Много обичам сладкиши с много масло. Личи си и по рецептите в блога, почти няма нещо сладко, на което в продуктите да няма записано поне едно пакетче масло. Ароматът и вкусът веднага се променят, текстурата на сладкиша става прекрасна. Мисля, обаче, че определено не съм правила никакво печиво с повече масло от това бриошово тесто. Също и с повече яйца. Има още
Децата заспаха, а аз си мечтая за торта. Не, не мога да ям торта, на диета съм. От друга страна какво толкова лошо има да си позволя едно парченце торта, после така или иначе ще си го отгладувам. Не, не може, тортата е твърде калорична, твърде разточителна, все пак вместо нея мога да изям поне две огромни купи салата. Има още
Времето навън предполага стоене в къщи, сгушени в топло одеяло. Точно изглеждаше, че идва пролет и Баба Марта реши да поизтупа старите юргани и да ни засипе с пухкав сняг. Какво по-хубаво от това време, човек да се завърти из кухнята и къщата да замирише на масло, шоколад и карамел. Има още
Малкото ми момиче неусетно расте. От малко вързопче с мощен глас постепенно се превръща в малко човече със собствено мнение и характер. Ужасно бързо минаха първите месеци от живота на Хая и дойде време за нейното захранване, моментът в който тя ще започне бавно и постепенно да опитва всички храни характерни за домашната ни кухня.
Трайфълът ми е от любимите десерти за лятото. Лек, плодов и бърз за приготвяне, съчетаващ свежестта на плодовете, яйчен крем и бита сметана. Обикновено в трайфълът се слагат бишкоти или парченца пандишпан, но в тази рецепта ги пропуснах, искаше ми се текстурата да е по-лека и въздушна и да е комбинация от крем Англез, плодовете и битата млечна сметана. Намираше ми се една кофичка прясно брани огромни малини, останали от една лесна лятна торта, 2 банана леко покефенели и за това пренебрегвани от детето, 2 чаши сметана, която както винаги се намира в изобилни количества в хладилника, просто за всеки случай, ако реша да правя нещо с нея. Има още
Макар, че не съм почитателка на дебелите палачинки, случи се така, че донесох от едно пътуване в Абу Даби златен сироп, а като че ли най-популярната рецепта за него е именно като гарнитура на американски палачинки.
От Абу Даби се върнах с пълна чанта с всякакви подправки, ядки, есенции за готвене, сладко от фурми. Да попаднеш на щанд за подправки в местен магазин е като сбъднат сън за всеки увлечен от готвенето човек. Влязохме в огромен мол, на чиито приземен етаж имаше наредени на земята високи кошове пълни с канелени пръчки, звездовиден анасон, всякакви видове леща, боб, заатар, нигела, червен пипер от всякакви сортове чушки, познати и непознати зърна. Има още
Толкова е горещо, че не ми се и помисля за готвене. Вечер, като се прибера гледам да направя нещо бързо за вечеря, така че по възможност да не включвам печката. Обикновено нарязвам домати, сирене, поливам ги със зехтин и поръсвам с магданоз и набързо запичам на грил тигана малко пилешко филе или риба. После на прибежки се изнасям от кухнята и от убийствената и горещина. В тези летни дни имам чувството, че организмът ми работи на бавни обороти, мисълта едва тече, краката и ръцете ми тежат цял тон, искам да изпия литри цитронада и да пъхна главата си в хладилника. Сладолед, маргарита на плажа, пикник на Витоша в прохладата на планината, мента с газирана вода докато се кисна до кръста в басейна, барбекю край някой планински бързей – такива мисли се въртят в главата ми непрекъснато, докато се опитвам да не забелязвам маранята над напеченият от слънцето софийски асфалт. Рожденият ден на блога идва и заминава, а аз не мога да намеря сили да забъркам смес за сладкиш, торта, кексче или нещо подобно на което да мога да забода свещ, която да духна и да отпразнувам отминаването на още една година изживяна с купчина готварски книги на нощното ми шкафче. Има още
