Агнешко бутче в билково тесто

Още първият път когато видях тази рецепта в любимата ми книга, The Cook’s book , исках да я направя веднага. Бях сигурна, че ястието ще е великолепно на вкус, точно както го обичаме, а снимките бях повече от изкушаващи.  Да, но беше месец декември и агнешко нямаше. Сега, по великденските празници е точното време за тази рецепта. Когато всички се събират около масата и всяка минута прекарана в кухнята си е заслужавала, заради радостта на близките хора. За тази рецепта агнешкото бутче трябва да е обзкостено, без да се нарушава целостта на месото, просто коста да се измъкне. Тъй като отдавна планувам как ще го приготвя, още в магазина помолих транжорът да го обезкости по този начин, но за мое съжаление, той си беше тръгнал, както винаги пазарувах твърде късно вечерта. Казах си, че ще го напарвя сама, а ако не мога просто ще сменя рецептата и ще го приготвя по друг начин. От вчера вечерта събирам смелост за тази опареция, изчетох всичко което намерих за това как се обезкостява по този начин, и днес въоръжена с нож и смелост се заех. Казах се, че ако не успея да се справя в рамките на час, зарязвам всичко и минавам към план Б. За голямо мое учудване оказа се много по-лесно от колкото предполагах. Просто с малко търпение за коло 10 тина минути, с ножа се обикалят костите, като месото се отделя от тях, като се започва от най-горната и постепенно месото се „съблича” надолу, а в средата остава дупка, която в последствие се пълни с китка пресен розмарин. Месото не се подправя предварително със сол, защото се пече в билково солено тесто, напарвено с почти килограм сол, брашно, вода и много, много ароматни билки, които при печенето придават деликатен аромат на ястието. Преди да се завие с тестото, месото се запържва леко в зехтин, и после се покрива в трохи от хляб, запържен лук и още подправки. Резултатът е изключително крехко, много сочно печено с аромат на пролет.

Продукти:

Около 2,5 кг агнаешко бутче

3-4 с.л. зехтин

китка пресен розмарин

черен пипер

1 белтък

За билковото солено тесто:

1 кг брашно

700-800 гр сол

Около 600 мл вода

2 белтъка

шепа нарязани на ситно билки в пропорции според предпочитанието– пресен розмарин, тарагон, машерка, салвия, цветчета сушена лавандула

За билковите трохи:

4 филии стар хляб

2-3 стръкчета нарязан на ситно розмарин

3-4 стръкчета тарагон

1 глава лук

2-3 с.л. зехтин

Приготовление:

На билковото тесто:

Брашното, солта, нарязаните на ситно подправки, белтъците и водата се замесват на тесто. Завива се в свежо фолио и се прибира в хладилника за час или за през ноща, ако се приготвя от предишния ден

Подготовка на бутчето

Бутчето се обезкостява, като се махат костите, без да се нарушава целостта на месото, като се почва от най-горната кост и постепенно се изваждат всичките. Това може да бъде направено и от месаря. В дупката образувана от костите се поставя китка пресен розмарин.

Бутчето се връзва с канап и се запържва за кратко, от всички страни в зехтин. Поръсва се черен пипер и се оставя да се охлади.

Приготовление на  билковите трохи:

През това време лукът се нарязва на ситно и се запържва в зехтин. Подправките се нарязват на ситно или се смилат заедно с филиите хляб в блендера. Лукът и трохите се смесват и с тях се покрива агнешкото от всички страни, като се притискат добре към месото.

Печене на бутчето:

Тестото се разточва с дебелина не по-малка от 1 см, на набрашнена повърхност. Бутчето се поставя върху него и се завива с тестото, като краищата се намазват с белтък, за да залепнат по-добре.

Тава се застила с хартия за печене и бутчето се премества в тавата. Тестото се намазва добре с останалия белтък. Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна около 1 час, а след това без да се разрязва тестото се оставя да престои извън фурната още около 20 минути. Престоя е много важен, защото по този начин агнешкото се сготвя напълно на необходимата температура. За да се сервира, тестото се разрязва внимателно, като се внимава парата да не изпари ръцете. Тестото се изхвърля.

Аз сервирах с пресни печени картофи и зелена салата

Добър апетит и Честит празник!

Други публикации:

Пълнен заек

Бавно печена свинска плешка

Сьомга на тиган в масло

Преди 1 година:

Козунак

Задушени зеленчуци с пиле и амарант

Хората казват, че едно дете променя много светогледа на родителите си и това със сигурност е така. Ставаме по-отговорни, по-загрижени, нещата от които се вълнуваме се променят. И аз, както всяка майка, искам да осигуря на детето си каквото зависи от мен, така че да получи най-доброто. И под най-доброто нямам в предвид все неща, които се купуват с много пари, а грижа, възпитание и добри навици. Това се оказа една от най-трудните задачи, пред които съм се изправяла. Всеки ден си лягам с анализ за нещата, които съм направила или не, които съм казала и съм пропуснала да кажа на Шуш, задавам си въпросът, а добре ли напарвих като…? а  може би трябваше да постъпя по друг начин?, аналазирайки ситуациите от деня. Задавам си въпроса добър родител ли съм и се чудя как да направя така, че да стана по-добра в ролята си на възпитател, приятел, човек формиращ едно малко човече, така че един ден да съм спокойна за него и решенията, които взима за живота си, да знам че ще е щастлив, добър и отговорен човек. Знам че в това си начинание не съм сама, че с мъжа ми сме партньори в тази задача и че ако някой залитне в неправилна посока, другият ще го върне в правилната. И макар това да не прави нещата по-малко отговорни, поне ги прави по-лесни. Опитваме се да вървим с бавни крачки и методично да проучваме всяка недостатъчно позната ни област. Така, когато дойде време да захранвам моят Шуш, започнах усилено да чета всякакви материали за детското хранене, препоръки на педиатрични организации, започнах да общувам с родители споделящи моите разбирания и да обменяме опит относно захранването. Открих много нови, непознати за кухнята ми продукти като амарант и киноа, за които бях чувала че съществуват, но никога не бях опитвала. Разбрах, колко ограничена е кухнята ни от към зърнени храни. Жито, ориз, леща, боб, това са нещата, които без да се замисля мога да кажа, че ядем що годе редовно и от деца. Овесени ядки, ръж, нахут, елда, просо рядко присъстват на трапезата ни просто нямаме навика да ги готвим, а в същност освен полезни са и много вкусни. Амаранта се оказа доста любим на моят син, а в последствие се хареса и на мен, особено в комбинация със задушени зеленчуци.

 

Продукти:

Около ½ чаена чаша амарант

10-15 см стрък праз

1 морков

1 малка глава броколи

1 с.л. зехтин

½ пилешко филе, предварително сварено – опционално

лимонов сок, сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Пилешкото филе се нарязва на праченца и се сварява, бульонът се запазва.

Амаранта се измива и се поставя заедно с пилешкия бульон на котлона да заври докато набъбне, около 10 тина минути, след това се добавя пилешкото филе. Междувременно морковът и празът се нарязват на ситно, броколите се накъсват на розички. Към амаранта се добавят първо морковите, а когато омекнат праза. Ако е необходимо се долива още вода или бульон. Добавя се малко сол и черен пипер, ако ще се ползва. 4-5 минути преди да се свали от котлона се добавят и розичките броколи. Преди сервиране се поръсва със зехтин и лимонов сок.

Добър апетит!

