Яйчена салата

След великденските празници отново идва ред на работната седмица, разходките в гората са заменени с пълзене с автомобила в задръстването, дните прекарани в къщи с любимите хора отстъпват място на служебните задачи, важната кореспонденция и гоненето на крайни срокове. Сякаш всички клиенти са чакали да минат почивните дни, за да съобщят тревогите си, новите си идеи и желания. А това е чудесно, стига да успея да събера в едно тялото и мислите си, все бягащи към времето прекарано в редене на кубчета и конструктор, снимане на смешните муцунки на Шуш докато се радва на змията в зоологическата градина сякаш му е домашен любимец и пръв приятел, готвенето, излежаването и нищоправенето.

Към 9 и 30  успяла да събера цялата си воля и изпила 2-ро двойно кафе успявам да вляза в ритъм и до края на деня на пълни обороти да поотметна насъбралата се работа. На  път за вкъщи се чудя какво да сготвя за вечеря, но ако може да е страшно бързо и лесно. Мисля си, че би било чудесно да употребя поне част от многото останали неизядени боядисани яйца и на помощ ми идва любимата бърза салата, на която винаги и идва ред след великденските празници. Хубавото е, че освен бърза и практична е и доста питателна и това остава единственото ястие за вечерта заедно с голяма купа зелена салата.

Продукти:

7-8 сварени яйца

1 опаковка майонеза от 200 грама

1 ч.л. горчица

2-3 стръка пресен лук

сол, черен пирер на вкус

ситно нарязан магданоз

Приготовление:

Яйцата се нарязват на кубчета. Лукът и магданозът се нарязват на ситно. Всички продукти се разбъркват добре. Сервирам я с препечен хляб, зелена салата и чаша бяло вино.

Добър апетит!

 Други публикации:

Табуле

Предястие с пъдпъдъчи яйца и козе сирене

Салата от сурови тиквички Labrex

Преди 1 година:

Крем Брюле

Агнешко бутче в билково тесто

Още първият път когато видях тази рецепта в любимата ми книга, The Cook’s book , исках да я направя веднага. Бях сигурна, че ястието ще е великолепно на вкус, точно както го обичаме, а снимките бях повече от изкушаващи.  Да, но беше месец декември и агнешко нямаше. Сега, по великденските празници е точното време за тази рецепта. Когато всички се събират около масата и всяка минута прекарана в кухнята си е заслужавала, заради радостта на близките хора. За тази рецепта агнешкото бутче трябва да е обзкостено, без да се нарушава целостта на месото, просто коста да се измъкне. Тъй като отдавна планувам как ще го приготвя, още в магазина помолих транжорът да го обезкости по този начин, но за мое съжаление, той си беше тръгнал, както винаги пазарувах твърде късно вечерта. Казах си, че ще го напарвя сама, а ако не мога просто ще сменя рецептата и ще го приготвя по друг начин. От вчера вечерта събирам смелост за тази опареция, изчетох всичко което намерих за това как се обезкостява по този начин, и днес въоръжена с нож и смелост се заех. Казах се, че ако не успея да се справя в рамките на час, зарязвам всичко и минавам към план Б. За голямо мое учудване оказа се много по-лесно от колкото предполагах. Просто с малко търпение за коло 10 тина минути, с ножа се обикалят костите, като месото се отделя от тях, като се започва от най-горната и постепенно месото се „съблича” надолу, а в средата остава дупка, която в последствие се пълни с китка пресен розмарин. Месото не се подправя предварително със сол, защото се пече в билково солено тесто, напарвено с почти килограм сол, брашно, вода и много, много ароматни билки, които при печенето придават деликатен аромат на ястието. Преди да се завие с тестото, месото се запържва леко в зехтин, и после се покрива в трохи от хляб, запържен лук и още подправки. Резултатът е изключително крехко, много сочно печено с аромат на пролет.

Продукти:

Около 2,5 кг агнаешко бутче

3-4 с.л. зехтин

китка пресен розмарин

черен пипер

1 белтък

За билковото солено тесто:

1 кг брашно

700-800 гр сол

Около 600 мл вода

2 белтъка

шепа нарязани на ситно билки в пропорции според предпочитанието– пресен розмарин, тарагон, машерка, салвия, цветчета сушена лавандула

За билковите трохи:

4 филии стар хляб

2-3 стръкчета нарязан на ситно розмарин

3-4 стръкчета тарагон

1 глава лук

2-3 с.л. зехтин

Приготовление:

На билковото тесто:

Брашното, солта, нарязаните на ситно подправки, белтъците и водата се замесват на тесто. Завива се в свежо фолио и се прибира в хладилника за час или за през ноща, ако се приготвя от предишния ден

Подготовка на бутчето

Бутчето се обезкостява, като се махат костите, без да се нарушава целостта на месото, като се почва от най-горната кост и постепенно се изваждат всичките. Това може да бъде направено и от месаря. В дупката образувана от костите се поставя китка пресен розмарин.

