С този пост продължавам публикациите на рецепти подходящи за бебета и деца, които все още не консумират захар, белтъци и прясно мляко, но пък проявяват желание да ядат сами. Трудно ми е да определя за каква възраст стават тези мъфинчета, защото всяко бебе и майка следва различен темп на захранване и някой започват да ядат много неща по-рано, а други по-късно. Има още
С наближаването на празниците, коледното настроение завладява всички. Елхите вече са по пазарите, украсата е навсякъде, всеки прави планове за почивните дни и с какво да зарадва обичаните си хора. Малко или много, почти винаги цялата тази суета ми се е виждала прекалена – истерията покрай пазаруването, твърде шумните и препълнени магазини. Напоследък нямам почти никакво време, за това и постовоте в блога ми се разредиха. Не защото съм изгубила желание за готвене и описване на вкусове, а защото различни неприятни и тъжни неща се случиха около мен на обичан и близък за мен човек. В такива моменти разбираш, че единственото нещо, което има значение е здравето и живота. Всичко останало е маловажно и преходно. Ужасното чувство на безсилие да помогнеш, ядът че нещата са извън контролът ти и че каквото и да направиш няма да е достатъчно. В такива моменти ти остава само вярата и надеждата, да се уповаваш в ирационалното, защото няма на какво друго да разчиташ. Свикнала съм нещата да са в моите ръце, аз да управлявам живота си и да взимам решения, но когато отчаянието е взело връх и нямаш сили за нищо, и ти иде само да крещиш срещу несправедливоста на живота силната ръка на човекът до мен, винаги подкрепяща ме и разбираща е неоценима помош. С тези мрачни мисли започвам празниците тази година с много грижи и разочарование и никакво положително настроение. За това и днешната рецепта е лишена от блясък, семпла и съдържаща съвсем обикновени продукти, но пък в духът на коледните пости и традиции.
Продукти за около 6 порции:
1 ч.ч. боб
5-6 сушени чушки
5-6 сушени домата или 1 с.л. концентрирано доматено пюре
1 ч.л. сух джоджен
1 морков
1 глава лук
сол и черен пипер на вкус
Приготовление:
Бобът се почиства и се изсипва в дълбока купа, залива се със студена вода и се оставя да престои поне 12 часа, за да набъбне и за да уври по-добре. Накисването спомага освен за по-бързото приготвяне и за разгражда и фитиновата киселина в бобовите, като по този начин прави хранителните вещества по-добре усвояеми.
Бобът се измива и се пресипва в дълбока тенджера. Залива се с вода, колкото да го покрие и се оставя да заври на котлона. Баба ми винаги добавяше и щипка сода за хляб в първата вода, това също спомага бобът да уври по-бързо. След като поври 4-5 минути, водата се изхвърля, бобът се изплаква и се налива нова вода – около литър и половина. Бобът се оставя да ври на тих огън. Добавят се ситно нарязаните глава лук и морковът. Сушените чушки се нарязват и добавят. Подправя се със сухия джоджен. Бобът се похлупва и се оставя да ври докато омекне. Накрая се добавя сол и нарязани сушени домати или доматеното пюре. Оставя се да поври още 5-10 минути и се сваля от котлона. Сервира се с домашна питка и пукани люти чушлета
Добър апетит!
Други публикации:
Постни чушки с два вида плънка
Кавърма
Нахут с праз лук и лимон
Преди 1 година:
Двойно шоколадови мъфини с круши
Последната седмица бях в Дания по работа. Няколко часа полет след края на работният ден, тичане по виенското летище, за да се хване връзката, турболенция, малко самолетна храна, много кафета и в 11 вечерта бях в Копенхаген. За жалост не успях да видя почти нищо от града, освен гледката от прозореца на таксито между офиса и хотела, но за сметка на това опитах датски сладкиши и изядох доста сьомга. Сьомгата е навсякъде, ежедневна, традиционна храна, от пушена на сандвич с пълнозърнест хряб за закуска, печена за обяд или пък в салата със скариди и рукола за вечеря. След толкова много сьомга, нямаше начин да не сготвя някое ястие с нея в съботния следобед у дома. Направих супа, защото едва ли има по-удачано ястие за мразовитите зимни дни от тази купичка димяща топла, домашно приготвена храна. Нежната сьомга се допълва идеално от зеленчуците, млякото и маслото и правят супата подходяща за всякакви случаи – от уютен обяд с любимите хора до изискана вечеря при официален повод
Продукти за около 6 порции:
300 грама филе от сьомга
1 литър вода
1 глава лук
2 картофа
1 морков
1 ч.ч. прясно мляко
¼ ч.ч. брашно
20 гр. масло
сол и черен пипер на вкус
копър
Приготовление:
Лукът се нарязва на ситно и се запържва до омекване в дълбока тенджера с предварително загрято масло в нея. Добавя се брашното и се разбърква няколко пъти в рамките на минута две. Отделно 1 ч.ч. от водата се загрява докато стане приятна на пипане. Съдът с брашното се сваля от котлона и към него постепенно и с непрекъснато бъркане се добавя водата. Целта е сместа да не стане на бучки. Връща се на котлона, добавя се останалата вода и нарязаните на дребни кубчета моркови и картофи. Посолява се на вкус, добавя се черен пипер и се оставя да ври под капак на тих огън, докато картофите омекнат. Добавя де сьомгата, нарязвана на едри кубчета и се оставя да ври още 5-6 минути. Добавя се прясното мляко и след още минута, котлонът се изключва. Подправя се с прясно настърган черен пипер и ситно нарязан копър.
Добър апетит!
Други публикации:
Шафранова крем супа с праз и картофи
Рибена чорба със сьомга
Крем супа от печени чушки и нахут
Преди 1 година:
Дюлеви бонбони
Отдавна не се бях замисляла за това, че се радваме на огромно разнообразие от продукти, такива каквито нашите майки не са подозирали, че съществуват или дори и да са чували не са могли да опитат. Майка ми, страхотен кулинар, готвеше вълшебно. Как успяваше, при липсата на продукти, в онова социалистическо, а по-късно и преходно време, когато ако нещо имаше по щандовете, то беше с купони или пък с отвратително качество, за мен си остава загадка и до днес. Но никога, нищо не оставаше по чиниите ни, всичко беше подобаващо оценявано както от нас – семейството и, така и от всички близки, роднини и приятели, които някога са опитвали от гозбите и. Винаги когато съм я питала, какво прави с продуктите, че винаги ястието е толкова изумително вкусно ми отговаряше скромно „Та това ядене на нищо не прилича, ех ако имах повече продукти, да видиш…”. На тези спомени ме наведе днес, една близка приятелка от детинство на майка, докато пиехме кафе и си спомняхме с тъга за нея и как успяваше да прави от нищо нещо. Мисля, че ако още беше жива, щеше с огромна радост да се включва като съавтор на рецептите в блога, щеше ежедневно да измисля нови и със сигурност щеше да е по-запалена и от мен в това начинание. Щеше с любопитство да опитва лайм, броколи, цикория, фенел, кокосово мляко, джинджифил, лимонова трева. Неща, за които само беше чела, но никога не бе опитвала и щяхме да коментираме, дали вкусът им е такъв, какъвто сме си представяли. Щяхме да говорим и обсъждаме с часове, кой продукт би се съчетал с кой и коя подправка би допълнила и подчертала аромата на ястието. Щеше да се изумява, как така ще сложа 2 пакетчета масло в сладкиша и после ще го изям, без да се притеснявам за калориите и как така няма да купя ей онази малка, кокетна каничка за мляко, струваща необосновано много, която така добре би стояла на някоя снимка в блога. Често си мисля за нея и за това как, ако все още беше с мен би се радвала, съветвала, подкрепяла всяко мое начинание. И не е вярно, че времето лекува всяка болка или запълва постепенно всяка празнина, има хора които нищо и никога не може да замени.
Продукти за около 6 порции:
1 малка глава броколи
1 малка глава карфиол
1 средно голям картоф
1 малка глава лук
3-4 скилидки чесън
1 малък морков
1 литър вода
1 ч.ч. прясно мляко
1 с.л. масло
1 с.л. зехтин
сол и черен пипер на вкус
магданоз
около 50 грама сирене Бри
2-3 филии хляб за крутоните, скилидка чесън, малко масло
Приготовление:
Лукът се нарязва на ситно. В дълбока тенджера се загряват маслото и зехтина и в тях се запържва лутът до омекване. Добавя се нарязаният на ситно чесън и след 1 минута се сипва водата. Картофът и морковът се обелват и нарязват на едро и се добавят към супата. Тенджерата се захлупва и се оставя да ври докато картофите омекнат. Броколите и карфиолът се накъсват на розички и се прибавят в тенджерата. Оставят се да врят докато омекнат. Супата се сваля от котлона, добавя се маданозът и всичко се пасира. Пюрето се връща в тенджерата, добавя се млякото, подправя се на вкус и се оставя да заври.
