Постен боб със сушени чушки

С наближаването на празниците, коледното настроение завладява всички. Елхите вече са по пазарите, украсата е навсякъде, всеки прави планове за почивните дни и с какво да зарадва обичаните си хора. Малко или много, почти винаги цялата тази суета ми се е виждала прекалена – истерията покрай пазаруването, твърде шумните и препълнени магазини. Напоследък нямам почти никакво време, за това и постовоте в блога ми се разредиха. Не защото съм изгубила желание за готвене и описване на вкусове, а защото различни неприятни и тъжни неща се случиха около мен на обичан и близък за мен човек. В такива моменти разбираш, че единственото нещо, което има значение е здравето и живота. Всичко останало е маловажно и преходно. Ужасното чувство на безсилие да помогнеш, ядът че нещата са извън контролът ти и че каквото и да направиш няма да е достатъчно. В такива моменти ти остава само вярата и надеждата, да се уповаваш в ирационалното, защото няма на какво друго да разчиташ. Свикнала съм нещата да са в моите ръце, аз да управлявам живота си и да взимам решения, но когато отчаянието е взело връх и нямаш сили за нищо, и ти иде само да крещиш срещу несправедливоста на живота силната ръка на човекът до мен, винаги подкрепяща ме и разбираща е неоценима помош. С тези мрачни мисли започвам празниците тази година с много грижи и разочарование и никакво положително настроение. За това и днешната рецепта е лишена от блясък, семпла и съдържаща съвсем обикновени продукти, но пък в духът на коледните пости и традиции.

Продукти за около 6 порции:

1 ч.ч. боб

5-6 сушени чушки

5-6 сушени домата или 1 с.л. концентрирано доматено пюре

1 ч.л. сух джоджен

1 морков

1 глава лук

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Бобът се почиства и се изсипва в дълбока купа, залива се със студена вода и се оставя да престои поне 12 часа, за да набъбне и за да уври по-добре. Накисването спомага освен за по-бързото приготвяне и за разгражда и фитиновата киселина в бобовите, като по този начин прави хранителните вещества по-добре усвояеми.

Бобът се измива и се пресипва в дълбока тенджера. Залива се с вода, колкото да го покрие и се оставя да заври на котлона. Баба ми винаги добавяше и щипка сода за хляб в първата вода, това също спомага бобът да уври по-бързо. След като поври 4-5 минути, водата се изхвърля, бобът се изплаква и се налива нова вода – около литър и половина. Бобът се оставя да ври на тих огън. Добавят се ситно нарязаните глава лук и морковът. Сушените чушки се нарязват и добавят. Подправя се със сухия джоджен. Бобът се похлупва и се оставя да ври докато омекне. Накрая се добавя сол и нарязани сушени домати или доматеното пюре. Оставя се да поври още 5-10 минути и се сваля от котлона. Сервира се с домашна питка и пукани люти чушлета

Добър апетит!

Други публикации:

Постни чушки с два вида плънка

Кавърма

Нахут с праз лук и лимон

Преди 1 година:

Двойно шоколадови мъфини с круши

 

 

Сицилианска капоната

Напоследък постовете в блога ми се поразредиха. Топлото, слънчево лятно време, непредразполагащо към въртене из кухнята, дългите дни, в които използвам всяка свободна минута, за да съм навън с детето отнеха малко от хъса и времето за готвене. С идването на есента, разнообразието от всякакви цветове и видове зеленчуци и плодове, естествено ме дръпнаха обратно около печката. И как иначе, като из малките квартални улички непрекъснато се разнася аромат на печени чушки и патладжани от който огладнявам моментално. Есенното изобилие и мисълта, че скоро идва зимата, когато цялата тази пищност на вкусове няма да я има ме кара да готвя предимно зеленчукови, постни ястия. Средиземноморската кухня разбира се изобилства от вариации на подобни рецепти, а човек не може да не се изкуши от богатият им аромат и вкус от събирали слънце зеленчуци и пресни подправки. Сицилианската капоната не прави изключение и може би е едно от най-вкусните постни есенни ястия. Хапвайки го, човек има чувството, че е седнал на стар дървен, проскърцващ стол, в селската кухня на баба сицилианка, усеща аромата на трева и чува как ястието къкри в опушена тенджера върху печка на дърва. Простичкият му, но богат вкус се дължи на неустоима комбинация от патладжан, домати и маслини допълнени от интензивен аромат на босилек и каперси, а кедровите ядки са страхотен завършек на това прекрасно ястие. Сервиран с топъл, селски хляб, с хрупкава коричка е най-добрата възможна вечеря за сезона