Други публикации:

Детска крем супа с тиква и просо

Детски ръжени солети

Запеканка с просо

Преди 1 година:

Яйца с коприва

Нахут със сушени домати и чушки и карамелизиран лук

Отдавна не съм публикувала основно ястие. Зимата сякаш ме изкушава да правя все сладки неща. Липсата на много сезонни зеленчуци също оказва влияние върху трапезата, липсва ми експлозията на аромати и цветове, които нахлуват във въображението докато пазарувам и ме предизвикват да ги комбинирам в ястие. За зимата обикновенно се въртят едни и същи неща – зеле, картофи, ориз, боб, месо във всевъзможни комбинации. А зимата тази година е наистниа дълга, или поне моето усещане е такова. Искат ми се вече чушки, домати, градински ухания на прясно набрани билки. Разрових се в шкафа с подправки. Обичам да размествам бурканчетата и кутиите там, да си представям дали просото и леблебията биха се комбинирали добре с кимиона или  кориандъра например или пък дафиновият лист с розмарина. Обикновенно бурканите, кутийките са толкова много, че сероизни се замислям да поръчам допълнителни шкафове – мястото никога не ми стига. Дафиновият лист и розмарина така ме грабнаха, с аромата си на лято и италианска провинция, че набърза ръка извадих сушените чушки и домати, нарязах лук и ги комбинирах с накиснатия от предишната вечер, без ясна прадстава на какво ще бъде сготвен, нахут.

Продукти за коло 4 порции:

1 чаена чаша сух нахут, накиснат във вода от предишната вечер

1 малък морков

4-5 сушени чушки

10-12 сушени доматчета

4-5 средно големи глави лук

1 с.л. зехтин

20-30 грама масло

1 малко листо дафинов лист

¼ ч.л. розмарин

сол и черен пипер на вкус

магданоз

Приготовление:

Нахутът се изсипва в тенджера заедно с достатъчно вода да го покрие. Добавя се дафиновият лист и се вари на тих огън докато омекне. Нахутът се прецежда и се оставя на страна, като се запазва към половин чаша от течността, в която е врял. Чушките и доматите се накисват в гореща вода и се остявят за 15-20 минути да набъбнат. Лукът се почиства и се нарязва на полумесци. В тиган се загрява маслото заедно с лъжича зехтин, за да го предпази от изгаряне. Добавя се нарязаният лук и се запържва на средно силен котлон, като се разбърква от време на време, докато леко покафенее и се карамелизира от собствените си сокове.

Чушките и доматите се отцеждат от водата, като тя се запазва. Нарязват се на средно гореми парченца и заедно с нахута и течността в която са киснали, както и резервираната вода, в която е врял нахутът  се слагат на котлона на тих огън. Добавя се морковът нарязан на дребно, сол, черен пипер и розмарънт. Варят се докато течността почти се изпари и се добавя карамелизираният лук. Яститето се разбърква добре и се сервира топло, поръсено с малко нарязан на ситно магданоз.

Добър апетит!

Преди 1 година:

Нахут с праз лук и лимон

Хумус

Дип с карамелизиран лук

Преди 1 година:

Шафранова крем супа с праз и картофи

Сьомга на тиган в масло

След толкова много празници и приготвени и изядени сладки неща, реших че е крайно време да се сложа на диета. Това е похвално намерение, но ужасно трудно за реализиране. Когато имам ограничение за нещо, мисълта ми все на там скача. Дори неща, които не обичам ми се дояждат страшно когато съм на диета и в общи линии постигам обратния на желания ефект. Възхищавам се безмерно на хора, които имат волята да спазват режим. Много пъти съм си мислила, че е страхотно че никога не съм палила цигара, защото ако трябваше да ги отказвам нямаше да мога никога. В началото, когато се роди Шуш, поради проблеми с неговото стомахче трябваше да огранича консумацията на млечните продукти – никога не съм имала по-тежък период – през цялото време си мислех за капучино, въпреки че винаги съм пиела кафето черно и за филия със сирене, въпреки че сиренето не ми е от любимите храни. За това днес реших, че ще готвя риба със зеленчуци – разбира се на пара, без подправки. И накрая завърших с риба на тиган в масло! И задушено-пържени картофки и моркови. Единствено броколите с лимон се вписваха в първоначалното ми намерение. Така и това намерение за диета остана в историята на неуспешните опити.

