Рамстек с лук

Обожавам аромата на препържен лук. В състояние съм да надуша миризмата му носеща се от съседната улица. Има нещо много вкусно в представата за тези хрупкави полу-сладки, полу-люти препържени и карамелизирали се в собствения си сок полумесци особено в комбинация с месо. Едно от най-любимите ястия на баща ми е рамстек с лук. Майка ми му го приготвяше винаги за рождения му ден и винаги, когато искаше да го зарадва. Непретенциозен като цяло към храната си, това е може би едно от малкото ястия, което беше отчетливо и високо въздигнато в личната му класация на вкусни неща. Очите му светваха от радост само при споменаването на рамстека – комбинация от телешки шол – месо отрязано от задната вътрешна част от бута, добре начукано на тънко и изпържено и гарнирано щедро с препържени полумесци лук. Лукът трябва да е много, защото никога не стига. Харесвам го сервирано с картофки изпечени в масло и зехтин. В същност картофките приготвени по такъв начин са хубави всякак, с месо и без месо, като основно, като гарнитура на телешки пепър стек, въобще всякак. Чаша добро червено вино е просто задължителна като комбинация с това ястие.

Има още

Друсан кебап


За първи път от дълго време, може би от както пиша в блога, нямам история, която да разкажа преди рецептата. Поседях известно време пред белия лист и се питах какво толкова има да разказвам за друсания кебап – слагаш лук и месо, малко сухи чушки, вино и подправки и от време на време раздрусваш тенджерата докато се готви. Мисля, че е една от най-лесните рецепти, не изисква почти никакви усилия, а накрая вкусът му е изключително богат, а ястието много вкусно. Но в същност чарът е в простотата му. Много пъти съм се питала как така в различните ястия се слагат почти еднакви основни продукти, а  накрая резултатът е различен. Тайната вероятно е е в различната обработка и най-вече в подправките, които се използват, в съотношението на съставките. Готвенето е химия, реакция на различни елементи, на топлина, на основи и киселини. Права беше майка ми, казвайки ми, че химията и физиката са във всичко, което ни заобикаля, чудейки се как е възможно да не са ми интересни и да ги уча с мъка. Другият ми ученически кошмар беше писането на теми по литература. О, боже, как мразех да разтягам локуми и да обяснявам как лирическият герой разбирал живота и каква била символиката в образа му. Бях си обещала, че щом завърша, никога, никога няма да напиша нещо по-дълго от името си. Намирах сигурност в числата и математиката, в това, че 2+2 никога не е нещо различно от 4 и верният отговор е само и винаги един. Иронично как предмета, който най-много ме измъчваше в училище – химията, който не разбирах, тормозеше ме и  който беше част от детските ми кошмари в момента е свързан с едно от любимите ми хобита – готвенето, а от както водя блога пиша доста по-дълги изречения от дължината на името си и това ми носи удоволствие. Също научих, че 2+2 почти никога не е 4 и че колкото и да се старая и да ми се иска, нещата в живота не са математика и почти никога не са аксиоми.
Странно, мислех поста ми този път да е в две изречения, обясняващи, че този път няма да има дълга история, а изписах без да се усетя цяла страница

Продукти за 4 порции:
800-900 грама свинско от плешка
5-6 глави лук
4-5 сушени чушки
4-5 сушени домата
2 с.л. доматено пюре
1-2 с.л. зехтин или олио
½ ч.ч. червено вино
сол и черен пипер на вкус, малко червен пипер

Приготовление:
Месото се нарязва на парчета, лукът се почиства и нарязва на полумесци. В дълбока тенджера се загрява зехтина и месото се запържва от всички страни. Добавя се лукът, чушките и доматите нарязани на едро, виното и подправките. Тенджерата се захлупва и се оставя да къкри на тих огън. От време на време се раздрусва. Готви се докато месото е увряло и крехко.
Сервира се топло с домашен хляб и червено вино.


