Дюлеви бонбони

Обичате ли дюли? До скоро не ми беше хрумвало, че този така вкусен (за мен) плод в същност е доста непопулярен и не така любим на доста голяма част от хората. Първо беше сблъсъкът с реакцията на мъжа ми, който ме видя да се прибирам щастлива от пазар с 3 огромни дюли. Радвайки се и показвайки му придобивката и бърборейки бързо изброявайки нещата, които бих могла да направя от тях, той попари ентусиазма ми с думите….”ааа, ама ти си ги била купила тези дюли, аз мислех, че някой ти ги е подарил. Как може хората да го продават това, и да си мислят, че някой ще го купи, то за нищо не става…”. Познавайки отявленото му презрение към всичко по-кисело от банан, почти не му обърнах внимание на тази забележка. Последва коментар от свекърва ми, „уххх ,че кисело нещо са това дюлите” и от няколко колеги, на които занесох да опитат готовите бонбони, но които ги заобикаляха от далеч, защото „то дюлата не е плод, ама и за зеленчук не става, абе за нищо…” и даже не пожелаха да ги пробват, въпреки уверенията ми, че бонбоните не са кисели. Лично аз предпочитам този плод на сладко или компот. Не съм се престрашавала още да сготвя една отдавна набелязана рецепта за телешко с дюли, но и нейният ред ще дойде.

Дюлите, които взех реших да направя на бонбони. Или по-скоро на захаросани плодови блокчета. С интерес разбрах, че в испаноговорящите страни се продава такъв продукт наречен Dulce de Membrillo. Казах си, че нищо което се нарича Dulce, не може да е лошо и не вкусно, изхождайки от това, че съм с абсолютна абстиненция към Дулсе де лечето. Наистина, макар, че не приличат на традиционни бонбони, такива каквито сме свикнали да виждаме по магазините, са изключително вкусни, със силен плодов аромат на дюла, съвсем лека кисела жилка, хрускаща захар по повърхността им и лично аз ги намирам за много приятни с глътка черно кафе, което допълнително подчертава вкусът им.

Продукти за около 30 бонбона:

3 гореми дюли – общо около 1 кг

1 шушулка ванилия

½ кг. захар

захар за овалване

Приготовление:

Дюлите се измиват добре и се нарязват на едри парчета. Слагат се в дълбока тенджера заедно със семенцата от шушулката ванилия и се заливат с вода, така че тя да ги покрие. Варят се докато дюлите омекнат. Свалят се от котлона, водата се изсипва и отделя (дюлевият сок е много вкусен), дюлите се изцеждат много добре. Ципата и семките им се отстраняват, а плодът се пасира. След това се минава през цедка. Пюрето се поставя на котлона заедно със захарта и се вари на бавен огън, като се бърка, докато сладкото започне да се отделя от стените на съда.

Тава се застила с хартия за печене и сместа се изсипва, като повърхността и се заглажда с намокрена шпатула или лъжица. От тук на татък може да оставите на сухо място тавата да престои около седмица или да сушите във фурната на 50 градуса за 4-5 часа или докато стане като желе. Аз избрах метода със сушенето във фурната. След като сместта изстине се нарязва на кубчета с влажен нож. Всяко кубче се овалва в кристална захар. Ако бонбоните все още са леко влажни, могат да се оставят да престоят на стайна температура няколко часа, за да изсъхнат.

Добър апетит!

Други публикации:

Карамелови бонбони с лешници

Захаросани портокалови корички

Масапан

Преди 1 година:

Банофи пай