Продукти за около 4 порции:

3 средно големи патладжана – около 1 кг общо

1 кг. зрели, месести домати

1 малка глава лук

1-2 скилидки чесън

около 200 грама маслини, без костилки

2-3 с.л. зехтин + колкото поемат патладжаните при пърженето

сол и черен пипер на вкус

листа босилек

50 грама кедрови ядки

1 ч.л. каперси

1 ч.л. захар

Приготовление:

Патладжаните се обелват и нарязват на кубчета със страна около 1 см. Поръсват се със сол и се оставят да се отцедят няколко часа, за да пуснат горчивият си сок. Патладжаните  се измиват и подсушават. В тиган се загряват няколко лъжици зехтин и патладжаните се изпържват на порции, докато порозовеят от всички страни. Между порциите, ако е нужно се добавя още мазнина. Добре е мазнина да не се добавя докато патладжаните са в тигана,   в противен случай патладжаните ще се напоят твърде много с нея. Готовите патладжани се изваждат и се оставят настрана.

За да се обелят по-лесно ципата на  доматите се цепва на кръст с остър нож. Доматите се пускат в тенджера с вряща вода,  и се оставят вътре за 20-30 секунди да поврят на тих огън. Изваждат се с решетъчна лъжица и веднага се пускат във ледена вода, за да се спре процесът на готвене. Обелват се и се нарязват на дребни парченца.

В дълбок тиган или тенджера се загряват 2-3 с.л. зехтин или масло и в него се задушава нарязаният на полумесци лук докато омекне. Добавят се нарязаният на филийки чесън и захарта. Задушава се още 20 тина секунди и се добавят доматите, маслините и кедровите ядки. Посолява се и се подправя с черен пипер на вкус. Ястието се оставя  да ври на тих огън под капак около 5 минути, след това се добавят патладжаните, съдът се отхлупва и се оставя да ври на тих огън, непокрито докато сосът от доматите се редуцира и изпари. Ястието се сваля от котлона, добавя се нарязаният на ситно пресен босилек и каперсите.

Добър апетит!

Други публикации:

Тарт с чери домати

Италианска яхния с кестени и леща

Патладжани с мед и джинджифил

Преди 1 година:

Тарт Татен

Салата с гриловани тиквички, сирене бри и чери домати

Хубаво нещо е почивката. 2 седмици далеч от града, от телефони, интернет, шум и прах. 2 седмици само за семейството и себе си, опитвайки се да хвана всеки миг, да го преживея изцяло и да го запазя грижливо в сърцето си, за да не го забравя никога.

Мигове на щастие, на сияещи детски очички, тичащи боси в тревата крачета, плискащи се във водата ръчички, бъбриво размахана кучешка опашка, песента на магаренце в далечината, весело прехвърчащи лястовички, бързащи да нахранят пилетата си. Всичко това концентрирано в огромна доза щастие, която ме заливаше непрекъснато през ваканцията.

Снимах много, за да мога да запазя поне късче от това лято, сигурно някой ден когато остареем много с умиление ще разглеждам кадрите на това лято. Тази отпуска си дадох почивка от всичко, даже и от готвенето. Мъжът ми с радост пое задълженията по семейното изхранване с приготвянето на чудно барбекю по два пъти на ден, в което той е всепризнат майстор. На мен оставаше радостта да накълцам малко домати и сирене с маслини за салата без особени претенции, такава в която спокойно можеш да топнеш с два пръста туко що изпечения на скарата хляб и да си спомниш за времето, когато беше дете на гости при баба. Понякога, много рядко ми се приискваше да направя някаква по-специална салата, по-скоро като основно ястие за мен, отколкото като допълнение към скарата, която да съчетае свежестта на зеленчуците, аромата на жарта и мекотата на едно от любимите ми сирена – бри.