Сиренето се нарязва на кубчета и се сервира върху супата заедно с крутони от препечен хляб, намазан с масло и леко натъркан с чесън
Добър апетит!
Други публикации:
Крем супа от кестени
Ароматна крем супа от тиква
Крем супа от карфиол
Преди 1 година:
Пълнен заек
Понякога стоейки в офиса и в къщи, забързана и улисана в ежедневието направо забравям кой сезон е, кое време на годината. Усещам как живота, просто се претъркулва покрай мен, сякаш не ме докосва, а аз стоя и го гледам на забързан каданс. После времето пак забавя темп и нещата се връщат в нормален ритъм, а аз се оглеждам и се учудвам кога детето е пораснало толкова, и кога са се появили тези две нови издайнически бърчици на лицето ми. Хубаво е, че понякога има дребни малки неща, които ми напомнят за това, колко е важно в същност да успееш да забавиш темпото и да им се насладиш. За това си мислех в събота, докато се опитвах да дремна следобяд, а две врабчета се караха шумно кацнали на простора на балкона ни, пречейки ми да се насладя на отдавна забравеното щастие на съботното мързелуване. Птичетата и уханието на току що цъфналата липа в двора, ми напомниха че вече е пролет и колко много обичам това време на годината, когато въздухът замирисва на цъфнали дървета, а любимата ми сергия на пазара се отрупва с току що откъснати зелении, от които бързам да се възползвам веднага. На последък често готвя една много любима у нас пролетна супа от кухнята на руските евреи. Тя съчетава свежестта на спанака, аромата на копъра, магданоза и лимона с плътността на картофите, моркова и пъщърнака, обогатени допълнително от рохко свареното яйце.
Адаптирано от The Complete Guide to Traditional Jewish Cooking
Продукти:
2 картофа
1 морков
1 глава лук
½ пъщърнак
2 шепи спанак
по 1 рохко сварено яйце на проция
лимон
много копър и магадноз
сол и черен пипер на вкус
литър, литър и половина вода
Приготовление:
Лукът се нарязва на дребно и заедно с моркова, картофите и пащърнака нарязани на кубчета и с водата се поставят на котлона да заврят. Оставят се на тих огън около 25-30 минути или докато зеленчуците омекнат. Добавят се листата спанак, нарязани на едро и се оставя да поври още около 5 минути. Супата се сваля от котлона, подправя се и се поръсва с магданоза и копъра. Сервира се с резени лимон и с по едно сварено яйце във всяка купичка
Добър апетит!
Други публикации:
Зелена пролетна супа
Крем супа от грах и тиквички
Зеленчукова супа с просо
Преди 1 година:
Риба “Бабка”
Хората казват, че едно дете променя много светогледа на родителите си и това със сигурност е така. Ставаме по-отговорни, по-загрижени, нещата от които се вълнуваме се променят. И аз, както всяка майка, искам да осигуря на детето си каквото зависи от мен, така че да получи най-доброто. И под най-доброто нямам в предвид все неща, които се купуват с много пари, а грижа, възпитание и добри навици. Това се оказа една от най-трудните задачи, пред които съм се изправяла. Всеки ден си лягам с анализ за нещата, които съм направила или не, които съм казала и съм пропуснала да кажа на Шуш, задавам си въпросът, а добре ли напарвих като…? а може би трябваше да постъпя по друг начин?, аналазирайки ситуациите от деня. Задавам си въпроса добър родител ли съм и се чудя как да направя така, че да стана по-добра в ролята си на възпитател, приятел, човек формиращ едно малко човече, така че един ден да съм спокойна за него и решенията, които взима за живота си, да знам че ще е щастлив, добър и отговорен човек. Знам че в това си начинание не съм сама, че с мъжа ми сме партньори в тази задача и че ако някой залитне в неправилна посока, другият ще го върне в правилната. И макар това да не прави нещата по-малко отговорни, поне ги прави по-лесни. Опитваме се да вървим с бавни крачки и методично да проучваме всяка недостатъчно позната ни област. Така, когато дойде време да захранвам моят Шуш, започнах усилено да чета всякакви материали за детското хранене, препоръки на педиатрични организации, започнах да общувам с родители споделящи моите разбирания и да обменяме опит относно захранването. Открих много нови, непознати за кухнята ми продукти като амарант и киноа, за които бях чувала че съществуват, но никога не бях опитвала. Разбрах, колко ограничена е кухнята ни от към зърнени храни. Жито, ориз, леща, боб, това са нещата, които без да се замисля мога да кажа, че ядем що годе редовно и от деца. Овесени ядки, ръж, нахут, елда, просо рядко присъстват на трапезата ни просто нямаме навика да ги готвим, а в същност освен полезни са и много вкусни. Амаранта се оказа доста любим на моят син, а в последствие се хареса и на мен, особено в комбинация със задушени зеленчуци.
