Колко са различни вкусовете на хората. Едни предпочитат сладко, други повече солено. Някои обожават сирене с диня, други шоколад в соса за месото. Някои харесват да експериментират, други твърдо не се разделят с мусаката и сармите. Някои са готови да бранят до последно вкусовите си предпочитания дори да не могат да обеснят рационално защо например обожават доматите когато са сготвени с грах и са готови да не докоснат чинията с картофена яхния, ако там видят дори намек за домаен сос. Вероятно нещата които харесваме или не са въпрос на навик, детски спомени или даже са генетично предопределени. Едно от малкото неща които и до ден днешен не хапвам, е мляко с ориз и канела. Бррр, само при мисълта за този десерт съм готова да не хапна нищо сладко цял ден. Намразен от стола в училище, в който изяждането на цялото меню беше абсолютно! задължителен и беше следено строго от огромна лелка с бяла престилка, която проверяваше чиниите преди да се върнат. Мразех срядата, защото тогава имаше сутляш за десерт, направо не исках да ставам сутрин да отивам на училище. Докато не открих, че Петър, момчето от последният чин, обича мляко с ориз и винаги правехме трампа – изяждах му супата, а той моето мляко с ориз. Беше страхотно откритие, защото прословутия десерт беше омразен на цялото училище, по едно време мислехме, че нарочно готвачката загаря млякото в него, за да ни прави напук 🙂 Така Петър дълго време ме спасяваше, докато един ден не разбрах случайно от баба му, дошла да го вземе, че той ненавижда десерта, а той сконфузено ми призна че ме обича, изчервен до уши. Странно е какви жертви можем да направим за хората, които обичаме. Наскоро правих сладолед със сусамов тахан и мед. Много бърз и лесен, за мен и две приятелки се оказа невероятно вкусен с аромата си на сусам и мед и парченцата шоколад в него. Детето само се примъкваше за още малко, а мъж ми изяде огромна купа, а после с доста увъртане и след много настояване от моя страна си призна, че е най-ужсаното нещо което е ял, въпреки блаженната усмивка и много суперлативи които изрече докато го хапваше, просто защото не може да си представи сусамът в нещо сладко, въпреки че го обича много в солените му вариации като баба гануш или като сос за фалафели. Приятелките ми от своя страна казаха, че сусамовият аромат заедно с медът и шоколадът са напарвени един за друг, но пък не могат да си представят сусамов сос като допълнение на месо. А аз го намирам за чудесен и в сладкото и в соленото му приложение.
Продукти:
1 консерва неподсладено кондензирано мляко
3 с.л. сусамов тахан
3 с.л. мед
100 грама щоколад – използвах натурален
Приготовление:
Всички подукти се смесват и разбъркват добре, шоколадът се настъргва. Сместа се изсипва в пластмасов контейнер и се прибира в камерата за около 12 часа или докато стегне напълно. Не се налага да се бърка допълнетелно, преди сервиране се изважда за около 15 тина минути докато отпусне леко.
Добър апетит!
Други публикации:
Преди 1 година: