Детска сладоледена торта без захар за първи рожден ден

И моето момиче стана на 1! Вероятно всяка майка знае трепетите и вълненията около първият рожден ден! Всичко трябва да е прекрасно и запомнящо се, защото е първият от всички рождени дни в живота и. Има още

Advertisements

Мини плодово-овесени мъфини за малки човечета

С този пост продължавам публикациите на рецепти подходящи за бебета и деца, които все още не консумират захар, белтъци и прясно мляко, но пък проявяват желание да ядат сами. Трудно ми е да определя за каква възраст стават тези мъфинчета, защото всяко бебе и майка следва различен темп на захранване и някой започват да ядат  много неща по-рано, а други по-късно. Има още

Хлебни гризини с ябълка и печени зеленчуци в хартия за малки злоядковци

Да нахраниш злоядо дете е истинско предизвикателство. Сигурно на много родители е познато чувството на безсилие, което те обзема пред плътно затворена, стисната на чертичка уста придружен от сведен, смръщен, решителен поглед, който не оставя съмнение, че грижливо приготвеното пюре няма да бъде дори опитано. Разбира се, казвам си, нека яде колкото иска, има време – ще свикне, ще се научи, ще и хареса, нали все пак сега започва тепърва да опитва твърди храни. Има още

Домашна зърнена каша

Малкото ми момиче неусетно расте. От малко вързопче с мощен глас постепенно се превръща в малко човече със собствено мнение и характер. Ужасно бързо минаха първите месеци от живота на Хая и дойде време за нейното захранване, моментът в който тя ще започне бавно и постепенно да опитва всички храни характерни за домашната ни кухня.

Има още

Гранола

Поредната сутрин. Будилникът в телефона звъни в ушите ми някак отдалеч. 6 часът е, отбелязва заспалото ми съзнание. Не му обръщам внимание ще спя още мъъъничко, рано е. Спирам го. Звъни. Спирам го, звъни, спирам го, звъни…Сънувам, че ставам и се пирготвям, мия си зъбите, едва държа очите си отворени, падам и заспивам на мивката. Звъни ОТНОВО! Кучето изръмжава тихо и него го дразни този будилник. Мушкам телефонът под възглавницата, завивам се през глава. Още съввсем мъничко. Точно съм заспала и сънувам как спя! по бебефона се чува тъничко, миличко гласче „Мамуууу! Мамууу! Ала!” да, време е значи. Ставам, отивам да видя детето, посреща ме с широка усмивка и бодрото Мамо! Папи!. В сутрини като тази, а значи всяка делнична сутрин, искам нещата да са лесни, да не губя време за нищо, да няма усилие. Не мога да се събера, бутам и разливам. И без това поне до 2 рото кафе ще съм на автопилот.

Засилвам радиото, цяла нощ е свирило тихо, лее се джаз, слагам кафето. Мисля си как някога домакините са успявали да са бодри и да стават в 5, да приготвят закуска за 6 ма, да изпържат яйца и палачинки, докато с другата ръка гладят ризата на мъжа си, люлеят количката с бебето и приготвят детето за училище. Това са били някакви супер жени измислени от някой писател с развихрено въображение. А аз съм доволна, ако успея да не подпаля къщата докато правя кафето. Питам детето, какво иска да закусва. С весели подскоци придружени с мучене ми се обяснява, че иска от папито, в кутията, което го пази кравата. Разбира се, нямаше нужда даже да питам, от както заедно с него направихме домашна гранола  и я прибрахме в металната зелена кутия с кравата, всяка сутрин се закусва само това. Сипвам малко в една купичка, Сами ми подава млякото и сяда да закусва, докато кафето се разлива във вените ми животворно. Да, обичам в сутрини като тази нещата да са лесни.

Продукти:

3 ч.ч. финни овесени ядки

50 грама масло

4 с.л. мед

200 грама сурови ядки по избор – използвах микс от лешници, бадеми, кашу и орехи

100 грама сушени плодове – използвах сушена боровинка

Приготовление:

Маслото се разтопява и се смесва с меда. Овесените ядки се сипват в дълбока купа. Маслото и меда се изсипват при овесените ядки и се разбъркват добре. Прибавят се суровите ядки. Сместа се изсипва в тава застлана с хартия за печене на тънък слой. Ако е необходимо се пече на няколко пъти. Тавата се поставя в предварително загрята на 160 градуса фурна. Пече се около 20-30 минути или докато гранолата придобие приятен златист цвят. Разбърква се няколко пъти по време на печенето. Изважда се от фурната, оставя се да изстине и се добавят сушените плодове. Може да се съхранява в плътно затворена кутия до няколко седмици

Добър апетит!

