Крем супа от броколи със сирене бри

Отдавна не се бях замисляла за това, че се радваме на огромно разнообразие от продукти, такива каквито нашите майки не са подозирали, че съществуват или дори и да са чували не са могли да опитат. Майка ми, страхотен кулинар, готвеше вълшебно. Как успяваше, при липсата на продукти, в онова социалистическо, а по-късно и преходно време, когато ако нещо имаше по щандовете, то беше с купони или пък с отвратително качество, за мен си остава загадка и до днес. Но никога, нищо не оставаше по чиниите ни, всичко беше подобаващо оценявано както от нас – семейството и, така и от всички близки, роднини и приятели, които някога са опитвали от гозбите и. Винаги когато съм я питала, какво прави с продуктите, че винаги ястието е толкова изумително вкусно ми отговаряше скромно „Та това ядене на нищо не прилича, ех ако имах повече продукти, да видиш…”.  На тези спомени ме наведе днес, една близка приятелка от детинство на майка, докато пиехме кафе и си спомняхме с тъга за нея и как успяваше да прави от нищо нещо. Мисля, че ако още беше жива, щеше с огромна радост да се включва като съавтор на рецептите в блога, щеше ежедневно да измисля нови и със сигурност щеше да е по-запалена и от мен в това начинание. Щеше с любопитство да опитва лайм, броколи, цикория, фенел, кокосово мляко, джинджифил, лимонова трева. Неща, за които само беше чела, но никога не бе опитвала и щяхме да коментираме, дали вкусът им е такъв, какъвто сме си представяли. Щяхме да говорим и обсъждаме с часове, кой продукт би се съчетал с кой и коя подправка би допълнила и подчертала аромата на ястието.  Щеше да се изумява, как така ще сложа 2 пакетчета масло в сладкиша и после ще го изям, без да се притеснявам за калориите и как така няма да купя ей онази малка, кокетна каничка за мляко, струваща необосновано много, която така добре би стояла на някоя снимка в блога.  Често си мисля за нея и за това как, ако все още беше с мен би се радвала,  съветвала, подкрепяла всяко мое начинание. И не е вярно, че времето лекува всяка болка или запълва постепенно всяка празнина, има хора които нищо и никога не може да замени.

Продукти за около 6 порции:

1 малка глава броколи

1 малка глава карфиол

1 средно голям картоф

1 малка глава лук

3-4 скилидки чесън

1 малък морков

1 литър вода

1 ч.ч. прясно мляко

1 с.л. масло

1 с.л. зехтин

сол и черен пипер на вкус

магданоз

около 50 грама сирене Бри

2-3 филии хляб за крутоните, скилидка чесън, малко масло

Приготовление:

Лукът се нарязва на ситно. В дълбока тенджера се загряват маслото и зехтина и в тях се запържва лутът до омекване. Добавя се нарязаният на ситно чесън и след 1 минута се сипва водата. Картофът и морковът се обелват и нарязват на едро и се добавят към супата. Тенджерата се захлупва и се оставя да ври докато картофите омекнат.  Броколите и карфиолът се накъсват на розички и се прибавят в тенджерата. Оставят се да врят докато омекнат. Супата се сваля от котлона, добавя се маданозът и всичко се пасира. Пюрето се връща в тенджерата, добавя се млякото, подправя се на вкус и се оставя да заври.

Сиренето се нарязва на кубчета и се сервира върху супата заедно с крутони от препечен хляб, намазан с масло и леко натъркан с чесън

Добър апетит!

Други публикации:

Крем супа от кестени

Ароматна крем супа от тиква

Крем супа от карфиол

Преди 1 година:

Пълнен заек

Салата от червено цвекло с чеснов сос

Есента е тук с пълната си сила и красота. Листа във всевъзможни цветове са покрили земята, въздухът е хладно-свеж и щипещ сутрин, леко мъглив, слънцето свети приглушено и се радвам на всеки лъч, който мързеливо пропълзява пред прозореца. Вече не му се сърдя, че е твърде ярко по цял ден и снимките на храната са истинско предизвикателство. Сега се надявам да изгрее, за да мога да снимам. Прозорците на колата сутрин вече са запотени, скоро ще ги откривам заскрежени.

