Толкова е горещо, че не ми се и помисля за готвене. Вечер, като се прибера гледам да направя нещо бързо за вечеря, така че по възможност да не включвам печката. Обикновено нарязвам домати, сирене, поливам ги със зехтин и поръсвам с магданоз и набързо запичам на грил тигана малко пилешко филе или риба. После на прибежки се изнасям от кухнята и от убийствената и горещина. В тези летни дни имам чувството, че организмът ми работи на бавни обороти, мисълта едва тече, краката и ръцете ми тежат цял тон, искам да изпия литри цитронада и да пъхна главата си в хладилника. Сладолед, маргарита на плажа, пикник на Витоша в прохладата на планината, мента с газирана вода докато се кисна до кръста в басейна, барбекю край някой планински бързей – такива мисли се въртят в главата ми непрекъснато, докато се опитвам да не забелязвам маранята над напеченият от слънцето софийски асфалт. Рожденият ден на блога идва и заминава, а аз не мога да намеря сили да забъркам смес за сладкиш, торта, кексче или нещо подобно на което да мога да забода свещ, която да духна и да отпразнувам отминаването на още една година изживяна с купчина готварски книги на нощното ми шкафче. Има още
В кухнята на моето семейство 