Нахутени крекери

Текстът, който пиша преди всяка рецепта, обикновено измислям още докато приготвям ястието, докато забърквам съставките виждам текстурата и усещам ароматът им. Ако тогава не съм успяла, го правя вечер преди да заспя, в моментите в които съм сама със себе си и мислите си, тогава текстът придобива носталгични краски със спомени от детството. Лошото е, че винаги когато седна пред белия лист на екрана на компютъра цялата грижливо измислена история изхвърчава от главата ми и на нейно място остава също така бяло петно каквото виждам и пред себе си на монитора, и започвам отначало да редя думите и мислите си. В същност най-трудно е първото изречение, после празнотата на листа спира да ме плаши и мислите и думите потичат гладко, нататък и тексът се написва на един дъх. Обикновено точно когато завърша последното изречение в главата ми изниква първоначалната история за аромати и вкусове и историята от детството, и тя рядко има нещо общо с туко що написаното от мен. Така и тази история от разказ за аромата на печена леблебия и червени чушки които се разнасят вечер на една малка софийска улица, се превърна в нещо съвсем различно.

Рецептата видях в Fat Free Vegan Kitchen, който наскоро ми препоръча Хриси, и която ме заплени моментално с леснотата на приготовление, с това че е постна и безглутенова. Промених малко подправките, сложих зехтин вместо рапично олио и добавих малко сладък червен пипер в тестото. Допълнителната пикантност, който придава лютият червен пипер в поръската ги прави идеален не само за похапване докато чета или пиша, но и като мезе към бира или червено вино

Продукти:

2 ½ чаена чаша брашно от нахут

6-7 с.л. зехтин

1 ч.л. сладък червен пипер

1/3 – 1/2 чаена чаша вода

1 ч.л. бакпулвер

1 ч.л. сол

Приготовление:

Брашното, червеният пипер, солта и бакпулверът се смесват. Добавя се зехтинът и водата и се размесва докато тестото стане на гладка топка, ако е необходимо се добавя още малко вода. Тестото се разделя на 2 части и се увива във свежо фолио. Оставя се да преседи минимум половин час.

На леко набрашнена повърхност направо върху хартия за печене топките се разточват една по една, докато листът стане 2-3 мм. С остър нож се разрязва на четириъгълници, набожда се с вилица и се поръсва с лютия червен пипер. Изрезките се отстраняват за ново разточване, а крекерите заедно с хартията за печене директно се преместват в тавата. Пекат се в предварително загрята на180 градуса фурна около 15 минути или докато се зачервят, изваждат се и се оставят да изстинат.  Най-хубави са прясно изпечени.

Добър апетит!

Други публикации:

Бирен хляб

Плосък ръжен хляб

Царевични крекери с розмарин

Преди 1 година:

Снежни шоколадови топки

Advertisements

Салата от червено цвекло с чеснов сос

Есента е тук с пълната си сила и красота. Листа във всевъзможни цветове са покрили земята, въздухът е хладно-свеж и щипещ сутрин, леко мъглив, слънцето свети приглушено и се радвам на всеки лъч, който мързеливо пропълзява пред прозореца. Вече не му се сърдя, че е твърде ярко по цял ден и снимките на храната са истинско предизвикателство. Сега се надявам да изгрее, за да мога да снимам. Прозорците на колата сутрин вече са запотени, скоро ще ги откривам заскрежени.

Като дете обожавах да отида в Южния парк и да събирам нападалите цветни листа. Да се заровя в купчината, събрана насред поляната от градинаря, да вдъхвам леко горчивия им аромат, да правя букети от тях, които да подарявам на мама, а тя да им се радва безкрайно, въпреки че само след ден ще трябва да чисти наронилите се на зямата частички от изсъхналите листа.