Продукти за около 2 порции:

1 салата, маруля или айсберг

2 шепи чери доматчета

1 тиквичка

около 100 грама сирене Бри

зехтин, сол, лимонов сок на вкус

черен пипер

Приготовление:

Тиквичките се измиват, обелват и се нарязват на ивици от по 2-3 мм. Подсушават се и се гриловат на барбекю или тиган. Поръсват се със малко сол, черен пипер, зехтин и лимонов сок.

Салатата, айсбергът или марулята се измиват и накъсват на парчета. Доматите се измиват и по-едрите се разполовяват и се прибавят към салатата. Подправят се с сол, лимонов сок и зехтин и се разбърква добре, за да се овкуси равномерно. Ивиците тиквичките се навиват на рула и се подреждат в чинията. Сиренето бри се нарязва на кубчета и се поръсва върху салатата.

Сервира се с препечен хляб

Добър апетит!

Други публикации:

Пивка салата

Салата от зелен боб

Табуле

Преди 1 година:

Пиле с чесън и мащерка на скара

Пълнени тиквички с яйца и сирене

Трудно е човек да пише пост за храна, след като се е нахранил предоволно, и накрая на вечерята е злоупотребил  със сладолед гарниран с лешници и праскови. В момента в главата ми има само една мисъл и тя е свързана с това как никога, ама никога повече няма да ям толкова много и даже направо завинаги се отказвам от яденето. Горещо ми е, въздуха не помръдва изобщо, а една огромна доста пълна луна се е облещила насреща ми през широко отворения прозорец. Как ми се иска сега да съм на морето, да съм се изтегнала на шезлонг поставен на самия пясък, морето да се плиска в краката ми, а аз небрежно да тракам на лаптопа в прохладата. Почти съм се отнесла в мечти и поста заплашва да остане ненаписан, когато потракването на лъжица и ледени кубчета в стъклената кана то мъжа ми, туко що направил  лимонада с мента е направо спасителна. Свежестта и ме кара да се върна към поста ми за пълнени тиквички със сирене и яйца – лятно, бързо и вкусно ястие. Всичко което е нужно са няколко тиквички, яйца, сирене, лук и много копър. Салата от домати за гарнитура и чаша бяло вино към ястието са идеално допълнение на това средиземноморско ястие.

 Продукти за 3 порции:

3 средно големи тиквички

1 малка глава лук

около 200 грама сирене

3 яйца

сол и черен пипер на вкус

половин връзка или повече копър

2-3 с.л. зехтин

опционално: парче шунка, обезкостени маслини

Приготовление:

Тиквичките се измиват и облват. Разполовяват се и сърцевината им се издълбава с лъжица, нарязва се на дребно. Лукът се нарязва на ситно. В тиган се загрява зехтинът и сърцевината от тиквичките и лукът се задушават, докато лукът омекне, а течността която пуснат зеленчуците се изпари. Сместта се сваля от котлона, посолява се и се подправя с черния пирер. Добавя се натрошеното сирене и яйцата разбити с вилица. Прибавя се ситно нарязания копър и маслините и ситно нарязаната шунка, ако ще се ползват. Със сместа се пълнят тиквичките. Ако от сместта остане неупотребена, може в последствие да се намажат с нея филии хляб и да се запекат – стават вкусни сандвичи. Тиквичките се подреждат  в тава, налива се около половин чаша вода и се поставят в предварително загрята на 200 градуса фурна. Пекат се около 30-40 минути или докато тиквичките омекнат и пълнката се зачерви.

Добър апетит!

Други публикации:

Задушени тиквички с царевица

Пълнени тиквички

Печени домати

Преди 1 година:

Царевичен хляб с мед и салвия

Нахут със сушени домати и чушки и карамелизиран лук

Отдавна не съм публикувала основно ястие. Зимата сякаш ме изкушава да правя все сладки неща. Липсата на много сезонни зеленчуци също оказва влияние върху трапезата, липсва ми експлозията на аромати и цветове, които нахлуват във въображението докато пазарувам и ме предизвикват да ги комбинирам в ястие. За зимата обикновенно се въртят едни и същи неща – зеле, картофи, ориз, боб, месо във всевъзможни комбинации. А зимата тази година е наистниа дълга, или поне моето усещане е такова. Искат ми се вече чушки, домати, градински ухания на прясно набрани билки. Разрових се в шкафа с подправки. Обичам да размествам бурканчетата и кутиите там, да си представям дали просото и леблебията биха се комбинирали добре с кимиона или  кориандъра например или пък дафиновият лист с розмарина. Обикновенно бурканите, кутийките са толкова много, че сероизни се замислям да поръчам допълнителни шкафове – мястото никога не ми стига. Дафиновият лист и розмарина така ме грабнаха, с аромата си на лято и италианска провинция, че набърза ръка извадих сушените чушки и домати, нарязах лук и ги комбинирах с накиснатия от предишната вечер, без ясна прадстава на какво ще бъде сготвен, нахут.