Продукти:
Около ½ чаена чаша амарант
10-15 см стрък праз
1 морков
1 малка глава броколи
1 с.л. зехтин
½ пилешко филе, предварително сварено – опционално
лимонов сок, сол и черен пипер на вкус
Приготовление:
Пилешкото филе се нарязва на праченца и се сварява, бульонът се запазва.
Амаранта се измива и се поставя заедно с пилешкия бульон на котлона да заври докато набъбне, около 10 тина минути, след това се добавя пилешкото филе. Междувременно морковът и празът се нарязват на ситно, броколите се накъсват на розички. Към амаранта се добавят първо морковите, а когато омекнат праза. Ако е необходимо се долива още вода или бульон. Добавя се малко сол и черен пипер, ако ще се ползва. 4-5 минути преди да се свали от котлона се добавят и розичките броколи. Преди сервиране се поръсва със зехтин и лимонов сок.
Добър апетит!
Други публикации:
Детска крем супа с тиква и просо
Детски ръжени солети
Запеканка с просо
Преди 1 година:
Яйца с коприва
След толкова много празници и приготвени и изядени сладки неща, реших че е крайно време да се сложа на диета. Това е похвално намерение, но ужасно трудно за реализиране. Когато имам ограничение за нещо, мисълта ми все на там скача. Дори неща, които не обичам ми се дояждат страшно когато съм на диета и в общи линии постигам обратния на желания ефект. Възхищавам се безмерно на хора, които имат волята да спазват режим. Много пъти съм си мислила, че е страхотно че никога не съм палила цигара, защото ако трябваше да ги отказвам нямаше да мога никога. В началото, когато се роди Шуш, поради проблеми с неговото стомахче трябваше да огранича консумацията на млечните продукти – никога не съм имала по-тежък период – през цялото време си мислех за капучино, въпреки че винаги съм пиела кафето черно и за филия със сирене, въпреки че сиренето не ми е от любимите храни. За това днес реших, че ще готвя риба със зеленчуци – разбира се на пара, без подправки. И накрая завърших с риба на тиган в масло! И задушено-пържени картофки и моркови. Единствено броколите с лимон се вписваха в първоначалното ми намерение. Така и това намерение за диета остана в историята на неуспешните опити.
Сьомгата мариновах за кратко в лимонов сок, лют червен пипер и сушен копър и след това за кратко запържих в малко масло. Картофките и морковите станаха хрупкави, а лимонените броколи балансираха вкусът на ястието. Съвсем случайно, в кварталния магазин, мъжът ми беше купил Майер лимони, които отдавна ми се ще да опитам, но никога не съм намирала. Мъжът ми ги супил, защото му се видели много „фотогенични” за снимка с наситено жълтата си кора, а аз им се зарадвах страшно, защото винаги съм искала да ги пробвам, заради това, че са кръстоска между лимон и портокал или мандарина и имат специфичен аромат и не са толкова кисели. Тези които мъжът ми взе са кръстоска между лимон и мандарина и имат невероятен аромат.