Днешният пост ще е кратък, след дългия и изморителен ден, който го предшестваше, имам сили само за няколко изречения, да обработя снимките и да форматирам поста. Забързан, задъхан, но и много, много емоционален и весел днешният ден си отива. Като на забързан каданс виждам картини от деня – ставане, кафе, варим яйца, чистим, яйцата се охлаждат, замесваме тесто, малкият държи купата, аз бъркам, той сее брашното, кучето става цялото бяло, разсипваме ядките, събираме ги, бъркаме боята, половината отива по масата, изпадам в ужас, търкаме, пак правим боя, детето усмихнато до уши, пуска яйцата в бурканите от много високо, чува се как яйцата се пукат, смеем се, мажем боя по памук, увиваме яйцата, чакаме, месим тесто отново, разтапяме Нутела, всеки бърка в буркана с по една лъжица, за рулото почти не остава, точим тесто, детето ми скрива точилката, търся я, той се смее, отиваме на разходка, завалява ни дъжд, тичаме по обратния път, целите сме мокри, но ни е весело, рулото е готово, не успяваме да дочакаме да стане утре и го нападаме с по чаша мляко в ръка. Утре пак ще се меси 🙂
Продукти за форма за кекс с диаметър 26 см:
3 ч.ч. брашно
1 пакетче суха мая
200 мл течна, неподсладена сметана
½ ч.ч. захар
3 яйца
4 с.л. прясно мляко
1 ванилия
50 гр. лешници
1 ч.ч. Нутела
малко масло
шепа филирани бадеми
1 ч.ч. .= 250 мл
Приготовление:
Сметаната и млякото се затоплят леко. Брашното и маята се пресяват и се добавят към млякото. Добавят се захарта, яйцата и ванилията и с помоща на миксер с приставка за тесто се разбъркват добре – около 5 минути на максимална степен. Купата с тестото се покрива със свежо фолио и се оставя докато увеличи обема си двойно.
Тестото се размесва на набрашнен плот и се разточва на кора с размери приблизително 30 на 50 см. Нутелата се затопля леко и се размазва върху тестото. Отгоре се поръсват едро смлените лешници. Тестото се навива на руло и се поставя в предварително намаслената форма за кекс. Рулото се намазва с малко разтопено масло и се поръсва с филираните бадеми. Тавата се завива със свежо фолио и се оставя докато рулото увеличи обема си. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна около 40 минути. Рулото се оставя да изстине напълно, преди да се извади от формата
Добър апетит!
Други публикации:
Козунак
Агнешко бутче в билково тесто
Яйчена салата
Преди 1 година:
Шоколадов мус
Без учудване за никого в къщи тортата по случай отминалия ми неотдавна рожден ден беше с Нутела и ягоди. Две от нещата които обичам безкрайно. За учудване на всички обаче блатовете и бяха от домашно приготвени целувки. За учудване си е, защото у дома е позната не особено голямата ми любов към целувките. Винаги след приготвяне на някой жълтъчен крем, тирамису или сос се виждам с огромно количество неупотребени белтъци, които комбинирам всякак но не и във вид на избити на сняг и щприцовани кулички. Чудила съм се какъв ми е проблемът с целувките – но никога не съм можела да го определя еднозначно и обосновано – винаги отговорът се е свеждал до нелогичното – не ги харесвам – твърде бели, твърде хрупкави, твърде сладки, ронливи, неароматни, лепкави… В тази торта всички тези „недостатъци” се превръщат в плюс защото тортата искри в белота, хрупкавостта страхотно се допълва с мекотата на сметаната, кремът е попил в блатовете и те вече не са лепкави и хрупкави, а сочни точно колкото трябва, неподсладената сметана и свежестта на ягодите прекрасно уравновесяват сладостта на целувките – въобще настава вкусова хармония. Тортата малко прилича като технология на приготвяне на „Павлова” , но за разлика от нея се приготвя на няколко етажа. Хубавото е, че сглобяването и е много лесно – целувка, крем, пак целувка крем. Не се украсяват странични бордове, не се шприцова нищо. Видът на тортата е много домашен, малко „рошав” и в същото време колкото и да е странно – изискан и захарен като за женско парти.
Адаптирано от „The golden book of deserts”
Продукти за торта с диаметър 20 см:
За блатовете – целувки:
6 белтъка от големи яйца
1 ч.ч. кристална захар
2/3 ч.ч. пудра захар
щипка сол
За Нутела крема:
1 ч.ч. млечна неподсладена сметана
3 с.л. Нутела
За сметановия крем:
1 ч.ч. млечна неподсладена сметана
За украса:
7-8 ягоди
1 ч.ч. = 250 мл
Приготовление:
На целувките:
Двата вида захар се смесват. Половината от нея се добавя към белтъците заедно с щипката сол. Белтъците се разбиват с миксер докато започнат да се образуват връхчета. Добавя се останалата захар лъжица по лъжица като бъркането продължава. Белтъците се разбиват докато станат твърди и лъскави.
