Торта Троен шоколад

 

Децата заспаха, а аз си мечтая за торта. Не, не мога да ям торта, на диета съм. От друга страна какво толкова лошо има да си позволя едно парченце торта, после така или иначе ще си го отгладувам. Не, не може, тортата е твърде калорична, твърде разточителна, все пак вместо нея мога да изям поне две огромни купи салата. Има още

Advertisements

Панфорте

Помните ли бонбоните Карамел Му от детството? Онези кафяви блокчета дъвчаща сладост карамел, които си купвахме когато ни останеше ресто от половинката хляб в бакалията. Обожавах ги – това беше един от вкусовете но моето социалистическо детсво. Сега си представете този карамелен вкус, но с добавени хрупкави парчета лешници и бадеми, сушени плодове и дъхът на разтопен шоколад обогатен с канела и аромат на празник и ще получите сравнително пълна представа за вкусът на десерта от днешната рецепта – Панфорте. Има още

Чийзкейк „Зебра“ и честита 3та година на блога

Толкова е горещо, че не ми се и помисля за готвене. Вечер, като се прибера гледам да направя нещо бързо за вечеря, така че по възможност да не включвам печката. Обикновено нарязвам домати, сирене, поливам ги със зехтин и поръсвам с магданоз и набързо запичам на грил тигана малко пилешко филе или риба. После на прибежки се изнасям от кухнята и от убийствената и горещина. В тези летни дни имам чувството, че организмът ми работи на бавни обороти, мисълта едва тече, краката и ръцете ми тежат цял тон, искам да изпия литри цитронада и да пъхна главата си в хладилника. Сладолед, маргарита на плажа, пикник на Витоша в прохладата на планината, мента с газирана вода докато се кисна до кръста в басейна, барбекю край някой планински бързей – такива мисли се въртят в главата ми непрекъснато, докато се опитвам да не забелязвам маранята над напеченият от слънцето софийски асфалт. Рожденият ден на блога идва и заминава, а аз не мога да намеря сили да забъркам смес за сладкиш, торта, кексче или нещо подобно на което да мога да забода свещ, която да духна и да отпразнувам отминаването на още една година изживяна с купчина готварски книги на нощното ми шкафче. Има още

Шоколадова торта с Нутела и лешници

Мразя да снимам торти. Мъка и то голяма, или ще ми се блърне детайлът там където не искам, или обективът ще ми е неподходящ или ще я правя до толкова късно, че светлината ще си отиде и няма да успея да я снимам въобще. Но за сметка на това обожавам  да участвам в изяждането на тортата, да гледам рожденика колко е щастлив когато я види. Мразя да украсявам торти, направо ме побиват тръпки при мисълта да щприцовам цветенца и да украсявам страничния борд. Последното го ненавиждам особено много, защото винаги става страшен хаос от нападал по земята крем или ядки или и двете, за радост на кучето. Обаче обожавам да пека блатовете, да усещам аромата им от фурната да заспивам с мисълта за това с какъв крем биха си подхождали. Нищо в този свят не е идеално, за жалост не може да се прави торта само с блатове и крем, но без украсяването. Когато се учех да шофирам много ми се искаше инструктора да избира все улици с предимство и без завои. Последните особено много ме изнервяха, първите няколко урока направо затварях очи когато трябваше да завъртя волана, не дай си боже да трябваше да завия на ляво. Задавах особено умният въпрос – „Добре сега, ясно тръгвам и въртя волана – на колко градуса да го извия?” След това намирах инструктора свит на седалката от смях. Сега, след време, след като карам вече години наред ми е по-приятно, ако пътя не е еднообразен и има завои, препятствия, хлъзгаво е или мокро. В същност обичам да правя торти, да карам кола, точно заради съвкупността от всички тези емоци около тях, не въпреки тях. Това ме кара, да изпитвам собствените си умения, да научавам всеки път нещо ново, да искам всеки път нещата да са направени по-добре.

Тортата, за която е днешния пост, е по случай рождения ден на мъжа ми, който мина неотдавна. Направих я много шоколадова с крем от сметана и нутела, а блатовете с допълнително смлени лешници за допълване на вкуса

Ще ми се да му пожелая винаги да сме заедно и  не въпреки лошите ни страни, а и заради тях, да се обичаме.

