Малкото ми момиче неусетно расте. От малко вързопче с мощен глас постепенно се превръща в малко човече със собствено мнение и характер. Ужасно бързо минаха първите месеци от живота на Хая и дойде време за нейното захранване, моментът в който тя ще започне бавно и постепенно да опитва всички храни характерни за домашната ни кухня.
Обожавам концентрирания аромат на сушените чушки. Имам усещането, че уханията на цялото лято са се запечатали в тях. Обичам да ги готвя зимата, когато на вън е студено и ветровито, а в кухнята е топло и уютно и техният вкус ще ми донесе средиземноморско усещане. Рецептата е на мъжа ми, според когото няма по-идеално съчетание от това на чушки, маслини, зехтин, джоджен и ориз басмати. И наистина е така – комбинацията на тези продукти е идеално и не се нуждае от нищо допълнително – свежо, леко, и много, много вкусно. Предпочитам ги направени с по-солени и отчетливи на вкус маслини като каламон, които да придадат допълнителен вкус на делящите се зрънца ориз.
Трайфълът ми е от любимите десерти за лятото. Лек, плодов и бърз за приготвяне, съчетаващ свежестта на плодовете, яйчен крем и бита сметана. Обикновено в трайфълът се слагат бишкоти или парченца пандишпан, но в тази рецепта ги пропуснах, искаше ми се текстурата да е по-лека и въздушна и да е комбинация от крем Англез, плодовете и битата млечна сметана. Намираше ми се една кофичка прясно брани огромни малини, останали от една лесна лятна торта, 2 банана леко покефенели и за това пренебрегвани от детето, 2 чаши сметана, която както винаги се намира в изобилни количества в хладилника, просто за всеки случай, ако реша да правя нещо с нея. Има още
Точно се зарадвах на топлото време, на по-дългите дни, на повечето време за разходки с детето и … заваля сняг. Малки бели снежинки почнаха като на шега да прехвърчат, а след час колите спрели на улицата започнаха да побеляват. Макар и вече април, още не беше ясно – ще става ли пролет или ще се връща зимата. А вече бях почнала да правя планове за море, да се отърсвам от летаргията на зимата. В такъв неочаквано снежен следобед, нямахме голям избор, освен да се гушнем с мъжът ми и детето на спалнята за следобедна дрямка. Няма да описвам какво приказно изживяване е да спиш на топло под юрганчето, докато на вън е студено и снежно и да държиш в ръката си едно малко, босо краче, което през цялото време се оптива да влезе ту в устата на мама, ту на тати докато притежателят му силно гушка едно черно плюшено коте и спи блажено. В следобед като този, след като сме станали, след неприлично дългият сън, някъде около 6 следобед, мама и тати са пили кафе, а малчо мляко, е време за някаква сладка изненада, която обаче да не отнема много време за приготвяне, за да може по-бързо да се гушнем пред телевизора и да гледаме новото рисувано филмче, в което се разказва за едни диви коне. Най-бързият десерт, който успях да измисля за приготвяне бяха гриловани банани с карамелен сос, обилно поръсени с кокосови стърготини. Банани с карамел е комбинация, която няма нужда от допълнително представяне – вкусна, ароматна и много изкушаваща
Продукти за 3 порции:
3 банана
3 с.л. масло
1/3 ч.ч. кафява захар
1-2 с.л. ром – опционално
кокосови стърготини за сервиране
Приготовление:
Бананите се обелват и разполовяват веднъж по ширина и веднъж по дължина, така че от един банан да станат 4 парчета. Оставят се на страна
В тенджерка се разтопява маслото и се добавя захарта и ромът. Разбърква се леко и се оставя на тих огън докато захарта се разтопи. Парчетата банан се намазват обилно от всички страни с получения сос.
Грил тиган се загрява добре. Бананите се поставят за кратко в него, като се обръщат веднъж. Пекат се по около 3 минути на страна, така че сиропът да се карамелизира, но бананите да не се разпаднат.
Парчетата плодове се изваждат в чиния за сервирани, поливат се с карамеловия сироп, ако е останал, и се поръсват с кокосови стърготини
По желание могат да се сервират с топка сладолед или с бита сметана
Добър апетит!