Като дете обожавах да отида в Южния парк и да събирам нападалите цветни листа. Да се заровя в купчината, събрана насред поляната от градинаря, да вдъхвам леко горчивия им аромат, да правя букети от тях, които да подарявам на мама, а тя да им се радва безкрайно, въпреки че само след ден ще трябва да чисти наронилите се на зямата частички от изсъхналите листа.

Пазарът е отрупан с много плодове и зеленчуци, сергиите са пъстри като листата нападали по земята. Обичам изобилието на есента. Все още надявайки се лятото да не си е отишло, самозаблуждавайки се че есента е още далеч, въпреки че е пред очите ми, отивайки на пазар днес, се учудих че вече има бяла ряпа, карфиол, броколи и цвекло. Цвеклото е зеленчук, който рядко използвам , обикновено в украински борш или пък в салата с картофи и заквасена сметана, но ме предизвиква с особения си вкус и с многото полезни вещества да започна да го приготвям все по-често. Избрах тази еврейска рецепта, защото тяхната кухня е прочута с вкусните рецепти съдържащи цвекло, и защото ме привлече интересният и много лесен за приготвяне чеснов сос

Адаптирано от The Complete Guide to Traditional Jewish Cooking

Продукти:

1 средно голяма глава цвекло

4-5 с.л зехтин

1 с.л. ябълков оцет

сол и черен пипер на вкус

за чесновия сос:

3-4 скиридки чесън

2-3 филии вчерашен хляб, без коричките

6-7 с.л зехтин

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Цвеклото се измива много добре, като се внимава кожата му да не се нарани. Слага се в достатъчно голям, да го завие от всякъде лист фолио, посолява се, поръсва се с черен пипер и с малко зехтин. Фолиото се завива плътно и се поставя в тава, в загратя на окол 180 градуса фурна и се пече около час, докато омекне добре.

Цвеклото се изважда и се оставя да се охлади напълно, след това внимателно се обелва с ръце.

Цвеклото се нарязва на тънки филийки, посолява се, поръсва се с черен пипер, оцет и зехитн. Сервира се с чесновия сос

На чесновия сос:

Хлябът се накисва за кратко във вода и след това се изтискав с ръце. Чесънът се обелва и заедно с хляба, сол и черен пипер се пасира, като постепено се добавя на тънка струйка зехтин.

Добър апетит!

Други публикации:

Салата от ряпа със заквасена сметана

Пивка салата

Патладжани с мед и джинджифил

Преди 1 година:

Пастет от печени чушки и сирена

Пиле с чесън и мащерка на скара

Тази година имам чувството, че лятото ми се изплъзна. Да, беше горещо, и дните бяха дълги, а нощите къси, по небето имаше много звезди, но…нещо не улових, не успях да му се насладя докрай.

И сега изведнъж, непредвидено, без предупреждение, то взе че си отиде. Може би залисана в работата, в очакване на морето, което трябваше да се случи през септември го изпуснах. Бързах да приключа със спешните задачи, мечтаех за почивката, не толкова спокойното море и не толкова жаркото септемврийско слънце, липсата на хора на плажа, кучето тичащо свободно по него, детето ровещо се в пясъка, ментата с газирана вода, която отпивам бавно, докато гледам хоризонта и търся делфините сред пяната на морските зайчета и слушам Рей Чарлз, докато краката ми мързеливо разравят пясъка. Ето това очаквах, както всяка друга година.

После работата започна да заплашва да не успее да се свърши на време, прогнозата за времето беше за дъжд и 17 градуса. Нищо, казах си, въпреки всичко ще наемем онази къща до Калиакра, пък каквото стане. Стегнахме багажа, ненадейно времето започна да изглежда обещаващо, натоварих лаптопа със служебната информация, детото, кучето и половината покъщнина в колата (която никога няма да разбера как мъжа ми успява да смести в багажника) и поехме към Каварна.

