Домашна шунка

От както синът ми може сам да отваря хладилника и да си  избира храната започнах много да внимавам какво пазарувам и слагам в него. Напоследък хитът за него е шунка върху препечен хляб с масло. Малко се притеснявам от консервантите в колбасите и  обилното количество сол, но знам че и двете неща са част от нормалния процес на обработка, така че да може месото да издържи по-дълго. Замислих се дали не мога да направя домашна шунка, така че да знам какво има в нея и да е  възможно най-натурална. Разбира се не мога да опуша месото в къщи, не бих искала и да го осолявам. Значи остава ми варианта с печенето, още повече че така ще е възможно най-безопасно за детето, защото ще е термично обработена. Купих голямо парче бут и се заех с приготовлението, което се оказа доста лесно. Разбира се домашната шунка в никакъв случай не може да се мери по издържливост с купената, така че е препоръчително да се изяде в рамките на няколко дни и е добре да се съобразява приготвеното количество, така че да не остане.

Продукти:

1,5 – 2 кг свински бут

сол, червен пипер, сух тарагон, черен пипер

3-4 с.л. зехтин

Приготовление:

Бутът се измива и подсушава. Посолява се обилно от всички страни,  поръсва се със сол и черен пипер и сух тарагон.

Месото се връзва с канап и се запържва за кратко от всички страни в сгорещен зехтин, за да се запечата.

Поставя се в плик за печене, завързва се, пробиват се 2-3 дупчици в него и се поставя да се пече в продварително загрята на 200 градуса фурна около час и половина – два. След като се извади от фурната още докато е топла се затистка с тежест /използвах дървената дъска за рязане и две готварски книги отгоре/, за да се оформи и стане отгоре и отдолу плоска. След като изстине, конците се свалят и се реже на тънки резенчета. Много е вкусно с домашно приготвена майонеза и малко горчица, сервирана с домашно изпечен хляб и домати.

Добър апетит!

Други публикации:

Агнешко бутче в билково тесто

Печени яйца в хляб

Зеленчукова супа с просо

Преди 1 година:

Детски безглутенови бисквити без захар

Advertisements

Мъфини с меласа, шоколад и сушени череши

Понякога се ядосвам адски много на себе си. Около 2 часа прекарах тази неделя да търся рецептата за мъфините, които бях пекла и снимала за блога миналата седмица и които не публикувах веднага, защото загубих лисчето на което си драсках с омазани със шоколад пръсти докато бърках сместта. Обърнах цялата къща и нищо. Помнех само, че се чудех какво точно ми се яде и че ми се искаше да има почти всички неща които обичам – шоколад, череши, меласа, масло, но пропъждах тази мисъл и си казавх, че не днес няма да правя НИЩО сладко. Помнех, че детето цял ден ме убеждаваше, колко много му се яде „кек”  (кекс – нова дума научена наскоро и за това безжалостно повтаряна от него), не пропускаше да мине час без да извади от шкафа формата за мъфини и да ми я донесе и накрая изгубило търпение за този кек, ми донесе миксера в едната ръка, а в другата пакета с брашно и едно яйце, което се размаза пред краката ми на пода, който туко що бях изчистила. А малчо ме гледаше с победоносна усмивка и бръмчеше с уста като миксер. Казах си – ясно – ще се прави кек. Той си донесе детското столче качи се на него и започнахме да бъркаме какво ни дойде на ум. Голямо приключение за туко що изчистената ми къща, но си заслужанаше омазанат муцуна и ръчички на Шуш, бъркащ в брашното. Меласата е една от любимите ми съставки за сладкиши и с доста учудване виждам, че нямам рецепта в блога с нея, а така обожавам аромата и тръпчиво сладкия и вкус. Прибавих сушени череши и натурален шоколад, кафява захар за още повече аромат и тестото беше разсипано по формичките. Хартиените чашки за мъфините бяха прилежно избрани и поставени в дупките от малчо, а мъфините украсени допълнително отгоре с още сушени череши, които бяха поставени на принципа 2 в устата една върху кексчетата

Продукти за 12 мъфина:

2 ¼ чаени чаши брашно

125 грама – малко пакетче – меко масло

2 яйца на стайна температура

4 с.л. какао

1 чаена чаша прясно мляко

3 с.л. меласа

½ чаена чаша кафява захар

1-2 шепи сушени череши

50-100 грама натурален шоколад

2 ч.л. бакпулвер

Приготовление:

Маслото и захарта се разбиват добре с миксер.Прибавят се яйцата и малко след това меласата. Добавя се прясното мляко

В купа се пресяват брашното, какаото и бакпулвера, добавят се сушените череши и шоколада начупен на парченца, като се заделят малко от черешите и шоколада за  украса. Брашнената смес постепенно се прибавя към останалите съставки, като се разбърква със шпатула. Сместа се разпределя във форми за мъфини предварително постлани с хартиени чашки и отгоре се украсяват с предварително заделените парченца шоколад и сушени череши

Пекат се в предварително загрята на 180 градуса фурна 30-40 минути или докато клечка за зъби забита в центъра излезе суха

Добър апетит!

Други публикации:

Шоколадови мъфини

Рогалах

Крембо

Преди 1 година:

Задушени тиквички с царевица

Сусамов сладолед с парченца шоколад

Колко са различни вкусовете на хората. Едни предпочитат сладко, други повече солено. Някои обожават сирене с диня, други шоколад в соса за месото. Някои харесват да експериментират, други твърдо не се разделят с мусаката и сармите. Някои са готови да бранят до последно вкусовите си предпочитания дори да не могат да обеснят рационално защо например обожават доматите когато са сготвени с грах и са готови да не докоснат чинията с картофена яхния, ако там видят дори намек за домаен сос. Вероятно нещата които харесваме или не са въпрос на навик, детски спомени или даже са генетично предопределени. Едно от малкото неща които и до ден днешен не хапвам, е мляко с ориз и канела. Бррр, само при мисълта за този десерт съм готова да не хапна нищо сладко цял ден. Намразен от стола в училище, в който изяждането на цялото меню беше абсолютно! задължителен и беше следено строго от огромна лелка с бяла престилка, която проверяваше чиниите преди да се върнат. Мразех срядата, защото тогава имаше сутляш за десерт, направо не исках да ставам сутрин да отивам на училище. Докато не открих, че Петър, момчето от последният чин, обича мляко с ориз и винаги правехме трампа – изяждах му супата, а той моето мляко с ориз. Беше страхотно откритие, защото прословутия десерт беше омразен на цялото училище, по едно време мислехме, че нарочно готвачката загаря млякото в него, за да ни прави напук 🙂 Така Петър дълго време ме спасяваше, докато един ден не разбрах случайно от баба му, дошла да го вземе, че той ненавижда десерта, а той сконфузено ми призна че ме обича, изчервен до уши. Странно е какви жертви можем да направим за хората, които обичаме. Наскоро правих сладолед със сусамов тахан и мед. Много бърз и лесен, за мен и две приятелки се оказа невероятно вкусен с аромата си на сусам и мед и парченцата шоколад в него. Детето само се примъкваше за още малко, а мъж ми изяде огромна купа, а после с доста увъртане и след много настояване от моя страна си призна, че е най-ужсаното нещо което е ял, въпреки блаженната усмивка и много суперлативи които изрече докато го хапваше, просто защото не може да си представи сусамът в нещо сладко, въпреки че го обича много в солените му вариации като баба гануш или като сос за фалафели. Приятелките ми от своя страна казаха, че сусамовият аромат заедно с медът и шоколадът са напарвени един за друг, но пък не могат да си представят сусамов сос като допълнение на месо. А аз го намирам за чудесен и в сладкото и в соленото му приложение.

Продукти:

1 консерва неподсладено кондензирано мляко

3 с.л. сусамов тахан

3 с.л. мед

100 грама щоколад – използвах натурален

Приготовление:

Всички подукти се смесват и разбъркват добре, шоколадът се настъргва. Сместа се изсипва в пластмасов контейнер и се прибира в камерата за около 12 часа или докато стегне напълно. Не се налага да се бърка допълнетелно, преди сервиране се изважда за около 15 тина минути докато отпусне леко.

Добър апетит!

Други публикации:

Лесен бананов сладолед със шоколад

Прасковено сорбе с мента

Къпинов сладолед

Преди 1 година:

Тарт с ягоди, заквасена сметана и маскарпоне


Руска пролетна супа

Понякога стоейки в офиса и в къщи, забързана и улисана в ежедневието направо забравям кой сезон е, кое време на годината. Усещам как живота, просто се претъркулва покрай мен, сякаш не ме докосва, а аз стоя и го гледам на забързан каданс. После времето пак забавя темп и нещата се връщат в нормален ритъм, а аз се оглеждам и се учудвам кога детето е пораснало толкова, и кога са се появили тези две нови издайнически бърчици на лицето ми. Хубаво е, че понякога има дребни малки неща, които ми напомнят за това, колко е важно в същност да успееш да забавиш темпото и да им се насладиш. За това си мислех в събота, докато се опитвах да дремна следобяд, а две врабчета се караха шумно кацнали на простора на балкона ни, пречейки ми да се насладя на отдавна забравеното щастие на съботното мързелуване. Птичетата и уханието на току що цъфналата липа в двора, ми напомниха че вече е пролет и колко много обичам това време на годината, когато въздухът замирисва на цъфнали дървета, а любимата ми сергия на пазара се отрупва с току що откъснати зелении, от които бързам да се възползвам веднага. На последък често готвя една много любима у нас пролетна супа от кухнята на руските евреи. Тя съчетава свежестта на спанака, аромата на копъра, магданоза и лимона с плътността на картофите, моркова и пъщърнака, обогатени допълнително от рохко свареното яйце.

Адаптирано от The Complete Guide to Traditional Jewish Cooking

Продукти:

2 картофа

1 морков

1 глава лук

½ пъщърнак

2 шепи спанак

по 1 рохко сварено яйце на проция

лимон

много копър и магадноз

сол и черен пипер на вкус

литър, литър и половина вода

Приготовление:

Лукът се нарязва на дребно и заедно с моркова, картофите и пащърнака нарязани на кубчета и с водата се поставят на котлона да заврят. Оставят се на тих огън около 25-30 минути или докато зеленчуците омекнат. Добавят се листата спанак, нарязани на едро и се оставя да поври още около 5 минути. Супата се сваля от котлона, подправя се и се поръсва с магданоза и копъра. Сервира се с резени лимон и с по едно сварено яйце във всяка купичка

Добър апетит!

Други публикации:

Зелена пролетна супа

Крем супа от грах и тиквички

Зеленчукова супа с просо

Преди 1 година:

Риба “Бабка”