Продукти за 2 порции:
300 грама филе от сьомга
сокът и кората на един лимон
1 ч.л. сух копър
½ ч.л. лют червен пипер
сол и черен пипер на вкус
20 гр масло
1 с.л. зехтин
За зеленчуковата гарнитура:
2-3 картофа
1 голям морков
сол и черен пипер на вкус
олио за пърженето
1 малка глава броколи
сол на вкус
зехтин и лимонов сок за овкусяване
Приготовление:
Филето от сьомга се нарязва на порции, посолява се, поръсва се с черения пипер, сухия копър и червения пипер. Кората на лимона се настъргва и заедно със сокът му се добавят към сьомгата. Рибата се оставя за кратко 10-15 минути да престои в маринатата.
През това време картофите и морковите се почистват и се нарязват на филийки. Морковите се пускат във вряща подсолена вода и след 2-3 минути се добавят картофите. Варят се 4-5 минути, водата се изсипва и се оставят да се изцедят добре. В тиган се сгорещява около 1 пърст олио и картофите и морковите се запържват в нея до златисто
Броколите се измиват и се нарязват на розички и се пускат в подсолена вряща вода за 3-4 минути, така че да запазят зеления си цвят и да останат леко хрупкави. Свалят се от котлона и се прехвърлят в купа с ледена вода, за да се спре процесът на варене. Изцеждат се добре. Подправят се с лимонов сок и зехтин на вкус.
В тиган се загрява маслото заедно с 1 с.л. зехтин, за да не прегори маслото. Рибата се запържва за кратко от всички страни, за да се запечата, след това котлона се намалява, маринатат се изсипва в тигана и се похлупва. Оставя се още около 5 минути, като се обръща веднъж по средата на времето.
Сервира се с резен лимон
Добър апетит!
Други публикации:
Пастет с пушена сьомга и крема сирене
Сьомга на скара
Риба в тесто
Преди 1 година:
Рибена чорба със сьомга
Отдавна мисля да направя постни мъфини. Исках да са богати на вкус и аромат с много плодове и ако е възможно да са без захар. Комбинирах банан, моркови и стафиди защото са естествено сладки и добавих само лъжица-две мед . Сложих типово брашно и овесен ядки, настъргах малко портокалова кора за празнична нотка, а в сока му накиснах стафидите. До сега не ми се беше случвало да правя десерт с толкова странна комбинация от продукти, в същност основната съставка на мъфините са настърганите моркови, но в крайния вкус на готово опеченият сладкиш те не се нтрапват – домнира баново-портокаловият вкус. Сърцевината им е мека и сочна, много плодова, а отвън коричката е хрупквата от овесените ядки. Синът ми моментално се влюби в тях, поради отсъствието на захар и почти изцяло плодовото им съдържание му бяха разрешение без ограничения, а той не пропусна да ги сподели с няколко негови приятелчета по игри. Тези мъфини биха били прекрасно допълнение към трапезата на Бъдни вечер, много лесни и бързи са за приготвяне и най-вече от тях можете да похапнете и повечко без угризения.
По идея от Anja’s food 4 thought
Продукти за около 10 мъфина:
2 зрели средно големи банана
2 големи настъргани моркова (1 чаена чаша)
кората и сокът на 1 портокал
50 гр стафиди
3 с.л. олио
2 ч.л. бакпулвер
¾ чаена чаша брашно
¼-1/2 чаена чаша овесени ядки
шипка сол
2 с.л. мед
1 прахче ванилия
Приготовление:
Стафидите се накисват в сока на портокала и се оставят да престоят 10-15 минути. През това време се смесват брашното, овесените ядки, ванилията и бакпулверът
В отделна купа се размачкват бананите с вилица докато станат на пюре. Добавят се настърганите моркови, медът, настърганата кора на половината портокал, олиото и стафидите заедно със портокаловия сок в който са киснали. Всичко се разбърква добре с лъжица и се прибавя към сухите съставки. Отново се разбърква докато се получи еднородна смес.
Формите за мъфини се застилат с хартия за печене и сместта се разпределя между тях. Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна около 35-40 минути или докато мъфините са зачервят добре. Оставят се да изстинат напълно преди да се сервират.
Добър апетит!