Добър апетит!

Други публикации:

Задушено от патладжани и нахут

Пилаф с праз и маслини

Агнешко бутче в билково тесто

Преди 1 година:

Сьомга на тиган в масло

Постен боб със сушени чушки

С наближаването на празниците, коледното настроение завладява всички. Елхите вече са по пазарите, украсата е навсякъде, всеки прави планове за почивните дни и с какво да зарадва обичаните си хора. Малко или много, почти винаги цялата тази суета ми се е виждала прекалена – истерията покрай пазаруването, твърде шумните и препълнени магазини. Напоследък нямам почти никакво време, за това и постовоте в блога ми се разредиха. Не защото съм изгубила желание за готвене и описване на вкусове, а защото различни неприятни и тъжни неща се случиха около мен на обичан и близък за мен човек. В такива моменти разбираш, че единственото нещо, което има значение е здравето и живота. Всичко останало е маловажно и преходно. Ужасното чувство на безсилие да помогнеш, ядът че нещата са извън контролът ти и че каквото и да направиш няма да е достатъчно. В такива моменти ти остава само вярата и надеждата, да се уповаваш в ирационалното, защото няма на какво друго да разчиташ. Свикнала съм нещата да са в моите ръце, аз да управлявам живота си и да взимам решения, но когато отчаянието е взело връх и нямаш сили за нищо, и ти иде само да крещиш срещу несправедливоста на живота силната ръка на човекът до мен, винаги подкрепяща ме и разбираща е неоценима помош. С тези мрачни мисли започвам празниците тази година с много грижи и разочарование и никакво положително настроение. За това и днешната рецепта е лишена от блясък, семпла и съдържаща съвсем обикновени продукти, но пък в духът на коледните пости и традиции.

Продукти за около 6 порции:

1 ч.ч. боб

5-6 сушени чушки

5-6 сушени домата или 1 с.л. концентрирано доматено пюре

1 ч.л. сух джоджен

1 морков

1 глава лук

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Бобът се почиства и се изсипва в дълбока купа, залива се със студена вода и се оставя да престои поне 12 часа, за да набъбне и за да уври по-добре. Накисването спомага освен за по-бързото приготвяне и за разгражда и фитиновата киселина в бобовите, като по този начин прави хранителните вещества по-добре усвояеми.

Бобът се измива и се пресипва в дълбока тенджера. Залива се с вода, колкото да го покрие и се оставя да заври на котлона. Баба ми винаги добавяше и щипка сода за хляб в първата вода, това също спомага бобът да уври по-бързо. След като поври 4-5 минути, водата се изхвърля, бобът се изплаква и се налива нова вода – около литър и половина. Бобът се оставя да ври на тих огън. Добавят се ситно нарязаните глава лук и морковът. Сушените чушки се нарязват и добавят. Подправя се със сухия джоджен. Бобът се похлупва и се оставя да ври докато омекне. Накрая се добавя сол и нарязани сушени домати или доматеното пюре. Оставя се да поври още 5-10 минути и се сваля от котлона. Сервира се с домашна питка и пукани люти чушлета

Добър апетит!

Други публикации:

Постни чушки с два вида плънка

Кавърма

Нахут с праз лук и лимон

Преди 1 година:

Двойно шоколадови мъфини с круши

 

 

