Рамстек с лук

Обожавам аромата на препържен лук. В състояние съм да надуша миризмата му носеща се от съседната улица. Има нещо много вкусно в представата за тези хрупкави полу-сладки, полу-люти препържени и карамелизирали се в собствения си сок полумесци особено в комбинация с месо. Едно от най-любимите ястия на баща ми е рамстек с лук. Майка ми му го приготвяше винаги за рождения му ден и винаги, когато искаше да го зарадва. Непретенциозен като цяло към храната си, това е може би едно от малкото ястия, което беше отчетливо и високо въздигнато в личната му класация на вкусни неща. Очите му светваха от радост само при споменаването на рамстека – комбинация от телешки шол – месо отрязано от задната вътрешна част от бута, добре начукано на тънко и изпържено и гарнирано щедро с препържени полумесци лук. Лукът трябва да е много, защото никога не стига. Харесвам го сервирано с картофки изпечени в масло и зехтин. В същност картофките приготвени по такъв начин са хубави всякак, с месо и без месо, като основно, като гарнитура на телешки пепър стек, въобще всякак. Чаша добро червено вино е просто задължителна като комбинация с това ястие.

Има още

Advertisements

Супа със сьомга

Последната седмица бях в Дания по работа. Няколко часа полет след края на работният ден, тичане по виенското летище, за да се хване връзката, турболенция, малко самолетна храна, много кафета и в 11 вечерта бях в Копенхаген. За жалост не успях да видя почти нищо от града, освен гледката от прозореца на таксито между офиса и хотела, но за сметка на това опитах датски сладкиши и изядох доста сьомга. Сьомгата е навсякъде, ежедневна, традиционна храна, от пушена на сандвич с пълнозърнест хряб за закуска, печена за обяд или пък в салата със скариди и рукола за вечеря. След толкова много сьомга, нямаше начин да не сготвя някое ястие с нея в съботния следобед у дома. Направих супа, защото едва ли има по-удачано ястие за мразовитите зимни дни от тази купичка димяща топла, домашно приготвена храна. Нежната сьомга се допълва идеално от зеленчуците, млякото и маслото и правят супата подходяща за всякакви случаи – от уютен обяд с любимите хора до изискана вечеря при официален повод

Продукти за около 6 порции:

300 грама филе от сьомга

1 литър вода

1 глава лук

2 картофа

1 морков

1 ч.ч. прясно мляко

¼ ч.ч. брашно

20 гр. масло

сол и черен пипер на вкус

копър

Приготовление:

Лукът се нарязва на ситно и се запържва до омекване в дълбока тенджера с предварително загрято масло в нея. Добавя се брашното и се разбърква няколко пъти в рамките на минута две. Отделно 1 ч.ч. от водата се загрява докато стане приятна на пипане. Съдът с брашното се сваля от котлона и към него постепенно и с непрекъснато бъркане се добавя водата. Целта е сместа да не стане на бучки. Връща се на котлона, добавя се останалата вода и нарязаните на дребни кубчета моркови и картофи. Посолява се на вкус, добавя се черен пипер и се оставя да ври под капак на тих огън, докато картофите омекнат. Добавя де сьомгата, нарязвана на едри кубчета и се оставя да ври още 5-6 минути. Добавя се прясното мляко и след още минута, котлонът се изключва. Подправя се с прясно настърган черен пипер и ситно нарязан копър.

Добър апетит!