Пазарът е отрупан с много плодове и зеленчуци, сергиите са пъстри като листата нападали по земята. Обичам изобилието на есента. Все още надявайки се лятото да не си е отишло, самозаблуждавайки се че есента е още далеч, въпреки че е пред очите ми, отивайки на пазар днес, се учудих че вече има бяла ряпа, карфиол, броколи и цвекло. Цвеклото е зеленчук, който рядко използвам , обикновено в украински борш или пък в салата с картофи и заквасена сметана, но ме предизвиква с особения си вкус и с многото полезни вещества да започна да го приготвям все по-често. Избрах тази еврейска рецепта, защото тяхната кухня е прочута с вкусните рецепти съдържащи цвекло, и защото ме привлече интересният и много лесен за приготвяне чеснов сос

Адаптирано от The Complete Guide to Traditional Jewish Cooking

Продукти:

1 средно голяма глава цвекло

4-5 с.л зехтин

1 с.л. ябълков оцет

сол и черен пипер на вкус

за чесновия сос:

3-4 скиридки чесън

2-3 филии вчерашен хляб, без коричките

6-7 с.л зехтин

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Цвеклото се измива много добре, като се внимава кожата му да не се нарани. Слага се в достатъчно голям, да го завие от всякъде лист фолио, посолява се, поръсва се с черен пипер и с малко зехтин. Фолиото се завива плътно и се поставя в тава, в загратя на окол 180 градуса фурна и се пече около час, докато омекне добре.

Цвеклото се изважда и се оставя да се охлади напълно, след това внимателно се обелва с ръце.

Цвеклото се нарязва на тънки филийки, посолява се, поръсва се с черен пипер, оцет и зехитн. Сервира се с чесновия сос

На чесновия сос:

Хлябът се накисва за кратко във вода и след това се изтискав с ръце. Чесънът се обелва и заедно с хляба, сол и черен пипер се пасира, като постепено се добавя на тънка струйка зехтин.

Добър апетит!

Други публикации:

Салата от ряпа със заквасена сметана

Пивка салата

Патладжани с мед и джинджифил

Преди 1 година:

Пастет от печени чушки и сирена

Зелена пролетна супа

Концертът на годината отмина. За жалост аз не бях там и не видях AC/DC, но мъжът ми, който го очакваше с нетърпение от толкова много време ми го преразказа и изпя, сподели емоциите и настроентието на стадиона. Било е невероятно лично преживяване, за всеки един от присъстващите, огромна емоция която не може да се преразкаже. Всички познати, които са били на концерта, се върнаха без глас, поднал от пеенето на песните заедно с групата. Мъж ми все още не може да говори нормално – гласът му и без това нисък, сега е като нещо средно между Дарт Вейдър и Бари Уайт. За това тези дни наблягам на готвенето на различни супи, които да не тормозят гърлото, но да са питателни и полезни. Пазара ми предоставя прекрасен избор – лапад, киселец и коприва. Съчетани в едно правят супата много пролетна и свежа

Продукти:

½ връзка лапад

½ връзка киселец

½ пакетче коприва

1 средно голяма глава лук

1 стиска фиде

1 ч.л. червен пипер

1 ч.л. концентрирано доматено пюре

1 с.л. зехтин или олио

сол и черен пипер на вкус

2 литра вода

Приготовление:

Лапада, киселеца и копривата се измиват добре. Дебелите стъбла на киселеца се изрязват. Листните се нарязвата на дребно.

В тенджера се загрява олиото и се задушава нарязания на ситно лук за 2-3 минути. Добавят се нарязанете листни, водата, солта, черния пипер, червения пипер. Тенджерата се захлупва и супата се оставя да ври на бавен огън около 20 тина минути. Добавя се фидето и доматеното пюре и се вари още около 15 минути.

Супата се сервира топла или студена

Добър апетит!