Други публикации:
Бананов кекс с овесени ядки
Ябълкови мъфини
Печени праскови
Преди 1 година:
Крем Карамел
Без учудване за никого в къщи тортата по случай отминалия ми неотдавна рожден ден беше с Нутела и ягоди. Две от нещата които обичам безкрайно. За учудване на всички обаче блатовете и бяха от домашно приготвени целувки. За учудване си е, защото у дома е позната не особено голямата ми любов към целувките. Винаги след приготвяне на някой жълтъчен крем, тирамису или сос се виждам с огромно количество неупотребени белтъци, които комбинирам всякак но не и във вид на избити на сняг и щприцовани кулички. Чудила съм се какъв ми е проблемът с целувките – но никога не съм можела да го определя еднозначно и обосновано – винаги отговорът се е свеждал до нелогичното – не ги харесвам – твърде бели, твърде хрупкави, твърде сладки, ронливи, неароматни, лепкави… В тази торта всички тези „недостатъци” се превръщат в плюс защото тортата искри в белота, хрупкавостта страхотно се допълва с мекотата на сметаната, кремът е попил в блатовете и те вече не са лепкави и хрупкави, а сочни точно колкото трябва, неподсладената сметана и свежестта на ягодите прекрасно уравновесяват сладостта на целувките – въобще настава вкусова хармония. Тортата малко прилича като технология на приготвяне на „Павлова” , но за разлика от нея се приготвя на няколко етажа. Хубавото е, че сглобяването и е много лесно – целувка, крем, пак целувка крем. Не се украсяват странични бордове, не се шприцова нищо. Видът на тортата е много домашен, малко „рошав” и в същото време колкото и да е странно – изискан и захарен като за женско парти.
Адаптирано от „The golden book of deserts”
Продукти за торта с диаметър 20 см:
За блатовете – целувки:
6 белтъка от големи яйца
1 ч.ч. кристална захар
2/3 ч.ч. пудра захар
щипка сол
За Нутела крема:
1 ч.ч. млечна неподсладена сметана
3 с.л. Нутела
За сметановия крем:
1 ч.ч. млечна неподсладена сметана
За украса:
7-8 ягоди
1 ч.ч. = 250 мл
Приготовление:
На целувките:
Двата вида захар се смесват. Половината от нея се добавя към белтъците заедно с щипката сол. Белтъците се разбиват с миксер докато започнат да се образуват връхчета. Добавя се останалата захар лъжица по лъжица като бъркането продължава. Белтъците се разбиват докато станат твърди и лъскави.
На хартия за печене се очертават 3 еднакви кръга с диаметър 20 см. С помощта на лъжица белтъците се разпределят между очертаните кръгове, като сместа се разстила внимателно и равномерно. Пекат се в предварително загряна на 130 градуса фурна около час и половина. Когато целувките се втвърдят и леко порозовеят, фурната се спира, вратата се открехва леко и се оставят вътре да се сушат поне още час, час и половина.
На Нутела крема:
Добре охладената сметана се поставя в купа и се разбива на пухкав крем. Нутелата леко се загрява и се добавя към сметаната. Със шпатула се разбърква, докато шоколада напълно се хомогенизира със сметаната
На сметановия крем:
Добре охладената сметана се поставя в купа и се разбива на пухкав крем
Сглобяване на тортата:
Целувките внимателно се отлепят от хартията. Една от тях се поставя в чиния за сервиране. Отгоре се намазва с Нутела крема. Отгоре се поставя втората целувка и се покрива със сметановия крем. Третата целувка се начупва на парченца и се разпределят отгоре по външния ръб на тортата. В средата се подреждат почистените и нарязани на половинки ягоди
Добър апетит!