Продукти за коло 4 порции:

1 чаена чаша сух нахут, накиснат във вода от предишната вечер

1 малък морков

4-5 сушени чушки

10-12 сушени доматчета

4-5 средно големи глави лук

1 с.л. зехтин

20-30 грама масло

1 малко листо дафинов лист

¼ ч.л. розмарин

сол и черен пипер на вкус

магданоз

Приготовление:

Нахутът се изсипва в тенджера заедно с достатъчно вода да го покрие. Добавя се дафиновият лист и се вари на тих огън докато омекне. Нахутът се прецежда и се оставя на страна, като се запазва към половин чаша от течността, в която е врял. Чушките и доматите се накисват в гореща вода и се остявят за 15-20 минути да набъбнат. Лукът се почиства и се нарязва на полумесци. В тиган се загрява маслото заедно с лъжича зехтин, за да го предпази от изгаряне. Добавя се нарязаният лук и се запържва на средно силен котлон, като се разбърква от време на време, докато леко покафенее и се карамелизира от собствените си сокове.

Чушките и доматите се отцеждат от водата, като тя се запазва. Нарязват се на средно гореми парченца и заедно с нахута и течността в която са киснали, както и резервираната вода, в която е врял нахутът  се слагат на котлона на тих огън. Добавя се морковът нарязан на дребно, сол, черен пипер и розмарънт. Варят се докато течността почти се изпари и се добавя карамелизираният лук. Яститето се разбърква добре и се сервира топло, поръсено с малко нарязан на ситно магданоз.

Добър апетит!

Преди 1 година:

Нахут с праз лук и лимон

Хумус

Дип с карамелизиран лук

Преди 1 година:

Шафранова крем супа с праз и картофи

Царевични питки с мая

Преди известно време моя читателка, Анна Атанасова, ме помоли за рецепта за царевичен хляб с мая. За жалост имах в блога само рецепта за царевичен хляб с набухватели, но не и с мая.  Моят малък Шушон през почивните дни беше на гости при баба си, и съботата ми беше ден за печене, точене, експерименти в кухнята, така че наред с други рецепти дойде ред и на царевичния хляб, макар и с малко закъснение. За малко вихренето в кухнята да бъде провелно от почти целодневна липса на вода заради авария, а месенето без да имаш възможност да изтупаш ръцете и косата си от брашното е доста непредпазливо начинание. Докато чакахме водата да дойде, уплатнихме добре времето си, по женски, с дъщерята на мъжа ми, вече на 17,  с която ми се искаше да  изпечем малко сладки, но вместо това се гримирахме и си правихме прически. По някое привечерно време водата дойде и трябваше бързичко да замеся хляба, 2 вида сладки и поредните мъфини,  защото на другя ден бях канена на питка на едно малко мишле, а на питка не може да се отиде без нещо сладко за хапване. Въпреки натоварените почивни дни, малкият ми мушморок не излизаше от главата ми, беше ми мъчно за него и непрекъснато мислех как е, въпреки че прекрасно знаех, че се чувства спокоен и щастлив, но от раждането му до сега сме се делили само 2 пъти за по цяла нощ и липсата му в къщи се усещаше осезателно. Нямаше тупуркане на крачета из статите докато тича с парче овесена бисквита, а кучето го гони с весело подскачане, нито бойни викове, нито опити да ми се открадне така интересната точилка, точно когато разточвам тесто, за да си набрашни хубаво нослето. Днес вече е в къщи и макар че си е друго, когато човек успее да се наспи непробудно без крачета ритащи го в ребрата, не мисля че скоро отново бих се разделила с него за цели два дълги дни. Първата му работа когато влезе и обиколи къщата, намери си количките и фулмастрите за рисуване с вода, беше да забележи цалевичния хляб и да си  поиска, при това доста шумно, парченце от него.