Бутчето се връзва с канап и се запържва за кратко, от всички страни в зехтин. Поръсва се черен пипер и се оставя да се охлади.

Приготовление на  билковите трохи:

През това време лукът се нарязва на ситно и се запържва в зехтин. Подправките се нарязват на ситно или се смилат заедно с филиите хляб в блендера. Лукът и трохите се смесват и с тях се покрива агнешкото от всички страни, като се притискат добре към месото.

Печене на бутчето:

Тестото се разточва с дебелина не по-малка от 1 см, на набрашнена повърхност. Бутчето се поставя върху него и се завива с тестото, като краищата се намазват с белтък, за да залепнат по-добре.

Тава се застила с хартия за печене и бутчето се премества в тавата. Тестото се намазва добре с останалия белтък. Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна около 1 час, а след това без да се разрязва тестото се оставя да престои извън фурната още около 20 минути. Престоя е много важен, защото по този начин агнешкото се сготвя напълно на необходимата температура. За да се сервира, тестото се разрязва внимателно, като се внимава парата да не изпари ръцете. Тестото се изхвърля.

Аз сервирах с пресни печени картофи и зелена салата

Добър апетит и Честит празник!

Други публикации:

Пълнен заек

Бавно печена свинска плешка

Сьомга на тиган в масло

Преди 1 година:

Козунак

Фарината (плосък нахутен хляб)

Фарината, е традиционнен италиански плосък хляб от нахутено брашно и е особено популярен по крайбрежието между Ница и Пиза. Хрупкав, тънък като палачинка и изключително лесен за приготвяне, доста бързо ми стана любим с уханието си на зехтин, розмарин и леблебия. Най-вкусен е току що опечен, поръсен с черен пипер и морска сол и щедро гарниран с моцарела, козе или бяло саламурено сирине полято с допълнителна доза зехтин и лют червен пипер, малко маслини. Прекрасен е като допълнение за всякакъв вид салати като бърза и лесна лека вечеря. Въпреки,  че съставките му са изключително малко и много прости, постен, безглутенов е и без набухватели този хляб изкушава с аромата и вкусът си.

Продукти за 2 тънки фаринати с диаметър около 26 см

1 ¼ чаена чаша нахутено брашно

1 – 1 ½ чаена чаша вода

сол и черен пипер на вкус

5-6 с.л. зехтин

клонче ситно нарязан пресен розмарин или щипка сух

няколко листенца салвия (опционално)

Приготовление:

Нахутеното брашно, солта, черния пипер, подправките и водата се смесват до получаването на рядка каша с консистенция на боза. Ако е необходимо се добавя повече или по-малко от посоченото количество вода. Сместа се оставя да престои около час-два. В кръгла тава се изсипват няколко лъжици зехтин и след това се изсипва половината от тестото. Пече се в предварително загрята на 230 градуса фурна около 20 тина минути или докато стане препечена по краищата и хрупкава. Сервира се топла.

Добър апетит!

Други публикации:

Плосък ръжен хляб

Арабски питки

Нахутени крекери

Преди 1 година:

Кюфтенца от коприва с овесени ядки

Шоколадов мус

Късна вечер. Детето е приспано, мъжът ми си се  занимава с нещо свое, чувам че клавиатурата тропа усилено, пак пише нещо. Кучето хърка смешно и тича на сън, сънува как се гони с другите кучета, проскимтява. Някаква аларма в далечината усилено вие, опитвам се да не и обръщам внимание и се чудя как хората живеещи в блока под който е паркирана успяват да заспят. По улицата, така наречен булевард, минават коли рядко, чувам тропота им по паважа, макар че са доста далеч. Самотен светофар светва червено, жълто, зелено и обратно отново. Минава кола, която събира боклука, жълтата и лампа мига и аз си мисля, че трябва да забележа в колко часът обикновено го прави, за да мога да подготвя апрата и статива и да снимам на много отворена бленда и ниска скорост светлините, които ще нарисува в кадъра.

Прозорецът е широко отворен и усещам аромата на цъфналите дървета. Облягам гърба си на широкия удобен стол и се приготвям да напиша рецептата за черния шоколадов мус, който похапвам, докато се наслаждавам на звуците и  тишината на отиващия си ден. Тъмен, приятно горчив, интензивно шоколадов и едновременно с това пухкав и ефирен заради битата сметана. Може би един от най-неустоимите шоколадови десерти изобщо.