Други публикации:
Шоколадова торта с Нутела и лешници
Торта за моята любов
Тарт с ягоди, заквасена сметана и маскарпоне
Преди 1 година:
Шоколадово-бадемов сладкиш без брашно
За първи път от дълго време, може би от както пиша в блога, нямам история, която да разкажа преди рецептата. Поседях известно време пред белия лист и се питах какво толкова има да разказвам за друсания кебап – слагаш лук и месо, малко сухи чушки, вино и подправки и от време на време раздрусваш тенджерата докато се готви. Мисля, че е една от най-лесните рецепти, не изисква почти никакви усилия, а накрая вкусът му е изключително богат, а ястието много вкусно. Но в същност чарът е в простотата му. Много пъти съм се питала как така в различните ястия се слагат почти еднакви основни продукти, а накрая резултатът е различен. Тайната вероятно е е в различната обработка и най-вече в подправките, които се използват, в съотношението на съставките. Готвенето е химия, реакция на различни елементи, на топлина, на основи и киселини. Права беше майка ми, казвайки ми, че химията и физиката са във всичко, което ни заобикаля, чудейки се как е възможно да не са ми интересни и да ги уча с мъка. Другият ми ученически кошмар беше писането на теми по литература. О, боже, как мразех да разтягам локуми и да обяснявам как лирическият герой разбирал живота и каква била символиката в образа му. Бях си обещала, че щом завърша, никога, никога няма да напиша нещо по-дълго от името си. Намирах сигурност в числата и математиката, в това, че 2+2 никога не е нещо различно от 4 и верният отговор е само и винаги един. Иронично как предмета, който най-много ме измъчваше в училище – химията, който не разбирах, тормозеше ме и който беше част от детските ми кошмари в момента е свързан с едно от любимите ми хобита – готвенето, а от както водя блога пиша доста по-дълги изречения от дължината на името си и това ми носи удоволствие. Също научих, че 2+2 почти никога не е 4 и че колкото и да се старая и да ми се иска, нещата в живота не са математика и почти никога не са аксиоми.
Странно, мислех поста ми този път да е в две изречения, обясняващи, че този път няма да има дълга история, а изписах без да се усетя цяла страница
Продукти за 4 порции:
800-900 грама свинско от плешка
5-6 глави лук
4-5 сушени чушки
4-5 сушени домата
2 с.л. доматено пюре
1-2 с.л. зехтин или олио
½ ч.ч. червено вино
сол и черен пипер на вкус, малко червен пипер
Приготовление:
Месото се нарязва на парчета, лукът се почиства и нарязва на полумесци. В дълбока тенджера се загрява зехтина и месото се запържва от всички страни. Добавя се лукът, чушките и доматите нарязани на едро, виното и подправките. Тенджерата се захлупва и се оставя да къкри на тих огън. От време на време се раздрусва. Готви се докато месото е увряло и крехко.
Сервира се топло с домашен хляб и червено вино.
Добър апетит!
Други публикации:
Задушено от патладжани и нахут
Пилаф с праз и маслини
Агнешко бутче в билково тесто
Преди 1 година:
Сьомга на тиган в масло
С наближаването на празниците, коледното настроение завладява всички. Елхите вече са по пазарите, украсата е навсякъде, всеки прави планове за почивните дни и с какво да зарадва обичаните си хора. Малко или много, почти винаги цялата тази суета ми се е виждала прекалена – истерията покрай пазаруването, твърде шумните и препълнени магазини. Напоследък нямам почти никакво време, за това и постовоте в блога ми се разредиха. Не защото съм изгубила желание за готвене и описване на вкусове, а защото различни неприятни и тъжни неща се случиха около мен на обичан и близък за мен човек. В такива моменти разбираш, че единственото нещо, което има значение е здравето и живота. Всичко останало е маловажно и преходно. Ужасното чувство на безсилие да помогнеш, ядът че нещата са извън контролът ти и че каквото и да направиш няма да е достатъчно. В такива моменти ти остава само вярата и надеждата, да се уповаваш в ирационалното, защото няма на какво друго да разчиташ. Свикнала съм нещата да са в моите ръце, аз да управлявам живота си и да взимам решения, но когато отчаянието е взело връх и нямаш сили за нищо, и ти иде само да крещиш срещу несправедливоста на живота силната ръка на човекът до мен, винаги подкрепяща ме и разбираща е неоценима помош. С тези мрачни мисли започвам празниците тази година с много грижи и разочарование и никакво положително настроение. За това и днешната рецепта е лишена от блясък, семпла и съдържаща съвсем обикновени продукти, но пък в духът на коледните пости и традиции.