Крем супа от броколи със сирене бри

Отдавна не се бях замисляла за това, че се радваме на огромно разнообразие от продукти, такива каквито нашите майки не са подозирали, че съществуват или дори и да са чували не са могли да опитат. Майка ми, страхотен кулинар, готвеше вълшебно. Как успяваше, при липсата на продукти, в онова социалистическо, а по-късно и преходно време, когато ако нещо имаше по щандовете, то беше с купони или пък с отвратително качество, за мен си остава загадка и до днес. Но никога, нищо не оставаше по чиниите ни, всичко беше подобаващо оценявано както от нас – семейството и, така и от всички близки, роднини и приятели, които някога са опитвали от гозбите и. Винаги когато съм я питала, какво прави с продуктите, че винаги ястието е толкова изумително вкусно ми отговаряше скромно „Та това ядене на нищо не прилича, ех ако имах повече продукти, да видиш…”.  На тези спомени ме наведе днес, една близка приятелка от детинство на майка, докато пиехме кафе и си спомняхме с тъга за нея и как успяваше да прави от нищо нещо. Мисля, че ако още беше жива, щеше с огромна радост да се включва като съавтор на рецептите в блога, щеше ежедневно да измисля нови и със сигурност щеше да е по-запалена и от мен в това начинание. Щеше с любопитство да опитва лайм, броколи, цикория, фенел, кокосово мляко, джинджифил, лимонова трева. Неща, за които само беше чела, но никога не бе опитвала и щяхме да коментираме, дали вкусът им е такъв, какъвто сме си представяли. Щяхме да говорим и обсъждаме с часове, кой продукт би се съчетал с кой и коя подправка би допълнила и подчертала аромата на ястието.  Щеше да се изумява, как така ще сложа 2 пакетчета масло в сладкиша и после ще го изям, без да се притеснявам за калориите и как така няма да купя ей онази малка, кокетна каничка за мляко, струваща необосновано много, която така добре би стояла на някоя снимка в блога.  Често си мисля за нея и за това как, ако все още беше с мен би се радвала,  съветвала, подкрепяла всяко мое начинание. И не е вярно, че времето лекува всяка болка или запълва постепенно всяка празнина, има хора които нищо и никога не може да замени.

Продукти за около 6 порции:

1 малка глава броколи

1 малка глава карфиол

1 средно голям картоф

1 малка глава лук

3-4 скилидки чесън

1 малък морков

1 литър вода

1 ч.ч. прясно мляко

1 с.л. масло

1 с.л. зехтин

сол и черен пипер на вкус

магданоз

около 50 грама сирене Бри

2-3 филии хляб за крутоните, скилидка чесън, малко масло

Приготовление:

Лукът се нарязва на ситно. В дълбока тенджера се загряват маслото и зехтина и в тях се запържва лутът до омекване. Добавя се нарязаният на ситно чесън и след 1 минута се сипва водата. Картофът и морковът се обелват и нарязват на едро и се добавят към супата. Тенджерата се захлупва и се оставя да ври докато картофите омекнат.  Броколите и карфиолът се накъсват на розички и се прибавят в тенджерата. Оставят се да врят докато омекнат. Супата се сваля от котлона, добавя се маданозът и всичко се пасира. Пюрето се връща в тенджерата, добавя се млякото, подправя се на вкус и се оставя да заври.

Сиренето се нарязва на кубчета и се сервира върху супата заедно с крутони от препечен хляб, намазан с масло и леко натъркан с чесън

Добър апетит!

Други публикации:

Крем супа от кестени

Ароматна крем супа от тиква

Крем супа от карфиол

Преди 1 година:

Пълнен заек

Нахут със сушени домати и чушки и карамелизиран лук

Отдавна не съм публикувала основно ястие. Зимата сякаш ме изкушава да правя все сладки неща. Липсата на много сезонни зеленчуци също оказва влияние върху трапезата, липсва ми експлозията на аромати и цветове, които нахлуват във въображението докато пазарувам и ме предизвикват да ги комбинирам в ястие. За зимата обикновенно се въртят едни и същи неща – зеле, картофи, ориз, боб, месо във всевъзможни комбинации. А зимата тази година е наистниа дълга, или поне моето усещане е такова. Искат ми се вече чушки, домати, градински ухания на прясно набрани билки. Разрових се в шкафа с подправки. Обичам да размествам бурканчетата и кутиите там, да си представям дали просото и леблебията биха се комбинирали добре с кимиона или  кориандъра например или пък дафиновият лист с розмарина. Обикновенно бурканите, кутийките са толкова много, че сероизни се замислям да поръчам допълнителни шкафове – мястото никога не ми стига. Дафиновият лист и розмарина така ме грабнаха, с аромата си на лято и италианска провинция, че набърза ръка извадих сушените чушки и домати, нарязах лук и ги комбинирах с накиснатия от предишната вечер, без ясна прадстава на какво ще бъде сготвен, нахут.

