Напоследък забелязвам странна тенденция във вкуса на мъжа ми. Започнал е да харесва риба! Когато пазаруваме, ме подпитва, „а риба няма ли да вземем“, застоява се пред щанда с моските дарове, а когато го питам каква му се яде – ми казва „…а, аз не, за вас с детето вземи, аз не искам“. Но когато я приготвя, винаги и той яде от нея. Миналата седмица, след една пастърва плакия, той замислено ми каза…“хм, аз май съм започнал да харесвам риба и като че ли сериозно ще я проям“. Знаех си аз! Ласкателно е да си мисля, че моите ястия са го накарали да промени вкусовете си, но всичко започна след един карагьоз на скара, който той изяде с огромно удоволствие това лято в мидената ферма в Дълбока, докато със съжаление ни гледаше как обядваме миди и ни обесняваше, колко страшно сме се минали като не сме си поръчали каргьоз като неговия, а ние го занасяхме как е дошъл до мидената ферма слязъл е по огромния склон по пътя и ще трябва да го качи обартно пеша с все дете, количка и куче, а деже не е опитал мидите. Та този знаменит карагьоз, обърна представите на мъжа ми за рибата и че тя е вкусна. Днес пазарувайки, видях на щанда прясна ципура. И като видна познавачка на рибите, я обърках с карагьоз, нищо че имаше етикет на който си беше написано „ципура“. Купих рибата с абсолютното убеждение, че това е което мъжа ми така е харесал. Прибрах се в къщи и почти ликуваща заявих, че имам страхотна изненада за него, защото съм му купила ципура като онази дето е ял лятото и ще му я сготвя. Е, не постигнах желания ефект от изненадата, или по-скоро го постигнах но с това, че карагьоза се оказа ципура 🙂 Необезукаржена реших, че няма да я приготвям на скара, а по любима технология –печена в плик, овкусена със средиземноморски подправки и зехтин и я сервирах с пържени картофки. Стана много ароматна и сочна и се хареса много.
Продукти за 2 порции:
2 ципури, общо около 800 грама
по щипка-две сух девисил, босилек, розмарин, лютив червен пипер
сол, черен пипер на вкус
малко зехтин
Приготовление:
Ципурите се намазват отвътре и отвън с подправките. От хартия за печене се откъват 2 квадратни парчета. Във всяко от парчетата се завива по една от рибите, поръсва се с малко зехтин, като краищата на хартията се завиват добре.
Пакетчетата се поставят в тава и се пекат около 20-30 минути в предварително загрята на 200 градуса фурна.
Добър апетит!
Други публикации:
Преди 1 година:
А да е вкусна и приятен апетит
Дани,ципурата е една от любимите ми риби!Запечена така в плик,изглежда много сочна и вкусна!
Хубаво е,че това посещение във фермата има такива благоприятни последствия:)
Диди, благодаря ти! И на мен много ми харесва тази риба – бяло месо, почти без никакви кости. Весел празник!
Ай, ай, ципура купих и аз и тъкмо се чудех как да я приготвя. Безценна Даниела!
Ехей, Ернеста, телепатия е това 😉 На една вълна сме с теб. Надявам се да ви е харесала 🙂 Весел празник!
Звучи много добре! Трябва да се пробва 🙂 Ето още едно вкусно и бързо предложение http://momakat.net/2010/12/06/lazy-nikulden/
Благодаря и весел празник!
Дани, и аз не бих отказала карагьоз на скара 🙂
Е, и ципура бих похапнала,
особено така ароматно приготвена!
Поздрави и хубава седмица!
Дани, много весела история:). Много хубава е станала ципурата! Поздрави и приятни предколедни приготовления!
Странна работа са това мъжете! Изкренно се размях! 🙂
Рибката ти е страхотна, без значение как и е заглавието!
Поздрави
Маги
Кажи речи едно и също сме си хапнали на празника 🙂
Хубави дни 🙂
Хехе, вярно почти едно и също е било. Много ти е хубава рибката 🙂
Благодаря! 🙂
днес ми се ядеше нещо рибно и направих ципурата от тази рецепта. стана нещо неверочтно. Благодаря ти, Дани, за страхотната рецепта!!!
Супер, много се радвам!