Хлебни гризини с ябълка и печени зеленчуци в хартия за малки злоядковци

Да нахраниш злоядо дете е истинско предизвикателство. Сигурно на много родители е познато чувството на безсилие, което те обзема пред плътно затворена, стисната на чертичка уста придружен от сведен, смръщен, решителен поглед, който не оставя съмнение, че грижливо приготвеното пюре няма да бъде дори опитано. Разбира се, казвам си, нека яде колкото иска, има време – ще свикне, ще се научи, ще и хареса, нали все пак сега започва тепърва да опитва твърди храни. Има още

Advertisements

Пълнозърнести овесени крекери с маслини

Чудно е как понякога само снимката на някое ястие може така да ме заинтригува, че единствената ми мисъл до края на деня ми да е, че трябва след работа да го направя. Така се случи и с овесените крекери с маслини.Напоследък ми е трудно да измисля обяда си в офиса, имайки в предвид, че не ми се излиза от офиса, поради горещината и защото моментът, в който се сещам за ядене е точно когато стомахът ми го припомня със страшна сила към 4-5 следобед, защото улисана в задачи не съм разбрала кога е минал денят. Въпросните крекери ми се видяха толкова подходящи за хрупкане в офиса с чаша айрян, така между другото, че непременно реших ,че ще направя и ще си занеса една доза, за резерв, за момента в който вече стане ясно, че без нещо в стомаха няма да мина, но е прекалено късно за истински обяд. Има още

Салата с гриловани тиквички, сирене бри и чери домати

Хубаво нещо е почивката. 2 седмици далеч от града, от телефони, интернет, шум и прах. 2 седмици само за семейството и себе си, опитвайки се да хвана всеки миг, да го преживея изцяло и да го запазя грижливо в сърцето си, за да не го забравя никога.

Мигове на щастие, на сияещи детски очички, тичащи боси в тревата крачета, плискащи се във водата ръчички, бъбриво размахана кучешка опашка, песента на магаренце в далечината, весело прехвърчащи лястовички, бързащи да нахранят пилетата си. Всичко това концентрирано в огромна доза щастие, която ме заливаше непрекъснато през ваканцията.

Снимах много, за да мога да запазя поне късче от това лято, сигурно някой ден когато остареем много с умиление ще разглеждам кадрите на това лято. Тази отпуска си дадох почивка от всичко, даже и от готвенето. Мъжът ми с радост пое задълженията по семейното изхранване с приготвянето на чудно барбекю по два пъти на ден, в което той е всепризнат майстор. На мен оставаше радостта да накълцам малко домати и сирене с маслини за салата без особени претенции, такава в която спокойно можеш да топнеш с два пръста туко що изпечения на скарата хляб и да си спомниш за времето, когато беше дете на гости при баба. Понякога, много рядко ми се приискваше да направя някаква по-специална салата, по-скоро като основно ястие за мен, отколкото като допълнение към скарата, която да съчетае свежестта на зеленчуците, аромата на жарта и мекотата на едно от любимите ми сирена – бри.

Продукти за около 2 порции:

1 салата, маруля или айсберг

2 шепи чери доматчета

1 тиквичка

около 100 грама сирене Бри

зехтин, сол, лимонов сок на вкус

черен пипер

Приготовление:

Тиквичките се измиват, обелват и се нарязват на ивици от по 2-3 мм. Подсушават се и се гриловат на барбекю или тиган. Поръсват се със малко сол, черен пипер, зехтин и лимонов сок.

Салатата, айсбергът или марулята се измиват и накъсват на парчета. Доматите се измиват и по-едрите се разполовяват и се прибавят към салатата. Подправят се с сол, лимонов сок и зехтин и се разбърква добре, за да се овкуси равномерно. Ивиците тиквичките се навиват на рула и се подреждат в чинията. Сиренето бри се нарязва на кубчета и се поръсва върху салатата.

Сервира се с препечен хляб

Добър апетит!