Посредата на пътя мъжа ми се оказа с бъбречна криза, а докато стигнем и с 39 градуса. Само паркирахме, свалих багажа и поехме към болницата. След 2 банки венозно вливане и един куп изследвания,  натовариха мъжа ми на линейка и по-спешност го откараха в добричката болница заради усложнения. А аз останах сама с дете, куче, 4 куфара, чадър, шезлонги, празна къща, умряла от притеснение. След 5 дни ежедневно шофиране по 120 км, за да го видя и разбера как е, най-сетне го пуснаха, жив и здрав, ремонтиран и нашата почивка най-накрая можеше да започне, макар че оставаха само няколко дни до края.

За капак точно тогава времето се развали, заваля, не ставаше даже за барбекю на двора, но пък ние бяхме щастливи, че пак сме заедно живи и здрави.

В оставащото време имаше 1 хубав, слънчев ден, в който наваксахме всичко планирано – плаж, мидената ферма, Калиакра, барбекю.

Продукти за 4 порции:

4 пилешки бутчета

2-3 с.л. зехтин

3-4 скиридки чесън

1 с.л. мащерка

1 чаена чаша бира

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Пилешките бутчета се посоляват и поръсват с черения пипер и мащерката. Чесънът се обелва и смачква и с него се натъркват бутчетата. С остър нож се правят прорези на няколко места в тях. Поставят се в дълбок съд, заливат се с бирата и се оставят да преседят 4-5 часа

Пекат се от двете страни, като времетраенето зависи от топлината на барбекюто. Последните 10-15 минути от печенето се покриват с фолио.

Сервирах със салата и грах по селски

Добър апетит!

Други публикации:

Сьомга на скара

Пържоли на скара

Пиле с бамя

Преди 1 година:

Сач с пиле и зеленчуци

Мармоуна

В сезонът на изобилието на зеленчуци, как да не ти се прииска да ги съчетаеш всичките в едно ястие. Обожавам лятото, когато да готвиш е бъзо и лесно, вкусовете са наситени, чушките, тиквичките, доматите, патладжаните са крехки и ароматни. Средиземноморската кухня естествено се е възползвала от това богатство и рецептите и изобилстват от невероятно вкусни съчетания. Едно от любимите ми летни ястия е от тунизийската кухня – мармоуна – приготвено от мен в характерна за мароканските евреи вариация. Това ястие е напарвено от запържени в зехтин чушки, лук, тиквички, патладжан и залети със сос от ароматни зрели домати, подправени с чесън и мащерка. Наред с миш-маша, чушките и патладжаните с доматен сос, това ястие за мен е една от квинтесенциите на лятната кухня.
Случайно вреча на пазара видях бели патлджани, и тйи като до сега не бях готвила такива, любопитството надделя и веднага взех 3-4. Според продавачът, тези патладжани са специална селекция и не се нуждаят от предварително накисване, за да падне горчилката, сърцевината им е мека и нежна, но пък задължително трябва да се обелят, защото кората им е жилава. И наистина оказа се прав, което ми спестява доста време по предварителната подготовка на ястията.

Адаптирано от The Complete Guide to Traditional Jewish Cooking

Продукти за 4 порции:
1 кг месести, ароматни домати, най-добре градински
4-5 зелени, жълти и оранжеви чушки (може и само една разновидност, но ястието става по-пъстро и красиво с повече цветове)
2 малки патладжана или 1 средно голям
1 голяма тиквичка или 2 малки
1 голяма глава лук
100 – 120 мл зехитн
5-6 скилидки чесън
5-6 стръка мащерка
ситно нарязан магданоз на вукс
2 с.л. каперси
сол и черен пипер на вкус