Продукти за около 6 порции:
1 ч.ч. боб
5-6 сушени чушки
5-6 сушени домата или 1 с.л. концентрирано доматено пюре
1 ч.л. сух джоджен
1 морков
1 глава лук
сол и черен пипер на вкус
Приготовление:
Бобът се почиства и се изсипва в дълбока купа, залива се със студена вода и се оставя да престои поне 12 часа, за да набъбне и за да уври по-добре. Накисването спомага освен за по-бързото приготвяне и за разгражда и фитиновата киселина в бобовите, като по този начин прави хранителните вещества по-добре усвояеми.
Бобът се измива и се пресипва в дълбока тенджера. Залива се с вода, колкото да го покрие и се оставя да заври на котлона. Баба ми винаги добавяше и щипка сода за хляб в първата вода, това също спомага бобът да уври по-бързо. След като поври 4-5 минути, водата се изхвърля, бобът се изплаква и се налива нова вода – около литър и половина. Бобът се оставя да ври на тих огън. Добавят се ситно нарязаните глава лук и морковът. Сушените чушки се нарязват и добавят. Подправя се със сухия джоджен. Бобът се похлупва и се оставя да ври докато омекне. Накрая се добавя сол и нарязани сушени домати или доматеното пюре. Оставя се да поври още 5-10 минути и се сваля от котлона. Сервира се с домашна питка и пукани люти чушлета
Добър апетит!
Други публикации:
Постни чушки с два вида плънка
Кавърма
Нахут с праз лук и лимон
Преди 1 година:
Двойно шоколадови мъфини с круши
Какво прави Нутелата толкова неустоимо изкушаваща за мен – много наситеният лешников аромат в нежният шоколад. Какво бих искала да променя в нея, ако можех – иска ми се шоколадът да е малко по-натурален и да не е чак толкова сладка. В съшност, ако можех бих я напарвила съвсем натурална – тръпчива и какаова. Защо ако можех? Разбира се, че мога да направя Нутелата точно такава каквато я обичам, трябват ми само продукти и малко време. С такива размисли запълних пътя до офиса в петък, докато съзнанието ми механично отбелязваше цвета на светофарите и мигачите на колите в съседните платна, пешеходните пътеки, маркировката. След работа взех сурови лешници, натурален шоколад и кондензирано мляко и бях готова да започна.
Лешниците ги изпекох леко, само колкото да успея лесно да обеля тънката им ципа. След това ги сложих в блендера и ги мелих на кратки отрязъци от време общо около 4-5 минути, докато станаха на много финна паста и маслото им започна да се отделя. Въпреки старателното пасиране, останаха някои по-едри парченца от лешниците, но това само придава допълнителен чар на домашната Нутела. Шоколадът начупих на праченца и заедно с малко прясно мляко разтопих. Смесих го с лешниците, добавих по малко първо полвин консерва кондензирано мляко, след това и другата половина. Разбърках добре и сложих в бурканче, охладих леко. За закуска имахме по чаша прясно мляко и препечен хляб с домашна нутела. С натурален шоколад и без никакви добавки от консерванти и стабилизатори с най-невероятно лешниковия аромат на света
Продукти за около 2 буркана от 250 мл:
200-250 грама сурови лешници
240-250 грама шоколад по избор– използвах натурален с 75% какаово съдържание
1 консерва неподсладено кондензирано мляко
2 с.л. прясно мляко
Приготовление:
Лещниците се поставят на един пласт в тава и се запичат за няколко минути в силна фурна, като се разбъркват 1-2 пъти. Изваждат се оставят се да изстинат и се претриват през кърпа, за да се обелят.
Лешниците се смилат в блендер докато станата на гладко пюре и мазнината им започне да се отделя.
Шоколадът се начупва на парченца и заедно с прясното мляко се разтопява на водна баня или в микровълновата на отрязъци от по 30 секунди, като след всеки отрязък от време се разбърква. Добавя се към лещниците, разбърква се и на тънка струйка постепенно се добавя кондензираното мляко. Разбърква се с лъжица докато се хомогенизира. Шоколадът се насипва в бурканчета и се оставя да се охлади.
Добър апетит!