Други публикации:

Шафранова крем супа с праз и картофи

Рибена чорба със сьомга

Крем супа от печени чушки и нахут

Преди 1 година:

Дюлеви бонбони

Крем супа от броколи със сирене бри

Отдавна не се бях замисляла за това, че се радваме на огромно разнообразие от продукти, такива каквито нашите майки не са подозирали, че съществуват или дори и да са чували не са могли да опитат. Майка ми, страхотен кулинар, готвеше вълшебно. Как успяваше, при липсата на продукти, в онова социалистическо, а по-късно и преходно време, когато ако нещо имаше по щандовете, то беше с купони или пък с отвратително качество, за мен си остава загадка и до днес. Но никога, нищо не оставаше по чиниите ни, всичко беше подобаващо оценявано както от нас – семейството и, така и от всички близки, роднини и приятели, които някога са опитвали от гозбите и. Винаги когато съм я питала, какво прави с продуктите, че винаги ястието е толкова изумително вкусно ми отговаряше скромно „Та това ядене на нищо не прилича, ех ако имах повече продукти, да видиш…”.  На тези спомени ме наведе днес, една близка приятелка от детинство на майка, докато пиехме кафе и си спомняхме с тъга за нея и как успяваше да прави от нищо нещо. Мисля, че ако още беше жива, щеше с огромна радост да се включва като съавтор на рецептите в блога, щеше ежедневно да измисля нови и със сигурност щеше да е по-запалена и от мен в това начинание. Щеше с любопитство да опитва лайм, броколи, цикория, фенел, кокосово мляко, джинджифил, лимонова трева. Неща, за които само беше чела, но никога не бе опитвала и щяхме да коментираме, дали вкусът им е такъв, какъвто сме си представяли. Щяхме да говорим и обсъждаме с часове, кой продукт би се съчетал с кой и коя подправка би допълнила и подчертала аромата на ястието.  Щеше да се изумява, как така ще сложа 2 пакетчета масло в сладкиша и после ще го изям, без да се притеснявам за калориите и как така няма да купя ей онази малка, кокетна каничка за мляко, струваща необосновано много, която така добре би стояла на някоя снимка в блога.  Често си мисля за нея и за това как, ако все още беше с мен би се радвала,  съветвала, подкрепяла всяко мое начинание. И не е вярно, че времето лекува всяка болка или запълва постепенно всяка празнина, има хора които нищо и никога не може да замени.

Продукти за около 6 порции:

1 малка глава броколи

1 малка глава карфиол

1 средно голям картоф

1 малка глава лук

3-4 скилидки чесън

1 малък морков

1 литър вода

1 ч.ч. прясно мляко

1 с.л. масло

1 с.л. зехтин

сол и черен пипер на вкус

магданоз

около 50 грама сирене Бри

2-3 филии хляб за крутоните, скилидка чесън, малко масло

Приготовление:

Лукът се нарязва на ситно. В дълбока тенджера се загряват маслото и зехтина и в тях се запържва лутът до омекване. Добавя се нарязаният на ситно чесън и след 1 минута се сипва водата. Картофът и морковът се обелват и нарязват на едро и се добавят към супата. Тенджерата се захлупва и се оставя да ври докато картофите омекнат.  Броколите и карфиолът се накъсват на розички и се прибавят в тенджерата. Оставят се да врят докато омекнат. Супата се сваля от котлона, добавя се маданозът и всичко се пасира. Пюрето се връща в тенджерата, добавя се млякото, подправя се на вкус и се оставя да заври.

Сиренето се нарязва на кубчета и се сервира върху супата заедно с крутони от препечен хляб, намазан с масло и леко натъркан с чесън

Добър апетит!

Други публикации:

Крем супа от кестени

Ароматна крем супа от тиква

Крем супа от карфиол

Преди 1 година:

Пълнен заек

Руска пролетна супа

Понякога стоейки в офиса и в къщи, забързана и улисана в ежедневието направо забравям кой сезон е, кое време на годината. Усещам как живота, просто се претъркулва покрай мен, сякаш не ме докосва, а аз стоя и го гледам на забързан каданс. После времето пак забавя темп и нещата се връщат в нормален ритъм, а аз се оглеждам и се учудвам кога детето е пораснало толкова, и кога са се появили тези две нови издайнически бърчици на лицето ми. Хубаво е, че понякога има дребни малки неща, които ми напомнят за това, колко е важно в същност да успееш да забавиш темпото и да им се насладиш. За това си мислех в събота, докато се опитвах да дремна следобяд, а две врабчета се караха шумно кацнали на простора на балкона ни, пречейки ми да се насладя на отдавна забравеното щастие на съботното мързелуване. Птичетата и уханието на току що цъфналата липа в двора, ми напомниха че вече е пролет и колко много обичам това време на годината, когато въздухът замирисва на цъфнали дървета, а любимата ми сергия на пазара се отрупва с току що откъснати зелении, от които бързам да се възползвам веднага. На последък често готвя една много любима у нас пролетна супа от кухнята на руските евреи. Тя съчетава свежестта на спанака, аромата на копъра, магданоза и лимона с плътността на картофите, моркова и пъщърнака, обогатени допълнително от рохко свареното яйце.

Адаптирано от The Complete Guide to Traditional Jewish Cooking

Продукти:

2 картофа

1 морков

1 глава лук

½ пъщърнак

2 шепи спанак

по 1 рохко сварено яйце на проция

лимон

много копър и магадноз

сол и черен пипер на вкус

литър, литър и половина вода

Приготовление:

Лукът се нарязва на дребно и заедно с моркова, картофите и пащърнака нарязани на кубчета и с водата се поставят на котлона да заврят. Оставят се на тих огън около 25-30 минути или докато зеленчуците омекнат. Добавят се листата спанак, нарязани на едро и се оставя да поври още около 5 минути. Супата се сваля от котлона, подправя се и се поръсва с магданоза и копъра. Сервира се с резени лимон и с по едно сварено яйце във всяка купичка

Добър апетит!

Други публикации:

Зелена пролетна супа

Крем супа от грах и тиквички

Зеленчукова супа с просо

Преди 1 година:

Риба “Бабка”

Сьомга на тиган в масло

След толкова много празници и приготвени и изядени сладки неща, реших че е крайно време да се сложа на диета. Това е похвално намерение, но ужасно трудно за реализиране. Когато имам ограничение за нещо, мисълта ми все на там скача. Дори неща, които не обичам ми се дояждат страшно когато съм на диета и в общи линии постигам обратния на желания ефект. Възхищавам се безмерно на хора, които имат волята да спазват режим. Много пъти съм си мислила, че е страхотно че никога не съм палила цигара, защото ако трябваше да ги отказвам нямаше да мога никога. В началото, когато се роди Шуш, поради проблеми с неговото стомахче трябваше да огранича консумацията на млечните продукти – никога не съм имала по-тежък период – през цялото време си мислех за капучино, въпреки че винаги съм пиела кафето черно и за филия със сирене, въпреки че сиренето не ми е от любимите храни. За това днес реших, че ще готвя риба със зеленчуци – разбира се на пара, без подправки. И накрая завърших с риба на тиган в масло! И задушено-пържени картофки и моркови. Единствено броколите с лимон се вписваха в първоначалното ми намерение. Така и това намерение за диета остана в историята на неуспешните опити.

Сьомгата мариновах за кратко в лимонов сок, лют червен пипер и сушен копър и след това за кратко запържих в малко масло. Картофките и морковите станаха хрупкави, а лимонените броколи балансираха вкусът на ястието. Съвсем случайно, в кварталния магазин, мъжът ми беше купил Майер лимони, които отдавна ми се ще да опитам, но никога не съм намирала. Мъжът ми ги супил, защото му се видели много „фотогенични” за снимка с наситено жълтата си кора, а аз им се зарадвах страшно, защото винаги съм искала да ги пробвам, заради това, че са кръстоска между лимон и портокал или мандарина и имат специфичен аромат и не са толкова кисели. Тези които мъжът ми взе са кръстоска между лимон и мандарина и имат невероятен аромат.