Други публикации:
Бананов кекс с овесени ядки
Постни чушки с два вида плънка
Овесени блокчета със сушени плодове, ядки и сусамов тахан
Преди 1 година:
Диетичен коледен сладкиш
От както синът ми ходи на ясла, съм почти перманенто болна, кихаща, кашляща или подмърчаща. Мисля, че изкарах всички възмони вируси, някой дори 2 пъти. Успокоението ми е, че макар и болна, детето ми кара вирусите леко, бързо или ги пропуска и за сега успешно се възползва от плюсовете които носи дългото кърмене за здравето му.
Когато бях малка и болна, майка ми задължително правеше пилешка супа или телешко варено. До ден днешен обожавам тези супи, а телешкото варено ми е една от най-любимите. Въпреки, че хубаво телешко месо трудно се намира и в общи линии е въпрос на късмет, когато е приговено на супа обикновенно няма неприятни изненади с крехкостта му. Обожавам супата с добавени гъби, въпреки че не са по канон, и разбира се с много лимонов сок. Освен, че лимонът идеално допълва вкусът на вареното, съдържащият се в него витамин С подпомага усвояването на желязото в месото.
Продукти:
800 гр телешки джолан
3 литра вода
1 голям морков
1 глава лук
резен от глава целина
5-6 картофа
10-12 зърна черен пипер
сол и настърган черен пипер на вкус
много магданоз
прясно изцеден лимонов сок
250 гр печурки – опционално
Приготовление:
Джоланът се измива добре и се поставя в дълбока тенджера заедно с водата и солта. Оставя се да заври и се препенва няколко пъти, докато бульонът стане бистър. Добавят се зърната черен пипер, резена целина, нарязаният на кръгчета морков и нарязаният на едро лук и се вари около 40-50 минути или докато месото изглежда почти готово.
Джоланът се изважда от бульона и се оставя да се охлади, след което се обезкостява и месото се нарязва на порции. Месото се връща в бульонът и се добавят обелените и нарязани на едро картофи и нарязаните на едро гъби, ако ще се използват. Опитва се на вкус и ако е нужно се добавя още сол и настърган черен пипер. Вари се до готовност на картофите.
Супата се сервира топла, обилно поръсена със ситно нарязан магданоз и подправена с лимонов сок
Добър апетит!
Други публикации:
Крем супа от червена леща
Крем супа от печени чушки и нахут
Доматената супа на баба
Преди 1 година:
Пъпешов шербет
Класическа американска салата. И като всяка класическа салата има много вариации и интерпретации. Някои добавят ябълка, ананас, чушка, къри…аз я предпочитам по-изчистена само със зеле, морков, понякога малко лук, заквасена сметана и майонеза. Това е една от любимите ми салати, особено през зимния сезон.
Днес минавайки през пазара Борово, за да купя бяло зеле навестих любимата си сергия, на която по всяко време на годината може да се намери всякакво разнообразие на зеленчуци и плодове.
Както винаги имаха ягоди, череши, грозде, кисело и прясно зеле, домати, краставици и по-екзотичните ананас, фенел, папая, аспержи, чери домати, цикория. Есествено пресни билки – кориандър, мента, розмарин…А ако нещо го няма в момента, може да се поръча за следващия ден.
Не знам как собствениците успяват да подържат това разнообразие целогодишно, но определено съм щастлива, че мога да се възползвам от професионализма им и да се радвам на любезно отношение. Може даже да се пазарува с карта, нещо, което до преди това не бях виждала на никоя сергия на пазара.
Обикновено при тях отивам, за да купя нещо конкретно, но винаги си тръгвам с пълна кошница неща, които са ме изкушили със свежия си вид и идеята за някое бъдещо ястие. Така и днес си търгнах с един фенел, който сега човърка въображението ми
Продукти:
голям резен бяло зеле
1 голям морков
1/8 много малка глава лук
ябълков оцет на вкус
сол на вкус
1-2 с.л. майонеза
1/3 до ½ голяма кофичка от 400 гр заквасена сметана или на вкус
Приготовление
Зелето се нарязва на дребно, морковът се настъргва. Поръсва се със сол и с ръка се притрива, за да омекне и поме солта. Лукът, ако се ползва, се нарязва на много дребно. Добява се оцетът, майонезата и сметаната и се разбърква много добре.
Добър апетит!
Други публикации:
Салата от ряпа със заквасена сметана
Пивка салата
Салата от броколи
В кухнята на моето семейство 