Сьомгата мариновах за кратко в лимонов сок, лют червен пипер и сушен копър и след това за кратко запържих в малко масло. Картофките и морковите станаха хрупкави, а лимонените броколи балансираха вкусът на ястието. Съвсем случайно, в кварталния магазин, мъжът ми беше купил Майер лимони, които отдавна ми се ще да опитам, но никога не съм намирала. Мъжът ми ги супил, защото му се видели много „фотогенични” за снимка с наситено жълтата си кора, а аз им се зарадвах страшно, защото винаги съм искала да ги пробвам, заради това, че са кръстоска между лимон и портокал или мандарина и имат специфичен аромат и не са толкова кисели. Тези които мъжът ми взе са кръстоска между лимон и мандарина и имат невероятен аромат.

Продукти за 2 порции:

300 грама филе от сьомга

сокът и кората на един лимон

1 ч.л. сух копър

½ ч.л. лют червен пипер

сол и черен пипер на вкус

20 гр масло

1 с.л. зехтин

За зеленчуковата гарнитура:

2-3 картофа

1 голям морков

сол и черен пипер на вкус

олио за пърженето

1 малка глава броколи

сол на вкус

зехтин и лимонов сок за овкусяване

Приготовление:

Филето от сьомга се нарязва на порции, посолява се, поръсва се с черения пипер, сухия копър и червения пипер. Кората на лимона се настъргва и заедно със сокът му се добавят към сьомгата. Рибата се оставя за кратко 10-15 минути да престои в маринатата.

През това време картофите  и морковите се почистват и се нарязват на филийки. Морковите се пускат във вряща подсолена вода и след 2-3 минути се добавят картофите. Варят се 4-5 минути, водата се изсипва и се оставят да се изцедят добре. В тиган се сгорещява около  1 пърст олио и картофите и морковите се запържват в нея до златисто

Броколите се измиват и се нарязват на розички и се пускат в подсолена вряща вода за 3-4 минути, така че да запазят зеления си цвят и да останат леко хрупкави. Свалят се от котлона и се прехвърлят в купа с ледена вода, за да се спре процесът на варене. Изцеждат се добре. Подправят се с лимонов сок и зехтин на вкус.

В тиган се загрява маслото заедно с 1 с.л. зехтин, за да не прегори маслото. Рибата се запържва за кратко от всички страни, за да се запечата, след това котлона се намалява, маринатат се изсипва в тигана и се похлупва. Оставя се още около 5 минути, като се обръща веднъж по средата на времето.

Сервира се с резен лимон

Добър апетит!

Други публикации:

Пастет с пушена сьомга и крема сирене

Сьомга на скара

Риба в тесто

Преди 1 година:

Рибена чорба със сьомга

 

 

Бавно печена свинска плешка

На празниците цялото смейство се събира около трапезата, радостни че отново са заедно, споделяйки емоциите от изминалата година и кроящи планове за бъдещето. Време в което бабите и дядовците са погълнати изцяло от внуците, бързащи да им се нарадват и да открият късче от младостта си и себе си в  тях. Децата залисани в подаръците, шумотевицата и приповдигнатото настроение. Бащите и техните бащи насядали около масата на чашка ракия, табла и сладка приказка, обсъждащи политиката, живота и младото поколение. Жените залисани в кухнята бързащи да зарадват гостите си с вкусно ястие. За тези моменти винаги предпочитам бърза за подготовка и вкусна рецепета, която не изисква много усилия в кухнята, за да мога да си спестя умората  и в същото време да ми остане достатъчно време, за да  гледам цялата празнична суетня около мен и да се радвам на семейството си. Тази година избрах да приготвя бавно печена свинска плешка с мед и уиски, а за гарнитура картофки със салвия. Месото става крехко, и то няма как да е по друг начин след 3 часово печене на бавен огън, а коричката му хрупкава и аромтна. Картофите и салвията допълниетлно подчертават вкусът на  месото. С чаша хубаво червено вино и домашен уют къщата ухае на празник.

