обзема пред плътно затворена, стисната на чертичка уста придружен от сведен, смръщен, решителен поглед, който не оставя съмнение, че грижливо приготвеното пюре няма да бъде дори опитано. Разбира се, казвам си, нека яде колкото иска, има време – ще свикне, ще се научи, ще и хареса, нали все пак сега започва тепърва да опитва твърди храни. Има още
Много обичам сладкиши с много масло. Личи си и по рецептите в блога, почти няма нещо сладко, на което в продуктите да няма записано поне едно пакетче масло. Ароматът и вкусът веднага се променят, текстурата на сладкиша става прекрасна. Мисля, обаче, че определено не съм правила никакво печиво с повече масло от това бриошово тесто. Също и с повече яйца. Има още
Децата заспаха, а аз си мечтая за торта. Не, не мога да ям торта, на диета съм. От друга страна какво толкова лошо има да си позволя едно парченце торта, после така или иначе ще си го отгладувам. Не, не може, тортата е твърде калорична, твърде разточителна, все пак вместо нея мога да изям поне две огромни купи салата. Има още
Времето навън предполага стоене в къщи, сгушени в топло одеяло. Точно изглеждаше, че идва пролет и Баба Марта реши да поизтупа старите юргани и да ни засипе с пухкав сняг. Какво по-хубаво от това време, човек да се завърти из кухнята и къщата да замирише на масло, шоколад и карамел. Има още
Отдавна не съм писала в блога, въпреки че не съм спирала да готвя, просто не оставаше време и достатъчно хъс за снимки, въпреки че не е секвало желанието ми да пиша за храна и още по-малко желанието ми да снимам. Като че ли фотографията ме „отвлече” повече в посока снимане на децата ми, от колкото в посока снимане на храна. За изминалото време без публикация продължавах да готвя ежедневно за хората, които обичам, за моето семейство, което междувременно се увеличи с още един член – дъщеря ми Хая. И тъй като започнах блога си преди почти 6 години, когато синът ми беше на няколко месеца, реших че 5 тия месец на дъщеря ми е добър повод, за да се завърна към публикации и снимки в него. Майчинството винаги ми е обостряло нуждата да споделям емоциите си около домашният уют, а неговото създаване, за мен май се върти най-вече около печката.
Макар, че не съм почитателка на дебелите палачинки, случи се така, че донесох от едно пътуване в Абу Даби златен сироп, а като че ли най-популярната рецепта за него е именно като гарнитура на американски палачинки.
От Абу Даби се върнах с пълна чанта с всякакви подправки, ядки, есенции за готвене, сладко от фурми. Да попаднеш на щанд за подправки в местен магазин е като сбъднат сън за всеки увлечен от готвенето човек. Влязохме в огромен мол, на чиито приземен етаж имаше наредени на земята високи кошове пълни с канелени пръчки, звездовиден анасон, всякакви видове леща, боб, заатар, нигела, червен пипер от всякакви сортове чушки, познати и непознати зърна. Има още
Отдавна не съм писала в блога, при мен няма нищо ново или различно, просто времето не ми достига за всички неща, които искам или трябва да свърша и неусетно едно от най-любимите ми и носещи удовлетворения занимания – блогът – остана на заден план. Все така готвя, говоря, опитвам и чета за храна, но имам все по-малко време за снимки и за думите преди рецептата, все по-трудно открадвам време за публикация. Но предпразничната суетня и разсипано брашно, поръсено на всякъде, аромат на канела, карамфил и какао, поротокли, мандарини и на печиво туко що извадено от фурната и няколкото свободни дни, ме върнаха към любимото хоби. Има още