Други публикации:

Детски овесени блокчета

Овесени блокчета със сушени плодове и ядки

Овесени блокчета със сушени плодове, ядки и сусамов тахан

Преди 1 година:

Салата от червено цвекло с чеснов сос

Задушени зеленчуци с пиле и амарант

Хората казват, че едно дете променя много светогледа на родителите си и това със сигурност е така. Ставаме по-отговорни, по-загрижени, нещата от които се вълнуваме се променят. И аз, както всяка майка, искам да осигуря на детето си каквото зависи от мен, така че да получи най-доброто. И под най-доброто нямам в предвид все неща, които се купуват с много пари, а грижа, възпитание и добри навици. Това се оказа една от най-трудните задачи, пред които съм се изправяла. Всеки ден си лягам с анализ за нещата, които съм направила или не, които съм казала и съм пропуснала да кажа на Шуш, задавам си въпросът, а добре ли напарвих като…? а  може би трябваше да постъпя по друг начин?, аналазирайки ситуациите от деня. Задавам си въпроса добър родител ли съм и се чудя как да направя така, че да стана по-добра в ролята си на възпитател, приятел, човек формиращ едно малко човече, така че един ден да съм спокойна за него и решенията, които взима за живота си, да знам че ще е щастлив, добър и отговорен човек. Знам че в това си начинание не съм сама, че с мъжа ми сме партньори в тази задача и че ако някой залитне в неправилна посока, другият ще го върне в правилната. И макар това да не прави нещата по-малко отговорни, поне ги прави по-лесни. Опитваме се да вървим с бавни крачки и методично да проучваме всяка недостатъчно позната ни област. Така, когато дойде време да захранвам моят Шуш, започнах усилено да чета всякакви материали за детското хранене, препоръки на педиатрични организации, започнах да общувам с родители споделящи моите разбирания и да обменяме опит относно захранването. Открих много нови, непознати за кухнята ми продукти като амарант и киноа, за които бях чувала че съществуват, но никога не бях опитвала. Разбрах, колко ограничена е кухнята ни от към зърнени храни. Жито, ориз, леща, боб, това са нещата, които без да се замисля мога да кажа, че ядем що годе редовно и от деца. Овесени ядки, ръж, нахут, елда, просо рядко присъстват на трапезата ни просто нямаме навика да ги готвим, а в същност освен полезни са и много вкусни. Амаранта се оказа доста любим на моят син, а в последствие се хареса и на мен, особено в комбинация със задушени зеленчуци.

 

Продукти:

Около ½ чаена чаша амарант

10-15 см стрък праз

1 морков

1 малка глава броколи

1 с.л. зехтин

½ пилешко филе, предварително сварено – опционално

лимонов сок, сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Пилешкото филе се нарязва на праченца и се сварява, бульонът се запазва.

Амаранта се измива и се поставя заедно с пилешкия бульон на котлона да заври докато набъбне, около 10 тина минути, след това се добавя пилешкото филе. Междувременно морковът и празът се нарязват на ситно, броколите се накъсват на розички. Към амаранта се добавят първо морковите, а когато омекнат праза. Ако е необходимо се долива още вода или бульон. Добавя се малко сол и черен пипер, ако ще се ползва. 4-5 минути преди да се свали от котлона се добавят и розичките броколи. Преди сервиране се поръсва със зехтин и лимонов сок.

Добър апетит!

Други публикации:

Детска крем супа с тиква и просо

Детски ръжени солети

Запеканка с просо

Преди 1 година:

Яйца с коприва

Детски ръжени солети

Като всяко дете и моят Шуш обожава да яде солети, да храни с тях гугутките и кучето. В общи линии е странно, ако тича някъде по свои задачи и в ръката му няма солета. В тези, които се продават по магазините малко ме притеснява обилното количество сол, с което са поръсени и това че са изцяло пшеничени. Когато ми омръзне да махам кристалчетата сол по солетите, преди да му дам поредната, и той нетърпеливо да подскача около мен в очакване, решавам че е крайно време да направя една доза домашни. Смесвам ръжено и типово брашно в равно количество и добавям айрян и сода към сместта. Получава се едно доста лепкаво и меко тесто, което с удоволствие оформям на пръчици с шпирца. Хубавото е, че освен на пръчици могат да се оформят и други фигурки като котета, облачета и всякакви други причудливи „неща, същества или предмети” както казва Лиско от едноименната детска книжка. Докато се опитвам да направя солета-слонче се сещам за милата ми майка, която ни правеше в неделя мекички и ги пържеше в различни форми, а ние със сетра ми се опитвахме да познаем кое какво е и си съчинявахме цели истории с тях. Моят Шуш намери друго приложение на пръчиците, освен за папкане, напарви къщичка.

Продукти за около 40-50 броя:

½ чаена чаша типово брашно

½ чаена чаша ръжено брашно

½ чаена чаша кисело мляко, разбито с 1/3 чаена чаша вода

1/8 до ¼ ч.л. сода за хляб

сол – по желание

Приготовление:

Двата вида брашно се смесват. Содата и айряна се смесват и се добавят към брашното и всичко се размесва добре. Трябва да се получи доста меко лепнещо тесто, което сравнително лесно да си шприцова. Ако е твърде гъсто или твърде рядко се добавя още малко брашно или айрян Тестото се пълни в пош и от него се оформят пръчици или други фигурки върху застлана с хартия за печене тава. Солетите се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна 8-10 минути или докато станат златисти.

Добър апетит!

Други публикации:

Детски хлебни пръчици

Детски овесени блокчета

Постни мъфини с плодове

Преди 1 година:

Запеканка с просо