 

Продукти за форма за торта с диаметър 26 см
За блатовете:
200 гр. сурови лешници
2/3 ч.ч. брашно
2/3 ч.ч. какао
1 ½ ч.л. бакпулвер
8 яйца
1 ½ ч.ч. захар
1 ванилия
½ ч.ч. прясно мляко

За крема:
500 мл. неподсладена сметана за биене
1 ½ ч.ч. нутела
½ ч.ч. прясно мляко

За украса:
200 мл неподсладена сметана за биене
1 с.л. пудра захар
100 гр. лешници
2-3 с.л. нутела

Приготовление:

На блатовете:
Лешниците се смилат на дребно в кухненски робот или блендер. Смесват се с брашното, какаото и бакпулвера в голяма купа.
Яйцата се разделят на белтъци и жълтъци. Жълтъците заедно с 1 ч.ч. захар се разбиват с миксер докато се сгъстят и побелеят. Жълтъчната смес се смесва със шпатула със сухите съставки, като се редува с млякото.
Белтъците заедно с останалата захар се разбиват на твърд сняг и постепенно се добавят към останалите съставки.
Тава със свалящи се стени се постила с хартия за печене, а стените и се намасляват. Сместа се изсипва в тавичката и се пече в предварително загрята на 190 градуса фурна около 45-50 минути или докато клечка за зъби забита в центъра излезе суха. Блата се изважда от фурната оставя се да се охлади и се освобождава от формата за печене. Преди да се разреже се оставя да се охлади напълно.
С гладък нож блата се разделя на 3 части.

На крема:
Добре охладената сметана се сипва в охладена купа и се разбива на пухкав крем. За по-добър ефект, перките на миксера могат да се охладят преди разбиването в камерата за няколко минути.
Течният шоколад се загрява леко на водна баня или в микровълновата фурна за да се размекне. Добавя се към сметаната и със шпатула се разбърква докато се смеси добре.

Сглобяване на тортата:
Първия блат се връща във формата със свалящи се стени и се напоява с 1/2 та от прясното мляко. Отгоре се разпределя 1/2 та от крема. Същото се повтаря и с останалите блатове, мляко и крем, като най-горният блат не се напоява и не се маже с крем. Тортата се прибира в хладилника за час, за да стегне. След това се освобождава от формата.
В купа се разбива сметаната заедно с лъжицата пудра захар докато стане на пухкав крем. С крема се намазва тортата отгоре и отстрани. Цели лешници се подреждат по двата борда на тортата. Останалите лешници се начупват и с тях се полепва страничния борд. Нутелата се разстопява леко и с лъжица или нож се поръсва върху тортата

Добър апетит!

Други публикации:

Торта за моята любов

Ягодово-цитрусова торта с крем муселин

Детска торта без захар

Преди 1 година:

Торта за моя любим

Шоколадов тарт

Синът ми имаше рожден ден и както си е редно цял ден правих торта. Исках да е най-красивата и вкусната, да е такава каквато си е представял и каквато ми разказа, че иска да бъде. Задължително трябваше да има посипани цветни бонбонки отгоре и цветни балони от фондан и шоколадова глазура. Скоро преди да дойдат гостите трябваше да нанеса шоколадовият ганаш и да довърша украсата, но…той просто се пресече. Гледах го и си мислех, че това няма начин да е истина, ами сега – нямах резервен план, нямах нищо с което за 30 минути да покрия тортата, нямаше време да разточвам фондан, нито да правя някакъв крем. Последва бясно ровене из шкафовете – нищо, хладилника – хм едно масло и захар, но от дете мразя до припадък маслен крем по тортата, не можех да го причиня на детето. Така, че нямах друг избор освен по спешност да изпратя мъжът ми до магазина за сметана и да покрия тортата с пухкавия и крем. Така 5 минути преди да дойдат гостите вече имахме торта с бонбони, но не и снимка на тортата, а самата тя беше далеч, далеч от първоначалния замисъл. За това днешната рецепта няма да е за торта, макар че трябваше да е, а ще е за шоколадов тарт, който направих на другият ден за наш скъп роднина, който беше дошъл отдалеч, за да види малкият ми непослушник и да го поздрави за рожденият му ден.

Рецептата за тарта е от прекрасната книга „The golden book of deserts”  , книга която ме заплени със снимките си и класическите си рецепти за десерти. Това беше подаръкът за мен под коледната елха от съпругът ми и още щом видях златистите и страници бях запленена моментално. Истинско бижу като оформление и съдържание, книгата дълго ме държа пленена, опитваща се да реша кое от нея да направя по-напред. Шоколадовият тарт, разбира се, бе първи – толкова много шоколад, какао и масло на едно място не може да бъде пренебрегнато и да бъде оставено за по-късно. Хрупкаво тесто, и мек трюфелен пълнеж, бита сметана за гарнитура, прекрасен акомпанимент за следобедното горчиво кафе с приятни и обичани хора