Толкова е горещо, че не ми се и помисля за готвене. Вечер, като се прибера гледам да направя нещо бързо за вечеря, така че по възможност да не включвам печката. Обикновено нарязвам домати, сирене, поливам ги със зехтин и поръсвам с магданоз и набързо запичам на грил тигана малко пилешко филе или риба. После на прибежки се изнасям от кухнята и от убийствената и горещина. В тези летни дни имам чувството, че организмът ми работи на бавни обороти, мисълта едва тече, краката и ръцете ми тежат цял тон, искам да изпия литри цитронада и да пъхна главата си в хладилника. Сладолед, маргарита на плажа, пикник на Витоша в прохладата на планината, мента с газирана вода докато се кисна до кръста в басейна, барбекю край някой планински бързей – такива мисли се въртят в главата ми непрекъснато, докато се опитвам да не забелязвам маранята над напеченият от слънцето софийски асфалт. Рожденият ден на блога идва и заминава, а аз не мога да намеря сили да забъркам смес за сладкиш, торта, кексче или нещо подобно на което да мога да забода свещ, която да духна и да отпразнувам отминаването на още една година изживяна с купчина готварски книги на нощното ми шкафче. Има още
Чудно е как понякога само снимката на някое ястие може така да ме заинтригува, че единствената ми мисъл до края на деня ми да е, че трябва след работа да го направя. Така се случи и с овесените крекери с маслини.Напоследък ми е трудно да измисля обяда си в офиса, имайки в предвид, че не ми се излиза от офиса, поради горещината и защото моментът, в който се сещам за ядене е точно когато стомахът ми го припомня със страшна сила към 4-5 следобед, защото улисана в задачи не съм разбрала кога е минал денят. Въпросните крекери ми се видяха толкова подходящи за хрупкане в офиса с чаша айрян, така между другото, че непременно реших ,че ще направя и ще си занеса една доза, за резерв, за момента в който вече стане ясно, че без нещо в стомаха няма да мина, но е прекалено късно за истински обяд. Има още
Днешният пост ще е кратък, след дългия и изморителен ден, който го предшестваше, имам сили само за няколко изречения, да обработя снимките и да форматирам поста. Забързан, задъхан, но и много, много емоционален и весел днешният ден си отива. Като на забързан каданс виждам картини от деня – ставане, кафе, варим яйца, чистим, яйцата се охлаждат, замесваме тесто, малкият държи купата, аз бъркам, той сее брашното, кучето става цялото бяло, разсипваме ядките, събираме ги, бъркаме боята, половината отива по масата, изпадам в ужас, търкаме, пак правим боя, детето усмихнато до уши, пуска яйцата в бурканите от много високо, чува се как яйцата се пукат, смеем се, мажем боя по памук, увиваме яйцата, чакаме, месим тесто отново, разтапяме Нутела, всеки бърка в буркана с по една лъжица, за рулото почти не остава, точим тесто, детето ми скрива точилката, търся я, той се смее, отиваме на разходка, завалява ни дъжд, тичаме по обратния път, целите сме мокри, но ни е весело, рулото е готово, не успяваме да дочакаме да стане утре и го нападаме с по чаша мляко в ръка. Утре пак ще се меси 🙂
Продукти за форма за кекс с диаметър 26 см:
3 ч.ч. брашно
1 пакетче суха мая
200 мл течна, неподсладена сметана
½ ч.ч. захар
3 яйца
4 с.л. прясно мляко
1 ванилия
50 гр. лешници
1 ч.ч. Нутела
малко масло
шепа филирани бадеми
1 ч.ч. .= 250 мл
Приготовление:
Сметаната и млякото се затоплят леко. Брашното и маята се пресяват и се добавят към млякото. Добавят се захарта, яйцата и ванилията и с помоща на миксер с приставка за тесто се разбъркват добре – около 5 минути на максимална степен. Купата с тестото се покрива със свежо фолио и се оставя докато увеличи обема си двойно.
Тестото се размесва на набрашнен плот и се разточва на кора с размери приблизително 30 на 50 см. Нутелата се затопля леко и се размазва върху тестото. Отгоре се поръсват едро смлените лешници. Тестото се навива на руло и се поставя в предварително намаслената форма за кекс. Рулото се намазва с малко разтопено масло и се поръсва с филираните бадеми. Тавата се завива със свежо фолио и се оставя докато рулото увеличи обема си. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна около 40 минути. Рулото се оставя да изстине напълно, преди да се извади от формата
Добър апетит!
Други публикации:
Козунак
Агнешко бутче в билково тесто
Яйчена салата
Преди 1 година:
Шоколадов мус
В кухнята на моето семейство 