Продукти за 2 порции:

300 грама филе от сьомга

сокът и кората на един лимон

1 ч.л. сух копър

½ ч.л. лют червен пипер

сол и черен пипер на вкус

20 гр масло

1 с.л. зехтин

За зеленчуковата гарнитура:

2-3 картофа

1 голям морков

сол и черен пипер на вкус

олио за пърженето

1 малка глава броколи

сол на вкус

зехтин и лимонов сок за овкусяване

Приготовление:

Филето от сьомга се нарязва на порции, посолява се, поръсва се с черения пипер, сухия копър и червения пипер. Кората на лимона се настъргва и заедно със сокът му се добавят към сьомгата. Рибата се оставя за кратко 10-15 минути да престои в маринатата.

През това време картофите  и морковите се почистват и се нарязват на филийки. Морковите се пускат във вряща подсолена вода и след 2-3 минути се добавят картофите. Варят се 4-5 минути, водата се изсипва и се оставят да се изцедят добре. В тиган се сгорещява около  1 пърст олио и картофите и морковите се запържват в нея до златисто

Броколите се измиват и се нарязват на розички и се пускат в подсолена вряща вода за 3-4 минути, така че да запазят зеления си цвят и да останат леко хрупкави. Свалят се от котлона и се прехвърлят в купа с ледена вода, за да се спре процесът на варене. Изцеждат се добре. Подправят се с лимонов сок и зехтин на вкус.

В тиган се загрява маслото заедно с 1 с.л. зехтин, за да не прегори маслото. Рибата се запържва за кратко от всички страни, за да се запечата, след това котлона се намалява, маринатат се изсипва в тигана и се похлупва. Оставя се още около 5 минути, като се обръща веднъж по средата на времето.

Сервира се с резен лимон

Добър апетит!

Други публикации:

Пастет с пушена сьомга и крема сирене

Сьомга на скара

Риба в тесто

Преди 1 година:

Рибена чорба със сьомга

 

 

Бавно печена свинска плешка

На празниците цялото смейство се събира около трапезата, радостни че отново са заедно, споделяйки емоциите от изминалата година и кроящи планове за бъдещето. Време в което бабите и дядовците са погълнати изцяло от внуците, бързащи да им се нарадват и да открият късче от младостта си и себе си в  тях. Децата залисани в подаръците, шумотевицата и приповдигнатото настроение. Бащите и техните бащи насядали около масата на чашка ракия, табла и сладка приказка, обсъждащи политиката, живота и младото поколение. Жените залисани в кухнята бързащи да зарадват гостите си с вкусно ястие. За тези моменти винаги предпочитам бърза за подготовка и вкусна рецепета, която не изисква много усилия в кухнята, за да мога да си спестя умората  и в същото време да ми остане достатъчно време, за да  гледам цялата празнична суетня около мен и да се радвам на семейството си. Тази година избрах да приготвя бавно печена свинска плешка с мед и уиски, а за гарнитура картофки със салвия. Месото става крехко, и то няма как да е по друг начин след 3 часово печене на бавен огън, а коричката му хрупкава и аромтна. Картофите и салвията допълниетлно подчертават вкусът на  месото. С чаша хубаво червено вино и домашен уют къщата ухае на празник.

Продукти:

1 обезкостена свинска плешка около 1,5-2 кг

сол, черен, червен и бял пипер на вкус

7-8 с.л. зехтин

1 с.л уиски

1 ч.л. мед

За картофките :

5-6    илил повече големи картофа

1-2    листенца салвия

¼-1/2 чаена чаша бира или вода

Приготовление:

Плешката се измива и подсушава добре. Намазва се със зехтин от всички страни и се поръсва обилно със сол. Натърква се с червен пипер и се поръсва със черен и  бял пипер. В тава се сипват 5-6 с.л. зехтин, плешката се поставя в средата и се слага да се пече в предварително загрята на 220 градуса фурна. След 5 минути се обръща от другата страна и след още 5, когато месото се е позапържило, фурната се намалява на 150 градуса. Уискито и медът се разбъркват и с тях се намазва месото от всякъде, връща се във фурната и се оставя да се пече 3-4 часа, като посредата на времето се обръща.