Продукти за кръгла тава с диаметър 26 см, 8-10 парчета:
За тестото:
1 ч.ч. брашно
¼ ч.ч. какао
½ ч.ч. пудра захар
100 гр. студено масло
1 жълтък
2-3 с.л. ледено студена вода
За пълнежа:
350 гр. черен шоколад
180 гр. масло
2 жълтъка
2 яйца
2 с.л. захар
1 с.л. какао

пудра захар за сервиране
бита сметана за сервиране

Приготовление:
На тестото:
Брашното и какаото се смесват, добавя се захарта, студеното масло нарязано на кубчета и жълтъка и бързо се замесва тесто. Добява се студената вода, омесва се и тестото се събира на топка. Овива се в свежо фолио и се оставя да престои в хладилника около 30 минути.
Изважда се и на леко набрашнена повърхност се разточва на кора малко по-голяма от диаметъра на тавата, така че да може да покрие и стените. Тестото се навива на точилката и се премества в предварително леко намазана с масло тава. Тестото се притиска леко с пръсти по дъното и стените на формата, излишното тесто се изрязва. Тавата с тесто се прибира в хладилника за 30 минути. След това се изважда и се надупчва с вилица на няколко места. Отгоре се поставя хартия за печене и се притиска с кухненски тежести или сух боб. Тестото се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна около 15 минути, след това хартията и тежестите се махат и се допича още 5. Тавата се изважда е се оставя да се охлади
На плънката:
Шоколадът и маслото се разтопяват на водна баня или в микровълновата фурна, оставя се да се охлади леко. През това време се разбиват жълтъците, яйцата и захарта с миксер докато побелеят и захарта се разтопи. Добавя се шоколадовата смес, какаото и се разбърква със шпатула. Сместта се изсипва в предварително изпечената кора и се пече около 20 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна или докато краишата започнат леко да се надуват, а средата е почти стигната, леко вибрираща при натиск.
Тарта се оставя да се охлади. Преди сервиране се поръсва с пудра захар, сервира се с лъжица бита сметана или ванилов сладолед.


Добър апетит!

Други публикации:

Шоколадов мус

Детска торта без захар

Ягодово-цитрусова торта с крем муселин

Преди 1 година:

Торта с маскарпоне и Нутела

Бананови мъфини със шоколад и бадеми

Какво обичам най-много в коледно-новогодишните празници?  Харесвам суетнята около приготовленията, които започват дни и седмици по-рано. Украсата, настроението, плановете как ще направя тези и онези сладки и малките кексчета и еди коя си рецепта за основно. Планирането на продуктите, дългите списъци с неща, които трябва да взема и които стриктно попълвам и после следвам в магазина – ядки, масло, сметана, брашно, о, още масло нали ще правя и щолен тази година, стафиди, канела, шоколад, какао … Плановете какви подаръци да взема, така че да зарадвам получателите им. За мъжът ми нямам колебания – отдавна си мечтае за…не, няма да напиша за какво, защото ще прочете поста със сигурност и изненадата ще бъде развалена. А за детето? Някаква играчка – но каква? Най-лесно ще бъде да напишем писмо на дядо Коледа. Сядаме с него и му обяснявам подробно, как скоро ще дойде добрият старец и ако е бил послушен ще му донесе каквото си е пожелал. Обещавам му да завали сняг, за да може да дойде със шейна и елени. Пита ме дядо Коледа как ще разбере какво иска. Ще напишем писмо казва му, аз ще му помогна, а той ще нарисува картина. Взима моливите и съсредоточено рисува нещо. После пиша, а той диктува:

“Дядо Коле, ала, мимо (моля) !

Икам – аб и ако (хляб и мляко)”

!?!

Спирам да пиша. Питам го – “Пате, ти сигурен ли си, че искаш хляб и мляко да ти донесе дядо Коледа? Не искаш ли топка, играчка, нещо друго? “

Опитвам се отново да обясня, че той идва веднъж в годината и вероятно би искал нещо специално от него. Хващам молива и се готвя да пиша отново, а Сами добавя тържествено, след кратък размисъл какво да е специалното нещо

“Кем (кренвирш)!”

Спирам да пиша и се подхилкваме тихичко с баща му, докато запечатваме плика, опитвайки се да не избухнем в гръмогласен смях и да развалим момента на детето. Ясно, тази година джуджетата ще пекат хляб и ще квасят мляко за Сами, и ако могат да донесат сняг, защото съм обещала да завали. Прибирам първото му  писмо в синята кутия, в която събирам всички съкровища от моето момче и където стоят грижливо скрити първата му играчка, първата му дрешка и гривничката от родилното и отиваме да печем първите празнични сладкиши за тази година, за да пробваме рецептата. Чупя яйцата, а малкият изхвърля черупките в кофата. Пресява брашното с малко сито и помага с реденето на бадемите върху кексчетата.