Адаптирано от Confections of a foodie bride

Продукти за 4 порции:

80-100 грама натурален шоколад – използвах шоколад с 75% какаово съдържание

1 с.л. какао

2 с.л. захар

2 жълтъка

3 с.л. силно еспресо

½ чаена чаша млечна неподсладена сметана за разбиване

Приготовление:

Жълтъците, захарта, какаото и кафето се разбъркват с тел и се поставят върху тенджера с вряща вода на котлона. Бъркат се непрекъснато, докато жълтъците започнат да се сгъстяват. Добавя се начупения на парченца шоколад и се разбърква до разстопяването му, като се внимава да не останат бучици или парченца, а кремът да стане напълно хомогенен. Оставя се да се охлади

Добре охладената сметана се разбива на пухкав крем и внимателно се смесва и разбърква със шоколадовата основа. Мусът се насипва в купички и се оставя на студено в хладилника да стегне. Преди сервиране се поръсва със стърготини шоколад, може да се гарнира с розички от бита сметана

Добър апетит!

Други публикации:

Нутела бонбони

Шоколадови мъфини с парченца шоколад

Шоколадово-бадемов сладкиш без брашно

Преди 1 година:

Царевичен хляб с чушки

Задушени зеленчуци с пиле и амарант

Хората казват, че едно дете променя много светогледа на родителите си и това със сигурност е така. Ставаме по-отговорни, по-загрижени, нещата от които се вълнуваме се променят. И аз, както всяка майка, искам да осигуря на детето си каквото зависи от мен, така че да получи най-доброто. И под най-доброто нямам в предвид все неща, които се купуват с много пари, а грижа, възпитание и добри навици. Това се оказа една от най-трудните задачи, пред които съм се изправяла. Всеки ден си лягам с анализ за нещата, които съм направила или не, които съм казала и съм пропуснала да кажа на Шуш, задавам си въпросът, а добре ли напарвих като…? а  може би трябваше да постъпя по друг начин?, аналазирайки ситуациите от деня. Задавам си въпроса добър родител ли съм и се чудя как да направя така, че да стана по-добра в ролята си на възпитател, приятел, човек формиращ едно малко човече, така че един ден да съм спокойна за него и решенията, които взима за живота си, да знам че ще е щастлив, добър и отговорен човек. Знам че в това си начинание не съм сама, че с мъжа ми сме партньори в тази задача и че ако някой залитне в неправилна посока, другият ще го върне в правилната. И макар това да не прави нещата по-малко отговорни, поне ги прави по-лесни. Опитваме се да вървим с бавни крачки и методично да проучваме всяка недостатъчно позната ни област. Така, когато дойде време да захранвам моят Шуш, започнах усилено да чета всякакви материали за детското хранене, препоръки на педиатрични организации, започнах да общувам с родители споделящи моите разбирания и да обменяме опит относно захранването. Открих много нови, непознати за кухнята ми продукти като амарант и киноа, за които бях чувала че съществуват, но никога не бях опитвала. Разбрах, колко ограничена е кухнята ни от към зърнени храни. Жито, ориз, леща, боб, това са нещата, които без да се замисля мога да кажа, че ядем що годе редовно и от деца. Овесени ядки, ръж, нахут, елда, просо рядко присъстват на трапезата ни просто нямаме навика да ги готвим, а в същност освен полезни са и много вкусни. Амаранта се оказа доста любим на моят син, а в последствие се хареса и на мен, особено в комбинация със задушени зеленчуци.

 

Продукти:

Около ½ чаена чаша амарант

10-15 см стрък праз

1 морков

1 малка глава броколи

1 с.л. зехтин

½ пилешко филе, предварително сварено – опционално

лимонов сок, сол и черен пипер на вкус

Приготовление:

Пилешкото филе се нарязва на праченца и се сварява, бульонът се запазва.

Амаранта се измива и се поставя заедно с пилешкия бульон на котлона да заври докато набъбне, около 10 тина минути, след това се добавя пилешкото филе. Междувременно морковът и празът се нарязват на ситно, броколите се накъсват на розички. Към амаранта се добавят първо морковите, а когато омекнат праза. Ако е необходимо се долива още вода или бульон. Добавя се малко сол и черен пипер, ако ще се ползва. 4-5 минути преди да се свали от котлона се добавят и розичките броколи. Преди сервиране се поръсва със зехтин и лимонов сок.

Добър апетит!

Други публикации:

Детска крем супа с тиква и просо

Детски ръжени солети

Запеканка с просо

Преди 1 година:

Яйца с коприва