На хартия за печене се очертават 3 еднакви кръга с диаметър 20 см. С помощта на лъжица белтъците се разпределят между очертаните кръгове, като сместа се разстила внимателно и равномерно. Пекат се в предварително загряна на 130 градуса фурна около час и половина. Когато целувките се втвърдят и леко порозовеят, фурната се спира, вратата се открехва леко и се оставят вътре да се сушат поне още час, час и половина.
На Нутела крема:
Добре охладената сметана се поставя в купа и се разбива на пухкав крем. Нутелата леко се загрява и се добавя към сметаната. Със шпатула се разбърква, докато шоколада напълно се хомогенизира със сметаната
На сметановия крем:
Добре охладената сметана се поставя в купа и се разбива на пухкав крем
Сглобяване на тортата:
Целувките внимателно се отлепят от хартията. Една от тях се поставя в чиния за сервиране. Отгоре се намазва с Нутела крема. Отгоре се поставя втората целувка и се покрива със сметановия крем. Третата целувка се начупва на парченца и се разпределят отгоре по външния ръб на тортата. В средата се подреждат почистените и нарязани на половинки ягоди
Добър апетит!
Други публикации:
Шоколадова торта с Нутела и лешници
Торта за моята любов
Тарт с ягоди, заквасена сметана и маскарпоне
Преди 1 година:
Шоколадово-бадемов сладкиш без брашно
Някои дни са тъжни, гледам как снегът вали и натрупва бавно, няма цветове, всичко изглежда трудно, затрупва ме. Има една особена тишина, чувам собствените си стъпки и дишането си някак много от близо, снега поглъща страничните шумове и сякаш съм сам самичка в целият свят. Колите не вървят, защото трудно палят и още по-трудно излизат от преспите с буксуване. Гледам света през малка дупчица на заскрежения прозорец, която съм затоплила с дъха си.
Група деца излизат с шейните си и с мъка, но със смях преодоляват преспите, хвърлят снежни топки, две от тях тичат към къщи и се връщат с морков и маслини – ще правят снежен човек. Радостта им и възторжените викове достигащи до прозореца ми е заразителна. Събирам се и поглеждам с други очи на доскоро унилата зимна гледка. Трябва да изпека сладкиш, нещо с аромат на портокали и зима.
Адаптирано от „The golden book of deserts”
Продукти за тарт с диаметър 26 см.
За тестото:
1 ¼ ч.ч. брашно
½ ч.ч. пудра захар
100 гр студено масло
1 жълтък
2-3 с.л. студена вода
За плънката:
1 яйце
1 жълтък
250 гр рикота – 1 опаковка
½ ч.ч. пудра захар
кората на един портокал ситно настъргана
½ ч.ч. неподсладена сметана
Приготовление:
На тестото за кората:
Брашното и захарта се смесват. Маслото се нарязва на малки кубчета и с бързи движения и студени ръце се размесва с брашното. Добавя се жълтъка и водата. Тестото се събира на топка, завива се в свежо фолио и се прибира в хладилника за 30-40 минути, докато се стегне. Изважда се и на леко набрашнена повърхност се разточва на кръг с диаметър малко по-голям от диаметъра на тавата, в която ще се пече, за да може да се покрият и стените и. Тестото се навива на точилката и се премества в тавата. С пръсти се притиска към стените. Надупчва се с вилица. От горе се постила хартия за печене и се изсипва сух боб. Тавата се прибира в хладилника да стегне за 30 минути. През това време фурната се загрява на 180 градуса. Пече се около 10-15 минути, след това се маха боба и хартията и се допича докато тестото порозовее. Изважда се и се оставя да изстине
На плънката:
Рикотата, пудрата захар, настърганата кора, яйцето и жълтъкът се смесват добре, като се разбъркват с вилица. Сметаната се разбива на пухкав крем с помощта на миксер и след това се смесва със шпатула към останалата смес за плънката. Кремът се изсипва в охладената кора и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна докато стегне. Изважда се и се оставя да изстине напълно преди да се сервира.
Добър апетит!
Други публикации:
Шоколадов тарт
Тарт с круши, бадемов крем и карамелов топинг
Киш със спанак и сирена
Преди 1 година:
Шоколадов сладкиш без брашно
В кухнята на моето семейство 