Задушени зеленчуци с пиле и амарант

Хората казват, че едно дете променя много светогледа на родителите си и това със сигурност е така. Ставаме по-отговорни, по-загрижени, нещата от които се вълнуваме се променят. И аз, както всяка майка, искам да осигуря на детето си каквото зависи от мен, така че да получи най-доброто. И под най-доброто нямам в предвид все неща, които се купуват с много пари, а грижа, възпитание и добри навици. Това се оказа една от най-трудните задачи, пред които съм се изправяла. Всеки ден си лягам с анализ за нещата, които съм направила или не, които съм казала и съм пропуснала да кажа на Шуш, задавам си въпросът, а добре ли напарвих като…? а  може би трябваше да постъпя по друг начин?, аналазирайки ситуациите от деня. Задавам си въпроса добър родител ли съм и се чудя как да направя така, че да стана по-добра в ролята си на възпитател, приятел, човек формиращ едно малко човече, така че един ден да съм спокойна за него и решенията, които взима за живота си, да знам че ще е щастлив, добър и отговорен човек. Знам че в това си начинание не съм сама, че с мъжа ми сме партньори в тази задача и че ако някой залитне в неправилна посока, другият ще го върне в правилната. И макар това да не прави нещата по-малко отговорни, поне ги прави по-лесни. Опитваме се да вървим с бавни крачки и методично да проучваме всяка недостатъчно позната ни област. Така, когато дойде време да захранвам моят Шуш, започнах усилено да чета всякакви материали за детското хранене, препоръки на педиатрични организации, започнах да общувам с родители споделящи моите разбирания и да обменяме опит относно захранването. Открих много нови, непознати за кухнята ми продукти като амарант и киноа, за които бях чувала че съществуват, но никога не бях опитвала. Разбрах, колко ограничена е кухнята ни от към зърнени храни. Жито, ориз, леща, боб, това са нещата, които без да се замисля мога да кажа, че ядем що годе редовно и от деца. Овесени ядки, ръж, нахут, елда, просо рядко присъстват на трапезата ни просто нямаме навика да ги готвим, а в същност освен полезни са и много вкусни. Амаранта се оказа доста любим на моят син, а в последствие се хареса и на мен, особено в комбинация със задушени зеленчуци.

 

Продукти:

Около ½ чаена чаша амарант

10-15 см стрък праз

1 морков

1 малка глава броколи

1 с.л. зехтин

½ пилешко филе, предварително сварено – опционално

лимонов сок, сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Пилешкото филе се нарязва на праченца и се сварява, бульонът се запазва.

Амаранта се измива и се поставя заедно с пилешкия бульон на котлона да заври докато набъбне, около 10 тина минути, след това се добавя пилешкото филе. Междувременно морковът и празът се нарязват на ситно, броколите се накъсват на розички. Към амаранта се добавят първо морковите, а когато омекнат праза. Ако е необходимо се долива още вода или бульон. Добавя се малко сол и черен пипер, ако ще се ползва. 4-5 минути преди да се свали от котлона се добавят и розичките броколи. Преди сервиране се поръсва със зехтин и лимонов сок.

Добър апетит!

Други публикации:

Детска крем супа с тиква и просо

Детски ръжени солети

Запеканка с просо

Преди 1 година:

Яйца с коприва