Продукти за коло 4 порции:

1 чаена чаша сух нахут, накиснат във вода от предишната вечер

1 малък морков

4-5 сушени чушки

10-12 сушени доматчета

4-5 средно големи глави лук

1 с.л. зехтин

20-30 грама масло

1 малко листо дафинов лист

¼ ч.л. розмарин

сол и черен пипер на вкус

магданоз

Приготовление:

Нахутът се изсипва в тенджера заедно с достатъчно вода да го покрие. Добавя се дафиновият лист и се вари на тих огън докато омекне. Нахутът се прецежда и се оставя на страна, като се запазва към половин чаша от течността, в която е врял. Чушките и доматите се накисват в гореща вода и се остявят за 15-20 минути да набъбнат. Лукът се почиства и се нарязва на полумесци. В тиган се загрява маслото заедно с лъжича зехтин, за да го предпази от изгаряне. Добавя се нарязаният лук и се запържва на средно силен котлон, като се разбърква от време на време, докато леко покафенее и се карамелизира от собствените си сокове.

Чушките и доматите се отцеждат от водата, като тя се запазва. Нарязват се на средно гореми парченца и заедно с нахута и течността в която са киснали, както и резервираната вода, в която е врял нахутът  се слагат на котлона на тих огън. Добавя се морковът нарязан на дребно, сол, черен пипер и розмарънт. Варят се докато течността почти се изпари и се добавя карамелизираният лук. Яститето се разбърква добре и се сервира топло, поръсено с малко нарязан на ситно магданоз.

Добър апетит!

Преди 1 година:

Нахут с праз лук и лимон

Хумус

Дип с карамелизиран лук

Преди 1 година:

Шафранова крем супа с праз и картофи

Мармоуна

В сезонът на изобилието на зеленчуци, как да не ти се прииска да ги съчетаеш всичките в едно ястие. Обожавам лятото, когато да готвиш е бъзо и лесно, вкусовете са наситени, чушките, тиквичките, доматите, патладжаните са крехки и ароматни. Средиземноморската кухня естествено се е възползвала от това богатство и рецептите и изобилстват от невероятно вкусни съчетания. Едно от любимите ми летни ястия е от тунизийската кухня – мармоуна – приготвено от мен в характерна за мароканските евреи вариация. Това ястие е напарвено от запържени в зехтин чушки, лук, тиквички, патладжан и залети със сос от ароматни зрели домати, подправени с чесън и мащерка. Наред с миш-маша, чушките и патладжаните с доматен сос, това ястие за мен е една от квинтесенциите на лятната кухня.
Случайно вреча на пазара видях бели патлджани, и тйи като до сега не бях готвила такива, любопитството надделя и веднага взех 3-4. Според продавачът, тези патладжани са специална селекция и не се нуждаят от предварително накисване, за да падне горчилката, сърцевината им е мека и нежна, но пък задължително трябва да се обелят, защото кората им е жилава. И наистина оказа се прав, което ми спестява доста време по предварителната подготовка на ястията.