Други публикации:
Нутела мъфини
Нутела бонбони
Торта с маскарпоне и Нутела
Преди 1 година:
Печени праскови
Трудно е човек да пише пост за храна, след като се е нахранил предоволно, и накрая на вечерята е злоупотребил със сладолед гарниран с лешници и праскови. В момента в главата ми има само една мисъл и тя е свързана с това как никога, ама никога повече няма да ям толкова много и даже направо завинаги се отказвам от яденето. Горещо ми е, въздуха не помръдва изобщо, а една огромна доста пълна луна се е облещила насреща ми през широко отворения прозорец. Как ми се иска сега да съм на морето, да съм се изтегнала на шезлонг поставен на самия пясък, морето да се плиска в краката ми, а аз небрежно да тракам на лаптопа в прохладата. Почти съм се отнесла в мечти и поста заплашва да остане ненаписан, когато потракването на лъжица и ледени кубчета в стъклената кана то мъжа ми, туко що направил лимонада с мента е направо спасителна. Свежестта и ме кара да се върна към поста ми за пълнени тиквички със сирене и яйца – лятно, бързо и вкусно ястие. Всичко което е нужно са няколко тиквички, яйца, сирене, лук и много копър. Салата от домати за гарнитура и чаша бяло вино към ястието са идеално допълнение на това средиземноморско ястие.
Продукти за 3 порции:
3 средно големи тиквички
1 малка глава лук
около 200 грама сирене
3 яйца
сол и черен пипер на вкус
половин връзка или повече копър
2-3 с.л. зехтин
опционално: парче шунка, обезкостени маслини
Приготовление:
Тиквичките се измиват и облват. Разполовяват се и сърцевината им се издълбава с лъжица, нарязва се на дребно. Лукът се нарязва на ситно. В тиган се загрява зехтинът и сърцевината от тиквичките и лукът се задушават, докато лукът омекне, а течността която пуснат зеленчуците се изпари. Сместта се сваля от котлона, посолява се и се подправя с черния пирер. Добавя се натрошеното сирене и яйцата разбити с вилица. Прибавя се ситно нарязания копър и маслините и ситно нарязаната шунка, ако ще се ползват. Със сместа се пълнят тиквичките. Ако от сместта остане неупотребена, може в последствие да се намажат с нея филии хляб и да се запекат – стават вкусни сандвичи. Тиквичките се подреждат в тава, налива се около половин чаша вода и се поставят в предварително загрята на 200 градуса фурна. Пекат се около 30-40 минути или докато тиквичките омекнат и пълнката се зачерви.
Добър апетит!
Други публикации:
Задушени тиквички с царевица
Пълнени тиквички
Печени домати
Преди 1 година:
Царевичен хляб с мед и салвия
Със затоплянето на времето, удължаването на денят и разходките след работа с детето, времето и желанието за дълго въртене около печката за някоя сложна гозба силно намалява. В същото време в офиса, за обяд не ми се иска да ям банички, соленки, сандвичи, но от друга страна не ми се занимава да си нося домашно приготвена храна. Така все по-често се обръщам към салатите във всякакъв вид и комбинация, но бедата идва когато само нарязани и подправени зеленчуци не са ми достатъчни и искам нещо по-питателно, особено в средата на натоварен работен ден. Тогава на помощ идва една рецепта, която много обичам, не отнема време и е особено вкусна с аромата си на лайм. Идеална е и за приготвяне набързо за обяд през почивните дни и която даже мъжът ми оцени и хареса, въпреки че царевицата, според него става само на пуканки, иначе е обикновен фураж:)
Продукти за 2 порции, като основно ядене:
1 консерва риба тон в растително масло
1 консерва царевица
1 авокадо
сокът на половин лайм
сол и черен пипер на вкус
щедро количество зехтин
малко прясно нарязан копър
Приготовление:
Авокадото се разполовява, кората и костилката му се отстраняват и се нарязва на парчета. Всички съставки семесват добре. Сервира се с препечен хляб
Добър апетит!
Други публикации:
Табуле
Салата от сурови тиквички Labrex
Гуакамоле
Преди 1 година:
Крем супа от червена леща
В кухнята на моето семейство 