Отдавна не се бях замисляла за това, че се радваме на огромно разнообразие от продукти, такива каквито нашите майки не са подозирали, че съществуват или дори и да са чували не са могли да опитат. Майка ми, страхотен кулинар, готвеше вълшебно. Как успяваше, при липсата на продукти, в онова социалистическо, а по-късно и преходно време, когато ако нещо имаше по щандовете, то беше с купони или пък с отвратително качество, за мен си остава загадка и до днес. Но никога, нищо не оставаше по чиниите ни, всичко беше подобаващо оценявано както от нас – семейството и, така и от всички близки, роднини и приятели, които някога са опитвали от гозбите и. Винаги когато съм я питала, какво прави с продуктите, че винаги ястието е толкова изумително вкусно ми отговаряше скромно „Та това ядене на нищо не прилича, ех ако имах повече продукти, да видиш…”. На тези спомени ме наведе днес, една близка приятелка от детинство на майка, докато пиехме кафе и си спомняхме с тъга за нея и как успяваше да прави от нищо нещо. Мисля, че ако още беше жива, щеше с огромна радост да се включва като съавтор на рецептите в блога, щеше ежедневно да измисля нови и със сигурност щеше да е по-запалена и от мен в това начинание. Щеше с любопитство да опитва лайм, броколи, цикория, фенел, кокосово мляко, джинджифил, лимонова трева. Неща, за които само беше чела, но никога не бе опитвала и щяхме да коментираме, дали вкусът им е такъв, какъвто сме си представяли. Щяхме да говорим и обсъждаме с часове, кой продукт би се съчетал с кой и коя подправка би допълнила и подчертала аромата на ястието. Щеше да се изумява, как така ще сложа 2 пакетчета масло в сладкиша и после ще го изям, без да се притеснявам за калориите и как така няма да купя ей онази малка, кокетна каничка за мляко, струваща необосновано много, която така добре би стояла на някоя снимка в блога. Често си мисля за нея и за това как, ако все още беше с мен би се радвала, съветвала, подкрепяла всяко мое начинание. И не е вярно, че времето лекува всяка болка или запълва постепенно всяка празнина, има хора които нищо и никога не може да замени.
Продукти за около 6 порции:
1 малка глава броколи
1 малка глава карфиол
1 средно голям картоф
1 малка глава лук
3-4 скилидки чесън
1 малък морков
1 литър вода
1 ч.ч. прясно мляко
1 с.л. масло
1 с.л. зехтин
сол и черен пипер на вкус
магданоз
около 50 грама сирене Бри
2-3 филии хляб за крутоните, скилидка чесън, малко масло
Приготовление:
Лукът се нарязва на ситно. В дълбока тенджера се загряват маслото и зехтина и в тях се запържва лутът до омекване. Добавя се нарязаният на ситно чесън и след 1 минута се сипва водата. Картофът и морковът се обелват и нарязват на едро и се добавят към супата. Тенджерата се захлупва и се оставя да ври докато картофите омекнат. Броколите и карфиолът се накъсват на розички и се прибавят в тенджерата. Оставят се да врят докато омекнат. Супата се сваля от котлона, добавя се маданозът и всичко се пасира. Пюрето се връща в тенджерата, добавя се млякото, подправя се на вкус и се оставя да заври.
Сиренето се нарязва на кубчета и се сервира върху супата заедно с крутони от препечен хляб, намазан с масло и леко натъркан с чесън
Добър апетит!
Други публикации:
Преди 1 година: