Какво обичам най-много в коледно-новогодишните празници? Харесвам суетнята около приготовленията, които започват дни и седмици по-рано. Украсата, настроението, плановете как ще направя тези и онези сладки и малките кексчета и еди коя си рецепта за основно. Планирането на продуктите, дългите списъци с неща, които трябва да взема и които стриктно попълвам и после следвам в магазина – ядки, масло, сметана, брашно, о, още масло нали ще правя и щолен тази година, стафиди, канела, шоколад, какао … Плановете какви подаръци да взема, така че да зарадвам получателите им. За мъжът ми нямам колебания – отдавна си мечтае за…не, няма да напиша за какво, защото ще прочете поста със сигурност и изненадата ще бъде развалена. А за детето? Някаква играчка – но каква? Най-лесно ще бъде да напишем писмо на дядо Коледа. Сядаме с него и му обяснявам подробно, как скоро ще дойде добрият старец и ако е бил послушен ще му донесе каквото си е пожелал. Обещавам му да завали сняг, за да може да дойде със шейна и елени. Пита ме дядо Коледа как ще разбере какво иска. Ще напишем писмо казва му, аз ще му помогна, а той ще нарисува картина. Взима моливите и съсредоточено рисува нещо. После пиша, а той диктува:
“Дядо Коле, ала, мимо (моля) !
Икам – аб и ако (хляб и мляко)”
!?!
Спирам да пиша. Питам го – “Пате, ти сигурен ли си, че искаш хляб и мляко да ти донесе дядо Коледа? Не искаш ли топка, играчка, нещо друго? “
Опитвам се отново да обясня, че той идва веднъж в годината и вероятно би искал нещо специално от него. Хващам молива и се готвя да пиша отново, а Сами добавя тържествено, след кратък размисъл какво да е специалното нещо
“Кем (кренвирш)!”
Спирам да пиша и се подхилкваме тихичко с баща му, докато запечатваме плика, опитвайки се да не избухнем в гръмогласен смях и да развалим момента на детето. Ясно, тази година джуджетата ще пекат хляб и ще квасят мляко за Сами, и ако могат да донесат сняг, защото съм обещала да завали. Прибирам първото му писмо в синята кутия, в която събирам всички съкровища от моето момче и където стоят грижливо скрити първата му играчка, първата му дрешка и гривничката от родилното и отиваме да печем първите празнични сладкиши за тази година, за да пробваме рецептата. Чупя яйцата, а малкият изхвърля черупките в кофата. Пресява брашното с малко сито и помага с реденето на бадемите върху кексчетата.
Продукти за 12 мъфина:
2 големи, меки банана
2 яйца, на стайна температура
½ ч.ч. кисело мляко
125 грама масло – 1 малко пакетче
2/3 ч.ч. захар
1 ч.ч. брашно
1 равна ч.л. сода за хляб
1 натурален шоколад от 80 грама, използвах с 85% какаово съдържание
3 с.л. какао
шепа сурови бадеми
шепа сушени боровинки – опционално
Приготовление:
Половината шоколад се начупва на парчета и задено с маслото се разтопява на водна баня или в микровъновата.
Брашното, содата за хляб и какаото се пресяват през сито и се оставят настрана
Яйцата и захарта се разбъркват с вилица, добавят се бананите също намачкани с вилица. Добавя се киселото мляко и се разбърква. Добява се маслото с шоколада и отново се разбърква. На части се добавя брашното с какаото и се бърка със шпатула докато се получи хомогенна смес. Добавят се боровинките, ако ще се използват и половината бадеми. Тестото се разбърква леко и се разпределя между формичките за мъфини, като се внимава да не се пълнят с повече от 2/3 ти. Останалият шоколад се начупва на дребно, останалите бадеми се нарязват на едро и се поръсват върху мъфините.
Кексетата се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна около 30-40 минути или докато клечка за зъби забита в центъра излезе суха
Добър апетит!
Други публикации:
Нутела бонбони
Шоколадово-бадемов сладкиш без брашно
Мъфини с меласа, шоколад и сушени череши
Преди 1 година:
Нутела мъфини
В кухнята на моето семейство 