Продукти за 9 питки:

1 чаена чаша хладка вода

1 пакетче суха мая

1 чаена чаша царевичен грис

2 чаени чаши брашно

1 ч.л. сол

малка шипка захар

1-2 с.л. зехтин

Приготовление:

Маята се разтваря в малко вода, заедно с щипката захар и малко от брашното. Разбърква се добре, прибавят се водата и останалото брашно и солта и се меси докато се получи гладко еластично тесто. Тестото се оформя на топка и се намазва с малко зехтин. Оставя се в купа на стайна температура и се покрива със свежо фолио. Тестото се оставя да втаса около 2 часа или докато  увеличи двойно обема си. На леко набрашнена повърхност се премесва и се разделя на 9 еднакви топки. С леко намазнени ръце топките се оформята на питки и се подреждат в тава застлана с хартия за печене. Оставят се да втасат докато увеличат двойно обема си. С отър нож се прави разрез върху тях и се поставят да се пекат в предварително загрята на 220 градуса фурна, докато станат златисти, а клечка забита в ценътра им излезе суха

Добър апетит!

Други публикации:

Царевичен хляб с мед и салвия

Бейгъли

Хляб с натурална закваска

Преди 1 година:

Пълнена целина

Дюлеви бонбони

Обичате ли дюли? До скоро не ми беше хрумвало, че този така вкусен (за мен) плод в същност е доста непопулярен и не така любим на доста голяма част от хората. Първо беше сблъсъкът с реакцията на мъжа ми, който ме видя да се прибирам щастлива от пазар с 3 огромни дюли. Радвайки се и показвайки му придобивката и бърборейки бързо изброявайки нещата, които бих могла да направя от тях, той попари ентусиазма ми с думите….”ааа, ама ти си ги била купила тези дюли, аз мислех, че някой ти ги е подарил. Как може хората да го продават това, и да си мислят, че някой ще го купи, то за нищо не става…”. Познавайки отявленото му презрение към всичко по-кисело от банан, почти не му обърнах внимание на тази забележка. Последва коментар от свекърва ми, „уххх ,че кисело нещо са това дюлите” и от няколко колеги, на които занесох да опитат готовите бонбони, но които ги заобикаляха от далеч, защото „то дюлата не е плод, ама и за зеленчук не става, абе за нищо…” и даже не пожелаха да ги пробват, въпреки уверенията ми, че бонбоните не са кисели. Лично аз предпочитам този плод на сладко или компот. Не съм се престрашавала още да сготвя една отдавна набелязана рецепта за телешко с дюли, но и нейният ред ще дойде.

Дюлите, които взех реших да направя на бонбони. Или по-скоро на захаросани плодови блокчета. С интерес разбрах, че в испаноговорящите страни се продава такъв продукт наречен Dulce de Membrillo. Казах си, че нищо което се нарича Dulce, не може да е лошо и не вкусно, изхождайки от това, че съм с абсолютна абстиненция към Дулсе де лечето. Наистина, макар, че не приличат на традиционни бонбони, такива каквито сме свикнали да виждаме по магазините, са изключително вкусни, със силен плодов аромат на дюла, съвсем лека кисела жилка, хрускаща захар по повърхността им и лично аз ги намирам за много приятни с глътка черно кафе, което допълнително подчертава вкусът им.

Продукти за около 30 бонбона:

3 гореми дюли – общо около 1 кг

1 шушулка ванилия

½ кг. захар

захар за овалване

Приготовление:

Дюлите се измиват добре и се нарязват на едри парчета. Слагат се в дълбока тенджера заедно със семенцата от шушулката ванилия и се заливат с вода, така че тя да ги покрие. Варят се докато дюлите омекнат. Свалят се от котлона, водата се изсипва и отделя (дюлевият сок е много вкусен), дюлите се изцеждат много добре. Ципата и семките им се отстраняват, а плодът се пасира. След това се минава през цедка. Пюрето се поставя на котлона заедно със захарта и се вари на бавен огън, като се бърка, докато сладкото започне да се отделя от стените на съда.

Тава се застила с хартия за печене и сместа се изсипва, като повърхността и се заглажда с намокрена шпатула или лъжица. От тук на татък може да оставите на сухо място тавата да престои около седмица или да сушите във фурната на 50 градуса за 4-5 часа или докато стане като желе. Аз избрах метода със сушенето във фурната. След като сместта изстине се нарязва на кубчета с влажен нож. Всяко кубче се овалва в кристална захар. Ако бонбоните все още са леко влажни, могат да се оставят да престоят на стайна температура няколко часа, за да изсъхнат.

Добър апетит!

Други публикации:

Карамелови бонбони с лешници

Захаросани портокалови корички

Масапан

Преди 1 година:

Банофи пай

Печен карфиол

Всяка година имам някакъв любим продукт, с който приготвям де що има рецепти из нета или които ми хрумнат. Провокира ме да търся вариации с него. Миналата есен това бяха кестените и патладжаните, по-предишната празът. Тази година това е карфиолът. Направо прекалих с него. Най-любима се оказа рецептата за печен карфиол. От началото на есента мисля, че го приготвям през вечер. Лесно ястие е, идеално за нещо на бързо след уморителен ден, когато искаш да спестиш време за любимите хора, а на всичкото отгоре е страшно, невероятно вкусно. Отново с източни подправки, които установих много отиват на този зеленчук още от рецептата за карфиолена крем супа. В печения обаче, добавих къри и червен пипер, нарязан на ситно чесън, които заедно със зехтина придават страхотен вкус. На края се сервира поръсен със сок от лайм, който добавя последните щрихи към ароматната и вкусова симфония. Проблемът с това ядене е, че мъжът ми го счита за гарнитура към основното, например пържола на скара 🙂

Продукти за 2 порции:

1 средно голяма глава карфиол

7-8 с.л. зехтин

½ ч.л. смлян кимион

½ ч.л. смлени зърна кориандър

3-4 скилидки чесън

1-2 ч.л. къри – ползвах готова смес от кориандър, куркума, лют червен пипер, джинджифил, синапено семе, черен пипер, стрит чесън

1 ч.л. червен пипер

сол и черен пипер на вкус

1 лайм

Приготовление:

Карфиолът се нарязва на розички, измива се и се подсушава с кухненска хартия. Зехтинът, нарязаният чесън и подправките се смесват и разбъркват добре, изливат се в тавата. Розичките карфиол се овъргалват добре и от всички страни в зехтина и подправките. Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна, докато карфиолът леко омекне и се зачерви. Сервира се топъл, поръсен със сок от лайм

Добър апетит!

Други публикации:

Таджин с нахут

Нахут с праз лук и лимон

Карфиол с кашкавал и чеснови трохи

Преди 1 година:

Италианска яхния с кестени и леща

Пукани люти чушлета

Когато дойде есен грижовните домакини слагат зимнина. Купуват се десетки килограми чушки и патладжани за лютеница, карфиол, моркови и камби за трушия, зеле за да се сложи за кисело и особено любимите ми корнишончета за кисели краставички. Това е нещо, което аз не правя – поради липса на време, поради липса на място и защото, честно казано не ми се занимава. Обичам като направя нещо да го опитам веднага, не мога де чакам до зимата. На времето съм направила с мама доста лютеница – първо мразех това време – печене и белене на тонове чушки в тясната кухня, пържене, бъркане…но пък колко беше вкусна. После изяждях доста още преди да се затвори в буркани. А зимата, когато трябваше да стана в 6 за учулище, разбира се с „Дела и документи” звучащи от радиото, ме крепеше  мисълта за препечена филийка, намазана с лютеница и сирене. Но така или иначе – зимнината не е за мен. Може да се престраша да сложа 2-3 зелки тази зима – много са вкусни на салата с червен пипер и зехтин или на сърми…спирам, защото така както съм я подкарала, ще взема още утре да отида до пазара и да затракам с буркани

Единственото изключение правят пуканите люти чушлета. Защото мъжът ми е луд по тях, особено с боб. А аз като добавка към препечена филия, намазана с масло. Предпочитам ги така, защото не обичам много лютото, а маслото омекотява остротата му. Леко сладкия вкус на маринатата допълнително подчертава вкусът и аромата им. Дълго време свекърва ми ни правеше по 1-2 бурканчета, но за жалост те свършваха за точно 1 ден. Много пъти съм я питала за рецептата, а тя ми казваше: ами изпичат се и се заливат с оцет, олио, сол, захар, слага се малко чесън, магданоз и копър – всичко опитваш на вкус и като ти хареса – значи е добре.

