Децата заспаха, а аз си мечтая за торта. Не, не мога да ям торта, на диета съм. От друга страна какво толкова лошо има да си позволя едно парченце торта, после така или иначе ще си го отгладувам. Не, не може, тортата е твърде калорична, твърде разточителна, все пак вместо нея мога да изям поне две огромни купи салата. Има още
Времето навън предполага стоене в къщи, сгушени в топло одеяло. Точно изглеждаше, че идва пролет и Баба Марта реши да поизтупа старите юргани и да ни засипе с пухкав сняг. Какво по-хубаво от това време, човек да се завърти из кухнята и къщата да замирише на масло, шоколад и карамел. Има още
Това е торта за шокоманияци. Тя е интензивно шоколадова, ароматна, горчиво-сладка, нежна и топяща се. Ако сънувате шоколад, всяка ваша мисъл е мечта за шоколад, и не можете да си представите как е възможно да се живее без шоколад – тази торта ще ви хареса. Тя е съставена от интензивно какаови блатове по рецепта за дяволски сладкиш и крем от нежен мус. Съчетанието е убийствено за всяка диета и воля, не може да и се устои докато не свърши. Страхотна е сервирана с бита сметана и пресни ягоди и малини за гарнитура, те придават контраст с горчивината на тортата и приятна млечно-плодова киселост, а малини със шоколад са неустоима комбинация
Отдавна не съм писала в блога, въпреки че не съм спирала да готвя, просто не оставаше време и достатъчно хъс за снимки, въпреки че не е секвало желанието ми да пиша за храна и още по-малко желанието ми да снимам. Като че ли фотографията ме „отвлече” повече в посока снимане на децата ми, от колкото в посока снимане на храна. За изминалото време без публикация продължавах да готвя ежедневно за хората, които обичам, за моето семейство, което междувременно се увеличи с още един член – дъщеря ми Хая. И тъй като започнах блога си преди почти 6 години, когато синът ми беше на няколко месеца, реших че 5 тия месец на дъщеря ми е добър повод, за да се завърна към публикации и снимки в него. Майчинството винаги ми е обостряло нуждата да споделям емоциите си около домашният уют, а неговото създаване, за мен май се върти най-вече около печката.
Бърза – защото е с готови шоколадови блатове, млечна защото има всички видове млечни съставки подходящи за торта – маскарпоне, заквасена сметана, бита сметана, рикота. И въпреки, че е бърза има богат, свеж вкус за който допринасят пюре от манго и сладко от малини. Тази година, исках да спестя колкото може повече време от подготовката и да го оставя за игри и забави с рожденика – синът ми, който стана на 4. Като по поръчка в деня на празника, заваля сняг и от сутринта хукнахме навън, за да газим в него, да лапаме снежинки, да строим снежни човеци и да се търкаляме и оставяме следи в преспите. Прибрахме се премръзнали, но много щастливи и докато синът ми заспа сладко следобедния си сън, на бързо сглобих тортата – което отне не повече от 1 час без времето нужно за стягане в хладилника. Има още
Помните ли бонбоните Карамел Му от детството? Онези кафяви блокчета дъвчаща сладост карамел, които си купвахме когато ни останеше ресто от половинката хляб в бакалията. Обожавах ги – това беше един от вкусовете но моето социалистическо детсво. Сега си представете този карамелен вкус, но с добавени хрупкави парчета лешници и бадеми, сушени плодове и дъхът на разтопен шоколад обогатен с канела и аромат на празник и ще получите сравнително пълна представа за вкусът на десерта от днешната рецепта – Панфорте. Има още
Синът ми имаше рожден ден и както си е редно цял ден правих торта. Исках да е най-красивата и вкусната, да е такава каквато си е представял и каквато ми разказа, че иска да бъде. Задължително трябваше да има посипани цветни бонбонки отгоре и цветни балони от фондан и шоколадова глазура. Скоро преди да дойдат гостите трябваше да нанеса шоколадовият ганаш и да довърша украсата, но…той просто се пресече. Гледах го и си мислех, че това няма начин да е истина, ами сега – нямах резервен план, нямах нищо с което за 30 минути да покрия тортата, нямаше време да разточвам фондан, нито да правя някакъв крем. Последва бясно ровене из шкафовете – нищо, хладилника – хм едно масло и захар, но от дете мразя до припадък маслен крем по тортата, не можех да го причиня на детето. Така, че нямах друг избор освен по спешност да изпратя мъжът ми до магазина за сметана и да покрия тортата с пухкавия и крем. Така 5 минути преди да дойдат гостите вече имахме торта с бонбони, но не и снимка на тортата, а самата тя беше далеч, далеч от първоначалния замисъл. За това днешната рецепта няма да е за торта, макар че трябваше да е, а ще е за шоколадов тарт, който направих на другият ден за наш скъп роднина, който беше дошъл отдалеч, за да види малкият ми непослушник и да го поздрави за рожденият му ден.