Продукти за 12 мъфина:

2 големи, меки банана

2 яйца, на стайна температура

½ ч.ч. кисело мляко

125 грама масло – 1 малко пакетче

2/3 ч.ч. захар

1 ч.ч. брашно

1 равна ч.л. сода за хляб

1 натурален шоколад от 80 грама, използвах с 85% какаово съдържание

3 с.л. какао

шепа сурови бадеми

шепа сушени боровинки – опционално

Приготовление:

Половината шоколад се начупва на парчета и задено с маслото се разтопява на водна баня или в микровъновата.

Брашното, содата за хляб и какаото се пресяват през сито и се оставят настрана

Яйцата и захарта се разбъркват с вилица, добавят се бананите също намачкани с вилица. Добавя се киселото мляко и се разбърква. Добява се маслото с шоколада и отново се разбърква. На части се добавя брашното с какаото и се бърка със шпатула докато се получи хомогенна смес. Добавят се боровинките, ако ще се използват и половината бадеми. Тестото се разбърква леко и се разпределя между формичките за мъфини, като се внимава да не се пълнят с повече от 2/3 ти. Останалият шоколад се начупва на дребно, останалите бадеми се нарязват на едро и се поръсват върху мъфините.

Кексетата се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна около 30-40 минути или докато клечка за зъби забита в центъра излезе суха

Добър апетит!

Други публикации:

Нутела бонбони

Шоколадово-бадемов сладкиш без брашно

Мъфини с меласа, шоколад и сушени череши

Преди 1 година:

Нутела мъфини

Мъфини с меласа, шоколад и сушени череши

Понякога се ядосвам адски много на себе си. Около 2 часа прекарах тази неделя да търся рецептата за мъфините, които бях пекла и снимала за блога миналата седмица и които не публикувах веднага, защото загубих лисчето на което си драсках с омазани със шоколад пръсти докато бърках сместта. Обърнах цялата къща и нищо. Помнех само, че се чудех какво точно ми се яде и че ми се искаше да има почти всички неща които обичам – шоколад, череши, меласа, масло, но пропъждах тази мисъл и си казавх, че не днес няма да правя НИЩО сладко. Помнех, че детето цял ден ме убеждаваше, колко много му се яде „кек”  (кекс – нова дума научена наскоро и за това безжалостно повтаряна от него), не пропускаше да мине час без да извади от шкафа формата за мъфини и да ми я донесе и накрая изгубило търпение за този кек, ми донесе миксера в едната ръка, а в другата пакета с брашно и едно яйце, което се размаза пред краката ми на пода, който туко що бях изчистила. А малчо ме гледаше с победоносна усмивка и бръмчеше с уста като миксер. Казах си – ясно – ще се прави кек. Той си донесе детското столче качи се на него и започнахме да бъркаме какво ни дойде на ум. Голямо приключение за туко що изчистената ми къща, но си заслужанаше омазанат муцуна и ръчички на Шуш, бъркащ в брашното. Меласата е една от любимите ми съставки за сладкиши и с доста учудване виждам, че нямам рецепта в блога с нея, а така обожавам аромата и тръпчиво сладкия и вкус. Прибавих сушени череши и натурален шоколад, кафява захар за още повече аромат и тестото беше разсипано по формичките. Хартиените чашки за мъфините бяха прилежно избрани и поставени в дупките от малчо, а мъфините украсени допълнително отгоре с още сушени череши, които бяха поставени на принципа 2 в устата една върху кексчетата

Продукти за 12 мъфина:

2 ¼ чаени чаши брашно

125 грама – малко пакетче – меко масло

2 яйца на стайна температура

4 с.л. какао

1 чаена чаша прясно мляко

3 с.л. меласа

½ чаена чаша кафява захар

1-2 шепи сушени череши

50-100 грама натурален шоколад

2 ч.л. бакпулвер

Приготовление:

Маслото и захарта се разбиват добре с миксер.Прибавят се яйцата и малко след това меласата. Добавя се прясното мляко

В купа се пресяват брашното, какаото и бакпулвера, добавят се сушените череши и шоколада начупен на парченца, като се заделят малко от черешите и шоколада за  украса. Брашнената смес постепенно се прибавя към останалите съставки, като се разбърква със шпатула. Сместа се разпределя във форми за мъфини предварително постлани с хартиени чашки и отгоре се украсяват с предварително заделените парченца шоколад и сушени череши

Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна 30-40 минути или докато клечка за зъби забита в центъра излезе суха

Добър апетит!

Други публикации:

Шоколадови мъфини

Рогалах

Крембо

Преди 1 година:

Задушени тиквички с царевица