Приготовление:
Кожата на доматите се цепва на кръст с остър нож. В тенджера се кипва вода и се потапят доматите за 10-15 секунди, след това веднага се преместват в съд с ледена вода, за да се спре процесът на готвене. Доматите се обелват и нарязват на дребни парченца.
В дълбок тиган или тенджера се загрява малка част от зехтина и се добавя ситно нарязаният лук. Задушава се около 5 минути и след това се добавят нарязаните на лентички чушки. Задушават се 2-3 минути и се добавя още малко зехтин и патладжаните нарязани на кубчета. Задушават се около 5 минути на тих огън, след което се добавя последната част от зехтина и тиквичката нарязана на полукръгчета и всичко се задушава още 2-3 минути. Зеленчуците се изваждат в отделен съд, а тенджерата се връща на котлона и са добавят нарязаните на ситно домати, поръсват се със сол и черен пипер, листенцата от мащерката и смачканите скилидки чесън. Оставят се непохлупени и се варят около 15 минути, докато течността им започне да се изпарява и доматеният сос се редуцира. Зеленчуците се връщат в тенджерата при доматите и заедно се варят още 20-25 минути докато водата от сосът почти се изпари. Преди сервиране се поръсва със ситно нарязания магданоз и каперсите


Добър апетит!

Други публикации:

Задушено от патладжани и нахут

Пълнени тиквички

Печени домати

Преди 1 година:

Чушки бюрек

Ахо бланко (бадемова супа)

Наскоро публикувайки поста за гаспачо, бях обещала да направя Ахо бланко – супата смятана за предшественик на гаспачото, от времето, когато доматите и чушките не са били познати в Стария свят. За тази супа знаех, че се прави основно от бадеми, зехтин, хляб и чесън. В съшност името на супата в превод означава „бял чесън”. Исках да намеря истинска, оригинална рецепта за ахо бланко. След кратко търсене, открих такава в книгата “Culina Mediterranean” под името “Cold Almond  Soup from Malaga”

И така заех се с приготвянето. Бях много любопитна да опитам вкусът и, още повече, че обожавам бадеми. В рецептата се казва, че супата се приготвя от ситно смелни бадеми, много зехтин, хляб, чесън и…грозде. Гроздето, беше елементът, който ме изненада. Както и преди съм споделяла – не обичам основното ядене да ми сладни. За това сервирах гроздето отделно, а не както изисква рецептата вътре в супата и започнах да опитвам, като прибавих само по едно зърно. Оказа се, че гроздето не само че не стои странно като вкус в супата, ами по неповторим начин я допълва. Така или иначе, за по-консервативните кулинари, бих препоръчала да пробват отделно. Другото нещо, което промених в оригиналната рецепта беше количеството зехитн. Рецептата изисква 250 мл, но на мен ми се стори, че ще стане твърде тежко заедно с бадемите и намалих количеството. Това, което според мен прави вкуса на тази супа неповторим е предварителното запържване на бланшираните бадеми в зехтин до златисто. Това придава неописуем аромат и страхотен вкус.

Продукти за 4 порции:

250 гр сурови, белени бадеми

50 мл студено пресован зехтин – в оригиналната рецепта 250 мл

3 филии вчерашен хляб – в оригинала половин багета

1 скилидка чесън

сол и черен пипер на вкус

5 с.л оцет от Херез – такъв не намерих и не заместих с друг

100 гр гроздови зърна

1 литър студена вода

Приготовление:

В тиган се загряват 4 с.л зехтин и бадемите се запържват до златисто. Ако ползавате необелени бадеми, ги потопете във вряща вода за 2-3 минути, след това залейте със студена вода и свалете обвивката им, като притискате бадема с палец и показалец.

В блендер се смилат бадемите, хляба, чесънът, зехтина заедно с 100 мл от водата, докато станат на гладко пюре. Пресипва се в голяма купа и се добавя останалата вода, солта и черния пипер.

Гроздовите зърна се разполовяват и семките се почистват.

Супата се охлажда добре и се сервира в купички заедно с малко от гроздовите зърна

Добър апетит!

Други публикации:

Минестроне

Супа от нахут и паста с розмарин

Супа от нахут и паста с розмарин

Гъбена супа с елда

Гъбена супа с елда