Продукти:

1 обезкостена свинска плешка около 1,5-2 кг

сол, черен, червен и бял пипер на вкус

7-8 с.л. зехтин

1 с.л уиски

1 ч.л. мед

За картофките :

5-6    илил повече големи картофа

1-2    листенца салвия

¼-1/2 чаена чаша бира или вода

Приготовление:

Плешката се измива и подсушава добре. Намазва се със зехтин от всички страни и се поръсва обилно със сол. Натърква се с червен пипер и се поръсва със черен и  бял пипер. В тава се сипват 5-6 с.л. зехтин, плешката се поставя в средата и се слага да се пече в предварително загрята на 220 градуса фурна. След 5 минути се обръща от другата страна и след още 5, когато месото се е позапържило, фурната се намалява на 150 градуса. Уискито и медът се разбъркват и с тях се намазва месото от всякъде, връща се във фурната и се оставя да се пече 3-4 часа, като посредата на времето се обръща.

Картофите се нарязват на шайби с дебелина 3-4 мм. Месото се изважда от тавата и в сокът от печенето се слагат картофите, посоляват се и се слагат листенцата от салвия. Фурната се засилва на 230 градуса, налива се водата или бирата, разбъркват се добре и се връщат във фурната докато станат златисти, като се разбъркват от време на време. Месото се връща при картофите и се оставят във фурната за още 5 минути. Сервира се топло

Добър апетит и весели празници!

Други публикации:

Пържоли на скара

Кавърма

Свинско с лук

Преди 1 година:

Греяно вино

Ципура в плик

Напоследък забелязвам странна тенденция във вкуса на мъжа ми. Започнал е да харесва риба! Когато пазаруваме, ме подпитва, „а риба няма ли да вземем“, застоява се пред щанда с моските дарове, а когато го питам каква му се яде – ми казва „…а, аз не, за вас с детето вземи, аз не искам“. Но когато я приготвя, винаги и той яде от нея. Миналата седмица, след една пастърва плакия, той замислено ми каза…“хм, аз май съм започнал да харесвам риба и като че ли сериозно ще я проям“. Знаех си аз! Ласкателно е да си мисля, че моите ястия са го накарали да промени вкусовете си, но всичко започна след един карагьоз на скара, който той изяде с огромно удоволствие това лято в мидената ферма в Дълбока, докато със съжаление ни гледаше как обядваме миди и ни обесняваше, колко страшно сме се минали като не сме си поръчали каргьоз като неговия, а ние го занасяхме как е дошъл до мидената ферма слязъл е по огромния склон по пътя и ще трябва да го качи обартно пеша с все дете, количка и куче, а деже не е опитал мидите. Та този знаменит карагьоз, обърна представите на мъжа ми за рибата и че тя е вкусна. Днес пазарувайки, видях на щанда прясна ципура. И като видна познавачка на рибите, я обърках с карагьоз, нищо че имаше етикет на който си беше написано „ципура“. Купих рибата с абсолютното убеждение, че това е което мъжа ми така е харесал. Прибрах се в къщи и почти ликуваща заявих, че имам страхотна изненада за него, защото съм му купила ципура като онази дето е ял лятото и ще му я сготвя. Е, не постигнах желания ефект от изненадата, или по-скоро го постигнах но с това, че карагьоза се оказа ципура 🙂 Необезукаржена реших, че няма да я приготвям на скара, а по любима технология –печена в плик, овкусена със средиземноморски подправки и зехтин и я сервирах с пържени картофки. Стана много ароматна и сочна  и се хареса много.