Рецептата за тарта е от прекрасната книга „The golden book of deserts” , книга която ме заплени със снимките си и класическите си рецепти за десерти. Това беше подаръкът за мен под коледната елха от съпругът ми и още щом видях златистите и страници бях запленена моментално. Истинско бижу като оформление и съдържание, книгата дълго ме държа пленена, опитваща се да реша кое от нея да направя по-напред. Шоколадовият тарт, разбира се, бе първи – толкова много шоколад, какао и масло на едно място не може да бъде пренебрегнато и да бъде оставено за по-късно. Хрупкаво тесто, и мек трюфелен пълнеж, бита сметана за гарнитура, прекрасен акомпанимент за следобедното горчиво кафе с приятни и обичани хора
Продукти за кръгла тава с диаметър 26 см, 8-10 парчета:
За тестото:
1 ч.ч. брашно
¼ ч.ч. какао
½ ч.ч. пудра захар
100 гр. студено масло
1 жълтък
2-3 с.л. ледено студена вода
За пълнежа:
350 гр. черен шоколад
180 гр. масло
2 жълтъка
2 яйца
2 с.л. захар
1 с.л. какао
пудра захар за сервиране
бита сметана за сервиране
Приготовление:
На тестото:
Брашното и какаото се смесват, добавя се захарта, студеното масло нарязано на кубчета и жълтъка и бързо се замесва тесто. Добява се студената вода, омесва се и тестото се събира на топка. Овива се в свежо фолио и се оставя да престои в хладилника около 30 минути.
Изважда се и на леко набрашнена повърхност се разточва на кора малко по-голяма от диаметъра на тавата, така че да може да покрие и стените. Тестото се навива на точилката и се премества в предварително леко намазана с масло тава. Тестото се притиска леко с пръсти по дъното и стените на формата, излишното тесто се изрязва. Тавата с тесто се прибира в хладилника за 30 минути. След това се изважда и се надупчва с вилица на няколко места. Отгоре се поставя хартия за печене и се притиска с кухненски тежести или сух боб. Тестото се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна около 15 минути, след това хартията и тежестите се махат и се допича още 5. Тавата се изважда е се оставя да се охлади
На плънката:
Шоколадът и маслото се разтопяват на водна баня или в микровълновата фурна, оставя се да се охлади леко. През това време се разбиват жълтъците, яйцата и захарта с миксер докато побелеят и захарта се разтопи. Добавя се шоколадовата смес, какаото и се разбърква със шпатула. Сместта се изсипва в предварително изпечената кора и се пече около 20 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна или докато краишата започнат леко да се надуват, а средата е почти стигната, леко вибрираща при натиск.
Тарта се оставя да се охлади. Преди сервиране се поръсва с пудра захар, сервира се с лъжица бита сметана или ванилов сладолед.
Добър апетит!
Други публикации:
Шоколадов мус
Детска торта без захар
Ягодово-цитрусова торта с крем муселин
Преди 1 година:
Торта с маскарпоне и Нутела
Какво обичам най-много в коледно-новогодишните празници? Харесвам суетнята около приготовленията, които започват дни и седмици по-рано. Украсата, настроението, плановете как ще направя тези и онези сладки и малките кексчета и еди коя си рецепта за основно. Планирането на продуктите, дългите списъци с неща, които трябва да взема и които стриктно попълвам и после следвам в магазина – ядки, масло, сметана, брашно, о, още масло нали ще правя и щолен тази година, стафиди, канела, шоколад, какао … Плановете какви подаръци да взема, така че да зарадвам получателите им. За мъжът ми нямам колебания – отдавна си мечтае за…не, няма да напиша за какво, защото ще прочете поста със сигурност и изненадата ще бъде развалена. А за детето? Някаква играчка – но каква? Най-лесно ще бъде да напишем писмо на дядо Коледа. Сядаме с него и му обяснявам подробно, как скоро ще дойде добрият старец и ако е бил послушен ще му донесе каквото си е пожелал. Обещавам му да завали сняг, за да може да дойде със шейна и елени. Пита ме дядо Коледа как ще разбере какво иска. Ще напишем писмо казва му, аз ще му помогна, а той ще нарисува картина. Взима моливите и съсредоточено рисува нещо. После пиша, а той диктува:
“Дядо Коле, ала, мимо (моля) !