Адаптирано от The Complete Guide to Traditional Jewish Cooking

Продукти за 4 порции:
1 кг месести, ароматни домати, най-добре градински
4-5 зелени, жълти и оранжеви чушки (може и само една разновидност, но ястието става по-пъстро и красиво с повече цветове)
2 малки патладжана или 1 средно голям
1 голяма тиквичка или 2 малки
1 голяма глава лук
100 – 120 мл зехитн
5-6 скилидки чесън
5-6 стръка мащерка
ситно нарязан магданоз на вукс
2 с.л. каперси
сол и черен пипер на вкус

Приготовление:
Кожата на доматите се цепва на кръст с остър нож. В тенджера се кипва вода и се потапят доматите за 10-15 секунди, след това веднага се преместват в съд с ледена вода, за да се спре процесът на готвене. Доматите се обелват и нарязват на дребни парченца.
В дълбок тиган или тенджера се загрява малка част от зехтина и се добавя ситно нарязаният лук. Задушава се около 5 минути и след това се добавят нарязаните на лентички чушки. Задушават се 2-3 минути и се добавя още малко зехтин и патладжаните нарязани на кубчета. Задушават се около 5 минути на тих огън, след което се добавя последната част от зехтина и тиквичката нарязана на полукръгчета и всичко се задушава още 2-3 минути. Зеленчуците се изваждат в отделен съд, а тенджерата се връща на котлона и са добавят нарязаните на ситно домати, поръсват се със сол и черен пипер, листенцата от мащерката и смачканите скилидки чесън. Оставят се непохлупени и се варят около 15 минути, докато течността им започне да се изпарява и доматеният сос се редуцира. Зеленчуците се връщат в тенджерата при доматите и заедно се варят още 20-25 минути докато водата от сосът почти се изпари. Преди сервиране се поръсва със ситно нарязания магданоз и каперсите


Добър апетит!

Други публикации:

Задушено от патладжани и нахут

Пълнени тиквички

Печени домати

Преди 1 година:

Чушки бюрек

Телешко варено

От както синът ми ходи на ясла, съм почти перманенто болна, кихаща, кашляща или подмърчаща. Мисля, че изкарах всички възмони вируси, някой дори 2 пъти. Успокоението ми е, че макар и болна, детето ми кара вирусите леко, бързо или ги пропуска и за сега успешно се възползва от плюсовете които носи дългото кърмене за здравето му.

Когато бях малка и болна, майка ми задължително правеше пилешка супа или телешко варено. До ден днешен обожавам тези супи, а телешкото варено ми е една от най-любимите. Въпреки, че хубаво телешко месо трудно се намира и в общи линии е въпрос на късмет, когато е приговено на супа обикновенно няма неприятни изненади с крехкостта му. Обожавам супата с добавени гъби, въпреки че не са по канон, и разбира се с много лимонов сок. Освен, че лимонът идеално допълва вкусът на вареното, съдържащият се в него витамин С подпомага усвояването на желязото в месото.

Продукти:

800 гр телешки джолан

3 литра вода

1 голям морков

1 глава лук

резен от глава целина

5-6 картофа

10-12 зърна черен пипер

сол и настърган черен пипер на вкус

много магданоз

прясно изцеден лимонов сок

250 гр печурки – опционално

Приготовление:

Джоланът се измива добре и се поставя в дълбока тенджера заедно с водата и солта. Оставя се да заври и се препенва няколко пъти, докато бульонът стане бистър. Добавят се зърната черен пипер, резена целина, нарязаният на кръгчета морков и нарязаният на едро лук и се вари около 40-50 минути или докато месото изглежда почти готово.

Джоланът се изважда от бульона и се оставя да се охлади, след което се обезкостява и месото се нарязва на порции. Месото се връща в бульонът и се добавят обелените и нарязани на едро картофи и нарязаните на едро гъби, ако ще се използват. Опитва се на вкус и ако е нужно се добавя още сол и настърган черен пипер. Вари се до готовност на картофите.

Супата се сервира топла, обилно поръсена със ситно нарязан магданоз и подправена с лимонов сок

Добър апетит!

Други публикации:

Крем супа от червена леща

Крем супа от печени чушки и нахут

Доматената супа на баба

Преди 1 година:

Пъпешов шербет