Други публикации:

Шафранова крем супа с праз и картофи

Пъстра пролетна супа с тиквички

Минестроне

Пастет с пушена сьомга и крема сирене

Два дни преди рождения ми ден, екипът на сп. Меню се свърза с мен, за да ме поканят да готвя в тяхната кухня за майският брой на списанието. Времето да взема решение какво точно ще сготвя беше много малко, а вълнението голямо. Беше късно вечерта, с мъжа ми, който е и най-голямата ми подкрепа, консултант, дегустатор и фотограф на снимките в блога, разтворихме дебели книги, стари тефтери и започна едно голямо чудене, каква да е рецептата. Искаше ми се да е нещо бързо и лесно за приготвяне, така че с няколко движения да бъде готово, и едновременно с това да бъде много вкусно и любимо. Така решението за рецептата, която предствах в списанието дойде почти веднага. Готвенето в уютната кухня на списанието премина неусетно в сладки приказки с главната редакторка, а снимките бяха истинско приключение.

Други публикации:

Рулца от сьомга с козе сирене

Сьомга на скара

Риба в тесто

Крем Брюле

От известно време мъжът ми говори за невероятния крем „Дипломат”, който е приготвяла сестрата на баба му, когато той е бил малък. Много искаше да му приготвя такъв, защото в спомените му беше останал като невероятно вкусен десерт. Естествено веднага потърсих рецепти в нета. Навсякъде където прочетях за този крем, се оказваше че съдържа голямо количество захаросани плодове, лимонови и портокалови корички. Много се учудих, защото знам колко необича моят мъж подобни захаросани плодове. Помислих си, че или с времето вкусовете му са се променили или пък крем “Дипломат” от спомените му, не е никакъв крем “Дипломат”. Разпитах го подробно и от това което успя да се сети и да ми разкаже го оприличих най-много на крем Брюле. И веднага направих. Дадох лъжичка за дегустация и зачаках. Кремът стана страхотен, но разочарованието беше на лице – това не беше крем “Дипломат” от неговото детство. Нищо търсенето продължава, а днес свекърва ми се обади да каже, че е намерила една стара, изписана на ръка тетрадка с рецепти на тавана. Умирам от нетърпение да я разлистя и да открия дали тайната се крие там

За крем брюле има бърз и не толкова бърз вариант за приготовление. И двата, разбира се, включват жълтъци и сметана. Бързият се прави като се разбъркат жълтъците със подсладена сметана. На българският пазар подсладената смената, която се предлага и съм намирала е на растителна основа, което веднага прави вкусовите и качества не толкова добри. За по-бавният вариант се ползва животинска неподсладена сметана, която е чувствително по-скъпа, но и по-вкусна. Добавя се шушулка ванилия за дълбочина на вкуса. По-бавно в приготовлението е това, че за да се разтопи захарта и за да се извлече аромата на ванилията сметаната се загрява до кипване. В по-бързия вариант тази стъпка е пропусната, защото сметаната вече е подсладена, а ванилията се добавя от готово прахче. Аз направих крема и по двете технологии. Снимките са на крем Брюле по по-бързата технология

Продукти за вариант 1 – за 5 порции

4 малки жълтъка

1 ½ чаша подсладена сметана

1 прахче ванилия

5 ч.л. захар

Приготовление:

  1. Жълтъците се отделят от белтъците.
  2. Жълтъците се разбъркват с тел или вилица и се добавя сметаната и прахчета ванилия. Сместа се разбърква леко до хомогенизиране и се разпределя между съдовете за печене.
  3. Фурната се загрява на 170 градуса. В тава се поставят рамекините и се налива вряла вода, колкото да покрие 2/3 ти от стените им. Пече се около 50 минути или докато кремът започне да стяга, като внимавате водата да не завира. Когато започне да се изпарява, се долива още малко топла вода.
  4. За да получите карамелизирана коричка, след като кремът е готов, го поръсвате с по 1 ч.л. захар и връщате на най-горна решетка в загрята на 250 градуса фурна на грил за около 5 минути

Продукти за вариант 2 – за 5 порции

4 малки жълтъка

1 ½ чаша неподсладена животинска сметана

½ чаена чаша захар

1 шушулка ванилия

5 ч.л. захар

Приготовление:

  1. Жълтъците се отделят от белтъците.
  2. Половината от сметаната, захарта и семената от шушулката ванилия се разбъркват добре и се загряват до кипване, като се бърка непрекъснато.
  3. Сметаната се оставя да се охлади леко и се добавя другата половина студена сметана. Когато сместа се охлади до степен, че да е приятна на пипане и да не пари се прибавя на тънка струйка към жълтъците и се разбърква добре. Сместа се прецежда през ситна цедка, за да се отстранят всички по-едри частици.
  4. Сместа се разпределя между съдовете за печене.
  5. Фурната се загрява на 170 градуса. В тава се поставят рамекините и се налива вряла вода, колкото да покрие 2/3 ти от стените на съдовете. Пече се около 50 минути или докато кремът започне да стяга, като внимавате водата да не завира. Когато започне да се изпарява, се долива още малко топла вода.
  6. За да получите карамелизирана коричка, след като кремът е готов, го поръсвате с по 1 ч.л. захар и връщате на най-горна решетка в загрята на 250 градуса фурна на грил за около 5 минути

Добър апетит!

Други публикации:

Пана кота с ром и домашно черешово сладко

Карамелов пай

Бисквити със шоколад и орехи

Некулинарно

Наскоро Ирина , Дани и Дани ме поканиха да участвам в играта

В нея те ме приканиха да изброя 10 неща, които ме правят щастлива и да споделя 5 неща, които не знаете за мен

Да си призная втората част ме затрудни повече, първата е лесна – има толкова много неща, който ме правят щастлива

И така, ето ги:

  1. Усмивката на детето ми, протегнатите му ръчички за гуш и времето вечер, в което го приспивам, когато сгушен и притихнал, стиснал с ръчичка пръста на ръката ми
  2. Мъжът ми, любовта и спокойствието, което изпитвам от както го познавам
  3. Дъждовен ден, в който капките тихо барабавят по прозореца, а аз съм на сухо и топло, а птичките пеят в клоните на близкото дърво
  4. Шофирането. Задръстването не ми пречи, дава ми възможност да послушам любима музика
  5. Вкусната храна и блогът ми, както и всички вие читателите, които го посещавате и споделяте страста ми към храната. Започнах блога на шега, и изключително много ви благодаря за посещенията, които за по-малко от година станаха над 1500 на ден.
  6. Моментите, когато наблюдавам синът ми как си играе и открива света
  7. Да наблюдаваме облаците, излегнати на тих, самотен плаж и да ги оприличаваме на чудовища и животни
  8. Да прекарам време в книжарница, разлиствайки страниците на книгите
  9. Нова готварска книга, подарена с любов от мъжа ми
  10. Радоста на кучето и размаханата с любов опашка, когато се прибираме в къщи

Ето и 5 те неща, който не знаете за мен

  1. Работя в софтуерна фирма
  2. Имаме прекрасен черен лабрадор – Ерна – най-доброто и сърцато куче на света
  3. Преди да родя, играехме с мъжа ми World of Warcraft. Напоследък не ми остава време за това хоби, но преди имах много imba holy priest :-), с който бях овършала всички 25 човешки райдове в TBC
  4. Имаме прекрасен черен лабрадор
  5. Мечтаем за малка къща в Родопите, в която да отидем да живеем, когато остареем и детето порасне

Ще се радвам да нуча повече неща за Ерна, Мария , Съни , Дими, Мария и им предавам щафетата, за да продължат играта.

Весели празници!

Първата коледна картичка получих от Димитрана. Прекрасна разходка из празнично украсена Виена. После последваха картички и от други приятели.

Време е да поднеса и аз моите пожелания към

Дани , Димитрана, Мими, Нанита, Диани, Лати, Краси, Зори, Вики,  Ирина, Ивейн, Блага, Силвия,  Лоис , Мария, Ернеста , Съни, Еол , Ирония

и към всички мои читатели.

Надявам се празниците да са топли и уютни, да се радвате на любовта и уважението на близките ви хора, да сте здрави и щастливи!

Весели празници!