Икам – аб и ако (хляб и мляко)”
!?!
Спирам да пиша. Питам го – “Пате, ти сигурен ли си, че искаш хляб и мляко да ти донесе дядо Коледа? Не искаш ли топка, играчка, нещо друго? “
Опитвам се отново да обясня, че той идва веднъж в годината и вероятно би искал нещо специално от него. Хващам молива и се готвя да пиша отново, а Сами добавя тържествено, след кратък размисъл какво да е специалното нещо
“Кем (кренвирш)!”
Спирам да пиша и се подхилкваме тихичко с баща му, докато запечатваме плика, опитвайки се да не избухнем в гръмогласен смях и да развалим момента на детето. Ясно, тази година джуджетата ще пекат хляб и ще квасят мляко за Сами, и ако могат да донесат сняг, защото съм обещала да завали. Прибирам първото му писмо в синята кутия, в която събирам всички съкровища от моето момче и където стоят грижливо скрити първата му играчка, първата му дрешка и гривничката от родилното и отиваме да печем първите празнични сладкиши за тази година, за да пробваме рецептата. Чупя яйцата, а малкият изхвърля черупките в кофата. Пресява брашното с малко сито и помага с реденето на бадемите върху кексчетата.
Продукти за 12 мъфина:
2 големи, меки банана
2 яйца, на стайна температура
½ ч.ч. кисело мляко
125 грама масло – 1 малко пакетче
2/3 ч.ч. захар
1 ч.ч. брашно
1 равна ч.л. сода за хляб
1 натурален шоколад от 80 грама, използвах с 85% какаово съдържание
3 с.л. какао
шепа сурови бадеми
шепа сушени боровинки – опционално
Приготовление:
Половината шоколад се начупва на парчета и задено с маслото се разтопява на водна баня или в микровъновата.
Брашното, содата за хляб и какаото се пресяват през сито и се оставят настрана
Яйцата и захарта се разбъркват с вилица, добавят се бананите също намачкани с вилица. Добавя се киселото мляко и се разбърква. Добява се маслото с шоколада и отново се разбърква. На части се добавя брашното с какаото и се бърка със шпатула докато се получи хомогенна смес. Добавят се боровинките, ако ще се използват и половината бадеми. Тестото се разбърква леко и се разпределя между формичките за мъфини, като се внимава да не се пълнят с повече от 2/3 ти. Останалият шоколад се начупва на дребно, останалите бадеми се нарязват на едро и се поръсват върху мъфините.
Кексетата се пекат в предварително загрята на 180 градуса фурна около 30-40 минути или докато клечка за зъби забита в центъра излезе суха
Добър апетит!
Други публикации:
Нутела бонбони
Шоколадово-бадемов сладкиш без брашно
Мъфини с меласа, шоколад и сушени череши
Преди 1 година:
Нутела мъфини
Какво прави Нутелата толкова неустоимо изкушаваща за мен – много наситеният лешников аромат в нежният шоколад. Какво бих искала да променя в нея, ако можех – иска ми се шоколадът да е малко по-натурален и да не е чак толкова сладка. В съшност, ако можех бих я напарвила съвсем натурална – тръпчива и какаова. Защо ако можех? Разбира се, че мога да направя Нутелата точно такава каквато я обичам, трябват ми само продукти и малко време. С такива размисли запълних пътя до офиса в петък, докато съзнанието ми механично отбелязваше цвета на светофарите и мигачите на колите в съседните платна, пешеходните пътеки, маркировката. След работа взех сурови лешници, натурален шоколад и кондензирано мляко и бях готова да започна.