Други публикации:

Пивка салата

Салата от зелен боб

Табуле

Преди 1 година:

Пиле с чесън и мащерка на скара

Салата с риба тон

Със затоплянето на времето, удължаването на денят и разходките след работа с детето, времето и желанието за дълго въртене около печката за някоя сложна гозба силно намалява. В същото време в офиса, за обяд не ми се иска да ям банички, соленки, сандвичи, но от друга страна не ми се занимава да си нося домашно приготвена храна. Така все по-често се обръщам към салатите във всякакъв вид и комбинация, но бедата идва когато само нарязани и подправени зеленчуци не са ми достатъчни и искам нещо по-питателно, особено в средата на натоварен работен ден. Тогава на помощ идва една рецепта, която много обичам, не отнема време и е особено вкусна с аромата си на лайм. Идеална е и за приготвяне набързо за обяд през почивните дни и която даже мъжът ми оцени и хареса, въпреки че царевицата, според него става само на пуканки, иначе е обикновен фураж:)

Продукти за 2 порции, като основно ядене:

1 консерва риба тон в растително масло

1 консерва царевица

1 авокадо

сокът на половин лайм

сол и черен пипер на вкус

щедро количество зехтин

малко прясно нарязан копър

 

Приготовление:

Авокадото се разполовява, кората и костилката му се отстраняват и се нарязва на парчета. Всички съставки семесват добре. Сервира се с препечен хляб

Добър апетит!

Други публикации:

Табуле

Салата от сурови тиквички Labrex

Гуакамоле

Преди 1 година:

Крем супа от червена леща

Фарината (плосък нахутен хляб)

Фарината, е традиционнен италиански плосък хляб от нахутено брашно и е особено популярен по крайбрежието между Ница и Пиза. Хрупкав, тънък като палачинка и изключително лесен за приготвяне, доста бързо ми стана любим с уханието си на зехтин, розмарин и леблебия. Най-вкусен е току що опечен, поръсен с черен пипер и морска сол и щедро гарниран с моцарела, козе или бяло саламурено сирине полято с допълнителна доза зехтин и лют червен пипер, малко маслини. Прекрасен е като допълнение за всякакъв вид салати като бърза и лесна лека вечеря. Въпреки,  че съставките му са изключително малко и много прости, постен, безглутенов е и без набухватели този хляб изкушава с аромата и вкусът си.

Продукти за 2 тънки фаринати с диаметър около 26 см

1 ¼ чаена чаша нахутено брашно

1 – 1 ½ чаена чаша вода

сол и черен пипер на вкус

5-6 с.л. зехтин

клонче ситно нарязан пресен розмарин или щипка сух

няколко листенца салвия (опционално)

Приготовление:

Нахутеното брашно, солта, черния пипер, подправките и водата се смесват до получаването на рядка каша с консистенция на боза. Ако е необходимо се добавя повече или по-малко от посоченото количество вода. Сместа се оставя да престои около час-два. В кръгла тава се изсипват няколко лъжици зехтин и след това се изсипва половината от тестото. Пече се в предварително загрята на 230 градуса фурна около 20 тина минути или докато стане препечена по краищата и хрупкава. Сервира се топла.

Добър апетит!

Други публикации:

Плосък ръжен хляб

Арабски питки

Нахутени крекери

Преди 1 година:

Кюфтенца от коприва с овесени ядки

Бавно печена свинска плешка

На празниците цялото смейство се събира около трапезата, радостни че отново са заедно, споделяйки емоциите от изминалата година и кроящи планове за бъдещето. Време в което бабите и дядовците са погълнати изцяло от внуците, бързащи да им се нарадват и да открият късче от младостта си и себе си в  тях. Децата залисани в подаръците, шумотевицата и приповдигнатото настроение. Бащите и техните бащи насядали около масата на чашка ракия, табла и сладка приказка, обсъждащи политиката, живота и младото поколение. Жените залисани в кухнята бързащи да зарадват гостите си с вкусно ястие. За тези моменти винаги предпочитам бърза за подготовка и вкусна рецепета, която не изисква много усилия в кухнята, за да мога да си спестя умората  и в същото време да ми остане достатъчно време, за да  гледам цялата празнична суетня около мен и да се радвам на семейството си. Тази година избрах да приготвя бавно печена свинска плешка с мед и уиски, а за гарнитура картофки със салвия. Месото става крехко, и то няма как да е по друг начин след 3 часово печене на бавен огън, а коричката му хрупкава и аромтна. Картофите и салвията допълниетлно подчертават вкусът на  месото. С чаша хубаво червено вино и домашен уют къщата ухае на празник.

Продукти:

1 обезкостена свинска плешка около 1,5-2 кг

сол, черен, червен и бял пипер на вкус

7-8 с.л. зехтин

1 с.л уиски

1 ч.л. мед

За картофките :

5-6    илил повече големи картофа

1-2    листенца салвия

¼-1/2 чаена чаша бира или вода

Приготовление:

Плешката се измива и подсушава добре. Намазва се със зехтин от всички страни и се поръсва обилно със сол. Натърква се с червен пипер и се поръсва със черен и  бял пипер. В тава се сипват 5-6 с.л. зехтин, плешката се поставя в средата и се слага да се пече в предварително загрята на 220 градуса фурна. След 5 минути се обръща от другата страна и след още 5, когато месото се е позапържило, фурната се намалява на 150 градуса. Уискито и медът се разбъркват и с тях се намазва месото от всякъде, връща се във фурната и се оставя да се пече 3-4 часа, като посредата на времето се обръща.

Картофите се нарязват на шайби с дебелина 3-4 мм. Месото се изважда от тавата и в сокът от печенето се слагат картофите, посоляват се и се слагат листенцата от салвия. Фурната се засилва на 230 градуса, налива се водата или бирата, разбъркват се добре и се връщат във фурната докато станат златисти, като се разбъркват от време на време. Месото се връща при картофите и се оставят във фурната за още 5 минути. Сервира се топло

Добър апетит и весели празници!

Други публикации:

Пържоли на скара

Кавърма

Свинско с лук

Преди 1 година:

Греяно вино

Нахутени крекери

Текстът, който пиша преди всяка рецепта, обикновено измислям още докато приготвям ястието, докато забърквам съставките виждам текстурата и усещам ароматът им. Ако тогава не съм успяла, го правя вечер преди да заспя, в моментите в които съм сама със себе си и мислите си, тогава текстът придобива носталгични краски със спомени от детството. Лошото е, че винаги когато седна пред белия лист на екрана на компютъра цялата грижливо измислена история изхвърчава от главата ми и на нейно място остава също така бяло петно каквото виждам и пред себе си на монитора, и започвам отначало да редя думите и мислите си. В същност най-трудно е първото изречение, после празнотата на листа спира да ме плаши и мислите и думите потичат гладко, нататък и тексът се написва на един дъх. Обикновено точно когато завърша последното изречение в главата ми изниква първоначалната история за аромати и вкусове и историята от детството, и тя рядко има нещо общо с туко що написаното от мен. Така и тази история от разказ за аромата на печена леблебия и червени чушки които се разнасят вечер на една малка софийска улица, се превърна в нещо съвсем различно.

Рецептата видях в Fat Free Vegan Kitchen, който наскоро ми препоръча Хриси, и която ме заплени моментално с леснотата на приготовление, с това че е постна и безглутенова. Промених малко подправките, сложих зехтин вместо рапично олио и добавих малко сладък червен пипер в тестото. Допълнителната пикантност, който придава лютият червен пипер в поръската ги прави идеален не само за похапване докато чета или пиша, но и като мезе към бира или червено вино

Продукти:

2 ½ чаена чаша брашно от нахут

6-7 с.л. зехтин

1 ч.л. сладък червен пипер

1/3 – 1/2 чаена чаша вода

1 ч.л. бакпулвер

1 ч.л. сол

Приготовление:

Брашното, червеният пипер, солта и бакпулверът се смесват. Добавя се зехтинът и водата и се размесва докато тестото стане на гладка топка, ако е необходимо се добавя още малко вода. Тестото се разделя на 2 части и се увива във свежо фолио. Оставя се да преседи минимум половин час.

На леко набрашнена повърхност направо върху хартия за печене топките се разточват една по една, докато листът стане 2-3 мм. С остър нож се разрязва на четириъгълници, набожда се с вилица и се поръсва с лютия червен пипер. Изрезките се отстраняват за ново разточване, а крекерите заедно с хартията за печене директно се преместват в тавата. Пекат се в предварително загрята на180 градуса фурна около 15 минути или докато се зачервят, изваждат се и се оставят да изстинат.  Най-хубави са прясно изпечени.

Добър апетит!

Други публикации:

Бирен хляб

Плосък ръжен хляб

Царевични крекери с розмарин

Преди 1 година:

Снежни шоколадови топки