Пълнени постни чушки с ориз и маслини

Обожавам концентрирания аромат на сушените чушки. Имам усещането, че уханията на цялото лято са се запечатали в тях. Обичам да ги готвя зимата, когато на вън е студено и ветровито, а в кухнята е топло и уютно и техният вкус ще ми донесе средиземноморско усещане. Рецептата е на мъжа ми, според когото няма по-идеално съчетание от това на чушки, маслини, зехтин, джоджен и ориз басмати. И наистина е така – комбинацията на тези продукти е идеално и не се нуждае от нищо допълнително – свежо, леко, и много, много вкусно. Предпочитам ги направени с по-солени и отчетливи на вкус маслини като каламон, които да придадат допълнителен вкус на делящите се зрънца ориз.

Има още

Пълнозърнести овесени крекери с маслини

Чудно е как понякога само снимката на някое ястие може така да ме заинтригува, че единствената ми мисъл до края на деня ми да е, че трябва след работа да го направя. Така се случи и с овесените крекери с маслини.Напоследък ми е трудно да измисля обяда си в офиса, имайки в предвид, че не ми се излиза от офиса, поради горещината и защото моментът, в който се сещам за ядене е точно когато стомахът ми го припомня със страшна сила към 4-5 следобед, защото улисана в задачи не съм разбрала кога е минал денят. Въпросните крекери ми се видяха толкова подходящи за хрупкане в офиса с чаша айрян, така между другото, че непременно реших ,че ще направя и ще си занеса една доза, за резерв, за момента в който вече стане ясно, че без нещо в стомаха няма да мина, но е прекалено късно за истински обяд. Има още

Постни мъфини с плодове

Отдавна мисля да направя постни мъфини. Исках да са богати на вкус и аромат с много плодове и ако е възможно да са без захар. Комбинирах банан, моркови и стафиди защото са естествено сладки и добавих само лъжица-две мед . Сложих типово брашно и овесен ядки, настъргах малко портокалова кора за празнична нотка, а в сока му накиснах стафидите. До сега не ми се беше случвало да правя десерт с толкова странна комбинация от продукти, в същност основната съставка на мъфините са настърганите моркови, но в крайния вкус на готово опеченият сладкиш те не се нтрапват – домнира баново-портокаловият вкус. Сърцевината им е мека и сочна, много плодова, а отвън коричката е хрупквата от овесените ядки. Синът ми моментално се влюби в тях, поради отсъствието на  захар и почти изцяло плодовото им съдържание му бяха разрешение без ограничения, а той не пропусна да ги сподели с няколко негови приятелчета по игри. Тези мъфини биха били прекрасно допълнение към трапезата на Бъдни вечер, много лесни и бързи са за приготвяне и най-вече от тях  можете да похапнете и повечко без угризения.

По идея от  Anja’s food 4 thought

Продукти за около 10 мъфина:

2 зрели средно големи банана

2 големи настъргани моркова (1 чаена чаша)

кората и сокът на 1 портокал

50 гр стафиди

3 с.л. олио

2 ч.л. бакпулвер

¾ чаена чаша брашно

¼-1/2 чаена чаша овесени ядки

шипка сол

2 с.л. мед

1 прахче ванилия

Приготовление:

Стафидите се накисват в сока на портокала и се оставят да престоят 10-15 минути. През това време се смесват брашното, овесените ядки, ванилията и бакпулверът

В отделна купа се размачкват бананите с вилица докато станат на пюре. Добавят се настърганите моркови, медът, настърганата кора на половината портокал, олиото и стафидите заедно със портокаловия сок в който са киснали. Всичко се разбърква добре с лъжица и се прибавя към сухите съставки. Отново се разбърква докато се получи еднородна смес.

Формите за мъфини се застилат с хартия за печене и сместта се разпределя между тях. Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна около 35-40 минути или докато мъфините са зачервят добре. Оставят се да изстинат напълно преди да се сервират.

Добър апетит!

Други публикации:

Бананов кекс с овесени ядки

Постни чушки с два вида плънка

Овесени блокчета със сушени плодове, ядки и сусамов тахан

Преди  1 година:

Диетичен коледен сладкиш

Нахутени крекери

Текстът, който пиша преди всяка рецепта, обикновено измислям още докато приготвям ястието, докато забърквам съставките виждам текстурата и усещам ароматът им. Ако тогава не съм успяла, го правя вечер преди да заспя, в моментите в които съм сама със себе си и мислите си, тогава текстът придобива носталгични краски със спомени от детството. Лошото е, че винаги когато седна пред белия лист на екрана на компютъра цялата грижливо измислена история изхвърчава от главата ми и на нейно място остава също така бяло петно каквото виждам и пред себе си на монитора, и започвам отначало да редя думите и мислите си. В същност най-трудно е първото изречение, после празнотата на листа спира да ме плаши и мислите и думите потичат гладко, нататък и тексът се написва на един дъх. Обикновено точно когато завърша последното изречение в главата ми изниква първоначалната история за аромати и вкусове и историята от детството, и тя рядко има нещо общо с туко що написаното от мен. Така и тази история от разказ за аромата на печена леблебия и червени чушки които се разнасят вечер на една малка софийска улица, се превърна в нещо съвсем различно.