Лешниците ги изпекох леко, само колкото да успея лесно да обеля тънката им ципа. След това ги сложих в блендера и ги мелих на кратки отрязъци от време общо около 4-5 минути, докато станаха на много финна паста и маслото им започна да се отделя. Въпреки старателното пасиране, останаха някои по-едри парченца от лешниците, но това само придава допълнителен чар на домашната Нутела. Шоколадът начупих на праченца и заедно с малко прясно мляко разтопих. Смесих го с лешниците, добавих по малко първо полвин консерва кондензирано мляко, след това и другата половина. Разбърках добре и сложих в бурканче, охладих леко. За закуска имахме по чаша прясно мляко и препечен хляб с домашна нутела. С натурален шоколад и без никакви добавки от консерванти и стабилизатори с най-невероятно лешниковия аромат на света
Продукти за около 2 буркана от 250 мл:
200-250 грама сурови лешници
240-250 грама шоколад по избор– използвах натурален с 75% какаово съдържание
1 консерва неподсладено кондензирано мляко
2 с.л. прясно мляко
Приготовление:
Лещниците се поставят на един пласт в тава и се запичат за няколко минути в силна фурна, като се разбъркват 1-2 пъти. Изваждат се оставят се да изстинат и се претриват през кърпа, за да се обелят.
Лешниците се смилат в блендер докато станата на гладко пюре и мазнината им започне да се отделя.
Шоколадът се начупва на парченца и заедно с прясното мляко се разтопява на водна баня или в микровълновата на отрязъци от по 30 секунди, като след всеки отрязък от време се разбърква. Добавя се към лещниците, разбърква се и на тънка струйка постепенно се добавя кондензираното мляко. Разбърква се с лъжица докато се хомогенизира. Шоколадът се насипва в бурканчета и се оставя да се охлади.
Добър апетит!
Други публикации:
Нутела мъфини
Нутела бонбони
Торта с маскарпоне и Нутела
Преди 1 година:
Печени праскови
Вчера валя целия ден. Дъждът провали всички планове за разходка в парка с новото колело на детето. Седяхме и гледахме как капките се стичат по прозореца и слушахме как дъжда тихо ромоли. Няколко врабчета се бяха сгушили под перваза и чуроликаха тихичко, а един охлюв беше разперил рогцата си и тържествено и плавно пълзеше на нейде си по собствени дела. Разказвах на детето приказки за далечни мъгливи гори, зайчета и катерички, мъдри бухали и скокливи жаби. От толкова много гушкане и разказване на приказки човек се уморява и трябва да се подкрепи, за да може да поеме на следващото пътешествие със сърничката и свраката по витата горска пътечка. А с какво по-добре да се подкрепи, от вълшебния сладкиш на мама зайка, за който малкото зайче специално е ходило в гората да търси орехчета. Така разказвайки приказки със Сами счупихме и изчистихме чаша орехи и с обещанието, че като се събуди ще има малко парченце и за него от сладкиша, легна да спи обеден сън. А аз се заех да бъркам и разбърквам сладкиша на мама зайка, за който трябва само една купа и една бъркалака, много шоколад, чаша орехи, масло, захар, 2 яйца и съвсем малко брашно. С малко усилия и много бързо по тази тайна рецепта се получава едно от най-изкусителните брауни които някога съм пекла – с хрупкава коричка, меко и ароматно отвътре, интензивно шоколадово с приятен акцент от орехите.
Адаптирано от Joy of baking
Продукти за квадратна тава 20 на 20 см или кръгла с диаметър 23-26 см:
80 грама натурален шоколад – използвах с 75% какаово съдържание
125 грама (малко пакетче) масло
2 яйца
2/3 ч.ч. захар
¼ чаена чаша брашно
1 с.л. какао
1 ч.ч. орехи
1 чаша = 250 мл
Приготовление:
Шоколадът, начупен на праченца заедно с маслото, нарязано на кубчета, се разтопяват на водна баня или в микровълновата на отрязъци от 30 секунди. Добавя се захарта и се разбърква с телена бъркалка. Към сместа се добавя лъжицата какао и двете яйца и отново се разбърква. Постепенно се добавя брашното, докато се поеме изцяло. Орехите се нарязват на едро и се запичат за съвсем кратко в загрята фурна, за да имат по-интензивен вкус в браунито. Добавят се към сместа и се разбъркват. Тавата се застила с фолио за печене с две парчета поставени едно върху друго на кръст, така че крайчетата да се подават отстрани и след като се изпече браунито да се извади лесно от тавата. Сместа се изсипва в тавата и се пече в предварително загрята на 165 градуса фурна около 35-40 минути или докато клечка забита в центъра излезе чиста. Преди да се нареже се оставя да се охлади напълно.
Добър апетит!
Други публикации:
Брауни с дулсе де лече
Бърз какаов сладкиш
Печени праскови
Преди 1 година:
Вишнева супа
В кухнята на моето семейство 