Продукти за 2 порции:

2 ципури, общо около 800  грама

по щипка-две сух девисил, босилек, розмарин, лютив червен пипер

сол, черен пипер на вкус

малко зехтин

Приготовление:

Ципурите се намазват отвътре и отвън с подправките. От хартия за печене се откъват 2 квадратни парчета. Във всяко от парчетата се завива по една от рибите, поръсва се с малко зехтин, като краищата на хартията се завиват добре.

Пакетчетата се поставят в тава и се пекат около 20-30 минути в предварително загрята на 200 градуса фурна.

Добър апетит!

Други публикации:

Сьомга на скара

Риба “Бабка”

Риба в тесто

Преди 1 година:

Детски овесени блокчета

Мусака

Преди време, когато публикувах рецептата на мъжа ми за пилешка супа, писах че аз не мога да готвя мусака, или по-скоро не съм опитвала. Това ястие ме плашеше ужасно. Не знам защо но ми се струваше най-ужасно трудното за изпълнение от всички ястия на света. Окото ми не мига пред рецепти за най-различни засукани ястия, може да ме плашат, но ме предизвикват и  ги готвя, но мусаката…Може би това, че трябва картофите да са нарязани на дребни и еднакви кубчета (а аз много мразя да режа на дребно, а кубчетата никога не стават еднакви) или пък заливката… Хубавото е, че мъжът ми готви божествена мусака, и винаги той я приготвяше когато ни се искаше да похапнем. Бях запланувала той да е „гост” в блога ми, с неговата мусака, и бяхме решили, че в събота ще готвим това.В последният момент на мъжа ми се наложи спешно пътуване и аз останах вкъщи с пордуктите. Добре, казах си, това е – ще готвя мусака – видяло се е. Поех дълбоко въздух и обелих и нарязах картофите. До тук добре – ами сега…и…срам не срам звъннах на мъжа ми…”Мише, ми такова, ти в среща ли си, ами аз да те питам…как точно да сготвя мусака…Да, чакам…Добре, пиша, взела съм лист и химикалка…” През цялото време си представях учуденият поглед на колегите му и леките подсмихвания, докато диктува на жена си (дето има кулинарен блог) как се готви мусака. Залових се и с останалата част от приготовленията, като през цялото време си мислех как всъщност това е едно просто и лесно за приготвяне ястие, стига да имаш добри указания и да не му се плашиш, както всъщност е с всички рецепти

Продукти:

500 гр кайма приготвена от 50% свинско, 50% телешко месо

3-4 големи картофа

1 глава лук

1-2 с.л. зехтин

1 ч.л. червен пипер

сол и черен пипер на вкус

магданоз за поръсване

За заливката:

3 яйца

½ кофичка кисело мляко

1 с.л. брашно

малко сол и черен пипер

Приготовление:

В дълбок тиган се сгорещява зехтина и при непрекъснато бъркане се запържва каймата докато си промени цвета и стане на трохи.  Посолява се и се поръсва с черения и червен пипер. Добавя се ситно нарязаният лук и се задушава под капак още 1-2 минути. Картофите се почистват и обелват и се нарязват на дребни кубчета. В тава се изсипват половината от картофите, след това каймата и отгоре се завършва с пласт картофи. Налива се вода колкото да покрие картофите и се пече в предварително загрята на 220 градуса фурна, докато водата се изпари и картофите омекнат, след това се залива със заливката

За заливката:

Яйцата, киселото мляко, брашното, черният пипер и солта се разбъркват добре и  се изсипват на равномерен пласт върху мусаката. Запича се оше 10 тина минути, докато заливката се запече. Преди сервиране се поръсва с магданоза.

Добър апетит!

Други публикации:

Пълнени чушки

Кавърма

Постни чушки с два вида плънка

Преди 1 година:

Ушите на Аман (Hamantashen)