Рецептата видях в Fat Free Vegan Kitchen, който наскоро ми препоръча Хриси, и която ме заплени моментално с леснотата на приготовление, с това че е постна и безглутенова. Промених малко подправките, сложих зехтин вместо рапично олио и добавих малко сладък червен пипер в тестото. Допълнителната пикантност, който придава лютият червен пипер в поръската ги прави идеален не само за похапване докато чета или пиша, но и като мезе към бира или червено вино

Продукти:

2 ½ чаена чаша брашно от нахут

6-7 с.л. зехтин

1 ч.л. сладък червен пипер

1/3 – 1/2 чаена чаша вода

1 ч.л. бакпулвер

1 ч.л. сол

Приготовление:

Брашното, червеният пипер, солта и бакпулверът се смесват. Добавя се зехтинът и водата и се размесва докато тестото стане на гладка топка, ако е необходимо се добавя още малко вода. Тестото се разделя на 2 части и се увива във свежо фолио. Оставя се да преседи минимум половин час.

На леко набрашнена повърхност направо върху хартия за печене топките се разточват една по една, докато листът стане 2-3 мм. С остър нож се разрязва на четириъгълници, набожда се с вилица и се поръсва с лютия червен пипер. Изрезките се отстраняват за ново разточване, а крекерите заедно с хартията за печене директно се преместват в тавата. Пекат се в предварително загрята на180 градуса фурна около 15 минути или докато се зачервят, изваждат се и се оставят да изстинат.  Най-хубави са прясно изпечени.

Добър апетит!

Други публикации:

Бирен хляб

Плосък ръжен хляб

Царевични крекери с розмарин

Преди 1 година:

Снежни шоколадови топки

Дюлеви бонбони

Обичате ли дюли? До скоро не ми беше хрумвало, че този така вкусен (за мен) плод в същност е доста непопулярен и не така любим на доста голяма част от хората. Първо беше сблъсъкът с реакцията на мъжа ми, който ме видя да се прибирам щастлива от пазар с 3 огромни дюли. Радвайки се и показвайки му придобивката и бърборейки бързо изброявайки нещата, които бих могла да направя от тях, той попари ентусиазма ми с думите….”ааа, ама ти си ги била купила тези дюли, аз мислех, че някой ти ги е подарил. Как може хората да го продават това, и да си мислят, че някой ще го купи, то за нищо не става…”. Познавайки отявленото му презрение към всичко по-кисело от банан, почти не му обърнах внимание на тази забележка. Последва коментар от свекърва ми, „уххх ,че кисело нещо са това дюлите” и от няколко колеги, на които занесох да опитат готовите бонбони, но които ги заобикаляха от далеч, защото „то дюлата не е плод, ама и за зеленчук не става, абе за нищо…” и даже не пожелаха да ги пробват, въпреки уверенията ми, че бонбоните не са кисели. Лично аз предпочитам този плод на сладко или компот. Не съм се престрашавала още да сготвя една отдавна набелязана рецепта за телешко с дюли, но и нейният ред ще дойде.

Дюлите, които взех реших да направя на бонбони. Или по-скоро на захаросани плодови блокчета. С интерес разбрах, че в испаноговорящите страни се продава такъв продукт наречен Dulce de Membrillo. Казах си, че нищо което се нарича Dulce, не може да е лошо и не вкусно, изхождайки от това, че съм с абсолютна абстиненция към Дулсе де лечето. Наистина, макар, че не приличат на традиционни бонбони, такива каквито сме свикнали да виждаме по магазините, са изключително вкусни, със силен плодов аромат на дюла, съвсем лека кисела жилка, хрускаща захар по повърхността им и лично аз ги намирам за много приятни с глътка черно кафе, което допълнително подчертава вкусът им.

Продукти за около 30 бонбона:

3 гореми дюли – общо около 1 кг

1 шушулка ванилия

½ кг. захар

захар за овалване

Приготовление:

Дюлите се измиват добре и се нарязват на едри парчета. Слагат се в дълбока тенджера заедно със семенцата от шушулката ванилия и се заливат с вода, така че тя да ги покрие. Варят се докато дюлите омекнат. Свалят се от котлона, водата се изсипва и отделя (дюлевият сок е много вкусен), дюлите се изцеждат много добре. Ципата и семките им се отстраняват, а плодът се пасира. След това се минава през цедка. Пюрето се поставя на котлона заедно със захарта и се вари на бавен огън, като се бърка, докато сладкото започне да се отделя от стените на съда.

Тава се застила с хартия за печене и сместа се изсипва, като повърхността и се заглажда с намокрена шпатула или лъжица. От тук на татък може да оставите на сухо място тавата да престои около седмица или да сушите във фурната на 50 градуса за 4-5 часа или докато стане като желе. Аз избрах метода със сушенето във фурната. След като сместта изстине се нарязва на кубчета с влажен нож. Всяко кубче се овалва в кристална захар. Ако бонбоните все още са леко влажни, могат да се оставят да престоят на стайна температура няколко часа, за да изсъхнат.

Добър апетит!

Други публикации:

Карамелови бонбони с лешници

Захаросани портокалови корички

Масапан

Преди 1 година:

Банофи пай