Картофите се нарязват на шайби с дебелина 3-4 мм. Месото се изважда от тавата и в сокът от печенето се слагат картофите, посоляват се и се слагат листенцата от салвия. Фурната се засилва на 230 градуса, налива се водата или бирата, разбъркват се добре и се връщат във фурната докато станат златисти, като се разбъркват от време на време. Месото се връща при картофите и се оставят във фурната за още 5 минути. Сервира се топло

Добър апетит и весели празници!

Други публикации:

Пържоли на скара

Кавърма

Свинско с лук

Преди 1 година:

Греяно вино

Мусака

Преди време, когато публикувах рецептата на мъжа ми за пилешка супа, писах че аз не мога да готвя мусака, или по-скоро не съм опитвала. Това ястие ме плашеше ужасно. Не знам защо но ми се струваше най-ужасно трудното за изпълнение от всички ястия на света. Окото ми не мига пред рецепти за най-различни засукани ястия, може да ме плашат, но ме предизвикват и  ги готвя, но мусаката…Може би това, че трябва картофите да са нарязани на дребни и еднакви кубчета (а аз много мразя да режа на дребно, а кубчетата никога не стават еднакви) или пък заливката… Хубавото е, че мъжът ми готви божествена мусака, и винаги той я приготвяше когато ни се искаше да похапнем. Бях запланувала той да е „гост” в блога ми, с неговата мусака, и бяхме решили, че в събота ще готвим това.В последният момент на мъжа ми се наложи спешно пътуване и аз останах вкъщи с пордуктите. Добре, казах си, това е – ще готвя мусака – видяло се е. Поех дълбоко въздух и обелих и нарязах картофите. До тук добре – ами сега…и…срам не срам звъннах на мъжа ми…”Мише, ми такова, ти в среща ли си, ами аз да те питам…как точно да сготвя мусака…Да, чакам…Добре, пиша, взела съм лист и химикалка…” През цялото време си представях учуденият поглед на колегите му и леките подсмихвания, докато диктува на жена си (дето има кулинарен блог) как се готви мусака. Залових се и с останалата част от приготовленията, като през цялото време си мислех как всъщност това е едно просто и лесно за приготвяне ястие, стига да имаш добри указания и да не му се плашиш, както всъщност е с всички рецепти

Продукти:

500 гр кайма приготвена от 50% свинско, 50% телешко месо

3-4 големи картофа

1 глава лук

1-2 с.л. зехтин

1 ч.л. червен пипер

сол и черен пипер на вкус

магданоз за поръсване

За заливката:

3 яйца

½ кофичка кисело мляко

1 с.л. брашно

малко сол и черен пипер

Приготовление:

В дълбок тиган се сгорещява зехтина и при непрекъснато бъркане се запържва каймата докато си промени цвета и стане на трохи.  Посолява се и се поръсва с черения и червен пипер. Добавя се ситно нарязаният лук и се задушава под капак още 1-2 минути. Картофите се почистват и обелват и се нарязват на дребни кубчета. В тава се изсипват половината от картофите, след това каймата и отгоре се завършва с пласт картофи. Налива се вода колкото да покрие картофите и се пече в предварително загрята на 220 градуса фурна, докато водата се изпари и картофите омекнат, след това се залива със заливката

За заливката:

Яйцата, киселото мляко, брашното, черният пипер и солта се разбъркват добре и  се изсипват на равномерен пласт върху мусаката. Запича се оше 10 тина минути, докато заливката се запече. Преди сервиране се поръсва с магданоза.

Добър апетит!

Други публикации:

Пълнени чушки

Кавърма

Постни чушки с два вида плънка

Преди 1 година:

Ушите на Аман (Hamantashen)