Продукти за 1 бурканче от 250 мл

300 грама чушки „рибка”

1 ч.л. сол

½ ч.л. захар

2 с.л олио

4 с.л. оцет

по няколко стръка нарязан копър и магданоз

2-3 скилидки чесън, нарязан на филийки

или всичко на вкус

Приготовление:

Чушките се опукват на котлона или във фурна на 250 градуса, на грил, в предварително застлана с фолио тава, за да не цапа. Нареждат се плътно в предварително стерилизиран буркан като между тях се реди чесъна, магданоза и копъра. Отделно се смесват останалите съставки и с тях се заливат чушките. Бурканът се затваря плътно и се оставя в хладилника. Ако успеете да ги опазите от мигновено изяждане, могат да изкарат цяла зима. Лично, това последното, не съм имала шанс да го проверя!

Добър апетит!

Други публикации:

Ароматни топчета от цедено мляко

Пастет от пилешки дробчета с Марсала

Салата от червено цвекло с чеснов сос

Преди 1 година:

Свинско с лук

Салата от червено цвекло с чеснов сос

Есента е тук с пълната си сила и красота. Листа във всевъзможни цветове са покрили земята, въздухът е хладно-свеж и щипещ сутрин, леко мъглив, слънцето свети приглушено и се радвам на всеки лъч, който мързеливо пропълзява пред прозореца. Вече не му се сърдя, че е твърде ярко по цял ден и снимките на храната са истинско предизвикателство. Сега се надявам да изгрее, за да мога да снимам. Прозорците на колата сутрин вече са запотени, скоро ще ги откривам заскрежени.

Като дете обожавах да отида в Южния парк и да събирам нападалите цветни листа. Да се заровя в купчината, събрана насред поляната от градинаря, да вдъхвам леко горчивия им аромат, да правя букети от тях, които да подарявам на мама, а тя да им се радва безкрайно, въпреки че само след ден ще трябва да чисти наронилите се на зямата частички от изсъхналите листа.

Пазарът е отрупан с много плодове и зеленчуци, сергиите са пъстри като листата нападали по земята. Обичам изобилието на есента. Все още надявайки се лятото да не си е отишло, самозаблуждавайки се че есента е още далеч, въпреки че е пред очите ми, отивайки на пазар днес, се учудих че вече има бяла ряпа, карфиол, броколи и цвекло. Цвеклото е зеленчук, който рядко използвам , обикновено в украински борш или пък в салата с картофи и заквасена сметана, но ме предизвиква с особения си вкус и с многото полезни вещества да започна да го приготвям все по-често. Избрах тази еврейска рецепта, защото тяхната кухня е прочута с вкусните рецепти съдържащи цвекло, и защото ме привлече интересният и много лесен за приготвяне чеснов сос

Адаптирано от The Complete Guide to Traditional Jewish Cooking

Продукти:

1 средно голяма глава цвекло

4-5 с.л зехтин

1 с.л. ябълков оцет

сол и черен пипер на вкус

за чесновия сос:

3-4 скиридки чесън

2-3 филии вчерашен хляб, без коричките

6-7 с.л зехтин

сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Цвеклото се измива много добре, като се внимава кожата му да не се нарани. Слага се в достатъчно голям, да го завие от всякъде лист фолио, посолява се, поръсва се с черен пипер и с малко зехтин. Фолиото се завива плътно и се поставя в тава, в загратя на окол 180 градуса фурна и се пече около час, докато омекне добре.

Цвеклото се изважда и се оставя да се охлади напълно, след това внимателно се обелва с ръце.

Цвеклото се нарязва на тънки филийки, посолява се, поръсва се с черен пипер, оцет и зехитн. Сервира се с чесновия сос

На чесновия сос:

Хлябът се накисва за кратко във вода и след това се изтискав с ръце. Чесънът се обелва и заедно с хляба, сол и черен пипер се пасира, като постепено се добавя на тънка струйка зехтин.

Добър апетит!

Други публикации:

Салата от ряпа със заквасена сметана

Пивка салата

Патладжани с мед и джинджифил

Преди 1 година:

Пастет от печени чушки и сирена